През 1850 г. в Габрово се полагат основите на нова

...
През 1850 г. в Габрово се полагат основите на нова
Коментари Харесай

Денят 18 април в българската история

През 1850 година в Габрово се поставят основите на нова учебна постройка, днешната Априловска гимназия. Инициативата е стартирана още от Васил Априлов, само че стартира да се осъществя едвам след неговата гибел с помощта на Васил Рашеев - габровец, живеещ в Одеса. Генерал Столетов поема командването на Българското Опълчение (1877 г.). През 1928 година след земетресението на 14 април, на 17 април e записано ново мощно земетресение с епицентър край Чирпан. Разрушенията от двата труса засягат към 20 % от територията на страната. На 18 април е родена певицата Ваня Костова и историкът Иван Дуйчев. На тази дата умира Димитър Осинин – публицист и стихотворец.

2016 г
Здравко Здравков е изборът за нов основен проектант на София, изработен от 13-членното жури. Той завоюва състезанието в конкуренцията с още 14 претендента.

2002 година
Италианският министър председател Силвио Берлускони е на малко посещаване в България. Той декларира, че ще подкрепи пропагандната акция на България за Европейски Съюз и за влизане в НАТО.

1997 година
Съюзът на демократичните сили (СДС) е признат за постоянен член на Европейския християндемократически съюз. На 5 март 1998 година става член и на Европейската национална партия, а от 24 април е пълновръстен член и на Европейския либерален съюз.

1962 година
В интервала 11-13 и 18-19 април се организират срещи на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия с " креативния актив " на Съюза на българските писатели. Писателите са разграничени на две групи: тези към ръководителя на съюза Георги Караславов упрекват Емил Манов, Борис Делчев, Стоян Каролев, Пенчо Данчев, Людмил Стоянов в основаване на " антипартийна, фракционна " група, до момента в който другата част намерено декларира, че след пленума от април 1956 година методите на управление на културата не са се трансформирали.

1956 година
Във в. " Отечествен фронт " е оповестена публикацията " Поуката " на основния редактор Владимир Топенчаров. Поводът е отстраняването на Вълко Червенков от най-висшите постове в партията и страната. Статията е първата обществена остра рецензия на култа към личността като към всеобхватно събитие. Според Вл. Топенчаров " водачеството " като жанр на ръководство се е пренесло и в по-низшите звена на ръководството, пораждайки " жестоко администриране и командване ", " безчинство и произвол ".

1931 година
Приема се тълкувателен закон, който уголемява политическата прошка, дадена на 6 юли 1929 година за Васил Радославов и Димитър Тончев (участвали в кабинета 1913-1918 г.), за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 година, за атентата от април 1925 година и за закононарушения при избори.

1928 година
На 14 и 18 април са регистрирани мощни трусове в Южна България с епицентър край Чирпан. Разрушенията засягат към 20% от територията на страната. Камбаните на храма " Св. Александър Невски " бият сами.

1919 година
На 16 - 18 януари в Москва под управлението на Кръстьо Раковски е учредено Централно бюро на българските комунистически групи при Руската комунистическа партия (болшевики). На 20 април то се открива в Одеса и от 1 май издава в. " Комуна ".
Кръстьо Раковски (истинско име Кръстьо Георгиев Станчев) е политически и държавен деятел, посланик. Роден е на 1 август 1873 година в Котел. Завършва медицина. Като студент в Швейцария попада под въздействието на социалистическите хрумвания. Един от създателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва ефективно в живота на II Интернационал и на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). От 1905 година до 1917 година е един от водачите на румънското социалистическо придвижване. От 1918 година е член на ВКП (б). През 1919 година взе участие в учредяването на III Комунистически интернационал. От 1919 година до 1923 година е ръководител на Съвета на националните комисари в Украйна. Участва в Генуезката конференция (1922 г.) и в Лозанската конференция (1923 г.). През 1923 година за малко е заместител национален комисар на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики. През 1923–1925 година е дипломат на Съюз на съветските социалистически републики в Англия, а през 1925–1927 година заема същата служба във Франция. Обвинен в троцкизъм, през 1927 година е снет от виновна активност и изключен от ВКП (б). Членството му е възобновено през 1934 година, само че Й. В. Сталин продължава да храни съмнение към него. Ликвидиран е през юни 1941 година след започването на хитлеристката експанзия в Съюз на съветските социалистически републики. Активен публицист и журналист е. Сътрудничи на редица български и задгранични социалистически и комунистически издания. Автор е на редица писания, измежду които: " Русия на Изток ", " Произхождение и задания на социализма ", " Социалистите и войната " (в съавторство с Ш. Дюма) и други

1914 година
В София излиза първи брой на осведомителния ежедневник “Заря ”. Вестникът е учреден със дотации на Руската царска легация в София. Първоначално е с русофилска, а след Първата международна война - със социалдемократическа устременост. През 1919 година новият притежател на вестника Ат. Дамянов, го стопира. Възстановен е още веднъж през 1929 година като издание на вестникарското акционерно дружество " Съединени печатници ", благосъстоятелност на Дамянов. Главен редактор в началото е Кр. Станчев, а от май 1944 година Сл. Васев. След 1941 година " Заря " резервира обективността си, макар че е подложен под контрол.

1893 година
Провеждат се избори за IV Велико Народно Събрание, извоювани от ръководещата Народнолиберална партия.

1893 година
На 17 и 18 април под управлението на Българската социалдемократическа партия (БСДП) е основано Общо работническо сдружение " Братство " в София.
Българска социалдемократическа партия (БСДП) е политическа партия на служащите, формирана през юли 1891 година на връх Бузлуджа. Изповядва концепциите на социализма.
През 1889–1890 година в Габрово, Севлиево, Казанлък, Дряново и Велико Търново се основават първите социалистически дружини. По същото време в София развива просветна активност социалистическа група. Основателите на тези групи и дружини стигат до извода, че съществуват условия да се обединят в единна социалистическа партия. По самодейност на Димитър Благоев и Никола Габровски през април 1891 година край Търново се организира колекция на представителите на социалистическите дружинки и групи. Този пръв опит за формиране на социалистическа партия приключва без триумф. На 20 юли същата година на старопланинския връх Бузлуджа се привиква нова колекция. На нея се разискват проектопрограмата и уставът на социалистическата партия. При разработване на проектопрограмата са употребявани стратегиите на Френската и Белгийската работническа партия. Максималните цели, които си слага партията, е подготовка на наемните служащи в България за присъединяване в бъдещия " социалистически прелом ". Минималните претенции включват цялостна политическа независимост, самоуправление на общините, всеобщо и директно изборно право и така нататък В икономическата част на плана се съдържа настояването за разработване на закон за отбрана на служащите, а също и закон за наемане на прислужници. Според плана за правилник организационният градеж на партията се състои от социалистически групи – локални, окръжни и общи. На сбирката от името на севлиевската група Сава Мутафов показва контрапроект, направен от студентската група в Женева. В него се планува да продължи просветната работа на дружините, без да се образува социалистическа партия. Също по този начин се изключват минималните претенции – политически и стопански. След станалите разисквания от присъстващите 15 делегати 12 гласоподават за основаване на социалдемократическа партия с обща стратегия и правилник. С това се слагат основите на независима политическа организация на работническата класа в България. Сбирката избира централно управление на партията, наречено Общ съвет, чиито функционалности и роля се конкретизират през 1903 на III конгрес на БСДП. За първо негово седалище е избран Търново. Бузлуджанската колекция взема решение и за близката практическа активност на БСДП – издаване на седмичен печатен орган, както и на брошури за разпространяване на социалистическите хрумвания. Поради липса на материални средства и време за образуване на печатен орган на партията делегатите вземат решение да употребяват за своята агитация списание " Ден ", издавано от Янко Сакъзов.

1867 година
Руският дипломат в Цариград военачалник Н. Игнатиев връчва на Високата врата план за промени в Османската империя, в който се упорства да се основат толкоз самостоятелни провинции, " колкото основни национални групи има в Европейска Турция ".

1850 година
В Габрово се поставят основите на новата учебна постройка, днешната Априловска гимназия. Строежът продължава 3-4 месеца, след което се отсрочва за дълго време. Инициативата за новата постройка е стартирана още от Васил Априлов, само че стартира да се осъществя едвам след неговата гибел с помощта на Васил Рашеев – габровец, живеещ в Одеса.
Първото българско светско взаимно учебно заведение е намерено на 2 януари 1835 година Финансовата прехрана на учебното заведение е поета от локалното българско население. За пръв преподавател в него е назначен известният възрожденски църковен и образован деятел Неофит Бозвели. Обучението в Габровско учебно заведение се прави на приказваме български език по взаимоучителната метода, при която учителят си служи благодарение на по-напреднали възпитаници, с цел да образова безграничен брой деца. В учебното заведение се преподават и предмети, които имат за цел да приготвят учениците за потребностите на практическия живот. От 1840 година Габровско учебно заведение е превърнато в класно учебно заведение. През образователната 1874-1875 година е издигнато в сан на приблизително образователно заведение.
От него излизат първите ученици със приблизително обучение в предосвобожденската ера. За присъединяване на по-голямата част от възпитаници и учители в Априлското въстание през 1876 година учебното заведение е затворено от локалните представители на османската власт. След Освобождението още веднъж стартира да действа. В знак на благодарност към делото на Васил Априлов през 1889 година е наименувано " Априловска гимназия ".

1840 година
Високата врата унифицира Десятъка. Започва навсякъде разказване на имуществото и приходите на българското население.
Десятъкът е един от главните български налози, плащан от Средновековието до началото на ХХ век, съгласно който селяните са облагани с една десета част от земеделските артикули и дребния домакински добитък. Той е естествен налог, само че в обособени моменти от развиването на българската страна е събиран и в пари. След рухването на България под османска власт десятъкът се резервира под името юшур и обгръща всички аграрни творби. В някои моменти посредством налога е отнемана половината от реколтата на производителя.
След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е одобрен като значим приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 година През 1882 година се трансформира в паричен, като се пресмята въз основа на междинния рандеман и настоящите пазарни цени. През 1895 година със закон на мястото на този налог се вкарва аграрен налог, който се заплаща на единица повърхност според от качеството на земята. През 1900 година държавното управление на Тодор Иванчов анулира поземления налог и още веднъж възвръща натуралния десятък. Това довежда до експлоадирането на серия селски безредици и протести срещу десятъка, вследствие на които десятъкът дефинитивно е сменен с аграрен.

На тази дата са родени:

1957 година
Родена е Ваня Костова – българска естрадна изпълнителка. Тя приключва Естрадния отдел на БДК. През 1980 година стартира професионалната си кариера като заместничка на Ева, в първата вокална група “Тоника ”, за едно турне в чужбина. След разпадането на групата певицата е определена за главен солист на новосформираната “Тоника-СВ ” към Главно Управление на Строителни Войски. След седем години взаимна работа и три албума с “Тоника-СВ ” певицата напуща групата и стартира независимата си кариера. Новата група, в която се изявява е “Дилижанс ”. Самостоятелно Ваня Костова издава четири албума. През 1994 година артистите от “Тоника ”, “Тоника-СВ ” и “Домино ” образуват “Фамилия Тоника ”. С “Фамилия Тоника ” Ваня Костова записват три албума. През 2001 година певицата още веднъж се отделя от групата.

1931 година
Роден е Любомир Иванов Шарланджиев - български режисьор. През 1956 година той приключва ВИТИЗ (НАТФИЗ). Стажант е в Москва при Михаил Ром. Като сценичен режисьор реализира максимален триумф с “Всяка есенна вечер ” (1959 г.). В киното дебютира през 1962 година с “Хроника на възприятията ”. Работи в региона на мелодрамата, психическата драма, антифашисткия и военноприключенския филм. Режисьор на: “Веригата ” (1964 г.), “Карамбол ” (1966 г.), “С мирис на бадеми ” (1967 г.), “Прокурорът ” (1968 г.), “На всеки километър I, II ” (тв, 1969-1972 г.), “Най-добрият човек, който познавам ” (1973 г.), “Спомен за близначката ” (1976 г.), “Трите смъртни гряха ” (1980 година, завършен от Н. Коканова).

1907 година
Роден е Иван Симеонов Дуйчев - български историк с ползи към българската и византийска средновековна история. Завършва история в СУ. Специализира в Италия (1932-193636 г.), получава докторат в Римския университет по византийска история и лингвистика (1935 г.), същата година приключва Висша школа по палеография и архивистика в Рим. Преподавател в СУ (1936-45 г.), професор 1967 година в Института за история при Българска академия на науките. Участник в интернационалните конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо (1967 г.), притежател на Хердерова н.а (1974 г.). Научната му продукция включва над 500 изявления. Някои съчинения: " Из остарялата българска книжнина ", Книга I (1940 г.), книга II (1944 г.), " Рилският светец и неговата обител " (1947 г.), " Летописта на Константин Манаси " (1963 г.), " Болонски псалтир " (1968 г.), " Проучвания върху средновековната българска история и фетиш. " (1981 г.), " Страница от предишното ". Очерци (1983 г.), " Пътеки от утрото ". Очерци за средновековния български фетиш. (1985 г.), " Римска грамота на цар Иван Шишман от 1378 година " (1986 г.), " Рилският светец и неговата обител " (1990 г.), " Лекции по архивистика " (1993 г.) и други

1896 година
В град Фердинанд, днешна Монтана е роден Стефан Иванов Савов - български трагичен актьор и драматург. Завършва гимназия във Враца (1914 г.). През 1920 година постъпва като стажант-актьор в Народния спектакъл. През 1923 година е актьор в Театър-студия, приключва трагичната школа в Народния спектакъл, ръководена от Н. О. Масалитинов. До края на живота си играе в него. Член е на Съюз на българските писатели. Автор е на драми, комедии и книги с размишления и разкази за селския живот (морализаторска по характер). Негови драми са: “Йончови ханове ” (1931 г.), “Под чехъл ” (1931 г.), “Драгойци ” (1933 г.), “Изстрел ” (1933 г.), “Кара Танас ” (1936 г.), “Към Голгота ” (1938 г.), “Временният мъж ” (1939 г.), “Дисциплинарно дело ” (1940 г.), “Наши хора ” (1947 г.), “Изповед пред писателя ” (1963 г.) и други

На тази дата умират:

1981 година
Умира Димитър Осинин - български публицист, стихотворец. Завършва Духовната семинария в София (1911 г.) и славянска лингвистика в СУ (1926 г.). Взема присъединяване в Септемврийския селски протест (1923 г.), а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. Дълги години работи като преподавател в родния си край, във Варна и София. След 9 септември 1944 година е шеф на културата при МНП. Член е на Съюз на българските писатели. Автор е на стихотворения, пътеписи и очерци. Събира, обработва и издава национални песни. Превежда от немски и съветски език Негови съчинения са.: " Морски ветрила " (1933 г.), " Тихи пристанища " (1933 г.), " Битейски песни " (1943 г.), " Срещу Огоста. Пътни скици " (1952 г.), " По хайдушки сборища " (1957 г.), " През тиха бяла Дунава " (1959 г.; 1976 г.), " Спомени за Н. Хрелков " (1960 г.), " От лехичка клонче. Народни песни " (1961 г.), " По пътя на вождовете на въстанието 1923 " (1963 г.), " Каменна приказка " (1965 г.), " През родна земя " (1967 г.), " Земя ненагледна " (1971 г.), " В огледалото на националните песни " (1973 г.), " Литературни въпроси " (1976 г.), " Житата пътуват. Пътеписи " (1978 г.), " Избрани творби ", в 2 т. (1981 г.) и други

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин - на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин - на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин - на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;

Източник: focus-news.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР