Преобладаващата част от кистите в лицево-челюстната област се развиват в

Преобладаващата част от кистите в лицево-челюстната област се развиват в челюстите. Те са присъща костна патология в тази анатомична област.

Мукоцеле
Представлява ретенционна киста, която съдържа мукус. Най-често сходни обединения се развиват в зоните, наситени с дребни слюнчени жлези и съставляват към 3% от патологията на меките тъкани в оралната област.

Мукоцелето се образува в резултат на травматична руптура на екскреторния канал на слюнчена жлеза и последващото струпване на слюнка в тъканите. Мукоцелето е обвързвано най-много с контузия по време на хранене-прехапване на джука или на език.

Представлява дребна, лимитирана, надигната над равнището на лигавицата издутина, която е полупрозрачна или синкава на цвят. Главни предилекционни места за появяването на мукоцеле са устните и езика. Повърхностно разположените лезии постоянно се пукат, при което изтича леплив муцинозен секрет. След руптурирането (разкъсването) им те изчезват за известно време, след което рецидивират и се появяват още веднъж. Този цикъл на спонтанни пробиви и рецивиди може да продължава с месеци и години.

Лечението на мукоцелето е оперативно.
Свързани публикации.. Лечение с йонофореза в денталната медицина 0 Обструктивни заболявания на слюнчените жлези 0 Фурункул и карбункул - рискови ли са? 0 Ранула
Ранулата е вариация на ретенционните кисти на слюнчените жлези и по-конкретно на подезичната жлеза. Оприличават я на „ мехур на жаба “, откъдето идва и името й. Това са рядко срещани обединения, които могат да се следят в кърмаческа възраст като вродени формирания.

Кистата съставлява огромна, мека, полупрозрачна, съдържаща мукус издутина. Разположена е интраорално, на пода на устната празнина. Големината й може да доближи до няколко сантиметра. Развитието й се свързва с недостатък на екскреторния канал на подезичната жлеза, наименуван Бартолинов пролив. Растежът е муден, избухлив.
Гингивална киста
Представлява лимитирано, от време на време преносимо, надигнато над повърхността образувание на прикрепената гингива и алвеоларната мукоза. По-често се среща в долната челюст, като в преобладаващия % от случаите растежът й е върху букалната гингива в региона от латералните резци до моларите.

Този тип кисти се следят в идентична степен и измежду двата пола, като типичното им време за развиване е след 60 годишна възраст.

Лечението е оперативно с премахване на кистата и обработка на костната лезия.
Епидермоидна киста
Тази киста има ектодермален генезис и се образува в местата на ектодермалните гънки и цепки, в интервала на ембрионално развиване на организма. Това са местата пред и зад ушната мида, към крилото на носа, латералните кантове на очните цепки, средата на шията, пода на устната празнина.

Еволюцията на епидермоидната киста е мудна, с години, заради което най-често се откриват късно-главно след пубертета.

Кистата е преносима, добре лимитирана групировка. В взаимозависимост от размерите, при растежа си може съществено да деформира пода на устната празнина, причинявайки покачване на езика, разстройства в говора и храненето.

Лечението още веднъж е оперативно.
Атерома
Атеромите са ретенционни кисти на мастните жлези на кожата. Могат да бъдат както вродени, по този начин и добити. Локализацията им може да е в дермата-интрадермални, които са присъщи повече за кожата на лицето, или под нея-хиподермални. Хиподермалните се следят в окосмената част на главата.

Имат муден напредък и могат да доближат огромни размери, изключително когато се развиват в окосмената част. Характерен белег за тях е, че на повърхността на кожата, над кистата, се открива дребна черна точка, която е отвора на изходния канал на жлезата.

Лечението е хирургично, като се показва с екстирпация на кистата, дружно с част от надлежащата кожа с разширения и запушен екскреторен канал.
3600