Денят 11 май в българската история:
През 1851 година по концепция на Найден Геров българското учебно заведение в Пловдив провежда първото празненство, отдадено на Св. Св. Кирил и Методий. През 1900 година за пръв път е изпълнен химнът " Върви народе, възродени " по текст на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. На същата дата през 1872 година в Цариград Българската черква е провъзгласена за самостоятелна с тържествена работа на екзарх Антим I в храм “Св. Стефан ”. През 1897 година е погубен Алеко Константинов – Щастливеца. На този ден през 1952 година е издадено Постановление на Министерския съвет и Централен комитет на Българска комунистическа партия за осъществяване на парична промяна, при която 100 остарели лв. се обменят против 1 нов лев без ограничаване на сумата, като обмяната би трябвало да се извърши за четири дни - от 12 до 15 май 1952 година
2012 година
Европейската комисия понижава прогнозата за брутния вътрешен артикул на България за 2012 година на 0.5% по отношение на заложеният в бюджета от държавното управление 3.6% през есента на 2011 година Завишена е прогнозата за бюджетния недостиг на страната на 1.9%.
2007 година
Валерий Тодоров, един от осемте претенденти за общоприет шеф на Българското национално радио, е определен да оглави медията. Тодоров е определен още на първия кръг от гласуването на членовете на Съвета за електронни медии. За него гласоподават петима от членовете на Съвет за електронни медии от общо осем, взели участие в съвещанието.
2006 година
Австрия ратифицира Договора за присъединение на България към Европейския съюз
В пленарно съвещание Федералният съвет на австрийския Парламент гласоподава и приема с съвсем цялостно болшинство решение да не повдига несъгласие и да утвърди решението на Националния съвет на Парламента от 26 април 2006 година за одобрение на Договора за присъединение на България и Румъния към Европейския съюз.
В изявленията на депутатите от разнообразни парламентарни фракции, представители на обособените федерални провинции, доминират напълно позитивните отзиви във връзка с България и Румъния. Сред причините в поддръжка на България и Румъния е изтъкнато, че присъединението на двете страни е в полза на Европейския съюз и на Австрия. Подчертана е и значимата роля на идното участие на двете страни в Европейския съюз за района на ЮИЕ и европейската вероятност на Западните Балкани.
В изявление държавният секретар във Федералното канцлерство Франц Морак, акцентира, че обединяването на Европа е една от най-големите стратегически цели на външната политика на Австрия. Част от тази политика е и традицията в развиването на връзките със страните от Дунавския район.
Във Виена стартира тридневната среща на високо ниво на страните-членки от Европейски Съюз и присъединяващите се България и Румъния, и кандидатките за участие Хърватия и Турция, страните от Латинска Америка и Карибския район. Събитието се организира при изключителни ограничения за сигурност, които стават причина за километрични тапи в австрийската столица
Срещата стартира с бенефисен футболен мач на европейското председателство против Европейската комисия или другояче казано тимът на Шусел против тима на Барозо. Сред участниците са еврокомисарят по разширението Оли Рен, турският министър председател Реджеп Ердоган и българският министър председател Сергей Станишев. Станишев е в тима на австрийския канцлер Шусел. Над 1500 чиновници от специфичните елементи “Кобра ” и от другите провинции на Австрия се грижат за защитата на участниците в срещата. Единственият латиноамерикански водач, който не участва на нея, е кубинският президент Фидел Кастро, който е представляван от своя заместител.
Събитието се организира в миг на рецензиите на Европейски Съюз, че не е задоволително зает във връзка с Латинска Америка.
2005 година
България ратифицира контракта за присъединение към Европейския съюз. От 234 депутати 231 гласоподават в поддръжка на влизането на страната ни в Европейски Съюз. Един народен представител гласоподава " срещу ", а двама гласоподават “въздържали се ”. Според анкетно изследване 70 % от българите са за присъединение на страната ни към Европейски Съюз.
На 13 април 2005 година Европейският парламент гласоподава с безусловно болшинство в поддръжка на подписването на Договора за присъединение на България към Европейски Съюз на 1 януари 2007 година Подписването на Договора за присъединение е подкрепено с 522 гласа “за ”, 70 гласа “против ” и 69 “въздържали се ”.
До последно позитивният избор е под въпрос, защото най-голямата политическа група в Европарламента - Европейската национална партия, взема решение да предложи отсрочване на гласуването на контракта за идната сесия, която е на 27 и 28 април. Причина за това са вътрешни разногласия сред институциите и по-конкретно изключването на Европарламента от бюджетната процедура за установяване на финансовата рамка за България и Румъния. Гласуването става допустимо с помощта на реализирано в последните минути преди вота съглашение сред Европарламента, Съвета на министрите и Еврокомисията.
На 25 април 2005 година на тържествена гала в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединение към Европейския съюз от 1 януари 2007 година От българска страна Договорът за присъединение е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.
В Румъния присъединителният контракт за Европейския съюз е подсилен единомислещо от 434 депутати, присъстващи на общото съвещание на долната и горната камара на румънския парламент на 17 май 2005 година Ратифицирането на контракта е оценено като повратна точка в историята на страната.
2002 година
За първи път като президент и висш главнокомандващ на Въоръжените сили Георги Първанов поздравява новото попълнение в Българската войска. На площада " Св. св. Кирил и Методий " във Варна той участва на тържествения обред за полагане на военна клетва на матросите от набор 1983-а, трета промяна. Президентът поздравява положилите клетва 550 матроси и техните родители.
1994 година
Българският министър на външните работи Станислав Даскалов поема за 6 месеца председателството на Комитета на външните министри на Съвета на Европа. Той става първият представител на източноевропейска страна, който председателствува Съвета.
Станислав Даскалов е роден през 1952 година В интервала 1991-1993 година е заместник-министър на търговията в държавните управления на Димитър Попов, Филип Димитров и проф. Любен Беров. През 1993-1994 година е министър на външните работи в държавното управление на проф. Беров. Той е основен договарящ по Европейското съглашение на България през 1992 година и по съглашението сред България и страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) през 1992-1993 година Даскалов е основен договарящ и по присъединението на България към Общото съглашение за митата и търговията (ГАТТ). През 1993 година е ръководител на Съвета на Министрите на Черноморското икономическо съдействие. В интервала 1995-1998 година работи в частния бизнес бранш - “Металургимпекс ООД ” и “Лега ИнтерКонсулт – Пенков, Марков & сътрудници ” ООД. Заедно с Николай Младенов, през април 1999 година, основава Европейския институт. Даскалов е президент на Европейското придвижване – България. Той членува в борда на Българска Търговско Промишлена Палата, във фондация “FAEL ” и в Атлантическия клуб в България.
СДС внася избор на съмнение към държавното управление на Любен Беров поради " неспособността му (на Л. Беров) да провежда активността и да управлява Министерския съвет ". Вотът е отритнат.
Съюзът на демократичните сили внася шест вота на съмнение към кабинета на Любен Беров (три през 1993 година и още три през 1994 г.). Всичките вотове са отхвърлени. Основанията за всеки един от тях са надлежно - побой над ръководителя на Народното събрание Стефан Савов, договарянията по външния дълг, държавно разпореждане за локалните такси, антисоциална политика, престъпност и некадърност на премиера да провежда и управлява държавното управление.
1976 година
Открива се Първият конгрес на Съюза на българските композитори.
СБК е креативна организация на композитори и музиковеди. Основан е през 1947 година като последовател на сдружението на българските композитори “Съвременна музика ” под името “Съюз на композиторите, музикантите и концертиращите актьори ”. От 1954 година се назовава СБК. Първи ръководители са Л. Пипков; Ф. Кутев, Д. Петков и други Издава списание “Българска музика ” (1948-1990 г.).
Рилският манастир е разгласен за народен исторически и архитектурен резерват. През 1961 година е разгласен за Национален музей " Рилски манастир ", а от 1983 година е под егидата на ЮНЕСКО.
Смята се, че манастирът е учреден от отшелника Иван Рилски през X в., по време на царуването на Цар Петър (927-968 г.). Св. Иван Рилски, чиито мумифицирани мощи са изложени за поклонение на вярващите в основната черква, е живял в пещера на към половин час пеш от днешния комплекс. За самия манастир се знае, че е издигнат от учениците му, които пристигнали да се образоват при него. Всички български царе от ръководството на Иван Асен II (1218-1241 г.) до рухването на България под османско робство по времето на Иван Шишман (1378 г.) са правели огромни дарения за манастира, което оказва помощ той да се трансформира в културен и нравствен център. Светата обител доближава своя разцвет сред XII и XIV в., а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на XIV в. Съживяването на манастира стартира в края на XV в. То става факт благодарение на съветската православна черква, която прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Националният Възродителен развой от XVIII и XIX в. дава спомагателен подтик за възобновяване на манастира. По това време комплекса бива реконструиран и реновиран благодарение на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София).
В днешния си тип манастира датира от XIX в. Строежът на жилищните здания, които имат формата на погрешен четвъртоъгълник, стартира през 1816 година В средата на вътрешния двор се издига най-старата постройка в комплекса –каменна кула, основана от локалния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 година Непосредствено до нея стои и дребна черква, която е издигната през 1343 година През 1844 година към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия интервал датира и основната манастирска църква “Рождество Богородично ”. Архитект е занаятчия Петър Иванович, който работи по нея сред 1834 и 1837 година Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Стенописите са приключени през 1846 година и са дело на доста майстори, само че единствено Захари Зограф се е подписвал под своите рисунки. В манастирския музей се намира и неповторимото произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил, който е изработен от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя основател. Монахът е употребява фини длета, дребни ножове и увеличителни лещи с цел да извая в кръста 104 религиозни подиуми и 650 дребни фигурки.
Подобно на други манастири оживели през османското господство, по този начин и Рилският е работил като център на духовния и културен живот на българския народ във вековете на непознато владичество. По това време монасите основават нови произведения и вършат копия на известни създатели, основно от Търновската и Атонските школи.
1975 година
Започва четиридневното публично посещаване на федералния канцлер на Австрия доктор Бруно Крайски в България.
Дипломатическите връзки сред България и Република Австрия се откриват през май 1919 година След присъединението на Австрия към Германия през 1938 година те са прекратени, а на 7 март 1947 година са възобновени на равнище легации. През юни 1963 година, след сключване на съглашение за споразумяване на въпросите с австрийското имущество в България, дипломатическите представителства на двете страни са издигнати в сан посолства.
1952 година
Издадено е Постановление на Министерския съвет и Централен комитет на Българска комунистическа партия за осъществяване на парична промяна, при която 100 остарели лв. се обменят против 1 нов лев без ограничаване на сумата, като обмяната би трябвало да се извърши за четири дни - от 12 до 15 май 1952 година В постановлението се дефинира и курсът на лв. по отношение на руската рубла при съответствие 1 лева и 70 ст. за една рубла. Постановлението планува по едно и също време с паричната промяна от 12 май същата година да се отстранен изцяло купоните за питателните артикули, като за тях се открият единни държавни цени, понижени спрямо дотогавашните им свободни цени. Намалени са и единните държавни цени на дребно на тъканите, трикотажа и обувките.
1929 година
Публикуван е Закон за Столичната община. С него се понижава съставът на общинския съвет от 72-ма на 36 души и се усилва двойно мандата му - на 6 години с възобновяване на три години. Закриват се районните препоръки и се вкарва назначение на кметски наместници по региони.
1922 година
Белогвардейските елементи в България са разпуснати с разпореждане на държавното управление, а висшите чинове са задържани и екстернирани. Тази стъпка е подхваната, откакто при обиск са разкрити документи, уличаващи белогвардейските елементи в България в дейности срещу управляващите. До края на годината са закрити всички военни формирования и съветската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата от 17 май оръжието на Врангеловата войска е предадено на Съглашението.
През 1922 година е осъществен опит на българската буржоазия взаимно с белогвардейските войски на барон Врангел (на снимката) да смъкна от власт държавното управление на Александър Стамболийски. Врангеловите войски са настанени в България през 1921 година под натиска на Антантата. Това са крупни въоръжени елементи – към 24 000 души, със своя организация, съд и военни учебни заведения. Конституционният блок влиза в договаряния с Врангеловите генерали за общи дейности против държавното управление на Български земеделски народен съюз. Българска комунистическа партия научава за подготвяния скрит план и стартира да разгласява на страниците на в. " Работнически вестник " изобличителни материали. Тя приканва трудещите се да се борят за изгонването на белогвардейските заговорници от България. Правителството на Ал. Стамболийски пристъпва към екстрдиране на провинилите се Врангелови офицери. Впоследствие хиляди врангелисти се завръщат в Съветска Русия.
1900 година
За първи път е изпълнен химнът " Върви народе, възродени " по текст на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков.
1886 година
На 11 и 18 май се организират избори в Южна България за допълнение на Народното събрание, показани пред Европа като избори за Областното заседание на Източна Румелия, което ще заседава дружно с 4. Общински народен съвет.
1882 година
Завършен е градежа на българското девическо учебно заведение " Св. Св. Кирил и Методий " в Тулча.
1880 година
По самодейност на чехи, работещи в България, е учредено сдружение " Славянска сказка " в София с ръководител Антон Безеншек. До края на 1880 година то наброява 236 члена.
Антон Безеншек е словенски стенограф и журналист. Роден е на 15 април 1854 година в с. Букове, Словения. Трансформира стенографската система на Фр. Габелсбергер към южнославянските езици. Приспособлението му за български език се трансформира в българска бързопис. По покана на българското държавно управление идва в страната и провежда към Народното събрание в София първия курс по бързопис. От 1879 година е шеф на стенографското бюро в Народното събрание, а от 1881 година стенографира разискванията в Областното заседание в Пловдив. Бил е гимназиален преподавател в София и Пловдив и преподавател по бързопис в СУ " Св. Климент Охридски ". Антон Безеншек умира на 11 декември 1915 година
1874 година
Официално е намерено Богословското учебно заведение в Лясковския манастир " Св. ап. Петър и Павел ".
1873 година
Открива се общо заседание на БРЦК в Букурещ. Заседанията се управляват от Любен Каравелов. Участниците в събранието изслушват доклад на Панайот Хитов за резултатите от обиколката му из емигрантските комитетски центрове. Потвърждава се възприетата линия за най-скорошно повдигане на въстание в българските земи. Решено е да продължат договарянията със сръбското държавно управление. Някои откриватели означават, че събранието взема решение да се анулира уставът на БРЦК и да се изпрати навътре в страната чета, която да ревизира настроенията измежду популацията.
1872 година
В Цариград Българската черква е провъзгласена за самостоятелна с тържествена работа на екзарх Антим I в храм “Св. Стефан ”. На 16 септември 1872 година Вселенската патриаршия афишира Екзархията за схизматична. Причина за предприемането на този акт е и отводът на екзарх Антим I да осъди Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и Кюстендилски и Панарет Пловдивски.
1871 година
В Неврокоп (днес Гоце Делчев) е проведено заседание на локалните първенци, на което се взема решение за създаване на нова “Централна казалийска община ” отпред с поп Харитон.
Поп Харитон е роден в Габрово. През 1859 година приема монашество и става духовник в Казанлъшко. За дейната си пропагандна активност измежду локалното население срещу османските поробители е подложен на гонене. През 1870 година е заставен да търси избавление в Добруджа и пет години по-късно взема присъединяване в Старозагорското въстание 1875 година След потушаването му поп Харитон емигрира в Румъния. При подготовката на Априлското въстание през 1876 година той е избран от Гюргевския революционен комитет за челник на чета в Търновския революционен окръг. В началото на 1876 година се трансферира в България и се включва в подготовката на въстанието. След експлоадирането му дружно с Бачо Киро поп Харитон провежда чета от към 200 души. Преследвана от многочислените башибозушки потери, четата се укрепва в Дряновския манастир и в продължение на 9 дни героичен се бори с многочисления съперник. При опита да бъде пробита обсадата на манастира поп Харитон умира.
1870 година
По самодейност на Иванка Н. Ценова в Браила е учредено женско сдружение.
1869 година
На празника на св. св. Кирил и Методий с тържествена гала е осветлен уреденият на втория етаж на българското учебно заведение в Букурещ параклис. През идващите години параклисът действа като независима българска черква.
1868 година
В Браила за първи път е показана пиесата на Добри Войников " Покръщение на Преславский двор. Драма в четири дейности ".
Добри Попов Войников е възрожденски преподавател, публицист драматург, публицист, музикален и сценичен деятел, учредител на българския спектакъл, един от учредителите на Българското книжовно сдружение (днес БАН). Роден е на 10 ноември 1833 година в Шумен. През 1858 година приключва френски лицей в Цариград и става преподавател в родния си град. Заради дейното му присъединяване в църковно-националната битка през 1864 година е заставен да емигрира в Румъния. Отначало се открива в Браила, а от 1873 година се реалокира в Гюргево. През 1866 година известно време взе участие в Тайния централен български комитет. Автор е на брошури, писани на френски език, с които изобличава беззаконията на османските управляващи в българските земи и осветлява пред европейското публично мнение задачите и дилемите на българското четническо придвижване. В началото на 70-те година еволюира надясно в своите възгледи и се сближава с дейците на Добродетелната тайфа. С тяхна помощ съумява да получи съветско гражданство, с помощта на което през 1874 година се завръща в родния си град. След прекосяването на съветските войски в България става шеф на едно сиропиталище в Търново. Там се заразява от тифус и на 27 март 1878 година умира. Добри Войников е създател на: " Криворазбраната цивилизация " (1871 г.), " Райна княгиня " (1866 г.), " Покръщение на Преславский двор " (1868 г.) и други
1865 година
В Белград е отпечатан първият брой на в. " Въсток ", редактиран от Никола Първанов. Отпечатани са 16 броя, след което вестникът е спрян. През 1874 година е изработен опит за възобновяване на " Въсток ", само че след брой 9 още веднъж е спрян от сръбските управляващи.
Никола Първанов е един от първите български филолози. Роден е към 1844- 1845 година в Лом. След като приключва Филологически факултет учителства в Лом. Автор е на съчиненията: " Бележки върху граматиката на новобългарския език от Ив. Н. Момчилов " (Русе, 1868 г.) и " Извод из българската граматика " (Русе, 1870 г.). Умира на 1 септември 1872 година във Виена.
1860 година
Образувана е българска община във Варна отпред с Рали х. Мавридов, х. Стамат Сидеров, Господин х. Иванов и други авторитетни варненски първенци.
1851 година
По концепция на Найден Геров българското учебно заведение в Пловдив провежда първото празненство, отдадено на Св. Св. Кирил и Методий. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. Единадесети май последователно се трансформира в общобългарски празник на просветата.
Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 година в Копривщица. Първоначално учи в гръцко учебно заведение в Пловдив, след което продължава в Копривщица при Неофит Рилски, по чиято самодейност отпътува за Одеса, където приключва Ришельовския колеж и получава съветско гражданство. В Одеса Найден Геров написва първата новобългарска поема " Стоян и Рада ". Завръщайки се в България, през 1846 година, той открива първото класно учебно заведение в Копривщица. През 1850 година става основен преподавател в Епархийското учебно заведение в Пловдив. Найден Геров ефективно взе участие в църковно-националната битка. По време на Кримската война от 1853–1856 година краткотрайно емигрира в Русия, а след приключването й е вицеконсул в Пловдив. Като подобен поставя огромни грижи за развиването на образователното дело, поддържа българското националноосвободително придвижване, спомага за подсилване на българо-руските културни и икономически връзки. След разгрома на Априлското въстание през 1876 година той интензивно работи за отбрана на българския народ. По време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 година е причислен към щаба на съветската войска, а по-късно е назначен за губернатор на Свищов. След Освобождението Найден Геров се отдава на писателска активност. Най-големият му труд е " Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и съветски ". Освен това той събира огромно количество национални песни, пословици и други национални умотворения и слага началото на българския пътепис. Умира на 9 октомври 1900 година
На тази дата умират:
1964 година
Умира Никола Георгиев Данчов – български публицист, енциклопедист. Роден е на 4 декември 1878 година и приключва Историко-филологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски ”. Данчов сътрудничи на списанията " Мисъл ", " Български обзор ", " Българска колекция ", " Знание " и други Печата разкази, обединени в сборника " Дъждовни капки " (1901 г.), " Когато слънцето захождаше " (1911 г.), " Ева " (1923 г.) и други През 1903 година слага в Народен спектакъл пиесата си " Аз желая да пребивавам ". Той създател е на голям брой публикации по езиковедски въпроси. Заедно с брат си Иван Г. Данчов сформира през 1936 година " Българска енциклопедия ", а през 1945 година, отново с него, издава " Правописен речник на българския литературен език ".
1897 година
Убит е Алеко Иваницов Константинов (Щастливеца) – публицист и сатирик. Роден е на 1 януари 1863 година в Свищов. Учи в Свищовското класно учебно заведение и в Априловската гимназия в Габрово. По време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 в дома му в Свищов се настанява съветският император Александър II. Алеко Константинов постъпва на работа като писар в канцеларията на свищовския губернатор Н. Геров. През 1885 година приключва Юридическия факултет на Новоросийския университет в Одеса. Завръща се в България и заема редица виновни длъжности в правосъдната система – член и прокурор на Софийския областен съд (1885–1886 г.), помощник–прокурор на Софийския апелативен съд (1886–1888 г.), член на Софийския апелативен съд (1890– 1892 г.) и юрист при Софийския общински съвет (1896 г.). Уволняван няколко пъти. От 1896 година до края на живота си работи като юрист. В интервала 1885–1890 година Алеко Константинов изгубва родителите си и трите си сестри. Константинов търси утеха в пътешествията През 1889 година посещава Всемирното ревю в Париж. През 1891 година отпътува на ревюто в Прага, а през 1893 в Чикаго. Завръща се в България и се кандидатира несполучливо за народен представител от родния си град. Изборните измами пресъздава в първия си фейлетон " По изборите в Свищов ". Член е на Демократическата партия. Константинов се изявява като пореден русофил и подлага на критика прозападната политика на княз Фердинанд I. Поставя началото на проведения туризъм у нас със основаването на първия български туристически клуб през 1895 година Убит е по пътя край с. Радилово, Пазарджишко. Алеко Константинов е един от най-изявените представители на критическия натурализъм в края на ХIХ в. Автор е на редица пътеписи: " До Чикаго и обратно ", " Какво? Швейцария ли? ", " През марта на Чепино " и фейлетони: " Бай Ганьо ", " Миш-маш ", " Разни хора – всякакви идеали " и други
1876 година
Умира Дончо Фесчията Йовев (Д. Й. Лучов) – деятел на българското национал-освободително придвижване. Роден е през 1850 година в Сопот. Учи шапкарски поминък при брат си Вельо в Стара Загора (откъдето е прозвището му). Член е на Старозагорския революционен комитет. През 1875 година се трансферира в Сърбия, с цел да вземе присъединяване във въстанието в Херцеговина. По-късно се завръща в Стара Загора и се включва в подготовката на Старозагорското въстание. След неуспеха на въстанието емигрира в Румъния. По предписание на Гюргевския революционен комитет минава в България и взе участие в работата на Търновския революционен комитет. Деен участник в подготовката на Априлското въстание в Севлиевско. Заедно с войводата Фильо Миленов афишира въстанието в Севлиевско на 1 май 1876 година Участва в боевете при Граднишкия боаз и Дебневския проход. Присъединява се към групата на Ц. Дюстабанов в Ст. планина. Загива в пердах с черкези в м. Равни кладенец, северно от вр. Марагидик, Средна Стара планина.
На тази дата са родени:
1962 година
Роден е Георги Младенов – български играч по баскетбол, гард. На 17-години дебютира в първия състав на “Левски ”. С тимовете на “Левски - Спартак ” (по-късно “Левски ”), “Плама ” - Плевен и “Славия ” 11 пъти печели шампионската купа на България. Той взе участие в над 100 мача за националния тим на България. Спортните публицисти единомислещо го дефинират за Баскетболист ¹ 1 в България на 90-те години.
1954 година
Роден е Любомир Димчев Стойков – български социолог, фешън и медиа-критик, публицист. През 1979 година приключва компетентност публицистика в СУ “Св.Климент Охридски ”. Хоноруван учител във Факултета по публицистика (1981 г.). В интервала 1985-1989 година е основен редактор на сп. “Младеж ”. През 1989 година е претендент на филологическите науки. Преподавател в УНСС, департамент “Управление на социално-културните действия ” (1993 г.) и в Нов български университет, департамент “Музикални и театрални изкуства ” (1994 г.). През 1993 година е ръководител на художествения съвет на Българската академия за мода. Автор и водещ на предаванията за мода “Блясък ” по Канал 1 на Българска национална телевизия (1994 г.) и на “От игла до конец ” на Нова телевизия (1995-2003 г.), „ Чаровната диктаторка “ по ТВ " 7 дни " (2003- 2005 г.). Избран за доцент по “Фирмена просвета и връзка ” в УНСС и във Факултета по публицистика на СУ “Св. Климент Охридски ” (1996 г). Получава премиите за: ефирен професионализъм на самолетна компания “Бритиш Еъруейз ” (1996 г.) и за “Най-добър фешън публицист ” на Форум “Българска мода ” (1996 г.). През 1996 година става член на Клуба на прелетелите над Ниагарския водопад в Торонто и на “Метрополитън мюзиъм ” в Ню Йорк. През 1997 година е основен редактор на сп. “Мода ”. Същата година получава огромната премия за журналистическо майсторство, присъдена му от Свободната академия за изобразително изкуство “Жул Паскин ”. Получава премия за “Особен принос към българската мода ” на Форум “Българска мода ” (1999 г.) и на Вътрешна македонска революционна организация за справедлива публицистика по националните въпроси (2000 г.). Сценарист на 32 кино лентата портрети, отдадени на задгранични и български топмодели, моделиери и дизайнери. Има към 600 изявления в региона на модата, рекламата и фирмената просвета. Член е на Съюз на българските журналисти. Автор е на съчиненията “Чаровната диктаторка. Калейдоскоп на модата ” (1982 г.), “Красотата на общуването ” (1984 г.), “Човекът извън и от вътрешната страна ” (1990 г.), “Модата ” (1994 г.), “Българска реклама. Съвременни етюди ” (1995 г.), “Фирмена просвета и връзка ” (1995 г.), “Калинография ” (1998 г.), “Алманах на българската мода 2000 ” (1999 г.).
1940 година
Роден е Иван Славков – български публицист, деятел на културата и спорта. През 1965 година приключва МЕИ, компетентност “Електроинженерство ”. От 1967 година до 1969 година работи като публицист в икономическия отдел на в. " Труд ". От 1971 година до 1982 година е общоприет шеф на Българска национална телевизия. През 1982 година става ръководител на Българския олимпийски комитет, а от 1987 година е доживотен член на Международния олимпийски комитет. Зам.-председател е на Организационния комитет на двете кандидатури на София за хазаин на Зимнитe олимпийски игри през 1992 година и 1994 година През 1995 година е определен за ръководител на Българския футболен съюз. Преизбран е на този пост през май 2001 година, същата година е избран отново и за ръководител на БОК. Професор е по състезателен мениджмънт и обществено ръководство към Киевския университет (Укр), и лекар хонорис идея на Националната спортна академия. В края на 2000 година Иван Славков е оправдан от съда по дело, заведено против него през 1990 година Той е проверяван за злоупотреби, осъществени по време на режима на Тодор Живков, за нелегално притежавано имущество и оръжие. Следствените органи ревизират и за злоупотреби със сметките на Българския олимпийски комитет. Съдебният развой продължава 5 години. Според оценките на международните медии през юли 2001 година, по време на конгреса на Международната футболна асоциация в Буенос Айрес Иван Славков изиграва основна роля в акцията по преизбирането на президента на ФИФА Сеп Блатер. Тогава Славков прочита публична резолюция, призната от делегатите, с която се показва безрезервната поддръжка за Блатер в разногласието му с представителите на европейските футболни федерации и президента на УЕФА Ленарт Йохансон.
На 17 октомври 2003 година Славков е препоръчан за медал “Стара планина ”, първа степен. Повод за оценката е 80-годишнината от основаването на Българския олимпийски комитет и приносът му за развиването на физическата просвета и спорта. Предложението идва от спортния министър Васил Иванов-Лучано. Указът на президента за награждаване е публикуван на 23 октомври. През февруари 2004 година Славков е избран отново за член на техническата комисия на Асамблеята на националните олимпийски комитети (АЕНОК) в Атина. През април 2004 година президентът на ФИФА Сеп Блатер упълномощава Славков да съставлява ФИФА на Генералната асамблея на Асоциацията на Летните олимпийски интернационалните федерации.
През 2004 година Иван Славков е сниман от скрита камера на телевизия Би Би Си дружно със сърбина Горан Такач в софийския хотел " Радисън ", по време на договаряния с фиктивни лобисти, представящи се за предприемачи от измислената компания " Ню Лондон Венчърс " за обезпечаване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 година Записът е излъчен на 4 август, 21 ч. британско време по предаването на BBC " Панорама ", във кино лентата " Да купиш Игрите ". На 7 август президентът на МОК Жак Рох афишира, че Комисията по нравственос лишава краткотрайно всички права, привилегии и функционалности на Иван Славков като член на МОК. Отнета му е и акредитацията за Летните олимпийски игри в Атина. На 29 септември Иван Славков е изслушан от Комисията по нравственос към МОК. На 26 ноември 2004 година Изпълкомът на МОК предлага изхвърлянето на Иван Славков, което е утвърдено единомислещо от всичките му 15 члена. На 7 юли 2005 година на Сесията на МОК в Сингапур, Иван Славков е изключен от Международния олимпийски комитет, след скрито гласоподаване, при което за изключването му гласоподават 84 от членовете, 12 - срещу и 5 - въздържали се.
1939 година
Родена е Лиляна Михайлова – българска писателка и сценаристка. В своето творчество създава нравствено-етични и метафизичен проблеми на съвременността ( “Отвори, аз съм… ”, “Един печален мъж ”) и предишното ( “Корабът ”). Филми, осъществени по нейни сюжети са: “Най-добрият човек, който познавам ” (1973 г.), “Откога те очаквам ” (1984 г.), “Грехът на Малтица ” (тв, 1984 г.), “Дом за нашите деца ” (тв, 1987-1990 г.).
1922 година
Роден е Александър Димитров Ничев – български книжовен критик и историк, професор. През 1965 година приключва класическа лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Специализира новогръцка лингвистика в Атина (1965 г.). Бил е учител по класическа лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Декан на Факултета по западните филологии (1970-1972) година, завеждащ Катедрата по класическа лингвистика (1970 г.). Научните му ползи са в региона на остарялата гръцка литература, античната хармония, българо-гръцка литература и езикови връзки през Възраждането. Някои негови съчинения: " История на класическата литература " (1949 година, в съавт. с Б. Геров), " Алеко Константинов " (1964 г.), " L’enigme de la catharsis tragique dans Aristote " (1970 г.), " La Catharsis tragique d’Aristote. Nouvelles contributions " (1982 г.), " Костурският българо-гръцки речник от XVI в. " (1987 г.) и други
1840 година
Роден е Стефан Тодоров Димов, прочут като Стефан Караджа. Той е потомък на Момчил челник. Учи в Тулча, само че заради липса на средства напуща учебно заведение. На 2 юни 1861 година по време на женитба побеждава фамозния турски герой Гаази Плиса, след което се укрива от турците за няколко месеца. Преминава в Румъния, а през 1862 година се включва в Първата българска легия. След разпускането й Стефан Караджа се връща в Тулча, само че още веднъж отпътува за Румъния. На няколко пъти минава р. Дунав с революционни поръчения. През 1864 година води дребна чета в Северна Добруджа. На идната година отваря гостилница в Гюргево, в която приютява емигранти. През пролетта на 1866 година дружно с Хаджи Димитър и Желю челник провежда дребна чета, която минава в България и работи в Западна и Средна Стара планина. Скоро по-късно, обаче, четата се разделя. През 1867 година Стефан Караджа постъпва във Втората българска легия. Година по-късно напуща легията и отпътува за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър и на 6 юли двамата отпред на чета от 129 души минават р. Дунав при с. Вардим, Свищовско. В багра с изпратените от ръководителя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция в местността Канлъдере, край Вишовград, Стефан Караджа е тежко ранен. Пленен, той е откаран в Търново на 12 юли, а на 13 е отведен в Русе. Агонизиращ е изправен пред формирания от Мидхад паша ексклузивен турски съд. Осъден е на гибел посредством обесване. Полумъртъв от раните Стефан Караджа е обесен на 31 юли 1868 година Погребан е от баба Тонка Обретенова.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
2012 година
Европейската комисия понижава прогнозата за брутния вътрешен артикул на България за 2012 година на 0.5% по отношение на заложеният в бюджета от държавното управление 3.6% през есента на 2011 година Завишена е прогнозата за бюджетния недостиг на страната на 1.9%.
2007 година
Валерий Тодоров, един от осемте претенденти за общоприет шеф на Българското национално радио, е определен да оглави медията. Тодоров е определен още на първия кръг от гласуването на членовете на Съвета за електронни медии. За него гласоподават петима от членовете на Съвет за електронни медии от общо осем, взели участие в съвещанието.
2006 година
Австрия ратифицира Договора за присъединение на България към Европейския съюз
В пленарно съвещание Федералният съвет на австрийския Парламент гласоподава и приема с съвсем цялостно болшинство решение да не повдига несъгласие и да утвърди решението на Националния съвет на Парламента от 26 април 2006 година за одобрение на Договора за присъединение на България и Румъния към Европейския съюз.
В изявленията на депутатите от разнообразни парламентарни фракции, представители на обособените федерални провинции, доминират напълно позитивните отзиви във връзка с България и Румъния. Сред причините в поддръжка на България и Румъния е изтъкнато, че присъединението на двете страни е в полза на Европейския съюз и на Австрия. Подчертана е и значимата роля на идното участие на двете страни в Европейския съюз за района на ЮИЕ и европейската вероятност на Западните Балкани.
В изявление държавният секретар във Федералното канцлерство Франц Морак, акцентира, че обединяването на Европа е една от най-големите стратегически цели на външната политика на Австрия. Част от тази политика е и традицията в развиването на връзките със страните от Дунавския район.
Във Виена стартира тридневната среща на високо ниво на страните-членки от Европейски Съюз и присъединяващите се България и Румъния, и кандидатките за участие Хърватия и Турция, страните от Латинска Америка и Карибския район. Събитието се организира при изключителни ограничения за сигурност, които стават причина за километрични тапи в австрийската столица
Срещата стартира с бенефисен футболен мач на европейското председателство против Европейската комисия или другояче казано тимът на Шусел против тима на Барозо. Сред участниците са еврокомисарят по разширението Оли Рен, турският министър председател Реджеп Ердоган и българският министър председател Сергей Станишев. Станишев е в тима на австрийския канцлер Шусел. Над 1500 чиновници от специфичните елементи “Кобра ” и от другите провинции на Австрия се грижат за защитата на участниците в срещата. Единственият латиноамерикански водач, който не участва на нея, е кубинският президент Фидел Кастро, който е представляван от своя заместител.
Събитието се организира в миг на рецензиите на Европейски Съюз, че не е задоволително зает във връзка с Латинска Америка.
2005 година
България ратифицира контракта за присъединение към Европейския съюз. От 234 депутати 231 гласоподават в поддръжка на влизането на страната ни в Европейски Съюз. Един народен представител гласоподава " срещу ", а двама гласоподават “въздържали се ”. Според анкетно изследване 70 % от българите са за присъединение на страната ни към Европейски Съюз.
На 13 април 2005 година Европейският парламент гласоподава с безусловно болшинство в поддръжка на подписването на Договора за присъединение на България към Европейски Съюз на 1 януари 2007 година Подписването на Договора за присъединение е подкрепено с 522 гласа “за ”, 70 гласа “против ” и 69 “въздържали се ”.
До последно позитивният избор е под въпрос, защото най-голямата политическа група в Европарламента - Европейската национална партия, взема решение да предложи отсрочване на гласуването на контракта за идната сесия, която е на 27 и 28 април. Причина за това са вътрешни разногласия сред институциите и по-конкретно изключването на Европарламента от бюджетната процедура за установяване на финансовата рамка за България и Румъния. Гласуването става допустимо с помощта на реализирано в последните минути преди вота съглашение сред Европарламента, Съвета на министрите и Еврокомисията.
На 25 април 2005 година на тържествена гала в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединение към Европейския съюз от 1 януари 2007 година От българска страна Договорът за присъединение е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.
В Румъния присъединителният контракт за Европейския съюз е подсилен единомислещо от 434 депутати, присъстващи на общото съвещание на долната и горната камара на румънския парламент на 17 май 2005 година Ратифицирането на контракта е оценено като повратна точка в историята на страната.
2002 година
За първи път като президент и висш главнокомандващ на Въоръжените сили Георги Първанов поздравява новото попълнение в Българската войска. На площада " Св. св. Кирил и Методий " във Варна той участва на тържествения обред за полагане на военна клетва на матросите от набор 1983-а, трета промяна. Президентът поздравява положилите клетва 550 матроси и техните родители.
1994 година
Българският министър на външните работи Станислав Даскалов поема за 6 месеца председателството на Комитета на външните министри на Съвета на Европа. Той става първият представител на източноевропейска страна, който председателствува Съвета.
Станислав Даскалов е роден през 1952 година В интервала 1991-1993 година е заместник-министър на търговията в държавните управления на Димитър Попов, Филип Димитров и проф. Любен Беров. През 1993-1994 година е министър на външните работи в държавното управление на проф. Беров. Той е основен договарящ по Европейското съглашение на България през 1992 година и по съглашението сред България и страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) през 1992-1993 година Даскалов е основен договарящ и по присъединението на България към Общото съглашение за митата и търговията (ГАТТ). През 1993 година е ръководител на Съвета на Министрите на Черноморското икономическо съдействие. В интервала 1995-1998 година работи в частния бизнес бранш - “Металургимпекс ООД ” и “Лега ИнтерКонсулт – Пенков, Марков & сътрудници ” ООД. Заедно с Николай Младенов, през април 1999 година, основава Европейския институт. Даскалов е президент на Европейското придвижване – България. Той членува в борда на Българска Търговско Промишлена Палата, във фондация “FAEL ” и в Атлантическия клуб в България.
СДС внася избор на съмнение към държавното управление на Любен Беров поради " неспособността му (на Л. Беров) да провежда активността и да управлява Министерския съвет ". Вотът е отритнат.
Съюзът на демократичните сили внася шест вота на съмнение към кабинета на Любен Беров (три през 1993 година и още три през 1994 г.). Всичките вотове са отхвърлени. Основанията за всеки един от тях са надлежно - побой над ръководителя на Народното събрание Стефан Савов, договарянията по външния дълг, държавно разпореждане за локалните такси, антисоциална политика, престъпност и некадърност на премиера да провежда и управлява държавното управление.
1976 година
Открива се Първият конгрес на Съюза на българските композитори.
СБК е креативна организация на композитори и музиковеди. Основан е през 1947 година като последовател на сдружението на българските композитори “Съвременна музика ” под името “Съюз на композиторите, музикантите и концертиращите актьори ”. От 1954 година се назовава СБК. Първи ръководители са Л. Пипков; Ф. Кутев, Д. Петков и други Издава списание “Българска музика ” (1948-1990 г.).
Рилският манастир е разгласен за народен исторически и архитектурен резерват. През 1961 година е разгласен за Национален музей " Рилски манастир ", а от 1983 година е под егидата на ЮНЕСКО.
Смята се, че манастирът е учреден от отшелника Иван Рилски през X в., по време на царуването на Цар Петър (927-968 г.). Св. Иван Рилски, чиито мумифицирани мощи са изложени за поклонение на вярващите в основната черква, е живял в пещера на към половин час пеш от днешния комплекс. За самия манастир се знае, че е издигнат от учениците му, които пристигнали да се образоват при него. Всички български царе от ръководството на Иван Асен II (1218-1241 г.) до рухването на България под османско робство по времето на Иван Шишман (1378 г.) са правели огромни дарения за манастира, което оказва помощ той да се трансформира в културен и нравствен център. Светата обител доближава своя разцвет сред XII и XIV в., а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на XIV в. Съживяването на манастира стартира в края на XV в. То става факт благодарение на съветската православна черква, която прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Националният Възродителен развой от XVIII и XIX в. дава спомагателен подтик за възобновяване на манастира. По това време комплекса бива реконструиран и реновиран благодарение на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София).
В днешния си тип манастира датира от XIX в. Строежът на жилищните здания, които имат формата на погрешен четвъртоъгълник, стартира през 1816 година В средата на вътрешния двор се издига най-старата постройка в комплекса –каменна кула, основана от локалния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 година Непосредствено до нея стои и дребна черква, която е издигната през 1343 година През 1844 година към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия интервал датира и основната манастирска църква “Рождество Богородично ”. Архитект е занаятчия Петър Иванович, който работи по нея сред 1834 и 1837 година Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Стенописите са приключени през 1846 година и са дело на доста майстори, само че единствено Захари Зограф се е подписвал под своите рисунки. В манастирския музей се намира и неповторимото произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил, който е изработен от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя основател. Монахът е употребява фини длета, дребни ножове и увеличителни лещи с цел да извая в кръста 104 религиозни подиуми и 650 дребни фигурки.
Подобно на други манастири оживели през османското господство, по този начин и Рилският е работил като център на духовния и културен живот на българския народ във вековете на непознато владичество. По това време монасите основават нови произведения и вършат копия на известни създатели, основно от Търновската и Атонските школи.
1975 година
Започва четиридневното публично посещаване на федералния канцлер на Австрия доктор Бруно Крайски в България.
Дипломатическите връзки сред България и Република Австрия се откриват през май 1919 година След присъединението на Австрия към Германия през 1938 година те са прекратени, а на 7 март 1947 година са възобновени на равнище легации. През юни 1963 година, след сключване на съглашение за споразумяване на въпросите с австрийското имущество в България, дипломатическите представителства на двете страни са издигнати в сан посолства.
1952 година
Издадено е Постановление на Министерския съвет и Централен комитет на Българска комунистическа партия за осъществяване на парична промяна, при която 100 остарели лв. се обменят против 1 нов лев без ограничаване на сумата, като обмяната би трябвало да се извърши за четири дни - от 12 до 15 май 1952 година В постановлението се дефинира и курсът на лв. по отношение на руската рубла при съответствие 1 лева и 70 ст. за една рубла. Постановлението планува по едно и също време с паричната промяна от 12 май същата година да се отстранен изцяло купоните за питателните артикули, като за тях се открият единни държавни цени, понижени спрямо дотогавашните им свободни цени. Намалени са и единните държавни цени на дребно на тъканите, трикотажа и обувките.
1929 година
Публикуван е Закон за Столичната община. С него се понижава съставът на общинския съвет от 72-ма на 36 души и се усилва двойно мандата му - на 6 години с възобновяване на три години. Закриват се районните препоръки и се вкарва назначение на кметски наместници по региони.
1922 година
Белогвардейските елементи в България са разпуснати с разпореждане на държавното управление, а висшите чинове са задържани и екстернирани. Тази стъпка е подхваната, откакто при обиск са разкрити документи, уличаващи белогвардейските елементи в България в дейности срещу управляващите. До края на годината са закрити всички военни формирования и съветската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата от 17 май оръжието на Врангеловата войска е предадено на Съглашението.
През 1922 година е осъществен опит на българската буржоазия взаимно с белогвардейските войски на барон Врангел (на снимката) да смъкна от власт държавното управление на Александър Стамболийски. Врангеловите войски са настанени в България през 1921 година под натиска на Антантата. Това са крупни въоръжени елементи – към 24 000 души, със своя организация, съд и военни учебни заведения. Конституционният блок влиза в договаряния с Врангеловите генерали за общи дейности против държавното управление на Български земеделски народен съюз. Българска комунистическа партия научава за подготвяния скрит план и стартира да разгласява на страниците на в. " Работнически вестник " изобличителни материали. Тя приканва трудещите се да се борят за изгонването на белогвардейските заговорници от България. Правителството на Ал. Стамболийски пристъпва към екстрдиране на провинилите се Врангелови офицери. Впоследствие хиляди врангелисти се завръщат в Съветска Русия.
1900 година
За първи път е изпълнен химнът " Върви народе, възродени " по текст на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков.
1886 година
На 11 и 18 май се организират избори в Южна България за допълнение на Народното събрание, показани пред Европа като избори за Областното заседание на Източна Румелия, което ще заседава дружно с 4. Общински народен съвет.
1882 година
Завършен е градежа на българското девическо учебно заведение " Св. Св. Кирил и Методий " в Тулча.
1880 година
По самодейност на чехи, работещи в България, е учредено сдружение " Славянска сказка " в София с ръководител Антон Безеншек. До края на 1880 година то наброява 236 члена.
Антон Безеншек е словенски стенограф и журналист. Роден е на 15 април 1854 година в с. Букове, Словения. Трансформира стенографската система на Фр. Габелсбергер към южнославянските езици. Приспособлението му за български език се трансформира в българска бързопис. По покана на българското държавно управление идва в страната и провежда към Народното събрание в София първия курс по бързопис. От 1879 година е шеф на стенографското бюро в Народното събрание, а от 1881 година стенографира разискванията в Областното заседание в Пловдив. Бил е гимназиален преподавател в София и Пловдив и преподавател по бързопис в СУ " Св. Климент Охридски ". Антон Безеншек умира на 11 декември 1915 година
1874 година
Официално е намерено Богословското учебно заведение в Лясковския манастир " Св. ап. Петър и Павел ".
1873 година
Открива се общо заседание на БРЦК в Букурещ. Заседанията се управляват от Любен Каравелов. Участниците в събранието изслушват доклад на Панайот Хитов за резултатите от обиколката му из емигрантските комитетски центрове. Потвърждава се възприетата линия за най-скорошно повдигане на въстание в българските земи. Решено е да продължат договарянията със сръбското държавно управление. Някои откриватели означават, че събранието взема решение да се анулира уставът на БРЦК и да се изпрати навътре в страната чета, която да ревизира настроенията измежду популацията.
1872 година
В Цариград Българската черква е провъзгласена за самостоятелна с тържествена работа на екзарх Антим I в храм “Св. Стефан ”. На 16 септември 1872 година Вселенската патриаршия афишира Екзархията за схизматична. Причина за предприемането на този акт е и отводът на екзарх Антим I да осъди Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и Кюстендилски и Панарет Пловдивски.
1871 година
В Неврокоп (днес Гоце Делчев) е проведено заседание на локалните първенци, на което се взема решение за създаване на нова “Централна казалийска община ” отпред с поп Харитон.
Поп Харитон е роден в Габрово. През 1859 година приема монашество и става духовник в Казанлъшко. За дейната си пропагандна активност измежду локалното население срещу османските поробители е подложен на гонене. През 1870 година е заставен да търси избавление в Добруджа и пет години по-късно взема присъединяване в Старозагорското въстание 1875 година След потушаването му поп Харитон емигрира в Румъния. При подготовката на Априлското въстание през 1876 година той е избран от Гюргевския революционен комитет за челник на чета в Търновския революционен окръг. В началото на 1876 година се трансферира в България и се включва в подготовката на въстанието. След експлоадирането му дружно с Бачо Киро поп Харитон провежда чета от към 200 души. Преследвана от многочислените башибозушки потери, четата се укрепва в Дряновския манастир и в продължение на 9 дни героичен се бори с многочисления съперник. При опита да бъде пробита обсадата на манастира поп Харитон умира.
1870 година
По самодейност на Иванка Н. Ценова в Браила е учредено женско сдружение.
1869 година
На празника на св. св. Кирил и Методий с тържествена гала е осветлен уреденият на втория етаж на българското учебно заведение в Букурещ параклис. През идващите години параклисът действа като независима българска черква.
1868 година
В Браила за първи път е показана пиесата на Добри Войников " Покръщение на Преславский двор. Драма в четири дейности ".
Добри Попов Войников е възрожденски преподавател, публицист драматург, публицист, музикален и сценичен деятел, учредител на българския спектакъл, един от учредителите на Българското книжовно сдружение (днес БАН). Роден е на 10 ноември 1833 година в Шумен. През 1858 година приключва френски лицей в Цариград и става преподавател в родния си град. Заради дейното му присъединяване в църковно-националната битка през 1864 година е заставен да емигрира в Румъния. Отначало се открива в Браила, а от 1873 година се реалокира в Гюргево. През 1866 година известно време взе участие в Тайния централен български комитет. Автор е на брошури, писани на френски език, с които изобличава беззаконията на османските управляващи в българските земи и осветлява пред европейското публично мнение задачите и дилемите на българското четническо придвижване. В началото на 70-те година еволюира надясно в своите възгледи и се сближава с дейците на Добродетелната тайфа. С тяхна помощ съумява да получи съветско гражданство, с помощта на което през 1874 година се завръща в родния си град. След прекосяването на съветските войски в България става шеф на едно сиропиталище в Търново. Там се заразява от тифус и на 27 март 1878 година умира. Добри Войников е създател на: " Криворазбраната цивилизация " (1871 г.), " Райна княгиня " (1866 г.), " Покръщение на Преславский двор " (1868 г.) и други
1865 година
В Белград е отпечатан първият брой на в. " Въсток ", редактиран от Никола Първанов. Отпечатани са 16 броя, след което вестникът е спрян. През 1874 година е изработен опит за възобновяване на " Въсток ", само че след брой 9 още веднъж е спрян от сръбските управляващи.
Никола Първанов е един от първите български филолози. Роден е към 1844- 1845 година в Лом. След като приключва Филологически факултет учителства в Лом. Автор е на съчиненията: " Бележки върху граматиката на новобългарския език от Ив. Н. Момчилов " (Русе, 1868 г.) и " Извод из българската граматика " (Русе, 1870 г.). Умира на 1 септември 1872 година във Виена.
1860 година
Образувана е българска община във Варна отпред с Рали х. Мавридов, х. Стамат Сидеров, Господин х. Иванов и други авторитетни варненски първенци.
1851 година
По концепция на Найден Геров българското учебно заведение в Пловдив провежда първото празненство, отдадено на Св. Св. Кирил и Методий. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. Единадесети май последователно се трансформира в общобългарски празник на просветата.
Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 година в Копривщица. Първоначално учи в гръцко учебно заведение в Пловдив, след което продължава в Копривщица при Неофит Рилски, по чиято самодейност отпътува за Одеса, където приключва Ришельовския колеж и получава съветско гражданство. В Одеса Найден Геров написва първата новобългарска поема " Стоян и Рада ". Завръщайки се в България, през 1846 година, той открива първото класно учебно заведение в Копривщица. През 1850 година става основен преподавател в Епархийското учебно заведение в Пловдив. Найден Геров ефективно взе участие в църковно-националната битка. По време на Кримската война от 1853–1856 година краткотрайно емигрира в Русия, а след приключването й е вицеконсул в Пловдив. Като подобен поставя огромни грижи за развиването на образователното дело, поддържа българското националноосвободително придвижване, спомага за подсилване на българо-руските културни и икономически връзки. След разгрома на Априлското въстание през 1876 година той интензивно работи за отбрана на българския народ. По време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 година е причислен към щаба на съветската войска, а по-късно е назначен за губернатор на Свищов. След Освобождението Найден Геров се отдава на писателска активност. Най-големият му труд е " Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и съветски ". Освен това той събира огромно количество национални песни, пословици и други национални умотворения и слага началото на българския пътепис. Умира на 9 октомври 1900 година
На тази дата умират:
1964 година
Умира Никола Георгиев Данчов – български публицист, енциклопедист. Роден е на 4 декември 1878 година и приключва Историко-филологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски ”. Данчов сътрудничи на списанията " Мисъл ", " Български обзор ", " Българска колекция ", " Знание " и други Печата разкази, обединени в сборника " Дъждовни капки " (1901 г.), " Когато слънцето захождаше " (1911 г.), " Ева " (1923 г.) и други През 1903 година слага в Народен спектакъл пиесата си " Аз желая да пребивавам ". Той създател е на голям брой публикации по езиковедски въпроси. Заедно с брат си Иван Г. Данчов сформира през 1936 година " Българска енциклопедия ", а през 1945 година, отново с него, издава " Правописен речник на българския литературен език ".
1897 година
Убит е Алеко Иваницов Константинов (Щастливеца) – публицист и сатирик. Роден е на 1 януари 1863 година в Свищов. Учи в Свищовското класно учебно заведение и в Априловската гимназия в Габрово. По време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 в дома му в Свищов се настанява съветският император Александър II. Алеко Константинов постъпва на работа като писар в канцеларията на свищовския губернатор Н. Геров. През 1885 година приключва Юридическия факултет на Новоросийския университет в Одеса. Завръща се в България и заема редица виновни длъжности в правосъдната система – член и прокурор на Софийския областен съд (1885–1886 г.), помощник–прокурор на Софийския апелативен съд (1886–1888 г.), член на Софийския апелативен съд (1890– 1892 г.) и юрист при Софийския общински съвет (1896 г.). Уволняван няколко пъти. От 1896 година до края на живота си работи като юрист. В интервала 1885–1890 година Алеко Константинов изгубва родителите си и трите си сестри. Константинов търси утеха в пътешествията През 1889 година посещава Всемирното ревю в Париж. През 1891 година отпътува на ревюто в Прага, а през 1893 в Чикаго. Завръща се в България и се кандидатира несполучливо за народен представител от родния си град. Изборните измами пресъздава в първия си фейлетон " По изборите в Свищов ". Член е на Демократическата партия. Константинов се изявява като пореден русофил и подлага на критика прозападната политика на княз Фердинанд I. Поставя началото на проведения туризъм у нас със основаването на първия български туристически клуб през 1895 година Убит е по пътя край с. Радилово, Пазарджишко. Алеко Константинов е един от най-изявените представители на критическия натурализъм в края на ХIХ в. Автор е на редица пътеписи: " До Чикаго и обратно ", " Какво? Швейцария ли? ", " През марта на Чепино " и фейлетони: " Бай Ганьо ", " Миш-маш ", " Разни хора – всякакви идеали " и други
1876 година
Умира Дончо Фесчията Йовев (Д. Й. Лучов) – деятел на българското национал-освободително придвижване. Роден е през 1850 година в Сопот. Учи шапкарски поминък при брат си Вельо в Стара Загора (откъдето е прозвището му). Член е на Старозагорския революционен комитет. През 1875 година се трансферира в Сърбия, с цел да вземе присъединяване във въстанието в Херцеговина. По-късно се завръща в Стара Загора и се включва в подготовката на Старозагорското въстание. След неуспеха на въстанието емигрира в Румъния. По предписание на Гюргевския революционен комитет минава в България и взе участие в работата на Търновския революционен комитет. Деен участник в подготовката на Априлското въстание в Севлиевско. Заедно с войводата Фильо Миленов афишира въстанието в Севлиевско на 1 май 1876 година Участва в боевете при Граднишкия боаз и Дебневския проход. Присъединява се към групата на Ц. Дюстабанов в Ст. планина. Загива в пердах с черкези в м. Равни кладенец, северно от вр. Марагидик, Средна Стара планина.
На тази дата са родени:
1962 година
Роден е Георги Младенов – български играч по баскетбол, гард. На 17-години дебютира в първия състав на “Левски ”. С тимовете на “Левски - Спартак ” (по-късно “Левски ”), “Плама ” - Плевен и “Славия ” 11 пъти печели шампионската купа на България. Той взе участие в над 100 мача за националния тим на България. Спортните публицисти единомислещо го дефинират за Баскетболист ¹ 1 в България на 90-те години.
1954 година
Роден е Любомир Димчев Стойков – български социолог, фешън и медиа-критик, публицист. През 1979 година приключва компетентност публицистика в СУ “Св.Климент Охридски ”. Хоноруван учител във Факултета по публицистика (1981 г.). В интервала 1985-1989 година е основен редактор на сп. “Младеж ”. През 1989 година е претендент на филологическите науки. Преподавател в УНСС, департамент “Управление на социално-културните действия ” (1993 г.) и в Нов български университет, департамент “Музикални и театрални изкуства ” (1994 г.). През 1993 година е ръководител на художествения съвет на Българската академия за мода. Автор и водещ на предаванията за мода “Блясък ” по Канал 1 на Българска национална телевизия (1994 г.) и на “От игла до конец ” на Нова телевизия (1995-2003 г.), „ Чаровната диктаторка “ по ТВ " 7 дни " (2003- 2005 г.). Избран за доцент по “Фирмена просвета и връзка ” в УНСС и във Факултета по публицистика на СУ “Св. Климент Охридски ” (1996 г). Получава премиите за: ефирен професионализъм на самолетна компания “Бритиш Еъруейз ” (1996 г.) и за “Най-добър фешън публицист ” на Форум “Българска мода ” (1996 г.). През 1996 година става член на Клуба на прелетелите над Ниагарския водопад в Торонто и на “Метрополитън мюзиъм ” в Ню Йорк. През 1997 година е основен редактор на сп. “Мода ”. Същата година получава огромната премия за журналистическо майсторство, присъдена му от Свободната академия за изобразително изкуство “Жул Паскин ”. Получава премия за “Особен принос към българската мода ” на Форум “Българска мода ” (1999 г.) и на Вътрешна македонска революционна организация за справедлива публицистика по националните въпроси (2000 г.). Сценарист на 32 кино лентата портрети, отдадени на задгранични и български топмодели, моделиери и дизайнери. Има към 600 изявления в региона на модата, рекламата и фирмената просвета. Член е на Съюз на българските журналисти. Автор е на съчиненията “Чаровната диктаторка. Калейдоскоп на модата ” (1982 г.), “Красотата на общуването ” (1984 г.), “Човекът извън и от вътрешната страна ” (1990 г.), “Модата ” (1994 г.), “Българска реклама. Съвременни етюди ” (1995 г.), “Фирмена просвета и връзка ” (1995 г.), “Калинография ” (1998 г.), “Алманах на българската мода 2000 ” (1999 г.).
1940 година
Роден е Иван Славков – български публицист, деятел на културата и спорта. През 1965 година приключва МЕИ, компетентност “Електроинженерство ”. От 1967 година до 1969 година работи като публицист в икономическия отдел на в. " Труд ". От 1971 година до 1982 година е общоприет шеф на Българска национална телевизия. През 1982 година става ръководител на Българския олимпийски комитет, а от 1987 година е доживотен член на Международния олимпийски комитет. Зам.-председател е на Организационния комитет на двете кандидатури на София за хазаин на Зимнитe олимпийски игри през 1992 година и 1994 година През 1995 година е определен за ръководител на Българския футболен съюз. Преизбран е на този пост през май 2001 година, същата година е избран отново и за ръководител на БОК. Професор е по състезателен мениджмънт и обществено ръководство към Киевския университет (Укр), и лекар хонорис идея на Националната спортна академия. В края на 2000 година Иван Славков е оправдан от съда по дело, заведено против него през 1990 година Той е проверяван за злоупотреби, осъществени по време на режима на Тодор Живков, за нелегално притежавано имущество и оръжие. Следствените органи ревизират и за злоупотреби със сметките на Българския олимпийски комитет. Съдебният развой продължава 5 години. Според оценките на международните медии през юли 2001 година, по време на конгреса на Международната футболна асоциация в Буенос Айрес Иван Славков изиграва основна роля в акцията по преизбирането на президента на ФИФА Сеп Блатер. Тогава Славков прочита публична резолюция, призната от делегатите, с която се показва безрезервната поддръжка за Блатер в разногласието му с представителите на европейските футболни федерации и президента на УЕФА Ленарт Йохансон.
На 17 октомври 2003 година Славков е препоръчан за медал “Стара планина ”, първа степен. Повод за оценката е 80-годишнината от основаването на Българския олимпийски комитет и приносът му за развиването на физическата просвета и спорта. Предложението идва от спортния министър Васил Иванов-Лучано. Указът на президента за награждаване е публикуван на 23 октомври. През февруари 2004 година Славков е избран отново за член на техническата комисия на Асамблеята на националните олимпийски комитети (АЕНОК) в Атина. През април 2004 година президентът на ФИФА Сеп Блатер упълномощава Славков да съставлява ФИФА на Генералната асамблея на Асоциацията на Летните олимпийски интернационалните федерации.
През 2004 година Иван Славков е сниман от скрита камера на телевизия Би Би Си дружно със сърбина Горан Такач в софийския хотел " Радисън ", по време на договаряния с фиктивни лобисти, представящи се за предприемачи от измислената компания " Ню Лондон Венчърс " за обезпечаване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 година Записът е излъчен на 4 август, 21 ч. британско време по предаването на BBC " Панорама ", във кино лентата " Да купиш Игрите ". На 7 август президентът на МОК Жак Рох афишира, че Комисията по нравственос лишава краткотрайно всички права, привилегии и функционалности на Иван Славков като член на МОК. Отнета му е и акредитацията за Летните олимпийски игри в Атина. На 29 септември Иван Славков е изслушан от Комисията по нравственос към МОК. На 26 ноември 2004 година Изпълкомът на МОК предлага изхвърлянето на Иван Славков, което е утвърдено единомислещо от всичките му 15 члена. На 7 юли 2005 година на Сесията на МОК в Сингапур, Иван Славков е изключен от Международния олимпийски комитет, след скрито гласоподаване, при което за изключването му гласоподават 84 от членовете, 12 - срещу и 5 - въздържали се.
1939 година
Родена е Лиляна Михайлова – българска писателка и сценаристка. В своето творчество създава нравствено-етични и метафизичен проблеми на съвременността ( “Отвори, аз съм… ”, “Един печален мъж ”) и предишното ( “Корабът ”). Филми, осъществени по нейни сюжети са: “Най-добрият човек, който познавам ” (1973 г.), “Откога те очаквам ” (1984 г.), “Грехът на Малтица ” (тв, 1984 г.), “Дом за нашите деца ” (тв, 1987-1990 г.).
1922 година
Роден е Александър Димитров Ничев – български книжовен критик и историк, професор. През 1965 година приключва класическа лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Специализира новогръцка лингвистика в Атина (1965 г.). Бил е учител по класическа лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Декан на Факултета по западните филологии (1970-1972) година, завеждащ Катедрата по класическа лингвистика (1970 г.). Научните му ползи са в региона на остарялата гръцка литература, античната хармония, българо-гръцка литература и езикови връзки през Възраждането. Някои негови съчинения: " История на класическата литература " (1949 година, в съавт. с Б. Геров), " Алеко Константинов " (1964 г.), " L’enigme de la catharsis tragique dans Aristote " (1970 г.), " La Catharsis tragique d’Aristote. Nouvelles contributions " (1982 г.), " Костурският българо-гръцки речник от XVI в. " (1987 г.) и други
1840 година
Роден е Стефан Тодоров Димов, прочут като Стефан Караджа. Той е потомък на Момчил челник. Учи в Тулча, само че заради липса на средства напуща учебно заведение. На 2 юни 1861 година по време на женитба побеждава фамозния турски герой Гаази Плиса, след което се укрива от турците за няколко месеца. Преминава в Румъния, а през 1862 година се включва в Първата българска легия. След разпускането й Стефан Караджа се връща в Тулча, само че още веднъж отпътува за Румъния. На няколко пъти минава р. Дунав с революционни поръчения. През 1864 година води дребна чета в Северна Добруджа. На идната година отваря гостилница в Гюргево, в която приютява емигранти. През пролетта на 1866 година дружно с Хаджи Димитър и Желю челник провежда дребна чета, която минава в България и работи в Западна и Средна Стара планина. Скоро по-късно, обаче, четата се разделя. През 1867 година Стефан Караджа постъпва във Втората българска легия. Година по-късно напуща легията и отпътува за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър и на 6 юли двамата отпред на чета от 129 души минават р. Дунав при с. Вардим, Свищовско. В багра с изпратените от ръководителя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция в местността Канлъдере, край Вишовград, Стефан Караджа е тежко ранен. Пленен, той е откаран в Търново на 12 юли, а на 13 е отведен в Русе. Агонизиращ е изправен пред формирания от Мидхад паша ексклузивен турски съд. Осъден е на гибел посредством обесване. Полумъртъв от раните Стефан Караджа е обесен на 31 юли 1868 година Погребан е от баба Тонка Обретенова.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ