Британия е свободна, но не съвсем
Премиерът Борис Джонсън може да възхвалява колкото си желае момента, в който страната му е към този момент "свободна ", само че истината е надалеч по-сложна. Окончателните условия и цена занапред би трябвало да бъдат избрани.
Според гласуваното от английския парламент и Европарламента съглашение Англия ще влезе на 1 февруари в временен интервал, който ще завърши на 31 декември и в който във връзка с търговията, регулациите и бюджета на Европейски Съюз
нищо няма да се промени.
През тези 11 месеца двете страни би трябвало да договорят ново комерсиално съглашение между тях. Срокът е прекомерно къс и представителите на Брюксел, отпред с председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, не са уверени, че може да бъде спазен. Борис Джонсън се надява на свободна от мита и квоти търговия с общността, като в това време Англия не е обвързана с европейските правила и стандарти – нещо, което сътрудниците му надали ще одобряват.
Джонсън не бе податлив на удължение на преходния интервал "при никакви условия ". И освен това състояние вероятността кралството
да излезе от Европейски Съюз без съглашение
е действителна. При подобен процес търговията през Ламанша ще се реализира по разпоредбите на Световната комерсиална организация, което надали ще облагодетелства Острова. Нещо повече, триумфът на Джонсън в последния миг да обезпечи съглашение за излизането от съюза ще бъде премахнат и на процедура ще има корав Брексит.
Единството на кралството
Излизането от Евросъюза ще подложи на тестване единството на Англия, като даде храна на причините за самостоятелност на Шотландия и усложни напрегнатата обстановка в Северна Ирландия. На шотландския референдум през 2014 година болшинството гласоподава за оставане в Обединеното кралство, само че пък на вота за Брексит множеството гласове бяха срещу напускането на Европейски Съюз. Борис Джонсън разгласи, че няма да разреши ново допитване, с аргумента, че такова се организира "веднъж в границите на потомство ", само че поради коренната смяна в обстановката, която Брексит ще донесе, причините му не звучат безапелационно.
Брексит ще прокара цепнатина и сред Северна Ирландия и останалата част от кралството. Още от референдума през 2016-а главен проблем бе опазването на съглашението от Разпети петък, поставило завършек на насилието в региона, което подсигурява отворена граница с Република Ирландия. Борис Джонсън анулира контрактуваната от предшественичката си Тереза Мей "предпазна уговорка ", оставяща Северна Ирландия в икономическото пространство на Европейския съюз, само че и той де факто се съгласи да се прокара митническа граница измежду Ирландско море.
Министър-председателят и другите покровители за Брексит нееднократно прокламираха визията си за "Глобална Британия ". Обрисуваха горда, гледаща напред страна, свободна от оковите на Европейски Съюз и способна още веднъж да заеме независима роля на международната сцена. Въпросът е до каква степен тези очаквания ще бъдат оправдани от действителността. На първо място, Англия последователно губи статута на велика мощ, макар че активизира запаси за поддържане на амбициозна интернационална и отбранителна политика. Второ, не е несъмнено дали откъсването й от Европа няма да я направи по-непривлекателен сътрудник за трети страни. Трето, след отхвърлянето на съюза за Англия няма да е елементарно да стане център на нова интернационална коалиция, в случай че не броим проформа съществуващата Общност на нациите – някогашната Британска общественост, състояща се от някогашните й колонии. И най-сетне, вероятностите пред развиването на
"специалните връзки " със Съединени американски щати
са прекомерно мъгливи поради досегашните сигнали оттатък океана за американските визии за бъдещите търговски връзки. Не бива да се пропуща и събитието, че при бъдещите договаряния за комерсиално съглашение тежестта на Лондон пред Вашингтон внезапно ще намалее след откъсването от останалите европейски страни. Дори и да е пресилено изказванието на някогашния ръководител на Европейския съвет Доналд Туск, че след Брексит Англия ще стане "аутсайдер, състезател от втора лига ", вероятностите пред нея надалеч не са безоблачни.
Остава, несъмнено, опцията тя да резервира стратегическата си връзка с напуснатия от нея Европейски Съюз, като укрепи съдействието в дипломацията, защитата, сигурността и правораздаването. Изработването на механизмите обаче няма да е елементарно, защото
Франция и Германия не биха желали
да дават на Англия, която е член на НАТО, само че не и на Европейски Съюз, специфичен статут в европейската обща външна политика и политика за сигурност, както и в зараждащата се обща политика за защита. Не е ясно и по какъв начин Лондон ще бъде включен в Европейския фонд за защита, в Европейската организация за защита и в Постоянното структурирано съдействие (ПЕСКО) – "европейското НАТО ". Дори въпросът дали Обединеното кралство ще резервира достъпа си до базите данни на Евросъюза в региона на правораздаването и сигурността не е дефинитивно решен.
Същевременно страните от Европейски Съюз признават, че имат общи геополитически ползи с Англия – една от двете европейски страни дружно с Франция, които разполагат с нуклеарно оръжие и имат право на несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Предвид тези условия възможностите Борис Джонсън да контракти ново стратегическо партньорство с общността наподобяват положителни. Но това няма да реши въпроса за бъдещите стопански връзки с нея, а времето за договарянето им е ъгъл.
Според гласуваното от английския парламент и Европарламента съглашение Англия ще влезе на 1 февруари в временен интервал, който ще завърши на 31 декември и в който във връзка с търговията, регулациите и бюджета на Европейски Съюз
нищо няма да се промени.
През тези 11 месеца двете страни би трябвало да договорят ново комерсиално съглашение между тях. Срокът е прекомерно къс и представителите на Брюксел, отпред с председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, не са уверени, че може да бъде спазен. Борис Джонсън се надява на свободна от мита и квоти търговия с общността, като в това време Англия не е обвързана с европейските правила и стандарти – нещо, което сътрудниците му надали ще одобряват.
Джонсън не бе податлив на удължение на преходния интервал "при никакви условия ". И освен това състояние вероятността кралството
да излезе от Европейски Съюз без съглашение
е действителна. При подобен процес търговията през Ламанша ще се реализира по разпоредбите на Световната комерсиална организация, което надали ще облагодетелства Острова. Нещо повече, триумфът на Джонсън в последния миг да обезпечи съглашение за излизането от съюза ще бъде премахнат и на процедура ще има корав Брексит.
Единството на кралството
Излизането от Евросъюза ще подложи на тестване единството на Англия, като даде храна на причините за самостоятелност на Шотландия и усложни напрегнатата обстановка в Северна Ирландия. На шотландския референдум през 2014 година болшинството гласоподава за оставане в Обединеното кралство, само че пък на вота за Брексит множеството гласове бяха срещу напускането на Европейски Съюз. Борис Джонсън разгласи, че няма да разреши ново допитване, с аргумента, че такова се организира "веднъж в границите на потомство ", само че поради коренната смяна в обстановката, която Брексит ще донесе, причините му не звучат безапелационно.
Брексит ще прокара цепнатина и сред Северна Ирландия и останалата част от кралството. Още от референдума през 2016-а главен проблем бе опазването на съглашението от Разпети петък, поставило завършек на насилието в региона, което подсигурява отворена граница с Република Ирландия. Борис Джонсън анулира контрактуваната от предшественичката си Тереза Мей "предпазна уговорка ", оставяща Северна Ирландия в икономическото пространство на Европейския съюз, само че и той де факто се съгласи да се прокара митническа граница измежду Ирландско море.
Министър-председателят и другите покровители за Брексит нееднократно прокламираха визията си за "Глобална Британия ". Обрисуваха горда, гледаща напред страна, свободна от оковите на Европейски Съюз и способна още веднъж да заеме независима роля на международната сцена. Въпросът е до каква степен тези очаквания ще бъдат оправдани от действителността. На първо място, Англия последователно губи статута на велика мощ, макар че активизира запаси за поддържане на амбициозна интернационална и отбранителна политика. Второ, не е несъмнено дали откъсването й от Европа няма да я направи по-непривлекателен сътрудник за трети страни. Трето, след отхвърлянето на съюза за Англия няма да е елементарно да стане център на нова интернационална коалиция, в случай че не броим проформа съществуващата Общност на нациите – някогашната Британска общественост, състояща се от някогашните й колонии. И най-сетне, вероятностите пред развиването на
"специалните връзки " със Съединени американски щати
са прекомерно мъгливи поради досегашните сигнали оттатък океана за американските визии за бъдещите търговски връзки. Не бива да се пропуща и събитието, че при бъдещите договаряния за комерсиално съглашение тежестта на Лондон пред Вашингтон внезапно ще намалее след откъсването от останалите европейски страни. Дори и да е пресилено изказванието на някогашния ръководител на Европейския съвет Доналд Туск, че след Брексит Англия ще стане "аутсайдер, състезател от втора лига ", вероятностите пред нея надалеч не са безоблачни.
Остава, несъмнено, опцията тя да резервира стратегическата си връзка с напуснатия от нея Европейски Съюз, като укрепи съдействието в дипломацията, защитата, сигурността и правораздаването. Изработването на механизмите обаче няма да е елементарно, защото
Франция и Германия не биха желали
да дават на Англия, която е член на НАТО, само че не и на Европейски Съюз, специфичен статут в европейската обща външна политика и политика за сигурност, както и в зараждащата се обща политика за защита. Не е ясно и по какъв начин Лондон ще бъде включен в Европейския фонд за защита, в Европейската организация за защита и в Постоянното структурирано съдействие (ПЕСКО) – "европейското НАТО ". Дори въпросът дали Обединеното кралство ще резервира достъпа си до базите данни на Евросъюза в региона на правораздаването и сигурността не е дефинитивно решен.
Същевременно страните от Европейски Съюз признават, че имат общи геополитически ползи с Англия – една от двете европейски страни дружно с Франция, които разполагат с нуклеарно оръжие и имат право на несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Предвид тези условия възможностите Борис Джонсън да контракти ново стратегическо партньорство с общността наподобяват положителни. Но това няма да реши въпроса за бъдещите стопански връзки с нея, а времето за договарянето им е ъгъл.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ