Не обичам детето си... - II
Прекалено рано
Идеалната възраст за раждане на дете съществува единствено от позиция на медицината. Според логиката на психиката такава възраст няма. Възможно е изцяло зряла (по паспорт) жена да е към момента дете, което не е получило задоволително обич, с цел да може да я отдава на друго създание. В връзките с обичания човек тя цени неговото внимание, а детето възприема като още един метод да се погрижат за нея самата. Затова този вид дами се отнасят положително към бременността, само че когато детето се появи на бял свят, губят интерес към него. То освен им лишава огромна част от нужното внимание, само че и изисква спомагателни грижи.
Напомня ми за него
Майките с наслада откриват у детето си чертите на своя обичан или своите лични. Ако обаче сътрудникът ги изостави или не оправдае упованията им, то тези прилики към този момент провокират отрицателни страсти. Жените трансферират възприятието за болежка и разочарованието върху съществото, което най-вече им припомня за „ него ” – детето., която им е предизвикал той върху съществото, което им припомня най-вече за него – детето. Това се случва най-често, когато в живота на майката се почви нов мъж, с които тя още веднъж основава семейство, а първото дете се трансформира в „ неточност ”.
Следродилна меланхолия
Понякога отсъствието на обич е краткотрайно и подправено, в резултат на обърканите усеща и хормони на майката след раждането. Това прочувствено разтройство, наречено следродилна меланхолия се демонстрира с незаинтересованост, възприятие за необяснима горест и неспокойствие към дребното създание. Мислейки за своето положение, дамата постоянно бърка повода със следствието: „ Не обичам своето дете – по тази причина ми е мъчно да се грижа за него – и разследване на това съм душевен подтисната ”. И колкото по-дълго продължава разстройството, толкоз майката се убеждава в правотата на своите разсъждения – седмици, месеци, съвсем година.
Прогноза за бъдещето
Как ще развият отсега нататък връзките сред майка и детето? Точен отговор на този въпрос няма – всичко е доста самостоятелно. Ако студенината продължава да господства, дребното създание ще пораства несигурно в себе си и вечно ще притаи страхът да не бъде още веднъж и още веднъж отхвърляно. Проявите на това възприятие могат да бъдат разнообразни – от патологична ревнивост в интимния живот, през прекомерна обидчивост и придирчивост към другите до настъпателност. Така нелюбимото дете на собствен ред стартира да наранява околните си хора.
В други случаи отчуждението минава и за майката даже е мъчно да си напомни, че е изпитвала отрицателни усеща към своето дете. Любовта не е може да се зароди нито с готовност, нито с старания на волята. Но както всички други връзки, по този начин и тези сред майка и дете, се развиват и трансформират.
Продължава:
Не обичам детето си... - I
Идеалната възраст за раждане на дете съществува единствено от позиция на медицината. Според логиката на психиката такава възраст няма. Възможно е изцяло зряла (по паспорт) жена да е към момента дете, което не е получило задоволително обич, с цел да може да я отдава на друго създание. В връзките с обичания човек тя цени неговото внимание, а детето възприема като още един метод да се погрижат за нея самата. Затова този вид дами се отнасят положително към бременността, само че когато детето се появи на бял свят, губят интерес към него. То освен им лишава огромна част от нужното внимание, само че и изисква спомагателни грижи.
Напомня ми за него
Майките с наслада откриват у детето си чертите на своя обичан или своите лични. Ако обаче сътрудникът ги изостави или не оправдае упованията им, то тези прилики към този момент провокират отрицателни страсти. Жените трансферират възприятието за болежка и разочарованието върху съществото, което най-вече им припомня за „ него ” – детето., която им е предизвикал той върху съществото, което им припомня най-вече за него – детето. Това се случва най-често, когато в живота на майката се почви нов мъж, с които тя още веднъж основава семейство, а първото дете се трансформира в „ неточност ”.
Следродилна меланхолия
Понякога отсъствието на обич е краткотрайно и подправено, в резултат на обърканите усеща и хормони на майката след раждането. Това прочувствено разтройство, наречено следродилна меланхолия се демонстрира с незаинтересованост, възприятие за необяснима горест и неспокойствие към дребното създание. Мислейки за своето положение, дамата постоянно бърка повода със следствието: „ Не обичам своето дете – по тази причина ми е мъчно да се грижа за него – и разследване на това съм душевен подтисната ”. И колкото по-дълго продължава разстройството, толкоз майката се убеждава в правотата на своите разсъждения – седмици, месеци, съвсем година.
Прогноза за бъдещето
Как ще развият отсега нататък връзките сред майка и детето? Точен отговор на този въпрос няма – всичко е доста самостоятелно. Ако студенината продължава да господства, дребното създание ще пораства несигурно в себе си и вечно ще притаи страхът да не бъде още веднъж и още веднъж отхвърляно. Проявите на това възприятие могат да бъдат разнообразни – от патологична ревнивост в интимния живот, през прекомерна обидчивост и придирчивост към другите до настъпателност. Така нелюбимото дете на собствен ред стартира да наранява околните си хора.
В други случаи отчуждението минава и за майката даже е мъчно да си напомни, че е изпитвала отрицателни усеща към своето дете. Любовта не е може да се зароди нито с готовност, нито с старания на волята. Но както всички други връзки, по този начин и тези сред майка и дете, се развиват и трансформират.
Продължава:
Не обичам детето си... - I Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ