Залезът на Атлантропа
През 1927 година немският проектант Херман Зьоргел предлага да се съединят Африка и Европа, като се намали равнището на Средиземно море с няколкостотин метра. Това следвало да избави Стария свят от неизбежна крах. За концепциите, от които е бил управителен Зьоргел, споделя историкът Райън Лингър.
Мегапроектите постоянно са занимавали човечеството и изключително – в първата половина на ХХ век. Хитлер се възхищавал от проектите на архитекта Алберт Шпеер по основаването на нов Берлин, който трябвало да стане столица на новия свят. Една от аргументите за строителството на Панамския канал била да се показва на света мощта на Съединени американски щати, а големият Дворец на Съветите в Москва –да потвърди на всички триумфа на работническо-селската страна.
Уинстън Чърчил споделя, че историята се написа от спечелилите. Хитлеристка Германия губи Втората международна война и доста от нейните планове са забравени несправедливо. Един от тях е Атлантропа на Херман Зьоргел.
Плановете са грандиозни и за тях пишат всички вестници – да се съедини европейската част на Евразия с Африка, да се направи Сахара плодородна и да се сътвори система от Водноелектрическа централа, осигуряващи електричество на цяла Европа. На всичко това не е съдено да се реализира.
Планът на Зьоргел
Както написа самият Зьоргел в своята книга „ Атлантропа “, той се заема с плана през 1927 година. През 1929-а разгласява алманах със публикации, отдадени на концепцията, и разчита на поддръжката на европейското експертно общество.
Зьоргел е обладан от концепцията за Атлантропа повече от двадесет години, до самата си гибел. Почти всичките му работи, отдадени на плана, се състоят от две елементи – в едната изяснява техническите аспекти, а в другата оправдава нуждата от реализация на своята самодейност от обществено-политическа позиция.
Първоначалният проект на Зьоргел е да се снижи равнището на Средиземно море с 400-500 метра посредством каскада от насипи по Гибралтарския пролив, всяка по-ниско от другите със 100 метра. След това архитектът и неговите съидейници вземат решение, че намаление на морското ниво със 100-200 метра е задоволително, другояче планът ще сътвори съществени проблеми за корабоплаването. Затова става дума към този момент за една дига.
В книгата „ Атлантропа “, издадена през 1932 година, Зьоргел разказва няколко етапи на реализацията на плана – строителство на главната дига, Водноелектрическа централа и корабоплавателни канали от всяка страна на дигата и по-късно преместване на турбините на европейска страна, а каскадите за непотребната вода – на африканска.
Следващият стадий – строителство на второстепенен струенасочващ язовир на атлантическата част на канала. След това един огромен шлюз се допуска да размени няколко шлюза с разнообразни размери на северната страна на язовира. Накрая – построяването на 400-метрова кула „ Атлантропатурм “, която с изключение на останалото да бъде и туристическа атракция.
Предстояло да се реши и казусът с намаляването на равнището на Черно море. Зьоргел предлага да се сътвори още една стена в Чанаккале, в най-тясната точка на Дарданелите. За да се резервира корабоплаването в Егейско и Средиземно море, следва да се прокопае канал, водещ в Сароския залив през полуостров Галиполи.
Най-сложните работи, в случай че не се счита Гибралтар, предстояли към Тунис и Месина. Строителството на стена сред Тунис и остров Сицилия не можело да стартира, до момента в който равнището на морето не спадне най-малко със 100 метра. Според изчисленията на Зьоргел за това биха били нужни към 100 години.
В резултат на намаляването на равнището на Средиземно море доста пристанищни градове напълно биха били заобиколени от суша. Архитектът предлага на крайбрежните градове просто да се развиват в посока отдръпване на морето. А такива градове като Венеция съгласно Зьоргел предстояло да умрат. Но обществеността не оценила подобен метод и се наложило архитектът да сътвори система от канали и насипи, които да запазят Венеция в нормалното ѝ положение.
Нацията над всичко
Зьоргел мисли освен за техническите аспекти на Атлантропа, само че и ги поддържа със съществени стопански и политически причини. Преди всичко той отбелязва големия принос на плана в международния енергиен бюджет. Посочвайки изтощаването на естествените ресурси от въглища, които по това време слушат като главно гориво за електроцентралите, архитектът афишира ВЕЦ-овете като единствена вяра.
Архитектът считал, че планът му може да се осъществя напълно за 250 години – толкоз мощна била вярата на Зьоргел в индивида. Той се стараел да не обръща внимание на софтуерните компликации, като считал, че за толкоз дълъг период човечеството ще измисли нещо и Атлантропа ще стане допустима.
Концепцията за залеза на Европа оказва голямо въздействие на Зьоргел. Той вижда опасност за Стария свят от страна на Америка и Азия, за което непрекъснато припомня в своите работи. „ Между азиатската и европейската раса в никакъв случай няма да има схващане “, написа той. Според него даже в случай че европейците живеят един до друг с азиатците, по този начин и няма да съумеят да се схванат взаимно.
Чрез присъединението на Африка Зьоргел се надява да реши икономическите проблеми на Стария свят, който тогава би могъл да се съревновава със забогатяващите Съединени американски щати. Макар че основаването на Атлантропа би довело до известно повишение на благосъстоянието на Африка, алтруистични претекстове по отношение на популацията на този континент в работите на Зьоргел не се виждат. Архитектът приказва единствено за европейците.
През 1938 година, в опит да подбуди Хитлеровия режим да обърне внимание на плана му, Зьоргел разгласява работата Die Drei Grossen („ Тримата великани – Америка, Азия и Атлантропа). Там той употребява реторика, присъща на националсоциалистите, които са на власт.
Една от главите носи заглавието „ Оста Берлин – Рим, продължена до Кейптаун “. Но това не оказва помощ – Хитлер по този начин и не се заинтересува от неговия план. Всъщност за какво да се влагат купчини пари в необичайно футуристично начинание, когато просто може да се завоюват двете останали „ А “?
Немският идеалист
Политическото единение, към което приканва Зьоргел, в този момент служи за основа на Евросъюза. Впрочем към това са призовавали доста велики мозъци от това време, само че са станали очевидци на най-разрушителните спорове в историята на човечеството.
Зьоргел е бил расист и пацифист, предлагайки да се построи имперски съюз и да се предотврати залезът на западната цивилизация. Архитектът желал да реализира най-амбициозният план за цялата история на човечеството и не се съмнявал в силата на технологиите, създавани от индивида. Но по този начин и не убедил никого в своите хрумвания.
Сега за Атлантропа се приказва рядко и с подигравка, а за историците основен интерес съставляват претекстовете на Херман Зьоргел, посветил живота си на създаването на план, предназначен да промени света един път вечно.
Lenta.ru (със съкращения)
