Контрактура на долната челюст e ограничение в подвижността поради срастване

Контрактура на долната челюст e ограничаване в подвижността заради слепване или повреди на тъкани,

свързани със ставата. Дължат се на патологични промени в мускулите, нервите, кожата, лигавицата на устата, лицевите и челюстни кости. В взаимозависимост от повода те настъпват последователно, бързо или рисково. Имаме три степени на контрактура - лека, междинна и тежка.

Според етиологията си биват: възпалителни, постинжекционни, ръбцови, при фрактури на лицеви и челюстни кости, при короноидно възходящ синдром, при тумори, разрастващи се в съседство на ставата.

Най-чести са възпалителните контрактури (тризмус-конвулсивно притискане на челюстите). Възникват при възпалителни процеси в тъканите към долната челюст като циреи, флегмони. Развиват се бързо и съгласно инфекциозния извършител, контрактурите може да са тежки. Често отварянето на устата е под 10 мм или е невероятно.

Сравнително чести са постинжекционните контрактури. Дължат се на неправилна техника при мандибуларна или торусна проводна упойка и по-рядко на анатомични особености. Свързва се с щета на мускулни тъкани и хематоми. Контрактурата се открива незабавно след анестезията, само че е в лека степен и болките са слаби, само че недоволствата се ускоряват от 2-6 седмица. След резорбция на хематома, недоволствата отзвучават.
Свързани публикации.. Бруксизъм и бруксомания - какво общо имат със скърцането със зъби? 0 Артрит на темпоро-мандибуларната става? 0 Анкилоза на темпоро-мандибуларната става - аргументите 0

Ръбцовите кантрактури са резултат на механични, химични, термични или оперативни контузии към долната челюст (мускули, кожа, лигавица, съединителна тъкан, кости).

Основен признак на контрактурите е ограничаване в отварянето на устата, нарушаване в храненето и говора.

Лечението на контрактурите е ориентирано към аргументите, които ги провокират. Ликвидирането на възпалителното огнище не всеки път води до бързо отзвучаване. При продължаващи над 2 седмици ограничавания в отварянето на устата с изключение на противовъзпалителна терапия е належащо и провеждането на физиопроцедури.

Миофасциален дисфункционален болков синдром

Характеризира се с болки в дъвкателните мускули, постоянно съпроводен с контрактура, конвулсия и дисфункция на мускулатурата на долната челюст. Заболяването е особено за млада и междинна възраст, по-често при дамите. Основна роля за това се приписва на хипермобилността (бруксизъм и бруксомания).

Бруксизмът е нощното скърцане със зъби. Бруксоманията или „ непрекъснат зъбен контакт “ се демонстрира денем и се свързва с несъразмерното притискане с уста при раздразнителност, прочувствена възбуденост, стрес. Миофасциалният дисфункционален болков синдром се характеризира с мускулна болежка, конвулсия на мускулите и лимитирано отваряне на устата.

Синдром на Костен

Характерно за синдрома на Костен е мъчително и затруднено отваряне на устата, неправилна оклузия, главоболие, виене на свят, звук в ушите и понижение на слуха. Чести са невралгичните болки в съответната лицева половина, болки в езика и възприятие на запушен нос.

Резултат е на понижена височина на захапката, най-често при задълбочено зъбно заличаване (абразия). Симптомите се появяват в нескончаем интервал от време и са свързани с преждевременна загуба на зъби и промени в оклузо-артикулационните взаимоотношения.

За унищожаване на симптоматиката и за възобновяване на дъвкателната функционалност, както и естетиката, е належащо да се предприеме протетично лекуване. То цели последователно възобновяване на изгубената височина на захапката. Физиотерапевтичните процедури и медикаментозното лекуване постоянно са съпътстващи в решаването на казуса.

Важното за синдрома на Костен е, че при възобновяване на естествената височина на захапката, признаците доста бързо отшумяват.
3557