Превратът в България през 1886 г. е неуспешен опит за

Превратът в България през 1886 година е несполучлив опит за детрониране на българския княз Александър I Батенберг в нощта на 8 против 9 август (21 август нов стил) 1886 година, довел в последна сметка до неговата абдикация и до тежка политическа рецесия в страната, траяла повече от година.
Предпоставка за преврата е прогресивното утежняване на връзките сред Батенберг и съветския император Александър III след неуспеха на режима на пълномощията и Съединението на Княжество България и Източна Румелия, осъществено без единодушието на Петербург. Недоверието към княза намира отражение и в съветската политика по отношение на Княжеството. Това дава мотив за гневни нападки против Батенберг от страна на проруските политически групи (цанковисти и лъжесъединисти), които преглеждат покровителството на Русия като основно изискване за реализирането на Санстефанска България. Слуховете, че Сърбия готви ново нахлуване, което България – отслабена материално и финансово от войната през 1885 – няма да може да отрази, убеждава част от българските офицери през лятото на 1886 в нуждата от незабавно премахване на всички спънки за съгласие с Русия.
Превратът е проведен от група офицери, недоволни от кадровата политика на Александър Батенберг в армията и подкрепяни от съветския боен аташе в България. Начело на заговора са началникът на Военното учебно заведение майор Петър Груев, заместникът на военния министър, капитан Анастас Бендерев, и още двама офицери от военното министерство – капитаните Радко Димитриев и Георги Вазов.