През 1783 г. седемгодишната Джейн Остин и по-голямата й сестра

...
През 1783 г. седемгодишната Джейн Остин и по-голямата й сестра
Коментари Харесай

Няколко прояви на доброта, които промениха света

През 1783 година седемгодишната Джейн Остин и по-голямата й сестра Касандра са изпратени в Оксфорд, с цел да останат при своята братовчедка, Джейн Купър. Момичетата би трябвало да учат при госпожа Ан Каули, която по-късно се реалокира в Саутхемптън, където взима и младите девойки със себе си. Докато са в Саутхемптън, Касандра и Джейн се разболяват тежко, допуска се или от дифтерия (потенциално смъртоносна заразна бактериална зараза, която визира основно носа и гърлото), или от коремен тиф.

Джейн е толкоз зле, че едвам не умира, само че госпожа Каули по някаква необяснима причина не прави опит да приказва с родителите й. Авторът Хелън Ейми изяснява по какъв начин Джейн Купър написа, с цел да осведоми вуйна си, че животът на Джейн е в заплаха, след което майката на Остин и госпожа Купър потеглят към Саутхемптън, с цел да спасят девойките си. Те носят билков лек, който би трябвало да излекува инфекцията.

Сестрите Остин се възвръщат под грижите на майка си вкъщи и трите девойки по този начин и не се връщат при госпожа Каули.

„ Без навременната интервенция на братовчедка й “, споделя Ейми, „ Джейн Остин съвсем несъмнено би умряла и светът щеше да бъде лишен от нейния извънреден гений. “

 

След възхода на Адолф Хитлер и нацистката партия през 1933 година еврейското семейство Франк взема решение да избяга в Холандия, за да се избави от бързо нарастващия антисемитизъм в Германия. Ото и Едит Франк, дружно с дъщерите си Марго и Ане, се скриват в пристройка над офисите на Ото в Амстердам на 6 юли 1942 година Скоро към тях се причислиха още четирима.

Семейството е скривано от редица хора, които са работили за Ото Франк, в това число Миеп Гис, която стартира работа като офис асистент на мъжа през 1933 година През двете години и 35 дни, в които семейство Франк живее в загадка, Гис (заедно с други) ги посещава постоянно с храна и други консумативи и им споделя новините извън. Приятелството и добротата на първо място, показани от Гис, се оказват избавителният пояс за Ане, която си води дневник за своите прекарвания и мисли, до момента в който се крие.

На 4 август 1944 година всички в пристройката са задържани. Някой се е обадил на немската полиция за сигурност, с цел да ги уведоми, че на Принсенграхт 263 се крият евреи. Самоличността на предателя никога не е открита. Всички в пристройката са депортирани първо в директния лагер Вестерборк, а по-късно и в Аушвиц. През есента на 1944 година Ане и нейната сестра Марго са превозени в Берген-Белзен, концентрационен лагер в Германия, където са затворени съвсем 4000 евреи, най-вече холандци. Там, в нехигиенични условия и без храна, девойките се разболяват от тиф. И двете умират през март 1945 година, единствено няколко седмици преди освобождението на лагера.

След ареста на фамилията, Гис открива дневника на Ане и го пази, без да го чете, с вярата, че един ден може да го върне на момичето. За страдание това в никакъв случай не се случва и вместо това тя го дава на Ото, единственият член на фамилията, оживял през войната, през юли 1945 година Ото по-късно си спомня: „ Започнах да чета постепенно, единствено по няколко страници всеки ден, повече щеше да ми е невероятно, защото бях налегнат от мъчителни мемоари. За мен това беше признание. Там беше разкрита напълно друга Ане от детето, което бях изгубил. Нямах визия за дълбочината на нейните мисли и усеща. “

 

Араминта Хариет Рос, както е родното й име, е родена в Мериленд, Съединени американски щати, някъде през 1822, дамата в поробено семейство, в което всички са „ обственост “ на семейство Бродес. По това време в някои американски щати поробените хора се считат за „ благосъстоятелност “ без да имат права, а благосъстоянието им нормално се има предвид само във връзка с продуктивността. От петгодишна възраст Минти е на работа. Тя постоянно е давана назаем надалеч от вкъщи на прилежащи фамилии, които я малтретират. През 1849 година, в края на 20-те си години, Минти бяга сама в Пенсилвания, която към този момент е свободен щат.

„ Никой не знае точния й маршрут “, казва Софи Бийл за HistoryExtra, „ само че по време на бягството си Минти евентуално употребява за първи път част от „ подземната железница “ – загадка мрежа от плебеи и симпатизанти на аболиционистите. “ На „ железницата “ по този начин наречените „ кондуктори “ прекарват избягали плебеи сред скривалища или „ станции “ по пътя им към свободата на север. По това време Минти трансформира името си на Хариет, евентуално с цел да прикрие бягството си.

Когато пристигa във Филаделфия, Табманскоро си намира работа и другари измежду аболиционистите. Тя обаче не е изцяло в сигурност. Има ловци на плебеи, които оперират в региона, и единствено година откакто тя дойде, Законът за избягалите плебеи от 1850 година задължава локалните комисари да върнат бегълците на притежателите им. Сега към този момент има остри санкции за тези, които оказват помощ на робите-бежанци.

И въпреки всичко през идващите 11 години Табман прави 19 пътувания и избавя почти 70 плебеи, в това число съвсем цялото си останало семейство, от източния бряг на Мериленд. Освен това доставя на доста други подробни указания по какъв начин да избягат. Често се счита, че е помогнала за спасяването на най-малко 300 души от робството.

 

Често се твърди, че Джеси Оуенс, четирикратен американски златен медалист от Олимпийските игри в Берлин през 1936 година, е съзнателно и ароантно подценен от Адолф Хитлер, който отхвърля да му стисне ръката. Въпреки че Алберт Шпеер, министър на военното въоръжение на Германия, напомня, че Хитлер е „ мощно нервиран “ от поредицата победи на Оуенс, всъщност фюрера се ръкува единствено с германски спортисти и единствено в първия ден на Олимпийските игри – и не е отказал съзнателно ръката на Оуенс.

Оуенс обаче може би в никакъв случай нямаше да завоюва някой от златните си медали, в случай че не беше положителната воля на негов сътрудник играч – немския скачач на дължина Карл Лудвиг „ Луц “ Лонг.

На 4 август 1936 година, в квалификационен кръг на скока на дължина, международният рекордьор Оуенс два пъти настава линията, когато скача. Лонг, европейският рекордьор, му предлаа съвет по какъв начин да се поправя, с цел да не прави фалове повече – тъй като квалификационната отдалеченост е единствено 7,15 м, а Оуенс може да скочи повече от 8 м, той би трябвало умерено да измести стъпката си обратно, с цел да скочи преди линията.

Следващият скок на Оуенс е сполучлив и той по-късно печели златния орден със скок от 8.06 м. Лонг взима среброто.

По-късно Оуенс написа за Олимпийските игри през 1936 г.: „ Това, което най-ясно си припомням, беше другарството, което завързах с Луц Лонг. Той беше най-силният ми противник, само че беше и този, който ме посъветва да се поправям и по този метод ми оказа помощ да печеля. “

Световният връх на Оуенс в скока на дължина остава 25 години, а представянето му се преглежда необятно като удар по желанието на Адолф Хитлер да употребява Олимпийските игри, с цел да показва вярата си във физическото превъзходство на арийците.

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР