Бизнесът поиска енергийният регулатор да се самоиздържа от такси и глоби
Предвид плануваните разширени пълномощия на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) за надзор върху увеличаващата се борсова търговия с ток, бизнес организациите оферират органът към този момент да не получава бюджетна дотация, а да се устоя от таксите за лицензиране и налаганите санкции, които надвишават доста отпусканите от хазната годишни средства. Това се показва в позиция на Асоциацията на организациите на работодателите в България, в която се изрича и кардиналната поддръжка за подхванатите от държавното управление промени в енергийния бранш.
Законовите промени, които към този момент се разискват в Народното събрание, бяха подхванати след години закъснение под натиска точно на бизнеса.
За самофинансиране на КЕВР по сходство на Българска народна банка и КФН се приказва в последните месеци и се предлага от разнообразни специалисти от бранша. Според работодателите единствено по този начин енергийният и воден регулатор може да притегли и задържи високо квалифицирани фрагменти и да извършва съществено уговорките си по управление на енергийния пазар.
Асоциацията дава за образец, че през 2017 година от такси и наказания КЕВР е внесла 13 млн. лв. в бюджета, а е получила към 5 млн. лв. дотация за прехрана. Тя показва, че при новите отговорности на комисията дотацията няма да е задоволителна на комисията да стане мощно звено за надзор на свободния електроенергиен пазар, който през 2018 година ще стигне 70% по отношение на 30% контролиран пазар.
Организациите напомнят и, че в този дух са рекомендациите на Световната банка за усилване на административния потенциал на КЕВР в отчета за цялостната либерализация на пазара на електрическа енергия.
Бизнесът приветства плануваното прекосяване на заплащането на такса " Задължение към обществото " от Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), а не от НЕК. Държавната електрическа компания в последната година не е съумяла да събере 50 млн. лв. отговорности по тази такса от доставчици и търговци на ток. Затова е належащо усилване на административния потенциал на ФСЕС, който се планува са събира и банкови гаранции за внасянето на въпросната такса.
Новите законови текстове са решителна крачка напред в посока повишение на конкуренцията сред производители, оптимизация на софтуерните разноски, повече предложение на артикули и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени, допълват от асоциацията.
Законовите промени, които към този момент се разискват в Народното събрание, бяха подхванати след години закъснение под натиска точно на бизнеса.
За самофинансиране на КЕВР по сходство на Българска народна банка и КФН се приказва в последните месеци и се предлага от разнообразни специалисти от бранша. Според работодателите единствено по този начин енергийният и воден регулатор може да притегли и задържи високо квалифицирани фрагменти и да извършва съществено уговорките си по управление на енергийния пазар.
Асоциацията дава за образец, че през 2017 година от такси и наказания КЕВР е внесла 13 млн. лв. в бюджета, а е получила към 5 млн. лв. дотация за прехрана. Тя показва, че при новите отговорности на комисията дотацията няма да е задоволителна на комисията да стане мощно звено за надзор на свободния електроенергиен пазар, който през 2018 година ще стигне 70% по отношение на 30% контролиран пазар.
Организациите напомнят и, че в този дух са рекомендациите на Световната банка за усилване на административния потенциал на КЕВР в отчета за цялостната либерализация на пазара на електрическа енергия.
Бизнесът приветства плануваното прекосяване на заплащането на такса " Задължение към обществото " от Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), а не от НЕК. Държавната електрическа компания в последната година не е съумяла да събере 50 млн. лв. отговорности по тази такса от доставчици и търговци на ток. Затова е належащо усилване на административния потенциал на ФСЕС, който се планува са събира и банкови гаранции за внасянето на въпросната такса.
Новите законови текстове са решителна крачка напред в посока повишение на конкуренцията сред производители, оптимизация на софтуерните разноски, повече предложение на артикули и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени, допълват от асоциацията.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ