Денят 7 април в българската история
През 1905 година при с. Кашина, Мелнишко, четата на Яне Сандански разрушава четата на офицерските братства отпред с капитан Йордан Стоянов, която дава 9 жертви. Веднага по-късно братствата основават Македоно-одринска загадка революционна организация за битка с левицата в ТМОРО с ръководител подполк. Стоян Николов, която работи в 5 региона: Джумайски, Петрички, Малешевски, Поройски и Мелнишки. През 1909 година Русия, Сърбия и Черна гора признават независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908 година През 1946 година в Бургас е открита Художествена изложба, а през 1957 година в София е открит Държавният язвителен спектакъл. През 1964 година за пръв път се отбелязва Денят на здравния служащ в България. На 7 април и роден доктор Петър Дертлиев. На тозш дaто умира писателят Атанас Шопов, полковник Владимир Серафимов, освободителят на Родопите.
2018 година
Тръгва нощният градски превоз в София. Линиите са 4 и пресичат града, тъй че да има връзка с всички квартали. Те се движат от 00.00 часа до 04.00 часа. Общата спирка на четирите линии е на площад „ Княз Александър Първи “.
1999 година
Провежда се гласоподаване в Народното събрание по импортирания от обединената съпротива избор на съмнение към държавното управление на Иван Костов за провалената структурна промяна в индустриалната политика. Вотът е отритнат.
1964 година
За първи път се отбелязва Денят на здравния служащ в България. Дата 7 април е избрана за Празник на здравния служащ в България с Разпореждане 32 на Министерския съвет от 6 февруари 1964 година
1957 година
Открит е Държавният язвителен спектакъл в София.
На 7 април 1957 година в София отваря порти нов спектакъл. Наречен е Държавен язвителен, а управлението му поема огромният български режисьор и възпитател Стефан Сърчаджиев. Първото му зрелище е " Баня " (описана като " драма в 6 дейности с цирк и фойерверк от Владимир Маяковски " ). По това време това е единственият в България по своята жанрова дефиниция спектакъл, който съчетава ирония, гротеска, пасквил, лирическа комедия, историческа комедия, мюзикъл.
1955 година
Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение на мястото на Централния дом на публицистите в България да се сътвори Съюз на българските публицисти като " социална културно-творческа организация на публицистите от периодическия щемпел, Българска телеграфна агенция и радиото ".
1953 година
Обявена е прошка за българските емигранти, като се планува и връщане на имуществото им.
1949 година
В " Държавен вестник " е оповестен декрет на Президиума на Народното събрание за освобождение на Трайчо Костов от длъжностите подпредседател на Министерския съвет и ръководител на Комитета по икономически и финансови въпроси. Като причина за решението се акцентират " позволени от него груби неточности при управление работата на Министерския съвет и по отношение на връзките ни със Съветския съюз ". Обвинен е в антидържавна и антипартийна активност и е наказан на гибел и обесен. Реабилитиран е след Априлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1956 година
1946 година
В Бургас е открита художествена изложба.
1909 година
Русия, Сърбия и Черна гора признават независимостта на България.
След Младотурската гражданска война, осъществена през 1908 година се основават условия за отменяне напълно на васалната взаимозависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната взаимозависимост на България турското държавно управление не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на банкет дружно с другите дипломати. Това дава мотив на българското държавно управление да го отзове от Османската империя. По същото време турските чиновници по Източните железници стартират стачка. За да не се прекъсне придвижването, държавното управление на Александър Малинов изпраща български чиновници на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските управляващи задържат под собствен надзор ЖП линия. В такава конюнктура на 22 септември 1908 година в черквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново със специфичен манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема купата цар на България. Учредява се възпоменателен орден по този мотив. На идващия ден Австро-Унгария афишира анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския контракт 1878 година са нарушени, поражда остра Балканска рецесия (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отхвърлят да признаят независимостта на България, утежняват се и българо-турските връзки. Турция упорства България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, с цел да признае българската самостоятелност. С помощта на Русия е реализирано съглашение по зародилите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните й отговорности, останали още от войната от 1877–1878 година, против което Турция се отхвърля от всевъзможни искания към България. От своя страна България би трябвало да изплати на Русия в период от 75 година 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването независимостта на България се издига интернационалният престиж на страната и тя се трансформира в равноправна на другите европейски страни.
1905 година
При с. Кашина, Мелнишко, четата на Яне Сандански разрушава четата на офицерските братства отпред с капитан Йордан Стоянов, която дава 9 жертви. Веднага по-късно братствата основават Македоно-одринска загадка революционна организация за битка с левицата в ТМОРО с ръководител подполк. Стоян Николов, която работи в 5 региона: Джумайски, Петрички, Малешевски, Поройски и Мелнишки.
1901 година
Завършва Осмият ексклузивен конгрес на македонската емиграция, в които вземат участие 123-ма делегати. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател - Владимир Димитров.
1877 година
Турският министър на външните работи Савфет паша декларира пред извиканите от него български митрополити Доситей, Панарет, Григорий и Аверкий, че екзарх Антим I към този момент не се употребява с доверието на държавното управление. Антим I (Атанас Михайлов Чалъков) е първият български екзарх. Роден е в Лозенград (днес в Турция). Учи поредно в Коручешменското учебно заведение в Цариград, в Богословското учебно заведение на о. Халки и в Духовната академия в Москва. След като се завръща от Русия, той става учител, а по-късно и ректор на Духовната семинария на о. Халки. През 1861 година е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 година – за видински митрополит. Антим I организира битка за самостоятелна българска черква, отхвърля каноническото послушание на Цариградската патриаршия, афишира се и против унията. През 1871 година е определен за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 година за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 година пази българския народ, заради което турското държавно управление го заточава в Мала Азия. Освободен е през 1878 година, той още веднъж заема екзархийския си пост и се включва в политическото създаване на българската страна. Избран е за ръководител на Учредителното заседание и на Първото Велико народно събрание в Търново.
На тази дата са родени:
1916 година
Роден е доктор Петър Дертлиев - политически деятел, един от основателите на Съюз на демократичните сили и на конституцията на Република България; доктор, рентгенолог. Завършва медицина. Арестуван е неведнъж като уредник на социалистически стачки (1934-1940 г.). Избран е за депутат на БРСДП (о) във Великото национално заседание (1946 г.). През 1948 година е наказан на 10 години затвор поради убежденията си. След 10 ноември 1989 година се включва интензивно в обществено-политическия живот на страната. Един от основателите е за възобновяване на Българската социалдемократическа партия и включването й в Съюз на демократичните сили. Лидер е на БСДП след възобновяване й. Депутат е в VII Велико национално заседание, определен от квотата на Съюз на демократичните сили. През 1990 година е претендент за президент на България. Д-р Петър Дертлиев умира на 5 ноември 2000 година
На тази дата умират:
2008 година
Умира Георги Стоев, български публицист, който издава книги за мафията на цената на живота си.
Георги Стефанов Стоев е бил част от силовите бригади на Поли Пантев, дружно с Бен Търпин, Георги Пехливанов, Момчил Бенев, Георги Бенковски, както и с Евгени Стефанов - Женята, с който са в обтегнати връзки до самия завършек на крадеца от " Гео Милев ". Той е имал един от 12-те пръстени, които Поли Пантев е подарил на най-близките си хора.
Убийството на Георги Стоев е дело на мафията, осъществено на 7 април 2008 година Малко преди убийството декларира пред своя юрист " Нещо ще се случи ", секунди по-късно е съдбовно ранен пред хотел " Плиска " в центъра на града, с три патрона в главата, в 12:53 часа, умира към 19:20 часа след интервенция в " Пирогов ".
1934 година
Умира Владимир Серафимов - български боен деятел, полковник. Завършва Военното учебно заведение в София (четвърти випуск – 1883 г.). В Сръбско-българската война през 1885 година е подпоручик, пълководец на 5-та рота от 5-ти пехотен Дунавски полк. Участва в боевете на Сливнишката позиция (5 – 7 ноември), в разследващия отряд на ротмистър Ан. Бендерев (9 – 11 ноември) и в завземането на Пирот (14 – 15 ноември). Проявява се в сражението на войските от десния фланг при с. Градищница, като самоуверено повежда ротата си и освобождава селото. По-късно служи в 9-ти пехотен Пловдивски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) е пълководец на 21-ви пехотен Средногорски полк, демонстрира се във военните дейности в Южните Родопи. Заради заслугите му във войната от 1934 година село Алами дере в Родопите носи неговото име - Полковник Серафимово.
1922 година
Умира Атанас Шопов - български държавник, публицист, член на БКД (1884 г.). Учи в съветско здравно учебно заведение. Следва право в Париж и Петербург. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е секретар и редактор в Българската екзархия в Цариград, консул в Солун. През 1887 година и 1891 година подхваща пътувания из Тракия и Македония и след тях издава изследванията си в трудовете: “Народността и езикът на македонците ” и “Из живота и бита на българите във вилаетите ”. Сътрудничи на сп. “Читалище ”, в. “Право ”, “Ден ”, “Век ” и други периодически издания. Автор е на публикации по педагогичен въпроси и на стихотворения. Превежда от гръцки и френски език. Съчинения: “Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 година Дневници на един въстаник ” (1881 г.), “Македония от етнографско, историческо и езиково становище ”, “Сръбските искания над Скопската епархия ”, “Истината върху конституционния режим на младотурците ” и други
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
2018 година
Тръгва нощният градски превоз в София. Линиите са 4 и пресичат града, тъй че да има връзка с всички квартали. Те се движат от 00.00 часа до 04.00 часа. Общата спирка на четирите линии е на площад „ Княз Александър Първи “.
1999 година
Провежда се гласоподаване в Народното събрание по импортирания от обединената съпротива избор на съмнение към държавното управление на Иван Костов за провалената структурна промяна в индустриалната политика. Вотът е отритнат.
1964 година
За първи път се отбелязва Денят на здравния служащ в България. Дата 7 април е избрана за Празник на здравния служащ в България с Разпореждане 32 на Министерския съвет от 6 февруари 1964 година
1957 година
Открит е Държавният язвителен спектакъл в София.
На 7 април 1957 година в София отваря порти нов спектакъл. Наречен е Държавен язвителен, а управлението му поема огромният български режисьор и възпитател Стефан Сърчаджиев. Първото му зрелище е " Баня " (описана като " драма в 6 дейности с цирк и фойерверк от Владимир Маяковски " ). По това време това е единственият в България по своята жанрова дефиниция спектакъл, който съчетава ирония, гротеска, пасквил, лирическа комедия, историческа комедия, мюзикъл.
1955 година
Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение на мястото на Централния дом на публицистите в България да се сътвори Съюз на българските публицисти като " социална културно-творческа организация на публицистите от периодическия щемпел, Българска телеграфна агенция и радиото ".
1953 година
Обявена е прошка за българските емигранти, като се планува и връщане на имуществото им.
1949 година
В " Държавен вестник " е оповестен декрет на Президиума на Народното събрание за освобождение на Трайчо Костов от длъжностите подпредседател на Министерския съвет и ръководител на Комитета по икономически и финансови въпроси. Като причина за решението се акцентират " позволени от него груби неточности при управление работата на Министерския съвет и по отношение на връзките ни със Съветския съюз ". Обвинен е в антидържавна и антипартийна активност и е наказан на гибел и обесен. Реабилитиран е след Априлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1956 година
1946 година
В Бургас е открита художествена изложба.
1909 година
Русия, Сърбия и Черна гора признават независимостта на България.
След Младотурската гражданска война, осъществена през 1908 година се основават условия за отменяне напълно на васалната взаимозависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната взаимозависимост на България турското държавно управление не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на банкет дружно с другите дипломати. Това дава мотив на българското държавно управление да го отзове от Османската империя. По същото време турските чиновници по Източните железници стартират стачка. За да не се прекъсне придвижването, държавното управление на Александър Малинов изпраща български чиновници на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските управляващи задържат под собствен надзор ЖП линия. В такава конюнктура на 22 септември 1908 година в черквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново със специфичен манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема купата цар на България. Учредява се възпоменателен орден по този мотив. На идващия ден Австро-Унгария афишира анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския контракт 1878 година са нарушени, поражда остра Балканска рецесия (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отхвърлят да признаят независимостта на България, утежняват се и българо-турските връзки. Турция упорства България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, с цел да признае българската самостоятелност. С помощта на Русия е реализирано съглашение по зародилите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните й отговорности, останали още от войната от 1877–1878 година, против което Турция се отхвърля от всевъзможни искания към България. От своя страна България би трябвало да изплати на Русия в период от 75 година 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването независимостта на България се издига интернационалният престиж на страната и тя се трансформира в равноправна на другите европейски страни.
1905 година
При с. Кашина, Мелнишко, четата на Яне Сандански разрушава четата на офицерските братства отпред с капитан Йордан Стоянов, която дава 9 жертви. Веднага по-късно братствата основават Македоно-одринска загадка революционна организация за битка с левицата в ТМОРО с ръководител подполк. Стоян Николов, която работи в 5 региона: Джумайски, Петрички, Малешевски, Поройски и Мелнишки.
1901 година
Завършва Осмият ексклузивен конгрес на македонската емиграция, в които вземат участие 123-ма делегати. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател - Владимир Димитров.
1877 година
Турският министър на външните работи Савфет паша декларира пред извиканите от него български митрополити Доситей, Панарет, Григорий и Аверкий, че екзарх Антим I към този момент не се употребява с доверието на държавното управление. Антим I (Атанас Михайлов Чалъков) е първият български екзарх. Роден е в Лозенград (днес в Турция). Учи поредно в Коручешменското учебно заведение в Цариград, в Богословското учебно заведение на о. Халки и в Духовната академия в Москва. След като се завръща от Русия, той става учител, а по-късно и ректор на Духовната семинария на о. Халки. През 1861 година е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 година – за видински митрополит. Антим I организира битка за самостоятелна българска черква, отхвърля каноническото послушание на Цариградската патриаршия, афишира се и против унията. През 1871 година е определен за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 година за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 година пази българския народ, заради което турското държавно управление го заточава в Мала Азия. Освободен е през 1878 година, той още веднъж заема екзархийския си пост и се включва в политическото създаване на българската страна. Избран е за ръководител на Учредителното заседание и на Първото Велико народно събрание в Търново.
На тази дата са родени:
1916 година
Роден е доктор Петър Дертлиев - политически деятел, един от основателите на Съюз на демократичните сили и на конституцията на Република България; доктор, рентгенолог. Завършва медицина. Арестуван е неведнъж като уредник на социалистически стачки (1934-1940 г.). Избран е за депутат на БРСДП (о) във Великото национално заседание (1946 г.). През 1948 година е наказан на 10 години затвор поради убежденията си. След 10 ноември 1989 година се включва интензивно в обществено-политическия живот на страната. Един от основателите е за възобновяване на Българската социалдемократическа партия и включването й в Съюз на демократичните сили. Лидер е на БСДП след възобновяване й. Депутат е в VII Велико национално заседание, определен от квотата на Съюз на демократичните сили. През 1990 година е претендент за президент на България. Д-р Петър Дертлиев умира на 5 ноември 2000 година
На тази дата умират:
2008 година
Умира Георги Стоев, български публицист, който издава книги за мафията на цената на живота си.
Георги Стефанов Стоев е бил част от силовите бригади на Поли Пантев, дружно с Бен Търпин, Георги Пехливанов, Момчил Бенев, Георги Бенковски, както и с Евгени Стефанов - Женята, с който са в обтегнати връзки до самия завършек на крадеца от " Гео Милев ". Той е имал един от 12-те пръстени, които Поли Пантев е подарил на най-близките си хора.
Убийството на Георги Стоев е дело на мафията, осъществено на 7 април 2008 година Малко преди убийството декларира пред своя юрист " Нещо ще се случи ", секунди по-късно е съдбовно ранен пред хотел " Плиска " в центъра на града, с три патрона в главата, в 12:53 часа, умира към 19:20 часа след интервенция в " Пирогов ".
1934 година
Умира Владимир Серафимов - български боен деятел, полковник. Завършва Военното учебно заведение в София (четвърти випуск – 1883 г.). В Сръбско-българската война през 1885 година е подпоручик, пълководец на 5-та рота от 5-ти пехотен Дунавски полк. Участва в боевете на Сливнишката позиция (5 – 7 ноември), в разследващия отряд на ротмистър Ан. Бендерев (9 – 11 ноември) и в завземането на Пирот (14 – 15 ноември). Проявява се в сражението на войските от десния фланг при с. Градищница, като самоуверено повежда ротата си и освобождава селото. По-късно служи в 9-ти пехотен Пловдивски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) е пълководец на 21-ви пехотен Средногорски полк, демонстрира се във военните дейности в Южните Родопи. Заради заслугите му във войната от 1934 година село Алами дере в Родопите носи неговото име - Полковник Серафимово.
1922 година
Умира Атанас Шопов - български държавник, публицист, член на БКД (1884 г.). Учи в съветско здравно учебно заведение. Следва право в Париж и Петербург. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е секретар и редактор в Българската екзархия в Цариград, консул в Солун. През 1887 година и 1891 година подхваща пътувания из Тракия и Македония и след тях издава изследванията си в трудовете: “Народността и езикът на македонците ” и “Из живота и бита на българите във вилаетите ”. Сътрудничи на сп. “Читалище ”, в. “Право ”, “Ден ”, “Век ” и други периодически издания. Автор е на публикации по педагогичен въпроси и на стихотворения. Превежда от гръцки и френски език. Съчинения: “Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 година Дневници на един въстаник ” (1881 г.), “Македония от етнографско, историческо и езиково становище ”, “Сръбските искания над Скопската епархия ”, “Истината върху конституционния режим на младотурците ” и други
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ