Денят 4 февруари в българската история
През 1923 година е осъществен несполучлив атентат на Вътрешна македонска революционна организация против премиера Александър Стамболийски и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния спектакъл. Николай Добрев връща на президента Петър Стоянов мандата на Българска социалистическа партия за сформиране на държавно управление след неуспеха на кабинета “Виденов ” - 1997 година На 4 февруари са родени: Гоце Делчев, химикът Асен Златаров, артистът и композитор Петър Чернев. На тази дата умират: братът на Гоце Делчев - Димитър Делчев (Мицо) и писателят Павел Матев.
2007 година
Избран е Пловдивски митрополит. На първия тур от гласуването най-вече гласове получава Знеполският свещеник Николай - 38 гласа. На съвещание на Светия Синод на 11 февруари той е определен и канонично одобрен за митрополит на най-голямата българска епархия, която включва 9 духовни околии - Пловдив, Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград.
Знеполският свещеник Николай (Николай Методиев Севастиянов) е роден на 19 юли 1969 година в София. Завършва Софийската духовна семинария и Духовната академия в София. През 1990 година е постриган в монашество във Враца. На 17 май 1993 година е ръкоположен за йеромонах от Н. Св. Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Служи като ефимерий и учител в Софийската духовна семинария. На 29 юни 1993 година е възведен в архимандритско достолепие. След това служи като протосингел на Софийска митрополия. През 2001 година е хиротонисан в епископски ранг с купата „ Знеполски свещеник ”. Епископ Николай е викарий на Софийския митрополит.
В началото на май 2006 година Знеполският свещеник Николай подава оставката си, с която се отхвърля от поста викарий на Софийския митрополит. Причината са поисканите от Св. Синод отчети за работата на всеки свещеник в Българската православна черква. Счита се, че синодалното решение е провокирано от натиска на група епископи под незнайно въздействие и по-специално от страна на Павел Левкийски. На мястото на свещеник Николай отпред на Св. Синод застава Варненският митрополит Кирил, до момента в който Негово Светейшество Максим е приет в болница заради счупения си крайник. В оставката си свещеник Николай написа, че щом патриархът не вижда активността му, значи тя е оскъдна.
2002 година
Парламентарната група на ОДС внася в XXXIX Народно събрание първия избор на съмнение към държавното управление. Част от претекстовете на опозиционната група на ОДС са: " хаосът в ръководството, въвеждането на убийствени налози върху имуществото на жителите, нарастването на патентните налози, както и Данък добавена стойност върху медикаментите, които основават съществени обществени напрежения ". Вотът на съмнение е импортиран 6 месеца след избирането на Симеон Сакскобургготски за министър председател.
1997 година
БСП се отхвърля от мандата си за сформиране на държавно управление. С посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили подписват съглашение за осъществяване на предварителни парламентарни избори през април 1997 година и за опазване на обществения мир.
1974 година
На съвещание на Управителния съвет на Съюза на българските писатели е гласувана декларация във връзка преди малко излязлата в Париж книга на Александър Солженицин " Архипелаг ГУЛАГ ". Писателят е дипломиран като " изменник и зложелател на Съюз на съветските социалистически републики ".
1960 година
Българска делегация взе участие в съвещанията на Политическия съвещателен съвет на страните - участнички във Варшавския контракт. Обсъждат се въпросите на разоръжаването, сключването на кротичък контракт с Германия и други
Варшавският контракт е военно-политически съюз, основан с контракт, подписан на 14 май 1955 година във Варшава от България, Германска демократична република, Полша, Румъния, Съюз на съветските социалистически републики, Унгария, Чехословакия и Албания (през 1968 година излиза от Варшавския договор). В сходство с Устава на Организация на обединените нации участниците се задължават да се въздържат в интернационалните си връзки от опасност със мощ или нейната приложимост. В случай на нахлуване над някоя от страните участнички, подписалите Варшавския контракт, те са задължени да и окажат незабавна помощ по всевъзможен начин, в това число и въоръжена мощ. Висш орган на Организацията на Варшавския контракт е Политическият съвещателен комитет. Създадено е Обединено командване на въоръжените сили, което дружно с Военния съвет и щаб управлява активността на Обединените въоръжени сили. Варшавският контракт е преустановен на 1 юли 1991 година
1952 година
В София е основана Българска комерсиална палата като социална организация за развиване на икономическите връзки и съдействие на България с чужбина.
Българската търговско-промишлена палата е неправителствена социална организация за подкрепяне, поощряване, посланичество и отбрана на стопанските ползи на членовете си, както и за подпомагане в развиването на интернационалното икономическо съдействие. Създадена е през 1952 година като юридическо лице. Тя се явява като правоприемник на съществуващите през 1895-1947 година търговско-индустриални камари. Седалището й е в София. Основава се на правилата на непринудено участие, автономност и самофинансиране. Членуват над 22 000 икономически субекта на територията на България с друга форма на благосъстоятелност. В огромните градове са учредени 27 районни промишлени покои. БТПП е част от единната интернационална мрежа от търговски покои в света, с 200 от тях поддържа постоянни връзки. Участва в активността на 30 държавни и неправителствени интернационалните организации. От 1992 година е постоянна членка на Международната комерсиална камара със седалище в Париж.
1947 година
Завършва Първата национална конференция на Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Тя се организира в продължение на 4 дни и се приема устав за вътрешния ред в тях. Набляга се на най-строго съблюдаване правилата на доброволността.
1945 година
Офицери, подофицери и бойци от Първа българска войска са изпратени в 57-а войска за асимилиране на руски противотанкови средства за близка битка с танкове.
1923 година
Извършен е несполучлив атентат на Вътрешна македонска революционна организация против премиера Александър Стамболийски и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния спектакъл.
1889 година
Със заповед № 62 по Военно ведомство е оповестено Положение за въоръжението в армията.
1844 година
В дните сред 4 и 22 февруари Георги Раковски е в пандиза в Русе.
На тази дата са родени:
1943 година
Роден е Петър Чернев - български артист и композитор. Завършва Естрадния отдел при БДК (1969 г.). Особено известен е в средата на 70-те години с авторската си ария “Заклинание ”, която печели 3-та премия на фестивала “Златен Орфей ” (1975 г.). Същата година се показва в интернационална конкурс за реализатори на фестивала и е отличен с премия на Общински народен съвет - Бургас, а изпълнената от него ария - “Балада за българката ” (музика Й. Колев) - със специфичната премия. Специална премия получава и песента “Посвещение ” (1974 година, музика Д. Вълчев). През 80-те години на ХХ в. работи с група “Черен Петър ”. Занимава се с продуциране на музика.
1935 година
Роден е Месру Мехмедов - български диригент. Първоначално учи в родния си град, основава хор и дирижира. Завършва Ленинградската консерватория през 1960 година, ученик е на проф. Мусим. След завръщането си в България работи в Симфоничния оркестър в Пловдив, изначало като асистент, по-късно и като основен диригент на оркестъра. Дирижира хора на Пловдивското певческо сдружение (1963 - 1969 г.) и постоянно гостува на други симфонични оркестри в страната и в чужбина. Успява да се наложи като съвършен експерт. Лауреат е на Втора премия на интернационалния конкурс за диригенти “Николай Малко ” в Копенхаген и Първа премия на интернационалния диригентски конкурс “Димитри Митропулос ” в Ню Йорк (за фантазията “Франческа ди Римини ” от П. И. Чайковски). През 1969 година Л. Бърнстейн го кани за собствен асистент в Нюйоркската филхармония. Умира на 18 януари 1971 година при самолетна злополука в Швейцария.
1885 година
Роден е Асен Златаров - химик органик и биохимик, академик демократ и хуманист. Роден е в Хасково. Следва химия в СУ " Св. Климент Охридски ", приключва образованието си в Женева. По-късно специализира химия на храненето и питателните артикули в Мюнхен. От 1910 година е помощник в катедрата по органична химия и частен доцент (1920 г.) по физиологична химия в Медицинския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". От 1920 година е и частен доцент по биохимия, а по-късно и постоянен доцент по химия на храненето при катедрата по органична химия, ексклузивен и постоянен (1936 г.) професор в същата катедра на Физико–математическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". От 1929 година до гибелта си е ръководител на Съюза на химиците в България.
Асен Златаров е учредител на биохимията в България. Изследва състава, калоричността и метода на подготвяне на храните от българската национална кухня. Открива характерна реакция за нитритни йони, която е наречена на негово име. Изключително работлив, Асен Златаров изнася стотици научни известия и отчети, издава редица писания, по-важните от които са: " Фитобиохимични студии ", " Изхранването на България ", " Приноси към ензимохимията на тежките метали ", " Розата и промишлеността за розово масло в България " и други Сътрудничи на съвсем целия книжовен щемпел, написа стихотворения, създател е на две лирични книги – " Цветя за него " и " Песен за нея " и на романа " В града на любовта ".
Асен Златаров умира на 22 декември 1936 година
1880 година
Роден е Венелин Генев - политически и държавен деятел, правист, професор. Завършва право в Женева (Швейцария) и след завръщането си в България постъпва на преподавателска работа във Висшето учебно заведение в София (дн. Софийски университет " Св. Кл. Охридски " ). През 1908 година е определен за доцент, през 1913 година - за ексклузивен професор, и през 1918 година - за постоянен професор. Занимава се с проблемите на общата доктрина на страната и правото. Наред с преподавателската и научноизследователската си активност, включва се и в обществено-политическия живот на страната. Влиза в редовете на Радикалдемократическата партия и става един от управителните и дейци. От май до октомври 1919 година е министър на правораздаването. Участва в състава на българската делегация за правенето и подписването на Ньойския кротичък контракт 1919 година, след което до май 1920 година е български пълномощен министър в Париж. След държавния прелом на 9 юни 1923 година минава в редовете на Демократическия сговор, само че през есента на 1925 година го напуща и минава в съпротива на сговористкия режим. В идващите години последователно се отдръпва от дейна политическа активност. След 9 септември 1944 година дружно с Цв. Бобошевски и Т. Павлов е включен в състава на Регентството 1944 - 1946 година По-късно минава в съпротива на отечественофронтовската власт, за която е преследван и интерниран вън от столицата. По-известни негови писания са: " Правните връзки и правните институции ", " Съвременно асоциационно право и сдруженията с лимитирана отговорност ", " Историческото развиване на несъстоятелността в неговите основни моменти ", " Историческото развиване на комерсиалното право ", " Държавата като групова сигурност ", " Научната и правна синтеза " и други
1872 година
Роден е Гоце Делчев - изтъкнат деятел на националноосвободителното придвижване в Македония и Одринско. Идеолог, пълководец и уредник на ВМОРО. Роден в Кукуш, той приключва гимназия в Солун. Става юнкер във Военното учебно заведение в София, откъдето е изключен поради възгледите си. След това учителства в Ново село, Щипско, и в град Банско. Става деен деятел на ВМОРО от 1894 година, когато се свързва с Д. Груев, един от създателите на организацията. По образеца на Левски постанова концепцията за вътрешна мрежа от революционни комитети, става основател за създаване на четническия институт като въоръжена мощ на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 година Заедно с Г. Петров създава стратегия и правилник на организацията. Става член и чуждестранен представител на Вътрешна македонска революционна организация и основен инспектор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за реализиране на задачите, само че се опълчва на решенията на Солунския конгрес от 1903 година за " навсякъде стратегическо въстание в Македония ". Заедно с Д. Груев съумява да ограничи дейните въстанически дейности единствено на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи. На 4 май 1903 година, на път за конгреса на Серския революционен окръг, умира в стълкновение с турски войник.
На тази дата умират:
2006 година
Умира Павел Матев - български стихотворец, публицист, есеист и журналист. Роден е на 6 декември 1924 година. Завършва славянска лингвистика в Софийския университет през 1949 година Работи в Комитета за просвета, изкуство и просвета (1949 - 1951 г.), ръководител е на Комитета за българите в чужбина (1978 - 1979 г.), ръководител на Съюз на българските писатели (1988 - 1990 г.). За пръв път печата стихове през 1946 година в старозагорския вестник “Литературен напредък ”. Стихотворенията му са преведени на доста езици измежду които са съветски, немски, молдовски и полски език.
Някои съчинения: “Стихове ” (1951 г.), “Дълг ” (1955 г.), “Човешка паника ” (1960 г.), “Време, татковина, обич ” (1962 г.), “Родословие ” (1963 г.), “Чайките почиват на вълните ” (1965 г.), “Неоскърбени светове ” (1969 г.), “Натрупани мълчания ” (1973 г.), “Внезапни паузи ” (1976 г.), “Когато птиците летят по-бавно ” (1979 г.), “Повикан от щастливи бездни ” (1982 г.), “Сърдечни затишия ” (1985 г.), “В часа, когато сенките се раждат ” (1987 г.), “Ти сън ли си ” (1989 г.), “Ехо от олтара ” (стих, 1992 г.), “Световъртеж ” (1994 г.), “Бдения ” (1996 г.), “Любов - магическа действителност ” (стих., 1997 г.), “Смълчано време ” (стих., 1997), “Преображения. Избрани творби ” (1998 г.), “Елегични изповеди ”, (стих., 1999 г.) и други
1992 година
Умира Христо Христов - български историк и учен (1974 г.). Завършва Историческия факултет на Софийския университет през 1940 година От 1953 година е професор по нова и най-нова история на България в Софийския университет. От 1963 година е шеф на Института по история към Българска академия на науките. Негови съчинения са: “Захари Стоянов. Обществена и политическа активност ” (1948 г.), “Революционната рецесия в България през 1918-1919 година ” (1957 г.), “Освобождението на България и политиката на западните страни (1876 - 1878 г.) ” (1968 г.), голям брой изявления и други Съавтор е на груповия труд “История на България ” (т. 1-3, 1961 - 1964 г.).
1968 година
Умира Димитър Димов - политически и боен деятел, военачалник. Роден е в с. Търново, Източна Тракия. От 1922 година е член на Българска комунистическа партия. Участва в Септемврийското въстание 1923 година и след провалянето му е хванат и хвърлен в пандиза. Пуснат е на независимост през 1924 година като по-късно продължава дейната си политическа активност. Оглавява партийната организация в Ямбол. След априлския атентат 1925 година е наказан на гибел, само че по-късно присъдата му е сменена с пожизнен затвор. След като излежава 15 години е освободен. В годините 1943 - 1944 година е пълководец на VI въстаническа оперативна зона и прокурист на Централен комитет в Ямболския край. След 9 септември 1944 година заема виновни политически и държавни постове.
1901 година
Умира Димитър (Мицо) Николов Делчев - български деятел на македонско-одринското революционно придвижване, брат на Г. Делчев. Като възпитаник в Солунската българска мъжка гимназия се включва в революционно-освободителното придвижване, взе участие в терористични акции. От лятото на 1900 година е в четата на Хр. Чернопеев.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
2007 година
Избран е Пловдивски митрополит. На първия тур от гласуването най-вече гласове получава Знеполският свещеник Николай - 38 гласа. На съвещание на Светия Синод на 11 февруари той е определен и канонично одобрен за митрополит на най-голямата българска епархия, която включва 9 духовни околии - Пловдив, Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград.
Знеполският свещеник Николай (Николай Методиев Севастиянов) е роден на 19 юли 1969 година в София. Завършва Софийската духовна семинария и Духовната академия в София. През 1990 година е постриган в монашество във Враца. На 17 май 1993 година е ръкоположен за йеромонах от Н. Св. Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Служи като ефимерий и учител в Софийската духовна семинария. На 29 юни 1993 година е възведен в архимандритско достолепие. След това служи като протосингел на Софийска митрополия. През 2001 година е хиротонисан в епископски ранг с купата „ Знеполски свещеник ”. Епископ Николай е викарий на Софийския митрополит.
В началото на май 2006 година Знеполският свещеник Николай подава оставката си, с която се отхвърля от поста викарий на Софийския митрополит. Причината са поисканите от Св. Синод отчети за работата на всеки свещеник в Българската православна черква. Счита се, че синодалното решение е провокирано от натиска на група епископи под незнайно въздействие и по-специално от страна на Павел Левкийски. На мястото на свещеник Николай отпред на Св. Синод застава Варненският митрополит Кирил, до момента в който Негово Светейшество Максим е приет в болница заради счупения си крайник. В оставката си свещеник Николай написа, че щом патриархът не вижда активността му, значи тя е оскъдна.
2002 година
Парламентарната група на ОДС внася в XXXIX Народно събрание първия избор на съмнение към държавното управление. Част от претекстовете на опозиционната група на ОДС са: " хаосът в ръководството, въвеждането на убийствени налози върху имуществото на жителите, нарастването на патентните налози, както и Данък добавена стойност върху медикаментите, които основават съществени обществени напрежения ". Вотът на съмнение е импортиран 6 месеца след избирането на Симеон Сакскобургготски за министър председател.
1997 година
БСП се отхвърля от мандата си за сформиране на държавно управление. С посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили подписват съглашение за осъществяване на предварителни парламентарни избори през април 1997 година и за опазване на обществения мир.
1974 година
На съвещание на Управителния съвет на Съюза на българските писатели е гласувана декларация във връзка преди малко излязлата в Париж книга на Александър Солженицин " Архипелаг ГУЛАГ ". Писателят е дипломиран като " изменник и зложелател на Съюз на съветските социалистически републики ".
1960 година
Българска делегация взе участие в съвещанията на Политическия съвещателен съвет на страните - участнички във Варшавския контракт. Обсъждат се въпросите на разоръжаването, сключването на кротичък контракт с Германия и други
Варшавският контракт е военно-политически съюз, основан с контракт, подписан на 14 май 1955 година във Варшава от България, Германска демократична република, Полша, Румъния, Съюз на съветските социалистически републики, Унгария, Чехословакия и Албания (през 1968 година излиза от Варшавския договор). В сходство с Устава на Организация на обединените нации участниците се задължават да се въздържат в интернационалните си връзки от опасност със мощ или нейната приложимост. В случай на нахлуване над някоя от страните участнички, подписалите Варшавския контракт, те са задължени да и окажат незабавна помощ по всевъзможен начин, в това число и въоръжена мощ. Висш орган на Организацията на Варшавския контракт е Политическият съвещателен комитет. Създадено е Обединено командване на въоръжените сили, което дружно с Военния съвет и щаб управлява активността на Обединените въоръжени сили. Варшавският контракт е преустановен на 1 юли 1991 година
1952 година
В София е основана Българска комерсиална палата като социална организация за развиване на икономическите връзки и съдействие на България с чужбина.
Българската търговско-промишлена палата е неправителствена социална организация за подкрепяне, поощряване, посланичество и отбрана на стопанските ползи на членовете си, както и за подпомагане в развиването на интернационалното икономическо съдействие. Създадена е през 1952 година като юридическо лице. Тя се явява като правоприемник на съществуващите през 1895-1947 година търговско-индустриални камари. Седалището й е в София. Основава се на правилата на непринудено участие, автономност и самофинансиране. Членуват над 22 000 икономически субекта на територията на България с друга форма на благосъстоятелност. В огромните градове са учредени 27 районни промишлени покои. БТПП е част от единната интернационална мрежа от търговски покои в света, с 200 от тях поддържа постоянни връзки. Участва в активността на 30 държавни и неправителствени интернационалните организации. От 1992 година е постоянна членка на Международната комерсиална камара със седалище в Париж.
1947 година
Завършва Първата национална конференция на Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Тя се организира в продължение на 4 дни и се приема устав за вътрешния ред в тях. Набляга се на най-строго съблюдаване правилата на доброволността.
1945 година
Офицери, подофицери и бойци от Първа българска войска са изпратени в 57-а войска за асимилиране на руски противотанкови средства за близка битка с танкове.
1923 година
Извършен е несполучлив атентат на Вътрешна македонска революционна организация против премиера Александър Стамболийски и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния спектакъл.
1889 година
Със заповед № 62 по Военно ведомство е оповестено Положение за въоръжението в армията.
1844 година
В дните сред 4 и 22 февруари Георги Раковски е в пандиза в Русе.
На тази дата са родени:
1943 година
Роден е Петър Чернев - български артист и композитор. Завършва Естрадния отдел при БДК (1969 г.). Особено известен е в средата на 70-те години с авторската си ария “Заклинание ”, която печели 3-та премия на фестивала “Златен Орфей ” (1975 г.). Същата година се показва в интернационална конкурс за реализатори на фестивала и е отличен с премия на Общински народен съвет - Бургас, а изпълнената от него ария - “Балада за българката ” (музика Й. Колев) - със специфичната премия. Специална премия получава и песента “Посвещение ” (1974 година, музика Д. Вълчев). През 80-те години на ХХ в. работи с група “Черен Петър ”. Занимава се с продуциране на музика.
1935 година
Роден е Месру Мехмедов - български диригент. Първоначално учи в родния си град, основава хор и дирижира. Завършва Ленинградската консерватория през 1960 година, ученик е на проф. Мусим. След завръщането си в България работи в Симфоничния оркестър в Пловдив, изначало като асистент, по-късно и като основен диригент на оркестъра. Дирижира хора на Пловдивското певческо сдружение (1963 - 1969 г.) и постоянно гостува на други симфонични оркестри в страната и в чужбина. Успява да се наложи като съвършен експерт. Лауреат е на Втора премия на интернационалния конкурс за диригенти “Николай Малко ” в Копенхаген и Първа премия на интернационалния диригентски конкурс “Димитри Митропулос ” в Ню Йорк (за фантазията “Франческа ди Римини ” от П. И. Чайковски). През 1969 година Л. Бърнстейн го кани за собствен асистент в Нюйоркската филхармония. Умира на 18 януари 1971 година при самолетна злополука в Швейцария.
1885 година
Роден е Асен Златаров - химик органик и биохимик, академик демократ и хуманист. Роден е в Хасково. Следва химия в СУ " Св. Климент Охридски ", приключва образованието си в Женева. По-късно специализира химия на храненето и питателните артикули в Мюнхен. От 1910 година е помощник в катедрата по органична химия и частен доцент (1920 г.) по физиологична химия в Медицинския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". От 1920 година е и частен доцент по биохимия, а по-късно и постоянен доцент по химия на храненето при катедрата по органична химия, ексклузивен и постоянен (1936 г.) професор в същата катедра на Физико–математическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". От 1929 година до гибелта си е ръководител на Съюза на химиците в България.
Асен Златаров е учредител на биохимията в България. Изследва състава, калоричността и метода на подготвяне на храните от българската национална кухня. Открива характерна реакция за нитритни йони, която е наречена на негово име. Изключително работлив, Асен Златаров изнася стотици научни известия и отчети, издава редица писания, по-важните от които са: " Фитобиохимични студии ", " Изхранването на България ", " Приноси към ензимохимията на тежките метали ", " Розата и промишлеността за розово масло в България " и други Сътрудничи на съвсем целия книжовен щемпел, написа стихотворения, създател е на две лирични книги – " Цветя за него " и " Песен за нея " и на романа " В града на любовта ".
Асен Златаров умира на 22 декември 1936 година
1880 година
Роден е Венелин Генев - политически и държавен деятел, правист, професор. Завършва право в Женева (Швейцария) и след завръщането си в България постъпва на преподавателска работа във Висшето учебно заведение в София (дн. Софийски университет " Св. Кл. Охридски " ). През 1908 година е определен за доцент, през 1913 година - за ексклузивен професор, и през 1918 година - за постоянен професор. Занимава се с проблемите на общата доктрина на страната и правото. Наред с преподавателската и научноизследователската си активност, включва се и в обществено-политическия живот на страната. Влиза в редовете на Радикалдемократическата партия и става един от управителните и дейци. От май до октомври 1919 година е министър на правораздаването. Участва в състава на българската делегация за правенето и подписването на Ньойския кротичък контракт 1919 година, след което до май 1920 година е български пълномощен министър в Париж. След държавния прелом на 9 юни 1923 година минава в редовете на Демократическия сговор, само че през есента на 1925 година го напуща и минава в съпротива на сговористкия режим. В идващите години последователно се отдръпва от дейна политическа активност. След 9 септември 1944 година дружно с Цв. Бобошевски и Т. Павлов е включен в състава на Регентството 1944 - 1946 година По-късно минава в съпротива на отечественофронтовската власт, за която е преследван и интерниран вън от столицата. По-известни негови писания са: " Правните връзки и правните институции ", " Съвременно асоциационно право и сдруженията с лимитирана отговорност ", " Историческото развиване на несъстоятелността в неговите основни моменти ", " Историческото развиване на комерсиалното право ", " Държавата като групова сигурност ", " Научната и правна синтеза " и други
1872 година
Роден е Гоце Делчев - изтъкнат деятел на националноосвободителното придвижване в Македония и Одринско. Идеолог, пълководец и уредник на ВМОРО. Роден в Кукуш, той приключва гимназия в Солун. Става юнкер във Военното учебно заведение в София, откъдето е изключен поради възгледите си. След това учителства в Ново село, Щипско, и в град Банско. Става деен деятел на ВМОРО от 1894 година, когато се свързва с Д. Груев, един от създателите на организацията. По образеца на Левски постанова концепцията за вътрешна мрежа от революционни комитети, става основател за създаване на четническия институт като въоръжена мощ на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 година Заедно с Г. Петров създава стратегия и правилник на организацията. Става член и чуждестранен представител на Вътрешна македонска революционна организация и основен инспектор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за реализиране на задачите, само че се опълчва на решенията на Солунския конгрес от 1903 година за " навсякъде стратегическо въстание в Македония ". Заедно с Д. Груев съумява да ограничи дейните въстанически дейности единствено на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи. На 4 май 1903 година, на път за конгреса на Серския революционен окръг, умира в стълкновение с турски войник.
На тази дата умират:
2006 година
Умира Павел Матев - български стихотворец, публицист, есеист и журналист. Роден е на 6 декември 1924 година. Завършва славянска лингвистика в Софийския университет през 1949 година Работи в Комитета за просвета, изкуство и просвета (1949 - 1951 г.), ръководител е на Комитета за българите в чужбина (1978 - 1979 г.), ръководител на Съюз на българските писатели (1988 - 1990 г.). За пръв път печата стихове през 1946 година в старозагорския вестник “Литературен напредък ”. Стихотворенията му са преведени на доста езици измежду които са съветски, немски, молдовски и полски език.
Някои съчинения: “Стихове ” (1951 г.), “Дълг ” (1955 г.), “Човешка паника ” (1960 г.), “Време, татковина, обич ” (1962 г.), “Родословие ” (1963 г.), “Чайките почиват на вълните ” (1965 г.), “Неоскърбени светове ” (1969 г.), “Натрупани мълчания ” (1973 г.), “Внезапни паузи ” (1976 г.), “Когато птиците летят по-бавно ” (1979 г.), “Повикан от щастливи бездни ” (1982 г.), “Сърдечни затишия ” (1985 г.), “В часа, когато сенките се раждат ” (1987 г.), “Ти сън ли си ” (1989 г.), “Ехо от олтара ” (стих, 1992 г.), “Световъртеж ” (1994 г.), “Бдения ” (1996 г.), “Любов - магическа действителност ” (стих., 1997 г.), “Смълчано време ” (стих., 1997), “Преображения. Избрани творби ” (1998 г.), “Елегични изповеди ”, (стих., 1999 г.) и други
1992 година
Умира Христо Христов - български историк и учен (1974 г.). Завършва Историческия факултет на Софийския университет през 1940 година От 1953 година е професор по нова и най-нова история на България в Софийския университет. От 1963 година е шеф на Института по история към Българска академия на науките. Негови съчинения са: “Захари Стоянов. Обществена и политическа активност ” (1948 г.), “Революционната рецесия в България през 1918-1919 година ” (1957 г.), “Освобождението на България и политиката на западните страни (1876 - 1878 г.) ” (1968 г.), голям брой изявления и други Съавтор е на груповия труд “История на България ” (т. 1-3, 1961 - 1964 г.).
1968 година
Умира Димитър Димов - политически и боен деятел, военачалник. Роден е в с. Търново, Източна Тракия. От 1922 година е член на Българска комунистическа партия. Участва в Септемврийското въстание 1923 година и след провалянето му е хванат и хвърлен в пандиза. Пуснат е на независимост през 1924 година като по-късно продължава дейната си политическа активност. Оглавява партийната организация в Ямбол. След априлския атентат 1925 година е наказан на гибел, само че по-късно присъдата му е сменена с пожизнен затвор. След като излежава 15 години е освободен. В годините 1943 - 1944 година е пълководец на VI въстаническа оперативна зона и прокурист на Централен комитет в Ямболския край. След 9 септември 1944 година заема виновни политически и държавни постове.
1901 година
Умира Димитър (Мицо) Николов Делчев - български деятел на македонско-одринското революционно придвижване, брат на Г. Делчев. Като възпитаник в Солунската българска мъжка гимназия се включва в революционно-освободителното придвижване, взе участие в терористични акции. От лятото на 1900 година е в четата на Хр. Чернопеев.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ