Полша vs Германия: залогът върху Украйна
Претенциите на Варшава към Берлин за неналичието на задоволително немска военна помощ за Украйна, умножени по настояването за финансови репарации за вредите, породени на Полша през Втората международна война, са разследване от желанието на Полша да изтласка Германия от европейската политическа сцена (1)..
Зад това стои вековната битка сред германци и поляци за водачество в района, който полският историк Оскар Халецки по-късно ще назова Централна и Източна Европа (ЦИЕ). В исторически проект отслабването на Германия постоянно автоматизирано е означавало подсилване на Полша и назад (2). Сега, с цел да балансира немското въздействие, Варшава се доближава оптимално до англосаксонските сили – Съединени американски щати и Англия.
По военна помощ за режима в Киев англосаксонците изпреварват останалите страни от НАТО. Работейки с тях в една взаимозависимост, Варшава не пропуща опцията да показва и показва на Берлин като на новопоявило се новобогаташ, некомпетентно да извършва функционалностите, които то единствено си разпорежда - да управлява Европа.
Полша изисква от Германия да даде на Киев самолети и още повече танкове. Ако Германия не направи това, Варшава сигурно ще се опита да я показа като ленив военно-политически артист спрямо енергична Полша, която е подготвена да достави Киев с всичко и по доста. Ако Берлин извърши настояванията на Полша, Варшава няма да пропусне да сложи въпроса по този начин, че това е станало допустимо единствено и с помощта на нейните непрестанни старания, което отново индиректно ще значи външнополитическа заспалост на Германия.
Полша по всевъзможен метод акцентира, че Германия няма политическа воля и нужната мощност на военно-промишления комплекс и другите промишлености за еднолично управление. В същото време поляците не не помнят да внесат честен съставен елемент в този дискурс, изисквайки германците да платят за зверствата, осъществени от нацистките бойци на полска земя.
В резултат на това имаме усърдно рисувана от Варшава картина, когато, по нейно мнение, Германия няма нито моралното право да бъде водач на Централна и Източна Европа, нито главен драйвър в насочването на военно-промишлените доставки към Украйна.
Успоредно с това Полша построява своя военно-промишлен капацитет и развива съдействие с украински компании, с цел да наподобява по-изгодно, нареждайки се до Германия (3).
Неслучайно ескалацията на негласната конкуренция сред Варшава и Берлин за въздействие в Европа се случва на фона на украинската рецесия (4). Полската геополитическа мисъл (Роман Дмовски, Адолф Боченски, Владислав Гизберт-Студницки, Станислав Цат-Мацкевич и др.) постоянно е разглеждала самостоятелна Украйна като евентуален съдружник на Германия.
При непълен полски надзор над Украйна, Киев неизбежно става или съветски, или немски - това е главното предписание на полската източна политика. Варшава видя признаци на прогерманска ориентировка на Киев при ръководството на президента Петро Порошенко (2014-2019 г.).
Пристигането на Володимир Зеленски на Банковая улица беше възприето във Варшава като опция Украйна да бъде трансферирана от прогерманския към прополския път. Така Варшава се пробва да предотврати обстановка, когато Берлин и Киев вземат решение политически и други въпроси през главата на Полша, и освен това, стратегическата дълбочина на антируския буфер сред Русия и Полша се увеличива за сметка на този съюз.
В същото време, омаловажавайки престижа на Германия, Полша се пробва да избие един от нейните стълбове отдолу под бъдещата геополитическа ос Париж-Берлин. Френско-германският съюз към момента не е „ повишен “, фокусът на външнополитическите желания на Париж и Берлин отчасти не съответствува (Париж се пробва да ускори наличието си в Африка, Берлин – в цяла Европа), само че съюзът има капацитет в бъдеще.
На първо място, френско-германското партньорство подкопава хегемонията на Вашингтон и Лондон в Европейски Съюз. Второ, това усложнява, въпреки и не невероятно, взаимоотношението сред Съединени американски щати и Обединеното кралство с техните източноевропейски съдружници. Полша обичайно влиза в съюз с Франция против Германия и Русия или в съюз с Германия против Франция и Русия. Сега Полша се съюзява с Вашингтон и Лондон против Франция, Германия и Русия по едно и също време,
Хипотетичната полско-украинска (конф)федерация (5) е ориентирана освен против Русия, само че и против френско-германския съюз. Ако се сътвори „ полско-украинска страна “, геополитическият център на тежестта на Европа ще се измести от Франция и Германия към Полша. Тогава Берлин ще би трябвало да не помни за европейското водачество.
В същото време (конф)федеративната конструкция ще разреши на полската политика да остане гъвкава в източното направление и, според от геополитическата обстановка, да избере най-хубавото: да " придърпа " Украйна по-близо до себе си, с цел да консолидира полско-украинската предмостия против Русия, или да я „ отблъсне “ от себе си, с цел да обезпечи стратегическа дълбочина сред границите на Полша и Русия.
Манипулирайки прословутия съветски въпрос, Варшава, благодарение на англосаксонците, ще може да играе доста по-голяма роля освен в общоевропейската политика, само че и индиректно в политиката на Франция и Германия.
Бележки:
1) https://m.gazeta.ru/politics/2023/03/05/16348507.XHTML
2) http://infobrics.org/post/38340/
3) https://kresy.pl/wydarzenia/mesko-razem-z-ukrainska-firma-wyprodukuje-amunicje-czolgowa/
4) https://lenta.ru/news/2023/03/25/poland_germany/
5) https://interaffairs.ru/news/show/34967
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Зад това стои вековната битка сред германци и поляци за водачество в района, който полският историк Оскар Халецки по-късно ще назова Централна и Източна Европа (ЦИЕ). В исторически проект отслабването на Германия постоянно автоматизирано е означавало подсилване на Полша и назад (2). Сега, с цел да балансира немското въздействие, Варшава се доближава оптимално до англосаксонските сили – Съединени американски щати и Англия.
По военна помощ за режима в Киев англосаксонците изпреварват останалите страни от НАТО. Работейки с тях в една взаимозависимост, Варшава не пропуща опцията да показва и показва на Берлин като на новопоявило се новобогаташ, некомпетентно да извършва функционалностите, които то единствено си разпорежда - да управлява Европа.
Полша изисква от Германия да даде на Киев самолети и още повече танкове. Ако Германия не направи това, Варшава сигурно ще се опита да я показа като ленив военно-политически артист спрямо енергична Полша, която е подготвена да достави Киев с всичко и по доста. Ако Берлин извърши настояванията на Полша, Варшава няма да пропусне да сложи въпроса по този начин, че това е станало допустимо единствено и с помощта на нейните непрестанни старания, което отново индиректно ще значи външнополитическа заспалост на Германия.
Полша по всевъзможен метод акцентира, че Германия няма политическа воля и нужната мощност на военно-промишления комплекс и другите промишлености за еднолично управление. В същото време поляците не не помнят да внесат честен съставен елемент в този дискурс, изисквайки германците да платят за зверствата, осъществени от нацистките бойци на полска земя.
В резултат на това имаме усърдно рисувана от Варшава картина, когато, по нейно мнение, Германия няма нито моралното право да бъде водач на Централна и Източна Европа, нито главен драйвър в насочването на военно-промишлените доставки към Украйна.
Успоредно с това Полша построява своя военно-промишлен капацитет и развива съдействие с украински компании, с цел да наподобява по-изгодно, нареждайки се до Германия (3).
Неслучайно ескалацията на негласната конкуренция сред Варшава и Берлин за въздействие в Европа се случва на фона на украинската рецесия (4). Полската геополитическа мисъл (Роман Дмовски, Адолф Боченски, Владислав Гизберт-Студницки, Станислав Цат-Мацкевич и др.) постоянно е разглеждала самостоятелна Украйна като евентуален съдружник на Германия.
При непълен полски надзор над Украйна, Киев неизбежно става или съветски, или немски - това е главното предписание на полската източна политика. Варшава видя признаци на прогерманска ориентировка на Киев при ръководството на президента Петро Порошенко (2014-2019 г.).
Пристигането на Володимир Зеленски на Банковая улица беше възприето във Варшава като опция Украйна да бъде трансферирана от прогерманския към прополския път. Така Варшава се пробва да предотврати обстановка, когато Берлин и Киев вземат решение политически и други въпроси през главата на Полша, и освен това, стратегическата дълбочина на антируския буфер сред Русия и Полша се увеличива за сметка на този съюз.
В същото време, омаловажавайки престижа на Германия, Полша се пробва да избие един от нейните стълбове отдолу под бъдещата геополитическа ос Париж-Берлин. Френско-германският съюз към момента не е „ повишен “, фокусът на външнополитическите желания на Париж и Берлин отчасти не съответствува (Париж се пробва да ускори наличието си в Африка, Берлин – в цяла Европа), само че съюзът има капацитет в бъдеще.
На първо място, френско-германското партньорство подкопава хегемонията на Вашингтон и Лондон в Европейски Съюз. Второ, това усложнява, въпреки и не невероятно, взаимоотношението сред Съединени американски щати и Обединеното кралство с техните източноевропейски съдружници. Полша обичайно влиза в съюз с Франция против Германия и Русия или в съюз с Германия против Франция и Русия. Сега Полша се съюзява с Вашингтон и Лондон против Франция, Германия и Русия по едно и също време,
Хипотетичната полско-украинска (конф)федерация (5) е ориентирана освен против Русия, само че и против френско-германския съюз. Ако се сътвори „ полско-украинска страна “, геополитическият център на тежестта на Европа ще се измести от Франция и Германия към Полша. Тогава Берлин ще би трябвало да не помни за европейското водачество.
В същото време (конф)федеративната конструкция ще разреши на полската политика да остане гъвкава в източното направление и, според от геополитическата обстановка, да избере най-хубавото: да " придърпа " Украйна по-близо до себе си, с цел да консолидира полско-украинската предмостия против Русия, или да я „ отблъсне “ от себе си, с цел да обезпечи стратегическа дълбочина сред границите на Полша и Русия.
Манипулирайки прословутия съветски въпрос, Варшава, благодарение на англосаксонците, ще може да играе доста по-голяма роля освен в общоевропейската политика, само че и индиректно в политиката на Франция и Германия.
Бележки:
1) https://m.gazeta.ru/politics/2023/03/05/16348507.XHTML
2) http://infobrics.org/post/38340/
3) https://kresy.pl/wydarzenia/mesko-razem-z-ukrainska-firma-wyprodukuje-amunicje-czolgowa/
4) https://lenta.ru/news/2023/03/25/poland_germany/
5) https://interaffairs.ru/news/show/34967
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ