Почитаме Преподобномъченик Онуфрий
Преподобномъченик Онуфрий се родил в Габрово, Великотърновска епархия, от благочестиви и знатни родители. (Баща му Дечо по-късно приел монашество под името Даниил в същия Хилендарски манастир на Атон, гдето се подвизавал тогава синът му). На детето при Светото кръщение било обещано името Матей. Когато поотраснал, пратили го в българско учебно заведение, гдето добре се учел. Когато бил към този момент на 17 години, един път родителите му го санкционирали за някакво немирничество, и той от безгрижно самолюбие декларирал в наличието на турци, че ще одобри мохамеданската религия. В сходни случаи турците незабавно грабвали далия такова заричане и правили над него обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му го скрили и може би го изпратили в Троянския манастир " Св. Богородица ", гдето до наши дни се запазило поверие, че преподобномъченик Онуфрий тук е почнал монашеския си героизъм и тук приел първото си монашеско подстрижение с името Манасий.
Той се повдизавал старателно, само че гласът на съвестта му все по-силно почнал да го изобличава за отричането от християнството, въпреки и единствено с думи. Навярно заради това той се е отправил за Св. Гора Атонска, като се надявал, че там под управлението на по-опитни старци ще постави задоволително смирение и ще успокои съвестта си. Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, гдето бил ръкоположен за дякон.
Но - както приказват светите отци на Църквата - колкото повече пораства християнинът в добродетелите, толкоз по-дълбоко се смирява и нищожните грехове му наподобяват огромни. Така станало и с йеродякон Манасий. Всякога му правели мощно усещане думите на Спасителя Христа: " Всеки, който ме признае пред индивидите, ще призная и Аз него пред моя Отец небесен; а който се отхвърли от Мене пред индивидите, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен " (Мат. 10:32-33). А от житията на светците изключително надълбоко го затрогвал образецът на св.мъченик Варлаам, който държал ръката си без да трепне над разпаления езически жертвеник, до момента в който тя напълно изгоряла, само че не изпуснал тамяна върху жертвеника, с цел да не се каже, че принесъл тамянна жертва на идолите. А сърцето му се разпалило от ревнивост, когато преподобните Евтимий, Игнатий и Акакий направили своя страдалчески героизъм. Тогава Манасий скрито напуснал Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния свещеник Никифор с молба - да приготви и него за подобен страдалчески героизъм.
В продължение на четири месеца той се подвизавал интензивно под управлението на този дъртак. Всеки ден Манасий правел по четири хиляди поклона; молитвата му била непрестанна; покайното му въодушевление извиквало от очите му потоци сълзи. За тези четири месеца подготовка той изял два кг и половина сушено грозде, а в най-строгия четиридесетдневен пост ял през два-три дни по 30 грама самун и пиел вода с мярка. След като по подобен метод старецът Никифор го подготвил за идния страдалчески героизъм, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос със същия сателит, стареца Григорий, който изпращал и с другите преподобномъченици. Там щял да се извърши този героизъм.
На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, до момента в който в петък - деня на Христовите премеждия - се явил, облечен в турски облекла пред съдията, намерено похулил Мохамеда и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го, хвърлили го в тюрма, мъчили го и в същия ден го осъдили на гибел. На 4 януари 1818 година на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му дружно с пролятата кръв, с цел да не могат християните да вземат за свое снизхождение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът дал отговор, че се назовава Матей и е от Велико Търново. По този метод той желал да резервира св. Гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро след мъченическата му гибел го канонизирали и съставили житие и работа в негова чест.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Още от ПРАЗНИЦИ:
Той се повдизавал старателно, само че гласът на съвестта му все по-силно почнал да го изобличава за отричането от християнството, въпреки и единствено с думи. Навярно заради това той се е отправил за Св. Гора Атонска, като се надявал, че там под управлението на по-опитни старци ще постави задоволително смирение и ще успокои съвестта си. Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, гдето бил ръкоположен за дякон.
Но - както приказват светите отци на Църквата - колкото повече пораства християнинът в добродетелите, толкоз по-дълбоко се смирява и нищожните грехове му наподобяват огромни. Така станало и с йеродякон Манасий. Всякога му правели мощно усещане думите на Спасителя Христа: " Всеки, който ме признае пред индивидите, ще призная и Аз него пред моя Отец небесен; а който се отхвърли от Мене пред индивидите, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен " (Мат. 10:32-33). А от житията на светците изключително надълбоко го затрогвал образецът на св.мъченик Варлаам, който държал ръката си без да трепне над разпаления езически жертвеник, до момента в който тя напълно изгоряла, само че не изпуснал тамяна върху жертвеника, с цел да не се каже, че принесъл тамянна жертва на идолите. А сърцето му се разпалило от ревнивост, когато преподобните Евтимий, Игнатий и Акакий направили своя страдалчески героизъм. Тогава Манасий скрито напуснал Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния свещеник Никифор с молба - да приготви и него за подобен страдалчески героизъм.
В продължение на четири месеца той се подвизавал интензивно под управлението на този дъртак. Всеки ден Манасий правел по четири хиляди поклона; молитвата му била непрестанна; покайното му въодушевление извиквало от очите му потоци сълзи. За тези четири месеца подготовка той изял два кг и половина сушено грозде, а в най-строгия четиридесетдневен пост ял през два-три дни по 30 грама самун и пиел вода с мярка. След като по подобен метод старецът Никифор го подготвил за идния страдалчески героизъм, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос със същия сателит, стареца Григорий, който изпращал и с другите преподобномъченици. Там щял да се извърши този героизъм.
На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, до момента в който в петък - деня на Христовите премеждия - се явил, облечен в турски облекла пред съдията, намерено похулил Мохамеда и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го, хвърлили го в тюрма, мъчили го и в същия ден го осъдили на гибел. На 4 януари 1818 година на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му дружно с пролятата кръв, с цел да не могат християните да вземат за свое снизхождение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът дал отговор, че се назовава Матей и е от Велико Търново. По този метод той желал да резервира св. Гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро след мъченическата му гибел го канонизирали и съставили житие и работа в негова чест.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Още от ПРАЗНИЦИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ