Трънливият път към спасението на душата
Преподобна Мария Египетска ни учи на правоверен живот Той минава през смирение и тежка битка против злото и прегрешението
Синаксар за Неделя пета на Великия пост – на преп. Мария Египетска
Спасението на душата е последна и висша цел на християнския живот. Спасението има две страни: справедлива и субективна. Спасението откъм обективната му страна е осъществено от Спасителя Господ Иисус Христос посредством Неговата изкупителна гибел и произлизащите от нея плодородни плодове. Но в реализиране на своето персонално избавление взе участие и самичък човек посредством религия в Иисус Христос (Марк 16:14) и благодетелен живот. В това пък се състои субективната страна на спасението. Пътят към избавление откъм субективната му страна е сложен, стеснен и бодлив. Той е път на смирение и подвизи, на тежка битка против злото и прегрешението. По тоя път са минали преподобните отци и майки, оставяйки ни образец на подражателство и поощрение.
Ярък образец в това отношение е през днешния ден празнуваната преподобна майка Мария Египетска.
Тая някогашна велика грешница, а след това велика праведница, се родила в Египет. Още на дванадесет години напуснала бащин дом и заживяла в Александрия. Тук младата госпожица попаднала в
мътния поток на съблазните
и всецяло се отдала на грешен живот. На седемнадесетгодишна възраст тя станала известна на всички със своето разпътство.
Веднъж на пристанището видяла група благочестиви мъже да се качват в транспортен съд, на път за поклонение в Светата Земя. Изпълнена от греховни планове, Мария се качила също на кораба. По пътя със своето нахално държане тя съблазнявала спътниците си. Но когато пристигнала в Йерусалим и поискала дружно с другите поклонници да влезе в храма на Гроба Господен, някаква невидима мощ я възпряла. Направила последни старания да пристъпи прага на светото място, само че напъните й се оказали напразни. Капнала от отмалялост, тя се отдръпнала настрани и опряна до стената се питала, за какво другите хора свободно влизат в храма, а тя, макар напъните, не може да влезе. При тия размисли й се отворили духовните очи и тя схванала същинската причина на задържането – нейната огромна прегрешение. Припомнила си всичките свои тежки грехове, осъзнала грозотата на своето проваляне и схванала всичката своя виновност пред Бога. Чувство на надълбоко разкайване я обзело; пробудила се нейната съвест, покъртила се душата й и се раздрусало радикално нейното сърце. Потоци сълзи бликнали от очите й, ридания се изтръгнали от гърдите й и, чупейки в сърдечно обезсърчение ръце, тя старателно почнала да моли Бога за благосклонност и прощение.
След като се помолила Богу смирено и като призовала небесната протекция на Майката Божия, чиято икона била сложена над входната врата
Мария почувствала огромно облекчение
Тя още веднъж направила опит да влезе в св. Храм, пристигнала до църковната врата, и тоя път без труд влезнала в църквата, паднала пред животворящия Кръст Господен и целунала избавителното Дърво, благодарейки на Бога за Неговата огромна благосклонност. След това тя се върнала пред облика на Божията Майка и тук дала заричане, че ще остави досегашния си грешен живот и ще се посвети всецяло в служение на Бога. По време на тази си молитва тя чула глас: „ Иди оттатък Йордан, там ще намериш покой за душата си! ” Насърчена от това напътствие, Мария незабавно се отправила за р. Йордан. По пътя някой й дал малко пари, с които купила три хляба. Като пристигнала до р. Йордан, Мария умила ръцете и лицето си в свещените й води, приела св. Причастие в близкия манастир „ Св. Йоан Предтеча ”, пила от водата на свещената река и минала оттатък в пустинята гдето прекарала четиридесет и седем години в пост и смирение, в труд и жестока битка против греховните изкушения.
Тежък е бил животът на Мария в суровата пустиня. Трите хляба, които си била купила, скоро се свършили. Настъпили дни на ограничения. В минутите на максимален апетит и жадност възкръсвали с жива мощ спомените за тогавашния живот – за вкусните ястия, които в миналото яла в Египет, за песните и веселбите, за удоволствията и безчинствата в годините на нейната буйна младост. От времето облеклата й били изгнили. В минути на
висша битка против изкушенията
в изнемога тя паднала върху пясъка, молейки Св. Богородица за помощ. И помощта идвала: някаква чудна светлина я озарявала и някаква неизпитвана до тогава душевна наслада изпълвала душата й. Тая жестока битка траела седемнадесет години, най-накрая пристигнало цялостното и блажено успокоение. Пламъкът на пристрастеностите бил към този момент угасен, изкусителят бил към този момент надвит. Тогава единствената й храна станала Божията берекет. От постническите й писания и непрестанните молебствия тялото й станало същински свят храм на Св. Дух (1Кор. 6:19).
Преподобна Мария прекарала в пустинята 47 години. През това време тя не била видяла нито звяр, нито човек. Към края на нейния живот Бог й пратил огромна разтуха. Обичай било тогава при започването на Великия пост монасите от палестинските манастири с благословение на игумена да напущат манастира и по един или по двама да се уединяват в пустинята на по-строг постен и молитвен героизъм. Тук, в Задйорданската пустиня пристигнал на усамотение един духовник на име Зосима. Веднъж, през време на молитва той с удивление видял в далечината човешка фигура. Като не очаквал да види човек в това пустинно място, Зосима се зарадвал и почнал да вика към непознатия човек. Вместо обаче да се приближи, непознатият, обезпокоен от тая непредвидена среща, почнал да се отдалечава. Тогава Зосима се отправил към него с ускорени стъпки, само че непознатият тичал по-бързо и Зосима не можал да го настигне. Тогава той извикал умолително към бягащата фигура да спре и в отговор чул думите: „ Зосиме, не идвай подире ми; само че в случай че искаш да ме благословиш, хвърли горната си дреха. Защото аз съм бедна и гола жена. Облеклото ми от дълго време е изгнило в тая пустиня! ” Старецът се учудил, че непознатата го посочва по име. Той оставил връхната си дреха и се върнал малко обратно. Мария наметнала расото, доближила се и се поклонила на стареца, казвайки: „ Ти си духовник и ти пръв би трябвало да ме благословиш! ” След това сред двамата се повел диалог, в който Мария разказала на Зосима целия си живот, прекаран първо в Египет, а по-късно и в Юдейската пустиня. После и двамата почнали да се молят. По време на молитва старецът с учудване видял, че преподобната
в молитвен захлас се била издигнала над земята
При раздялата преподобна Мария помолила Зосима да пристигна следната година в деня Велики четвъртък, празника на св. Евхаристия, на другата страна на р. Йордан, като донесе св. Дарове, с цел да я причасти, тъй като от четиридесет и седем години не се била причащавала. Като споделила това, Преподобната поискала благословение и се отдръпнала.
На следната година на Велики четвъртък Зосима взел със себе си запасни св. Дарове и пристигнал на уреченото място. Било лунна нощ, тъй като изобщо християнската Пасха постоянно се чества по предписание след първото пролетно пълнолуние. Зосима видял преподобна Мария да идва откъм отсрещния бряг на реката, вървейки по водата като по изсъхнало. Изумен, той понечил да се поклони на светицата, само че тя го възпряла с думите: „ Какво правиш, отче! Помни, че ти си духовник и че в ръцете си държиш св. Дарове! ”
След като прочели Господнята молитва, св. Мария се причастила, а по-късно произнесла думите: „ Сега отпускаш Твоята рабиня, Владико, съгласно думата Си, смиром... ” След причащението преп. Мария отправила към Зосима още една молба: идущата година да пристигна отново на това същото място, гдето за пръв път те се бяха срещнали. На идната година преподобни Зосима в действителност пристигнал на това място, само че намерил обаче преподобна Мария мъртва. Наблизо до тялото той видял написано върху пясъка: „ Отче Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта! ”
Това се случило на 1 април 530 година Оказало се, че преп. Мария умряла в деня, откакто се била причастила преди една година и че е взела дистанцията от мястото на причащението до тук единствено за няколко часа, до момента в който старецът Зосима го минавал за 20 дни. Старецът Зосима
погребал със сълзи пречистото тяло
на преподобна Мария Египетска, върнал се в своя манастир и разказал за всичко на братята. Впоследствие св. Софроний Йерусалимски (+638) написал нейното прелестно житие.
Св. Църква е наредила да се празнува паметта на преп. Мария таман през днешния ден – Петата неделя на св. Велики пост, когато към този момент сме преполовили св. Четиридесетница, когато към този момент сме към края на великопостното занятие и към намаляване на съпротивителните сили в духовната наша бран. Примерът на св. майка Мария Египетска – този ангел в плът – ни дава поощрение. Гледайки на нейния облик, ревнителите на духовния живот получават приток на невидими сили, които укрепват отслабналите ръце и уякчават треперещите колена (Ис. 35:3). Нека и ние, имайки пред очи тоя извънреден в християнското благочестие образец, да се насърчим в поста и молитвата, с цел да се окажем почтени за Божията берекет, която немощното лекува и оскъдното възпълня, та изпитали върху самите нас всемогъщата Божия мощ, да можем и ние като св. ап. Павел да кажем: „ Всичко мога посредством Христа, Който ме укрепява! ” (Филип. 4:13).
По молитвите на преподобна майка Мария, Господи Иисусе Христе, помилуй ни!
Амин!
Синаксар за Неделя пета на Великия пост – на преп. Мария Египетска
Спасението на душата е последна и висша цел на християнския живот. Спасението има две страни: справедлива и субективна. Спасението откъм обективната му страна е осъществено от Спасителя Господ Иисус Христос посредством Неговата изкупителна гибел и произлизащите от нея плодородни плодове. Но в реализиране на своето персонално избавление взе участие и самичък човек посредством религия в Иисус Христос (Марк 16:14) и благодетелен живот. В това пък се състои субективната страна на спасението. Пътят към избавление откъм субективната му страна е сложен, стеснен и бодлив. Той е път на смирение и подвизи, на тежка битка против злото и прегрешението. По тоя път са минали преподобните отци и майки, оставяйки ни образец на подражателство и поощрение.
Ярък образец в това отношение е през днешния ден празнуваната преподобна майка Мария Египетска.
Тая някогашна велика грешница, а след това велика праведница, се родила в Египет. Още на дванадесет години напуснала бащин дом и заживяла в Александрия. Тук младата госпожица попаднала в
мътния поток на съблазните
и всецяло се отдала на грешен живот. На седемнадесетгодишна възраст тя станала известна на всички със своето разпътство.
Веднъж на пристанището видяла група благочестиви мъже да се качват в транспортен съд, на път за поклонение в Светата Земя. Изпълнена от греховни планове, Мария се качила също на кораба. По пътя със своето нахално държане тя съблазнявала спътниците си. Но когато пристигнала в Йерусалим и поискала дружно с другите поклонници да влезе в храма на Гроба Господен, някаква невидима мощ я възпряла. Направила последни старания да пристъпи прага на светото място, само че напъните й се оказали напразни. Капнала от отмалялост, тя се отдръпнала настрани и опряна до стената се питала, за какво другите хора свободно влизат в храма, а тя, макар напъните, не може да влезе. При тия размисли й се отворили духовните очи и тя схванала същинската причина на задържането – нейната огромна прегрешение. Припомнила си всичките свои тежки грехове, осъзнала грозотата на своето проваляне и схванала всичката своя виновност пред Бога. Чувство на надълбоко разкайване я обзело; пробудила се нейната съвест, покъртила се душата й и се раздрусало радикално нейното сърце. Потоци сълзи бликнали от очите й, ридания се изтръгнали от гърдите й и, чупейки в сърдечно обезсърчение ръце, тя старателно почнала да моли Бога за благосклонност и прощение.
След като се помолила Богу смирено и като призовала небесната протекция на Майката Божия, чиято икона била сложена над входната врата
Мария почувствала огромно облекчение
Тя още веднъж направила опит да влезе в св. Храм, пристигнала до църковната врата, и тоя път без труд влезнала в църквата, паднала пред животворящия Кръст Господен и целунала избавителното Дърво, благодарейки на Бога за Неговата огромна благосклонност. След това тя се върнала пред облика на Божията Майка и тук дала заричане, че ще остави досегашния си грешен живот и ще се посвети всецяло в служение на Бога. По време на тази си молитва тя чула глас: „ Иди оттатък Йордан, там ще намериш покой за душата си! ” Насърчена от това напътствие, Мария незабавно се отправила за р. Йордан. По пътя някой й дал малко пари, с които купила три хляба. Като пристигнала до р. Йордан, Мария умила ръцете и лицето си в свещените й води, приела св. Причастие в близкия манастир „ Св. Йоан Предтеча ”, пила от водата на свещената река и минала оттатък в пустинята гдето прекарала четиридесет и седем години в пост и смирение, в труд и жестока битка против греховните изкушения.
Тежък е бил животът на Мария в суровата пустиня. Трите хляба, които си била купила, скоро се свършили. Настъпили дни на ограничения. В минутите на максимален апетит и жадност възкръсвали с жива мощ спомените за тогавашния живот – за вкусните ястия, които в миналото яла в Египет, за песните и веселбите, за удоволствията и безчинствата в годините на нейната буйна младост. От времето облеклата й били изгнили. В минути на
висша битка против изкушенията
в изнемога тя паднала върху пясъка, молейки Св. Богородица за помощ. И помощта идвала: някаква чудна светлина я озарявала и някаква неизпитвана до тогава душевна наслада изпълвала душата й. Тая жестока битка траела седемнадесет години, най-накрая пристигнало цялостното и блажено успокоение. Пламъкът на пристрастеностите бил към този момент угасен, изкусителят бил към този момент надвит. Тогава единствената й храна станала Божията берекет. От постническите й писания и непрестанните молебствия тялото й станало същински свят храм на Св. Дух (1Кор. 6:19).
Преподобна Мария прекарала в пустинята 47 години. През това време тя не била видяла нито звяр, нито човек. Към края на нейния живот Бог й пратил огромна разтуха. Обичай било тогава при започването на Великия пост монасите от палестинските манастири с благословение на игумена да напущат манастира и по един или по двама да се уединяват в пустинята на по-строг постен и молитвен героизъм. Тук, в Задйорданската пустиня пристигнал на усамотение един духовник на име Зосима. Веднъж, през време на молитва той с удивление видял в далечината човешка фигура. Като не очаквал да види човек в това пустинно място, Зосима се зарадвал и почнал да вика към непознатия човек. Вместо обаче да се приближи, непознатият, обезпокоен от тая непредвидена среща, почнал да се отдалечава. Тогава Зосима се отправил към него с ускорени стъпки, само че непознатият тичал по-бързо и Зосима не можал да го настигне. Тогава той извикал умолително към бягащата фигура да спре и в отговор чул думите: „ Зосиме, не идвай подире ми; само че в случай че искаш да ме благословиш, хвърли горната си дреха. Защото аз съм бедна и гола жена. Облеклото ми от дълго време е изгнило в тая пустиня! ” Старецът се учудил, че непознатата го посочва по име. Той оставил връхната си дреха и се върнал малко обратно. Мария наметнала расото, доближила се и се поклонила на стареца, казвайки: „ Ти си духовник и ти пръв би трябвало да ме благословиш! ” След това сред двамата се повел диалог, в който Мария разказала на Зосима целия си живот, прекаран първо в Египет, а по-късно и в Юдейската пустиня. После и двамата почнали да се молят. По време на молитва старецът с учудване видял, че преподобната
в молитвен захлас се била издигнала над земята
При раздялата преподобна Мария помолила Зосима да пристигна следната година в деня Велики четвъртък, празника на св. Евхаристия, на другата страна на р. Йордан, като донесе св. Дарове, с цел да я причасти, тъй като от четиридесет и седем години не се била причащавала. Като споделила това, Преподобната поискала благословение и се отдръпнала.
На следната година на Велики четвъртък Зосима взел със себе си запасни св. Дарове и пристигнал на уреченото място. Било лунна нощ, тъй като изобщо християнската Пасха постоянно се чества по предписание след първото пролетно пълнолуние. Зосима видял преподобна Мария да идва откъм отсрещния бряг на реката, вървейки по водата като по изсъхнало. Изумен, той понечил да се поклони на светицата, само че тя го възпряла с думите: „ Какво правиш, отче! Помни, че ти си духовник и че в ръцете си държиш св. Дарове! ”
След като прочели Господнята молитва, св. Мария се причастила, а по-късно произнесла думите: „ Сега отпускаш Твоята рабиня, Владико, съгласно думата Си, смиром... ” След причащението преп. Мария отправила към Зосима още една молба: идущата година да пристигна отново на това същото място, гдето за пръв път те се бяха срещнали. На идната година преподобни Зосима в действителност пристигнал на това място, само че намерил обаче преподобна Мария мъртва. Наблизо до тялото той видял написано върху пясъка: „ Отче Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта! ”
Това се случило на 1 април 530 година Оказало се, че преп. Мария умряла в деня, откакто се била причастила преди една година и че е взела дистанцията от мястото на причащението до тук единствено за няколко часа, до момента в който старецът Зосима го минавал за 20 дни. Старецът Зосима
погребал със сълзи пречистото тяло
на преподобна Мария Египетска, върнал се в своя манастир и разказал за всичко на братята. Впоследствие св. Софроний Йерусалимски (+638) написал нейното прелестно житие.
Св. Църква е наредила да се празнува паметта на преп. Мария таман през днешния ден – Петата неделя на св. Велики пост, когато към този момент сме преполовили св. Четиридесетница, когато към този момент сме към края на великопостното занятие и към намаляване на съпротивителните сили в духовната наша бран. Примерът на св. майка Мария Египетска – този ангел в плът – ни дава поощрение. Гледайки на нейния облик, ревнителите на духовния живот получават приток на невидими сили, които укрепват отслабналите ръце и уякчават треперещите колена (Ис. 35:3). Нека и ние, имайки пред очи тоя извънреден в християнското благочестие образец, да се насърчим в поста и молитвата, с цел да се окажем почтени за Божията берекет, която немощното лекува и оскъдното възпълня, та изпитали върху самите нас всемогъщата Божия мощ, да можем и ние като св. ап. Павел да кажем: „ Всичко мога посредством Христа, Който ме укрепява! ” (Филип. 4:13).
По молитвите на преподобна майка Мария, Господи Иисусе Христе, помилуй ни!
Амин!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ