През 1922 година по време на разкопки в Долината на

Който влезе тук, умира? Проклятието на фараона.

През 1922 година по време на разкопки в " Долината на царете " в Египет екипът на египтолога Хауърд Картър се натъква на каменно стълбище, което води към запечатана гробница. В нея те откриват съвсем идеално непокътната мумията на Тутанкамон, която и до през днешния ден си остава едно от най-значимите археологически открития на всички времена.

Малко по-късно обаче умира Лорд Карнарвън - английският аристократ, който финансирал експедицията и имал лиценза за разкопките. Бързо се популяризира слухът, че над гробницата тегне проклинание. След това умират и още няколко души, взели участие в разкопките. Така се ражда легендата за проклятието на фараона.

Измислица на пресата

" Пресата тогава се заиграва с най-низките инстинкти на своите читатели, измисля си без никакви задръжки и жъне голям триумф. Проклятието на фараона е един от най-значимите интернационалните явления, въпреки да е съвсем 100-процентова небивалица ", споделя историкът Ролф-Бернхард Есих.

И до през днешния ден тази легенда живее в романите, детските книги и филмите. Проклятието на фараона се употребява шеговито, когато туристи в Египет се оплакват от нормалните заболявания, да вземем за пример от стомашно-чревни инфекции, споделя още Есих. Той е куратор на. Изложбата е отдадена на обидите и ругатните през годините.

Да тъпчеш враговете с крака

А какви ли хули са употребявали античните египтяни? За страдание няма никакви свидетелства за това. Защото високообразованите хора, които са дълбаели в камъка надписите на пирамидите, не са увековечили разговорния език на служащите строители на тези архитектурни шедьоври.

1922: Хауърд Картър в гробницата на ТутанкамонСнимка: United Archives/picture alliance

Има обаче исторически свидетелства за това как царе са проклинали враговете си. Така да вземем за пример изложбата демонстрира чифт модерни джапанки, направени по модела на позлатените кожени сандали от гробницата на Тутанкамон. На техните подметки са изобразени оковани врагове, които с всяка последваща стъпка са били " тъпкани с крайници ". Смята се, че това е било някакво магическо проклинание на неприятели.

Що се отнася до заклинанията, ругатните и обидите през днешния ден, в доста култури откриваме общи неща. Така да вземем за пример немското " Scheiße " се среща и в доста други езици, споделя Есих, който е също и литературовед. В други култури пък са известни ругатните по адрес на близки и родственици, например в арабския или съветския. В трети култури пък се употребяват избрани качества на животни, които се придвижват върху хора и служат за засегнатост.

В изложбата посетителите научават още, че в Турция на " магаре " наскърбяват нахалниците, мошениците, глупците или гаднярите - според от случая. В Русия пък идиотите са оприличавани на " козел ", а в Япония, когато някой мъж се разгневи люто, бива именуван " горила ". Ако в Китай ви оприличат на " яйце от костенурка ", с това желаят да ви кажат право в лицето, че сте от неприятно родословие.

А езикът на омразата?

Разбира се, че доста хора с въздържат да ругаят, може би тъй като могат да се владеят. Точно това сигурно липсва на тези, които в ерата на цифровите технологии ругаят и наскърбяват на воля - да вземем за пример в обществените мрежи. Интересен е въпросът дали с езика на омразата, този нов феномен на съвремието, обидата доближава ново, невъобразим до момента измерение. " Категорично не - що се отнася до наличието ", споделя Ролф-Бернхард Есих. " Ако вземем ругатните, примерно през 16-и век, ще се изненадате какъв брой вулгарни са били те, изключително тези по адрес на близки и родственици ", добавя той.

Голямата разлика през днешния ден е обвързвана с лесния метод на тяхното разпространяване - чрез интернет. " Невероятно е какъв брой бързо и мощно е тяхното влияние през днешния ден. Но това е въпрос на техника ", показва още откривателят.

***

Вижте и това видео от нашия списък: