Прекарах цялата си младост в отглеждането на децата си, а

Прекарах цялата си младост в развъждането на децата си, а в този момент имам внуци и не желая да им ставам бавачка на цялостен работен ден.

Наскоро се пенсионирах и се надявах, че най-сетне ще мога да си умря на остарели години. Опитаха се да ме убедят да не напущам работа, тъй като бях скъп чиновник, само че почтено казано към този момент бях изтощена да работя.

Друга причина, заради която напуснах работата си, беше, че неотдавна ми се роди внучка и желаех да й отделя цялото си внимание. Синът ми ходеше на работа, само че брачната половинка му излезе в отпуск по майчинство и нямаше желание да се връща скоро.

Надявах се, че снаха ми ще може да си почине най-малко малко, в случай че от време на време аз виждам бебето. Дори можех да оставя внучката си при мен за няколко дни с преспиване и ми се стори, че не е толкоз мъчно да я виждам, тъй като беше много спокойна и послушна, тъй че елементарно намерихме общ език с нея.

Но въобще не чаках, че всичко ще стигне до такава степен, че да нямам никаква сила…

Скоро снахата заяви, че се връща на работа, по тази причина изиска да виждам дребната всеки работен ден, тъй като нямаше на кого да я остави. Имахме сериозен диалог на тази тематика, тъй като синът ми планираше всяка заран да води детето вкъщи и да го взема чак късно вечерта.

Съгласих се с тези условия, тъй като в случай че фамилията на сина ми има потребност от пари, постоянно съм подготвена да оказа помощ. Внучката е на годинка и половина, тъй че никоя детска градина не би я приела.

Дори не можех да си показва, че да седнал съм у дома с внучката си през целия ден ще бъде толкоз мъчно, тъй като преди я виждах единствено през уикендите, а през останалите дни почивах.

Имах възприятието, че работя като бавачка и графикът ми беше даже по-дълъг, в сравнение с когато ходех на работа. Най-обидното е, че никой не ми заплати за труда и не искаше да ми помогне в подмяна, само че аз сама си бях отговорна.

Трябваше да я храня три пъти дневно, да я отвеждам на разходка и да я окъпвам. Започнах да се изтощавам доста след няколко седмици от този живот, тъй като се усещах като втора майка на внучката си, само че търпях, тъй като разбрах, че синът ми и снаха ми би трябвало да печелят пари.

Буквално нямах задоволително време за себе си и можех да почивам единствено през уикендите, само че даже два дни отмора не ми бяха задоволителни.

Въпреки че с мъжа ми живеехме под един покрив, като че ли изцяло го бях изгубила от взор. Живях с това движение съвсем цяла година, тъй като през цялото това време слушах обещания от сина ми, че търсят бавачка и просто трябваше да потърпя още малко.

Никога не чух едно просто „ благодаря “ от сина си и снаха си. Изглежда, че с времето започнаха да одобряват помощта ми за даденост.

Първоначално прибираха внучката ми към пет вечерта и към момента имах време да си свърша нещата, само че по-късно започнаха да я оставят съвсем до среднощ, поради което не можех да си легна, макар че ми се спеше.

Най-интересното е, че синът ми водеше бебето всеки ден в седем сутринта, когато даже нямах време да се събудя, тъй че графикът ми за сън в действителност се обърка през последната година. Започнах да се нервирам от всичко към мен и през целия ден се разхождах сънена, само че синът ми като че ли не забелязваше.

Моята внучка е в действителност прелестно момиче, само че и аз бих желала да си умря от нея, тъй като на нейната възраст не всеки пенсионер може да се оправи с малко дете, което би трябвало да бъде гледано непрекъснато. Здравето също ми е разтърсено в последно време.

Малките деца са доста дейни и в случай че не бъдат следени, може даже да създадат нещо неприятно или да се наранят и най-после аз ще съм отговорна.

Никой не се поинтересува по какъв начин съм. Просто се надявах, че скоро ще я пуснат на детска градина.

Когато момичето стана на три, най-сетне я записаха на детска градина и аз можех да си умря умерено. Още не се бях съвзела, когато брачната половинка на сина ми разгласи, че е бременна за повторно.

Бях извънредно сюрпризирана от тази вест, имайки поради обстоятелството, че самата снаха ми се оплака, че фамилията изпитва сериозна липса на пари и тя би трябвало да работи. Вече си представях по какъв начин след няколко години ще би трябвало да седнал съм с второто дете.

Веднага чух от сина ми, че разчита на моята помощ и не приема отвод. В този миг търпението ми най-сетне се изчерпа и заявих, че преди време съм отгледала децата си и желая най-малко да си умря на остарели години, а не да работя като безвъзмездна бавачка, която никой няма да съжалява.

Разбира се, не отхвърлям изцяло да оказа помощ, само че синът ми и снаха ми би трябвало да знаят границите си и да не се възползват от моята добрина.

40 години съм работила, с цел да се изтощавам и сефа. Синът ми и снаха ми би трябвало да ми влязат в състояние.