Един от най-дълго протичащите експерименти в света е заровен на тайно място в Мичиган
През 1879 година Уилям Бийл заравя 20 стъклени бутилки на скрито място на територията на Мичиганския университет. Всяка една от тях е цялостна с пясък и над 1000 семена. Освен това бутилките са сложени с гърлото надолу, без тапи. По този метод водата не би могла да ги доближи, написа Scienice Alert.
След 4 години ботаникът Франк Телевски, сходно на доста други свои сътрудници в предишното, ще се промъкне в тъмното, с цел да изрови една от бутилките и да ревизира кои от семената в нея са годни за приложимост. 137 години по-късно са останали единствено 5 бутилки. Така че умерено можем да кажем, че това е най-дълго протичащият опит, отдаден на развиването на семената.
Според първичната концепция на Бийл опитът не е трябвало да протича толкоз дълго. Той е възнамерявал бутилките да бъдат изравяни през пет години, а целият опит да продължи десетилетие. Ботанистите от ботаническата градина WJ Beal обаче вземат решение да удължат опита, откакто виждат, че семената устоят доста по-дълго, в сравнение с се е считало, че е допустимо. Съответно – хората са почнали да изравят бутилките на всеки 10 години, а след това – през 20.
Ако всичко продължи по проект, последната бутилка ще бъде изровена през 2100 година – 221 години, откакто Бийл слага начало на опита. Вероятно доста от нас към този момент ще са умряли по това време.
Да, самият опит наподобява напълно простоват. Той обаче се оказва изненадващо ефикасен. Първоначалната цел е била да се откри решение на един от главните проблеми на фермерите – а точно, по какъв начин да се отърват от плевелите. Експериментът започва преди измислянето на пестицидите и фермерите са губели борба с плевелите.
Бийл е знаел, че това се дължи на обстоятелството, че семената могат да останат латентни в почвата и да пораснат още веднъж, когато изискванията станат подобаващи. Той обаче не е бил сигурен какъв брой дълго могат да продължат да съществуват в това положение. Именно тогава се ражда концепцията за опита с бутилките.
За да ревизира живота на семената, Бийл взима 20 транспарантни стъклени бутилки и ги цялостни с пясък и 50 от общо 21 разнообразни типа постоянно срещани растения – общо 1050 семена в бутилка. Заравя ги на дълбочина 50 см на „ песъчливо хълмче “, маркира мястото им на карта и ги оставя на мира през идващите 5 години.
След изравянето на всяка бутилка, семената се посаждат, с цел да се види кои ще пораснат. Оказва се, че близо 40 години множеството съумяват да поникнат сполучливо.
През 1920 година – десетилетие след пенсионирането на Бийл – неговият заместител вижда, че опитът се стабилизира, а семената покълват всякога. Затова той взема решение да изчака 10 години, преди да изрови идната бутилка.
Тази тактичност работи безотказно за прочут интервал от време. През 1980 година обаче единствено три от типовете поникват и откривателите вземат решение да удължат интервала в допълнение, с цел да окажат спомагателен напън върху растенията.
Последната бутилка е била изровена от Телевски през 2000 година Безспорният победител във връзка с издръжливостта се оказва плевелът Verbascum blattaria. При най-скорошното засаждане 23 от 50-те семена са поникнали. „ Това е единственото растение, което пораства при всички проби. Ще бъде много забавно да забележим дали семената ще могат да се развият и след 20 години „, споделя Телевски.
Единственото друго растение, поникнало при последните проби, е било 1 семе от типа Malva (днес е известно като Malva pusilla). Всички останали 19 типа не са се развили.
Знанията, насъбрани от този опит ще бъдат освен от изгода на хората, които желаят да се отърват от плевелите. Те ще оказват помощ на природозащитниците в опитите им един ден да съумеят да развият към този момент изчезнали растения от остарели семена.
Вече знаем, че семената остават витални за извънредно дълъг интервал от време, в случай че са на студено място без вода или слънчева светлина. През 2005 година да вземем за пример откриватели от Израел съумяха да отгледат растението Phoenix dactylifera от добре непокътнати семена на възраст 2000 години.
Нещо повече – точно такава е концепцията зад Хранилището за семена, издигнато в леда на Арктическия кръг. То би трябвало да ни помогне да засадим Земята с растения още веднъж, при положение на световна злополука.
Самият Телевски няма самообладание да изрови бутилка номер 16 през 2020 година „ Бях студент по физиология на растенията, когато чух за опита за първи път през 1980 г… Дори не съм предполагал, че ще бъда индивидът, който ще изрови идната бутилка – споделя ботаникът пред Atlas Obscura. – И ето ме – 20 години по-късно… Имам невероятния късмет да продължа този исторически значим теоретичен опит. “
На този стадий той няма желанието да издаде местоположението на последните 5 бутилки. Ще съобщи картата едвам на идващия куратор на градината.
„ Не сме съобщили мястото, където бутилките са заровени, защото не желаеме някой да ги изрови и да ги трансформира в сувенир – добавя Телевски. – Всеки път, когато из университета се строи нещо, стартирам да се нервирам. Нали се сещате - „ Не стройте нищо тук “. „ Защо? “. „ Не мога да ви кажа за какво! “
Бийл би се гордял както с развиването на своя опит, по този начин и със самия Телевски.
……………..
Още сходни четива може да прочетете в Obekti.bg
След 4 години ботаникът Франк Телевски, сходно на доста други свои сътрудници в предишното, ще се промъкне в тъмното, с цел да изрови една от бутилките и да ревизира кои от семената в нея са годни за приложимост. 137 години по-късно са останали единствено 5 бутилки. Така че умерено можем да кажем, че това е най-дълго протичащият опит, отдаден на развиването на семената.
Според първичната концепция на Бийл опитът не е трябвало да протича толкоз дълго. Той е възнамерявал бутилките да бъдат изравяни през пет години, а целият опит да продължи десетилетие. Ботанистите от ботаническата градина WJ Beal обаче вземат решение да удължат опита, откакто виждат, че семената устоят доста по-дълго, в сравнение с се е считало, че е допустимо. Съответно – хората са почнали да изравят бутилките на всеки 10 години, а след това – през 20.
Ако всичко продължи по проект, последната бутилка ще бъде изровена през 2100 година – 221 години, откакто Бийл слага начало на опита. Вероятно доста от нас към този момент ще са умряли по това време.
Да, самият опит наподобява напълно простоват. Той обаче се оказва изненадващо ефикасен. Първоначалната цел е била да се откри решение на един от главните проблеми на фермерите – а точно, по какъв начин да се отърват от плевелите. Експериментът започва преди измислянето на пестицидите и фермерите са губели борба с плевелите.
Бийл е знаел, че това се дължи на обстоятелството, че семената могат да останат латентни в почвата и да пораснат още веднъж, когато изискванията станат подобаващи. Той обаче не е бил сигурен какъв брой дълго могат да продължат да съществуват в това положение. Именно тогава се ражда концепцията за опита с бутилките.
За да ревизира живота на семената, Бийл взима 20 транспарантни стъклени бутилки и ги цялостни с пясък и 50 от общо 21 разнообразни типа постоянно срещани растения – общо 1050 семена в бутилка. Заравя ги на дълбочина 50 см на „ песъчливо хълмче “, маркира мястото им на карта и ги оставя на мира през идващите 5 години.
След изравянето на всяка бутилка, семената се посаждат, с цел да се види кои ще пораснат. Оказва се, че близо 40 години множеството съумяват да поникнат сполучливо.
През 1920 година – десетилетие след пенсионирането на Бийл – неговият заместител вижда, че опитът се стабилизира, а семената покълват всякога. Затова той взема решение да изчака 10 години, преди да изрови идната бутилка.
Тази тактичност работи безотказно за прочут интервал от време. През 1980 година обаче единствено три от типовете поникват и откривателите вземат решение да удължат интервала в допълнение, с цел да окажат спомагателен напън върху растенията.
Последната бутилка е била изровена от Телевски през 2000 година Безспорният победител във връзка с издръжливостта се оказва плевелът Verbascum blattaria. При най-скорошното засаждане 23 от 50-те семена са поникнали. „ Това е единственото растение, което пораства при всички проби. Ще бъде много забавно да забележим дали семената ще могат да се развият и след 20 години „, споделя Телевски.
Единственото друго растение, поникнало при последните проби, е било 1 семе от типа Malva (днес е известно като Malva pusilla). Всички останали 19 типа не са се развили.
Знанията, насъбрани от този опит ще бъдат освен от изгода на хората, които желаят да се отърват от плевелите. Те ще оказват помощ на природозащитниците в опитите им един ден да съумеят да развият към този момент изчезнали растения от остарели семена.
Вече знаем, че семената остават витални за извънредно дълъг интервал от време, в случай че са на студено място без вода или слънчева светлина. През 2005 година да вземем за пример откриватели от Израел съумяха да отгледат растението Phoenix dactylifera от добре непокътнати семена на възраст 2000 години.
Нещо повече – точно такава е концепцията зад Хранилището за семена, издигнато в леда на Арктическия кръг. То би трябвало да ни помогне да засадим Земята с растения още веднъж, при положение на световна злополука.
Самият Телевски няма самообладание да изрови бутилка номер 16 през 2020 година „ Бях студент по физиология на растенията, когато чух за опита за първи път през 1980 г… Дори не съм предполагал, че ще бъда индивидът, който ще изрови идната бутилка – споделя ботаникът пред Atlas Obscura. – И ето ме – 20 години по-късно… Имам невероятния късмет да продължа този исторически значим теоретичен опит. “
На този стадий той няма желанието да издаде местоположението на последните 5 бутилки. Ще съобщи картата едвам на идващия куратор на градината.
„ Не сме съобщили мястото, където бутилките са заровени, защото не желаеме някой да ги изрови и да ги трансформира в сувенир – добавя Телевски. – Всеки път, когато из университета се строи нещо, стартирам да се нервирам. Нали се сещате - „ Не стройте нищо тук “. „ Защо? “. „ Не мога да ви кажа за какво! “
Бийл би се гордял както с развиването на своя опит, по този начин и със самия Телевски.
……………..
Още сходни четива може да прочетете в Obekti.bg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ