Войната е мир* - теория и практика на пропагандата в 5 стъпки
През 1832 година италианският масон с прякор Пиколо-Тигър написа : „ … пускайте дребни дози отрова в определени сърца, правете го апропо и вие напълно скоро ще се изумите от получените резултати ”. Сто и седемдесет години по-късно Джоузеф П. Овертон, старши вицепрезидент на центъра за социална политика Mackinac Center, основава модел на една от най-рафинираните технологии за манипулиране на публичното мнение, известна през днешния ден като „ Прозорецът на Овертон “. Според нея даже най-неприемливите и неуместни хрумвания могат да бъдат въведени, наложени и законодателно закрепени в обществата. Манипулацията работи единствено в пет стъпки.
Първият стадий цели да нарежда дадена теза от зоната на немислимото в зоната на радикалното. Да вземем за образец войната в Украйна. На пръв взор обстановка, в която ежедневно има убити цивилни, цели градове са разрушени, потоци от бежанци напущат домовете си, е немислимо да бъде наречена „ обучение “ или „ специфична интервенция “. Но перфидната кремълска агитация цели в началото да резервира тематиката „ в загадка “ от съветското общество, а след това да я показа в светлина, която прави от Путин избавител. Забранени са фейсбук и доста от международните медии, основан е закон за журналистическо наличие, съгласно който всеки пропагандатор на тези, разнообразни от кремълската политика, отива в пандиза. Темата за войната, достигнала по един или различен метод до част от съветските жители, е отхвърляна от публичното мнение, затрупвана е с „ бял звук “ от вести с продържавен искра. Всеки, който дръзне да употребява думата „ война “, е тотално прегазен от съветската държавна машина, медията е закрита, журналистът е арестуван. За да се противодейства на това, което фактически се случва, би трябвало да се прибегне и до международни престижи. Подходяща за задачата е кореспондентката на втория по известност френски ефирен канал CNews, Ан-Лор Бонел, която споделя: 13 000 мъртви… И всички са поданици на Украйна… Живот в изби. Всички тези бомбардировки. Снимах ги още през 2015… Бонел споделя по какъв начин ръководещите в Украйна унищожават своите рускоговорящи жители от 8 години. По този метод „ прозорецът на Овертон “ се приплъзва към по-позитивно отношение на международната общност към тематиката и приспива зачатъка на интерес към „ специфичната интервенция в Украйна “ на хората в Русия. Появило се е и чучело – украинските фашисти, които от години убиват мирни съветски жители в Донбас. Резултатът от стадий 1 е, че неприемливата в европейското общество теза за „ украинския нацизъм “ към този момент е въведена сполучливо в медийното пространство на демократичния свят, а съветската общност е приспана още по-дълбоко с повтаряната стигма за нацистка Украйна. Експонирани са нюанси на „ войната “.
Втори стадий от Модела за операция на Овертон цели прекосяване на публичното мнение от радикалното към допустимото. За да стане това, е значимо налагането на евфемизъм на думата, която отразява събитията в Украйна. А точно замяната на думата „ война “ с термините „ специфична интервенция “ или „ военна интервенция “. За нея има и „ рационални “ претекстове, заложени още в първия стадий от технологията на операцията. Изкореняване на нацизма в Украйна и освобождение на популацията в Донбас, подложено осем години на геноцид.
Основна цел на този стадий е освобождението от морална и законова отговорност на Владимир Путин и оправдаването на съветската експанзия. Ефектът се реализира с включването на водачи на мнение в информационния развой. Използван е международно известният съветски режисьор Никита Михалков, които прави поредност от изказвания с подадени опорни точки. „ Имам въпрос към тези оплаквачки-пацифисти, борци за мир — за какво мълчахте осем години, когато предадохте пред очите ни не просто някого съответно, а държавни, европейски съглашения? “ – цитатът на режисьора е от pravda.ru.
„ Защо, когато на другия ден беше осъществен нахален прелом, пуч, вие мълчахте?! Защо никой от вас не се възмути?! Защо мълчахте, когато снайперисти убиваха хора на Майдана?! Защо не плакахте, не ридахте, не скачахте, не се възмущавахте, когато това ставаше пред очите ви?! Защо в този момент всички внезапно заврещяхте?! “, пита Михалков **.
Етап три . Пропагандната машина би трябвало да реалокира прозореца от допустимото към рационалното, би трябвало да легитимира дейностите с съответни образци. В публичното схващане се построява сцена, на която се играе спектакъл, режисиран от президента Зеленски. Мненията са поляризирани – радикални съперници на войната и радикални последователи на денацификацията. Нормалните хора не се чуват. Създават се облици на психопати – фашисти, нацисти, симулиращи война и полагащи мними трупове по улиците на Буча. Тук всички актьорски качества на президента Зеленски се вкарват в отрицателна светлина, граничеща с парадокса. Той прави бутафорно полесражение, артисти лежат по улиците, декори на разрушени здания и така нататък Путин е влъхва, бранител на великата съветската нация, избавител и избавител.
Предстои стадий четири . В него сценаристите на рафинираните послания, маскиращи пъкъла на военните дейности, ще опитат да реалокират публичното мнение още по-напред. От зоната на рационалното в зоната на известното. Ще се множат троловете и публичните фигури, които ще правят оценка войната като рационална, избавителна, нужна, провокирана и тези внушения от ден на ден ще господстват в обществените мрежи и медийното пространство. Фрази като „ украинците сами са си отговорни “, „ украинските нацисти трепят с минохвъргачки осем години “, „ Зеленски играе плачлив дрисльо и е всеобщ палач “, „ къде бяхте по време на войната в Сирия “, „ гадният Запад подклажда международна война “, „ Путин е заставен да избавя руснаците “ ще са все по-често в полезрението на елементарния човек. Паралелната действителност ще придобива все по-отчетливи форми.
В последния пети стадий, пропагандната машина побеждава. Пуска се в деяние законодателна самодейност, договаря се от позиция на спечелилия, който всички поддържат. За задачата кремълските послания ще господстват в публичното пространство и ще са споделяни от известни персони по света. Лобистки групи ще изпълзят от скривалищата и ще се засилват. Подкрепата за Путин в Русия ще доближи 90%.
В този интервал, съгласно модела на Овертон, публичното мнение към този момент е прекършено. Господства теорията за Спасителя, войната е оправдана. Съпротива оказват обособени хора и непопулярни медии.
Разрушени са морални полезности, историята е сменена. Господства нов морал. Човешкият живот е обезценен. Пусканата на дребни доза отрова е помрачила съзнанието на масите. Злодеят е оневинен. Злото е положително. Войната е мир.
Това е единствено един образец за работата на „ Прозореца “. Моделът, несъмнено, е употребен от всички страни в един спор и е част от редом провежданата хибридната война. Силата на предаваните „ по учебник “ послания е не по-малка от силата на военните дейности. И до момента в който войната унищожава хиляди хора физически, пропагандата унищожава като атомна бомба цели общества, манипулирайки съзнанието.
* Войната е мир, откъс от " 1984 " на Джордж Оруел
** https://segabg.com/category-culture/nikita-mihalkov-napadna-placheshtite-za-ukrayna-mirolyubci
Първият стадий цели да нарежда дадена теза от зоната на немислимото в зоната на радикалното. Да вземем за образец войната в Украйна. На пръв взор обстановка, в която ежедневно има убити цивилни, цели градове са разрушени, потоци от бежанци напущат домовете си, е немислимо да бъде наречена „ обучение “ или „ специфична интервенция “. Но перфидната кремълска агитация цели в началото да резервира тематиката „ в загадка “ от съветското общество, а след това да я показа в светлина, която прави от Путин избавител. Забранени са фейсбук и доста от международните медии, основан е закон за журналистическо наличие, съгласно който всеки пропагандатор на тези, разнообразни от кремълската политика, отива в пандиза. Темата за войната, достигнала по един или различен метод до част от съветските жители, е отхвърляна от публичното мнение, затрупвана е с „ бял звук “ от вести с продържавен искра. Всеки, който дръзне да употребява думата „ война “, е тотално прегазен от съветската държавна машина, медията е закрита, журналистът е арестуван. За да се противодейства на това, което фактически се случва, би трябвало да се прибегне и до международни престижи. Подходяща за задачата е кореспондентката на втория по известност френски ефирен канал CNews, Ан-Лор Бонел, която споделя: 13 000 мъртви… И всички са поданици на Украйна… Живот в изби. Всички тези бомбардировки. Снимах ги още през 2015… Бонел споделя по какъв начин ръководещите в Украйна унищожават своите рускоговорящи жители от 8 години. По този метод „ прозорецът на Овертон “ се приплъзва към по-позитивно отношение на международната общност към тематиката и приспива зачатъка на интерес към „ специфичната интервенция в Украйна “ на хората в Русия. Появило се е и чучело – украинските фашисти, които от години убиват мирни съветски жители в Донбас. Резултатът от стадий 1 е, че неприемливата в европейското общество теза за „ украинския нацизъм “ към този момент е въведена сполучливо в медийното пространство на демократичния свят, а съветската общност е приспана още по-дълбоко с повтаряната стигма за нацистка Украйна. Експонирани са нюанси на „ войната “.
Втори стадий от Модела за операция на Овертон цели прекосяване на публичното мнение от радикалното към допустимото. За да стане това, е значимо налагането на евфемизъм на думата, която отразява събитията в Украйна. А точно замяната на думата „ война “ с термините „ специфична интервенция “ или „ военна интервенция “. За нея има и „ рационални “ претекстове, заложени още в първия стадий от технологията на операцията. Изкореняване на нацизма в Украйна и освобождение на популацията в Донбас, подложено осем години на геноцид.
Основна цел на този стадий е освобождението от морална и законова отговорност на Владимир Путин и оправдаването на съветската експанзия. Ефектът се реализира с включването на водачи на мнение в информационния развой. Използван е международно известният съветски режисьор Никита Михалков, които прави поредност от изказвания с подадени опорни точки. „ Имам въпрос към тези оплаквачки-пацифисти, борци за мир — за какво мълчахте осем години, когато предадохте пред очите ни не просто някого съответно, а държавни, европейски съглашения? “ – цитатът на режисьора е от pravda.ru.
„ Защо, когато на другия ден беше осъществен нахален прелом, пуч, вие мълчахте?! Защо никой от вас не се възмути?! Защо мълчахте, когато снайперисти убиваха хора на Майдана?! Защо не плакахте, не ридахте, не скачахте, не се възмущавахте, когато това ставаше пред очите ви?! Защо в този момент всички внезапно заврещяхте?! “, пита Михалков **.
Етап три . Пропагандната машина би трябвало да реалокира прозореца от допустимото към рационалното, би трябвало да легитимира дейностите с съответни образци. В публичното схващане се построява сцена, на която се играе спектакъл, режисиран от президента Зеленски. Мненията са поляризирани – радикални съперници на войната и радикални последователи на денацификацията. Нормалните хора не се чуват. Създават се облици на психопати – фашисти, нацисти, симулиращи война и полагащи мними трупове по улиците на Буча. Тук всички актьорски качества на президента Зеленски се вкарват в отрицателна светлина, граничеща с парадокса. Той прави бутафорно полесражение, артисти лежат по улиците, декори на разрушени здания и така нататък Путин е влъхва, бранител на великата съветската нация, избавител и избавител.
Предстои стадий четири . В него сценаристите на рафинираните послания, маскиращи пъкъла на военните дейности, ще опитат да реалокират публичното мнение още по-напред. От зоната на рационалното в зоната на известното. Ще се множат троловете и публичните фигури, които ще правят оценка войната като рационална, избавителна, нужна, провокирана и тези внушения от ден на ден ще господстват в обществените мрежи и медийното пространство. Фрази като „ украинците сами са си отговорни “, „ украинските нацисти трепят с минохвъргачки осем години “, „ Зеленски играе плачлив дрисльо и е всеобщ палач “, „ къде бяхте по време на войната в Сирия “, „ гадният Запад подклажда международна война “, „ Путин е заставен да избавя руснаците “ ще са все по-често в полезрението на елементарния човек. Паралелната действителност ще придобива все по-отчетливи форми.
В последния пети стадий, пропагандната машина побеждава. Пуска се в деяние законодателна самодейност, договаря се от позиция на спечелилия, който всички поддържат. За задачата кремълските послания ще господстват в публичното пространство и ще са споделяни от известни персони по света. Лобистки групи ще изпълзят от скривалищата и ще се засилват. Подкрепата за Путин в Русия ще доближи 90%.
В този интервал, съгласно модела на Овертон, публичното мнение към този момент е прекършено. Господства теорията за Спасителя, войната е оправдана. Съпротива оказват обособени хора и непопулярни медии.
Разрушени са морални полезности, историята е сменена. Господства нов морал. Човешкият живот е обезценен. Пусканата на дребни доза отрова е помрачила съзнанието на масите. Злодеят е оневинен. Злото е положително. Войната е мир.
Това е единствено един образец за работата на „ Прозореца “. Моделът, несъмнено, е употребен от всички страни в един спор и е част от редом провежданата хибридната война. Силата на предаваните „ по учебник “ послания е не по-малка от силата на военните дейности. И до момента в който войната унищожава хиляди хора физически, пропагандата унищожава като атомна бомба цели общества, манипулирайки съзнанието.
* Войната е мир, откъс от " 1984 " на Джордж Оруел
** https://segabg.com/category-culture/nikita-mihalkov-napadna-placheshtite-za-ukrayna-mirolyubci
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ