Българската самодостатъчност. Как загубихме интерес към света около нас
Прегледът на голям брой международни ранглисти обрисува влошаваща се картина на българската действителност. Хората в България обаче все по-малко се интересуват от съпоставката с другите. Това води до отменяне на императива да се променяме, написа Владимир Шопов.
Смъртта би трябвало да ни интересува. Не просто в самостоятелен, само че и в групов проект. И изключително в общество, което претендира да е захласнато от личното си демографско оцеляване, от възходящата заплаха да доближи сериозна точка на възпроизводство, от риска да срине личната си дарба да действа. На пръв взор необичайно, само че ние тъкмо това отказахме да създадем в годините на пандемията, породена от COVID-19.
В огромното си болшинство, българското общество просто не пожела да се стресне от протичащото се. Утвърденият Coronavirus Resource Center на Johns Hopkins University събира и обобщава информация от голям брой източници през цялото време на рецесията. Според него, към началото на 2023 година, България продължава да е втора в света по смъртност на 100 000 души след Перу .
Политиката за имунизация на процедура не се състоя и страната е на последно място в Европейски Съюз по тази аршин. Едва 30% са с цялостен курс на имунизация, а единствено 12% са си сложили трета доза. Има подигравка в това, че броят на поставените ваксини в България е два пъти по-нисък от този в Русия , страната, от която извира доста от антиваксърската агитация.
Показателно е, че през последните години сходни сравнителни позиционирания на страната притеглят все по-малък интерес, остават периферни в българската гласност и към този момент не генерират напън за смяна.
Къде е България
Прегледът на множеството сходни ранглисти обрисува добре позната и влошаваща се картина на българската действителност. Някои от трендовете са по-често представяни от други.
Сривът във връзка с корупцията да вземем за пример продължава. Според „ Прозрачност без граници “ , през 2021 година България е на 78-о място от общо 180 страни, последна измежду страните членки на Европейски Съюз и 9 позиции по-надолу спрямо 2020-та.
По отношение на икономическата конкурентоспособност, посоката на придвижване също продължава да е отрицателна. Според IMD World Competitiveness Centre през 2022-а година страната е 53-та от общо 64 изследвани страни, това е спад от пет позиции по отношение на 2020-а и от 15 позиции по отношение на 2009-та.
Пропадането на медийната среда и гласност пък е добре документирано от Reporters Without Borders . През 2006 година страната е на 35-то място в ранглиста на 180 страни, само че доближи дъно от 112-та позиция през 2021-а преди леко да тръгне нагоре с края на ерата на ГЕРБ.
Демографската рецесия също е задоволително известна. Само преди четири години и преди COVID-19, отчет на Организация на обединените нации пресметна, че България и Литва са най-бързо изчезващите народи на планетата.
Страната върви надолу и в оценките за положението на нейната народна власт по методологията на Freedom House - от 80-та от 100 страни през 2017-та, до 78-а през 2021-а и 79-та през миналата 2022-а. При това нейната оценка е много великодушна. На въпрос дали изпълнителната власт и депутатите свободно дефинират обществените политики да вземем за пример, България получава 3 от 4.
Общото положение и трендове са сходни в още основни области като опазване на здравето, обучение, обща и цифрова просветеност, инфраструктура, смъртност по пътищата, отношение и интеграция на имигранти, енергийна успеваемост, поддръжка за Украйна и така нататък
Сравнението с другите загуби значение
Независимо от другите вероятни методологически несъгласия, в действителност тези позиционирания не са просто следващи фотоси на едномерни феномени, а доста по-цялостни, съставни оценки за общото положение и действие на основни браншове от нашата политика, стопанска система и общество. Ние обаче към този момент отхвърляме да се интересуваме от тях.
Допреди няколко години ни бяха потребни, предлагаха логичен ориентир, посока, мотив за готовност. Те бяха и координатна система на нашата конвергенция, на личната ни рационализация и осъвременяване.
Постепенно цялостният подтекст на това изпитание обаче бе дислокиран и сменен. Тези промени започнаха да бъдат представяни като отвод от „ нашенското “, даже като изменничество по отношение на него, като дълбока асиметрия, при която ни преобладават, постановат, скапват. Оттук до отхвърли от съизмерване стъпката беше дребна. Сравнителният подтекст и неговите параметри бяха избутани, методологиите оповестени за интрига, противоположни „ дейни мероприятия “ на Запада.
Постепенно нашият свят се смалява и самозатваря.
Тази отмалялост и отменяне на императива да се променяме се уплътнява и от характерна ретроизация, на която сме се отдали групово през последните години. Един тип безотговорно валоризиране на действителни и измислени български практики и истории. Миналото е към този момент икона, която изисква само нашето примирение.
Постепенно нашият свят се смалява и самозатваря. Подобна настройка от ден на ден се стилизира, вменява се героичност на този отвод от съизмерване, от израстване по отношение на някой различен. Това пък отваря вратата за тоталните фантазми, с които можем в последна сметка да се самонараним като просвета, общество и стопанска система.
Три притеснителни трендове
Отминалата година ясно очерта и форсира най-малко три изключително притеснителни трендове, който задълбочават имплозията.
Първата е пораждане на политическа система без ръководство, най-малко в разпознаваемия му актуален, западен вид. Това е артикул на процеси като безотчетно и безпрограмно де факто президентско ръководство, неработещ парламент, заледяване на законодателния развой и всякаква полемика за обществени политики, както и конструиране на кабинети по нео-феодален модел на сегментирани административни мини-владения без интегрираща управническа рамка.
Втората е възходящата деинституционализация, която е все по-видима с просто око през ежедневния информативен поток и дословния разпад на цели обществени системи – Министерство на вътрешните работи, прокуратура, опазване на здравето и други. Те просто имплодират от неналичието на стабилно и умело ръководство, обикновена отчетност и надзор. Много от тях явно са на концесия на разнообразни проведени ползи и не извършват даже свои базови публични функционалности.
Третата наклонност е обвързвана с политическите партии и тяхното преобразяване в племенни обединения. Те стартират напълно да съществуват като обърнати към своята база, а логиката на създаване на някаква обществена коалиция, която да разшири техния периметър минава на назад във времето. Затова и те са непрекъснато окопани, все по-несигурни във фрагментиращата партийна система и изнервените гласоподаватели. Почти цялостното прекачване на общуването и допирните точки с тях към обществените медии в допълнение подтиква този развой. Ежедневните, постоянно истерични талази от цифрови реакции не просто непрекъснато ги притискат, само че ги вкарват в защитни, оправдателни пози и подтикват самозатварянето им. Избирателите стават почитатели и партиите от ден на ден са принудени да се движат съгласно техния прочувствен указател и мироглед.
Залогът за 2023 година
2023-та година обаче носи още по-голям залог. Втората инвазия на Русия в Украйна на процедура започва политическо и стопанско преосноваване на Запада. Доколкото България взе участие в него, нейното държание е най-много артикул на тягата на участието на страната в Европейски Съюз и НАТО, а не на нейната еднопосочна ценностна и цивилизационна принадлежност към тях.
Траекторията ѝ е на унизително пълзене, зигзаг, който има забележима логичност само в случай че четете протичащото се през дейностите на разнообразни проруски и незаконни ползи и контрадействията на тях, доколкото ги има. Това е политическия таван на нашата ориенталско-балканска клептокрация.
Сегашното западно преосноваване е обвързано с надълбоко, коренно разкачване от Русия.
Страната от дълго време излезе от интеграционното десетилетие, почнало през 1997 година и видяно изцяло в този момент е по-близо до Западните Балкани, в сравнение с до Централна Европа. Сегашното западно преосноваване е обвързано с надълбоко, коренно разкачване от Русия , в някои връзки доста повече от предишни години.
Дали и до каква степен България ще взе участие в този развой? В това се състои огромния залог и въпрос на тази година, време разделно, което е все по-осъзнато и от антиевропейските сили по земите ни. Тяхното историческо време безусловно свършва, в случай че процесът бъде сполучлив, и по тази причина мобилизацията и нервността им не са изненада. Те трескаво блокират промени, отсрочват значими решения, „ пренаплитат “ системи и мрежи, най-много в енергетиката, сигурността и защитата.
Успоредно с това те все по-усърдно работят за откачване от действителността на оптимален брой сънародници. Дигиталният свят по нашите земи и неговите деятели ще не престават да основават и укрепват измислени светове, подправени алтернативи, истерични заместители на действителното всекидневие и залог. Целта им е явна - да се самонараним геополитически. Напредващата имплозия демонстрира, че те имат късмет за триумф, ние в доста връзки към този момент избираме да живеем във фантазми. Дори по въпроса за гибелта.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Смъртта би трябвало да ни интересува. Не просто в самостоятелен, само че и в групов проект. И изключително в общество, което претендира да е захласнато от личното си демографско оцеляване, от възходящата заплаха да доближи сериозна точка на възпроизводство, от риска да срине личната си дарба да действа. На пръв взор необичайно, само че ние тъкмо това отказахме да създадем в годините на пандемията, породена от COVID-19.
В огромното си болшинство, българското общество просто не пожела да се стресне от протичащото се. Утвърденият Coronavirus Resource Center на Johns Hopkins University събира и обобщава информация от голям брой източници през цялото време на рецесията. Според него, към началото на 2023 година, България продължава да е втора в света по смъртност на 100 000 души след Перу .
Политиката за имунизация на процедура не се състоя и страната е на последно място в Европейски Съюз по тази аршин. Едва 30% са с цялостен курс на имунизация, а единствено 12% са си сложили трета доза. Има подигравка в това, че броят на поставените ваксини в България е два пъти по-нисък от този в Русия , страната, от която извира доста от антиваксърската агитация.
Показателно е, че през последните години сходни сравнителни позиционирания на страната притеглят все по-малък интерес, остават периферни в българската гласност и към този момент не генерират напън за смяна.
Къде е България
Прегледът на множеството сходни ранглисти обрисува добре позната и влошаваща се картина на българската действителност. Някои от трендовете са по-често представяни от други.
Сривът във връзка с корупцията да вземем за пример продължава. Според „ Прозрачност без граници “ , през 2021 година България е на 78-о място от общо 180 страни, последна измежду страните членки на Европейски Съюз и 9 позиции по-надолу спрямо 2020-та.
По отношение на икономическата конкурентоспособност, посоката на придвижване също продължава да е отрицателна. Според IMD World Competitiveness Centre през 2022-а година страната е 53-та от общо 64 изследвани страни, това е спад от пет позиции по отношение на 2020-а и от 15 позиции по отношение на 2009-та.
Пропадането на медийната среда и гласност пък е добре документирано от Reporters Without Borders . През 2006 година страната е на 35-то място в ранглиста на 180 страни, само че доближи дъно от 112-та позиция през 2021-а преди леко да тръгне нагоре с края на ерата на ГЕРБ.
Демографската рецесия също е задоволително известна. Само преди четири години и преди COVID-19, отчет на Организация на обединените нации пресметна, че България и Литва са най-бързо изчезващите народи на планетата.
Страната върви надолу и в оценките за положението на нейната народна власт по методологията на Freedom House - от 80-та от 100 страни през 2017-та, до 78-а през 2021-а и 79-та през миналата 2022-а. При това нейната оценка е много великодушна. На въпрос дали изпълнителната власт и депутатите свободно дефинират обществените политики да вземем за пример, България получава 3 от 4.
Общото положение и трендове са сходни в още основни области като опазване на здравето, обучение, обща и цифрова просветеност, инфраструктура, смъртност по пътищата, отношение и интеграция на имигранти, енергийна успеваемост, поддръжка за Украйна и така нататък
Сравнението с другите загуби значение
Независимо от другите вероятни методологически несъгласия, в действителност тези позиционирания не са просто следващи фотоси на едномерни феномени, а доста по-цялостни, съставни оценки за общото положение и действие на основни браншове от нашата политика, стопанска система и общество. Ние обаче към този момент отхвърляме да се интересуваме от тях.
Допреди няколко години ни бяха потребни, предлагаха логичен ориентир, посока, мотив за готовност. Те бяха и координатна система на нашата конвергенция, на личната ни рационализация и осъвременяване.
Постепенно цялостният подтекст на това изпитание обаче бе дислокиран и сменен. Тези промени започнаха да бъдат представяни като отвод от „ нашенското “, даже като изменничество по отношение на него, като дълбока асиметрия, при която ни преобладават, постановат, скапват. Оттук до отхвърли от съизмерване стъпката беше дребна. Сравнителният подтекст и неговите параметри бяха избутани, методологиите оповестени за интрига, противоположни „ дейни мероприятия “ на Запада.
Постепенно нашият свят се смалява и самозатваря.
Тази отмалялост и отменяне на императива да се променяме се уплътнява и от характерна ретроизация, на която сме се отдали групово през последните години. Един тип безотговорно валоризиране на действителни и измислени български практики и истории. Миналото е към този момент икона, която изисква само нашето примирение.
Постепенно нашият свят се смалява и самозатваря. Подобна настройка от ден на ден се стилизира, вменява се героичност на този отвод от съизмерване, от израстване по отношение на някой различен. Това пък отваря вратата за тоталните фантазми, с които можем в последна сметка да се самонараним като просвета, общество и стопанска система.
Три притеснителни трендове
Отминалата година ясно очерта и форсира най-малко три изключително притеснителни трендове, който задълбочават имплозията.
Първата е пораждане на политическа система без ръководство, най-малко в разпознаваемия му актуален, западен вид. Това е артикул на процеси като безотчетно и безпрограмно де факто президентско ръководство, неработещ парламент, заледяване на законодателния развой и всякаква полемика за обществени политики, както и конструиране на кабинети по нео-феодален модел на сегментирани административни мини-владения без интегрираща управническа рамка.
Втората е възходящата деинституционализация, която е все по-видима с просто око през ежедневния информативен поток и дословния разпад на цели обществени системи – Министерство на вътрешните работи, прокуратура, опазване на здравето и други. Те просто имплодират от неналичието на стабилно и умело ръководство, обикновена отчетност и надзор. Много от тях явно са на концесия на разнообразни проведени ползи и не извършват даже свои базови публични функционалности.
Третата наклонност е обвързвана с политическите партии и тяхното преобразяване в племенни обединения. Те стартират напълно да съществуват като обърнати към своята база, а логиката на създаване на някаква обществена коалиция, която да разшири техния периметър минава на назад във времето. Затова и те са непрекъснато окопани, все по-несигурни във фрагментиращата партийна система и изнервените гласоподаватели. Почти цялостното прекачване на общуването и допирните точки с тях към обществените медии в допълнение подтиква този развой. Ежедневните, постоянно истерични талази от цифрови реакции не просто непрекъснато ги притискат, само че ги вкарват в защитни, оправдателни пози и подтикват самозатварянето им. Избирателите стават почитатели и партиите от ден на ден са принудени да се движат съгласно техния прочувствен указател и мироглед.
Залогът за 2023 година
2023-та година обаче носи още по-голям залог. Втората инвазия на Русия в Украйна на процедура започва политическо и стопанско преосноваване на Запада. Доколкото България взе участие в него, нейното държание е най-много артикул на тягата на участието на страната в Европейски Съюз и НАТО, а не на нейната еднопосочна ценностна и цивилизационна принадлежност към тях.
Траекторията ѝ е на унизително пълзене, зигзаг, който има забележима логичност само в случай че четете протичащото се през дейностите на разнообразни проруски и незаконни ползи и контрадействията на тях, доколкото ги има. Това е политическия таван на нашата ориенталско-балканска клептокрация.
Сегашното западно преосноваване е обвързано с надълбоко, коренно разкачване от Русия.
Страната от дълго време излезе от интеграционното десетилетие, почнало през 1997 година и видяно изцяло в този момент е по-близо до Западните Балкани, в сравнение с до Централна Европа. Сегашното западно преосноваване е обвързано с надълбоко, коренно разкачване от Русия , в някои връзки доста повече от предишни години.
Дали и до каква степен България ще взе участие в този развой? В това се състои огромния залог и въпрос на тази година, време разделно, което е все по-осъзнато и от антиевропейските сили по земите ни. Тяхното историческо време безусловно свършва, в случай че процесът бъде сполучлив, и по тази причина мобилизацията и нервността им не са изненада. Те трескаво блокират промени, отсрочват значими решения, „ пренаплитат “ системи и мрежи, най-много в енергетиката, сигурността и защитата.
Успоредно с това те все по-усърдно работят за откачване от действителността на оптимален брой сънародници. Дигиталният свят по нашите земи и неговите деятели ще не престават да основават и укрепват измислени светове, подправени алтернативи, истерични заместители на действителното всекидневие и залог. Целта им е явна - да се самонараним геополитически. Напредващата имплозия демонстрира, че те имат късмет за триумф, ние в доста връзки към този момент избираме да живеем във фантазми. Дори по въпроса за гибелта.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ