Вярата без любов не създава в душата светлина - СВ. МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК
Преп. Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители на Православието.
Той е разгорещен бранител на чистотата на православната религия, запечатал верността си към нея с мъченическия героизъм на изповедничеството.
В своето богословие св. Максим създава православното обучение за двете воли, съответстващи на двете естества – Божествено и човешко, в Богочовешката Личност на Сина Божий Иисус Христос .
Преп. Максим Изповедник е бил един от най-високообразованите мъже на своето време. Той е ослепителен ценител на основните посоки на древногръцката философия, от чието идейно завещание учителите на Църквата черпели изразни средства за по-ясното и тъкмо формулиране на християнското богооткровено обучение.
Този популярен църковен деец бил най-могъщият метафизичен разум на Изтока в своето време, бездънен ценител на Платон , Аристотел и неоплатониците.
Неговата изключителна популярност в църковната история е построена върху неуморимата му и енергична битка срещу монотелската разкол, която признавала в Иисус Христос единствено една воля – Божествената и която представлявала лукаво преобразяване на наказаното монофизитство.
И двете ереси поредно се стремели да изтръгнат от понятието за Христа Неговото човешко начало и по този метод стигали до сриване на самите основи на християнството като богочовешка вяра.
Дълбоко ерудиран и обхванат от духа на светоотеческото богословие, познаващ чудесно богатото идейно наличие на Христовото обучение, духовното завещание и дълбоките корени на Църковното поверие, св. Максим се показал като плодороден християнски мъдрец и влиятелен преподавател на истините на вярата.
Този, който мисли, че е завоювал края на добродетелта (т.е. самите добродетели), той в никакъв случай няма да потърси повода (т.е. източника) на добродетелта. И ще мисли, че всичко това, което се назовава добродетел, визира неговата воля и неговото Аз. И по този метод ще си претърпи огромна вреда, тъй като ще загуби Бога.
Умът, който мисли високо за себе си, в този разум заслужено идва Божият яд.
Този, който прави лепта, подражавайки на Бога, не прави разлика сред злия и положителния, сред праведния и неправедния, във връзка с човешките им потребности, само че разделя на всички по равно, съгласно потребностите, въпреки и да избира добродетелния, заради положителното му държание пред порочния.
Блажен е индивидът, които може да обича еднообразно всеки човек.
Ако Ме любите, споделя Господ, ще опазите и Моите заповеди (Иоан 14:15). Тази е Моята заповед, да любите един другиго, както Аз ви възлюбих (Иоан 15:12). И така, този, които не люби близък, не пази заповедите, а непазещият заповедите не може да люби и Господа.
Както споменът за огъня не топли тялото, по този начин и вярата без обич не основава в душата светлина на познанието.
Не слушай езика на клеветника, нито твоят език да услажда слуха на обичащия злоречия, тъй като, който на драго сърце приказва или слуша думи против близък, ще отпадне от Божествената обич и ще се окаже непознат на безконечния живот.
Ако не искаш да отпаднеш от Божествената обич, тогава не допускай брат ти да заспи с оскърбление от тебе, нито самичък заспивай, наскърбен от него, само че иди първом се сдобри с брата си, и тогава дойди и принеси дара си (Мат. 5:24), принеси подарък на Христа с чиста съвест, обич и прилежна молитва.
Все още няма съвършена обич този човек, който се настройва към хората според от техните характери, единия обичайки, а другия ненавиждайки за това или това. Или пък един и същи човек съгласно случая един път да го обичаме, а различен път да ненавиждаме.
Пет са аргументите, заради които хората се обичат между тях за тяхна хвалба или наказание: или поради Бога, добродетелният човек обича всички, а него обича даже и неправедният; или по естеството, както родителите обичат децата, и обратното; или заради пустославие, както този, който е хвален, обича хвалещите го; или от изгода, както богатия обичаме за това, което получаваме от него; или заради сладострастие, да вземем за пример чревоугодникът обича тези, които, като негови съидейници, го канят постоянно на пиршества. Първата обич е похвална, втората и да, и не, а останалите са греховни.
Из „ Четиристотин глави за любовта “
