Престъпленията срещу дивата природа са сред най-големите предизвикателства за опазването на биоразнообразието и в световен мащаб има интерес към ограничаването му.
Наскоро Международният консорциум за борба с престъпленията срещу дивата флора и фауна (ICCWC), водещият световен орган в тази сфера, подчерта в своя двугодишен доклад за 2021-2022 г., че въпреки глобалните печалби, заплахата от незаконна търговия с дива природа остава значителна. Той препоръча на държавите значително да увеличат вниманието си върху разследванията, съдебните преследвания и присъдите.
Въпреки че наказателното преследване е наистина важно, то е насочено главно към бедните и уязвими общности в богатия на биоразнообразие Глобален Юг, които често не са отговорни за насърчаване на международната незаконна търговия с диви животни. Стотици хора в Непал са в затвори, осъдени за престъпления срещу дивата природа. Повечето от тях са бедни и неграмотни.
Търсенето на екзотични видове, което е централно за ужаса на престъпленията срещу дивата природа, произхожда от по-богатите общности и държави. Но когато се извършват арести, пред силата на закона са изправени преди всичко играчи на ниско ниво от местните общности – хора, които са лесно заменими в търговската верига за доставки.
Когато бедните хора имат пари, те купуват хляб, а не глава на тигър.
Глобалната незаконна търговия с диви животни е до голяма степен улеснена от организирани престъпни мрежи. Например панголините се уловяват широко в Азия и Африка, за да отговорят на търсенето, произтичащо от Китай. Изследванията показват, че много други застрашени видове от глобалния юг в крайна сметка достигат глобалния север.
Например, скорошно проучване установи, че е имало най-малко 292 конфискации на незаконно търгувани части от тигър в пристанищата на Съединените щати между 2003-2012 г.; повечето от тях са от дивата природа в азиатските страни, където тигрите все още се разхождат свободно. Над 6000 конфискации на диви животни, докладвани от държавите-членки на Европейския съюз през 2018 г., представляват 16 740 екземпляра от видове, защитени съгласно Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, и предимно с произход от развиващия се свят.
Ясно е, че местните комбайни в бедните страни не са тези, които организират сложни транснационални операции за транспортиране на части от дивата природа през международните граници. Международните крале и широка мрежа от контрабандисти управляват тази връзка. Ако целта е да се прекъсне този кръг от престъпления, тези мрежи трябва да бъдат разбити; трябва да бъдат санкционирани потребителите, които те хранят.
Международни правоприлагащи агенции като Интерпол полагат усилия да овладеят престъпните мрежи в продължение на много години, но много правителства пренебрегват влиятелни потребители в страната, които не само създават търсене на търговия, но могат също да бъдат неволни рекламатори на незаконни части от дивата природа.
Най-голямото предизвикателство за опазване на биоразнообразието днес остава да се поставят силните под обхвата на закона. Например продължаващото показване на слонова кост и други части от дивата природа в британските кралски резиденции въпреки силния ангажимент на принц Уилям да ограничи престъпленията срещу дивата природа доказва трудността да се справяш с могъщите.
Това може да се тълкува като двоен стандарт в отношението към престъпленията срещу дивата природа. Това несъответствие може да се види навсякъде по света.
Дори в страна като Непал, която е поставила изключителен рекорд в контролирането на бракониерството, за да върне носорози и тигри от ръба на изчезването и има едно от най-строгите наказания в света за престъпления срещу дивата природа, правителството не е в състояние да прилага справедливо законите .
Строгите закони на Непал забраняват незаконния добив и използването на диви животни, като налагат глоби до 1 милион рупии (7500 долара) и присъди затвор до 15 години. Правоприлагането обаче постоянно се фокусира върху най-бедните и маргинализирани общности в Непал, участващи в незаконно събиране и търговия с диви животни.
Междувременно притежаването на диви животни от богатите и могъщи хора в Непал – традиционна практика за мнозина сред елита на страната – се пренебрегва. След като Законът за националните паркове и опазването на дивата природа от 1973 г. забрани частното притежание на части от дивата природа, правителството поиска от гражданите да предадат или да осигурят разрешителни за законно съхраняване на историческа колекция. Не получи никакви заявления. Това означава, че всички части от дивата природа в частно притежание и изложени днес в много елитни жилища в цялата страна са незаконни.
И все пак няма страх от закона – хора с привилегии нагло парадират със скривалищата на дивата природа дори по националната телевизия и в списанията. Тигрова кожа е изложена с гордост в къщата на бивш министър-председател. Върховният съд на Непал наскоро призна тази несправедливост и произнесе забележителна присъда, с която нареди на правителството да я коригира незабавно въз основа на моята петиция относно неравномерното прилагане на законите за дивата природа в Непал.
Повечето незаконна търговия с диви животни е потайна и се използва в традиционната медицина във визуално неразпознаваеми форми. Въпреки това, известна търговия е също така за задоволяване на търсенето на показни експонати, като монтирани животни, кожи, слонова кост и рога, извън образователни и изследователски цели.
Тъй като последното е видимо и в разпознаваема форма, дори след като достигне до потребителя, трябва да е лесно за правоприлагащите органи да разследват и конфискуват такива незаконни части от дивата природа. Но собствениците на такива предмети, обикновено богати и могъщи, до голяма степен са получили безплатен пропуск.
Нормализирането на такова показване на части от дивата природа добавя към привлекателността на притежаването им. Това може допълнително да мотивира хората да осигурят части от дивата природа като символ на статус по всякакъв начин, което може да включва бракониерство и незаконна търговия.
Ако крайната ни цел е да защитим биологичното разнообразие, правителствата трябва да се съсредоточат върху разбиването на престъпните мрежи и механизми, които позволяват и улесняват престъпленията срещу дивата природа, и да дадат пример, като накажат онези, които вярват, че са над закона.
Онези, като принц Уилям и мнозина от елита на Непал, които са искрено загрижени за опазването на природата, трябва да дават пример: те трябва да предадат всички части от дивата природа, които украсяват имотите или гардеробите им, на правителствата и да отхвърлят използването им като символи на статус.< /p>
Природата е мястото, където мястото е на дивата природа. Ако правителствата и техните правоприлагащи агенции са сериозни в мисълта да го запазят там, тяхната задача е ясна: Преследвайте онези, които незаконно държат диви животни на мантия или в аптечката, и престъпниците, които им го доставят.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
