Как езикът влияе на възприятието ни за време
Представете си скица на човек, който минава през голям брой стадии от живота си – от бебе през малко дете, след това младеж до възрастен и дъртак. Вероятно сте си показали най-младия човек вляво, а най-възрастния – вдясно. Това за нас може да наподобява като „ естествения “ метод за класификация – само че в действителност не всеки ще се съгласи.
Някои проучвания демонстрират, че хората, които употребяват писмена система, подредена от ляво надясно – като българският и доста други езици – са склонни да си показват времето като придвижване от ляво надясно, когато мислят нереално, до момента в който хората, които четат отдясно наляво – като арабския, иврит и други – подреждат времето по същия метод, отдясно наляво.
Аналогично някои откриватели настояват, че хората, които четат отвесни текстове в източноазиатските писмености, постоянно могат да си показват, че времето също тече отвесно надолу, макар че има и откриватели, които настояват, че това не е строго правилно.
Друг образец е езикът, говорен от Пормпурау, отдалечена австралийска аборигенска общественост, който въобще не употребява думите „ ляво “ и „ дясно “. Вместо това те употребяват „ север “, „ юг “, „ изток “ и „ запад “. Историите, разказвани в тази общественост, употребяват поток на времето, който за нас е много чудноват: времето тече от ляво надясно, когато човек е извърнат на юг, от дясно наляво, когато е извърнат на север, към тялото, когато е извърнат на изток, и надалеч от тялото, когато е извърнат на запад…
Някои психолингвисти настояват, че нашите умствени показа за времето са повлияни, а може би и предопределени, от езика.
Тези хрумвания са сходни с прегледаните в научнофантастичния филм „ Първи контакт “ от 2016 година, в който човечеството се пробва да поддържа връзка с тайнствен извънземен тип, който ненадейно е кацнал на Земята. Чрез разбирането на извънземния „ език “ хората в последна сметка схващат, че извънземните нямат линейно усещане за времето, което на процедура им разрешава да преживеят бъдещето.
Във кино лентата има някои много художествени хрумвания, само че се засягат и лингвистични тематики, които не са надалеч от действителността.
Един от забавните образци е дали мислим, че бъдещето е пред нас или зад нас. В множеството езици предишното се изяснява като нещо, което е зад нас, до момента в който бъдещето е начело. За коренното население на Южна Америка – аймарите – обаче езикът им демонстрира, че предишното е пред тях, а бъдещето – зад тях.
През 2017 година лингвисти организират изследване, което сподели, че хората, които знаят няколко езика, могат да мислят за времето по друг метод според от това кой език употребяват. На езици като британския и шведския хората са склонни да употребяват физически дистанции, с цел да обяснят продължителността на събитията, като да вземем за пример „ къса отмора “ или „ дълга почивка “.
Обратно, говорещите гръцки и испански език са склонни да мерят времето, като се базират на физически качества, да вземем за пример „ дребна отмора “ или „ огромна почивка “. Времевият поток се възприема като възходящ размер, а не като изминато разстояние.
И един човек, който приказва по едно и също време гръцки и британски, би променял метода, по който изяснява придвижването на времето, според от езика, който употребява.
„ Научавайки нов език, човек внезапно се настройва и към усещания, които преди този момент не е осъзнавал. Фактът, че двуезичните хора минават сред тези разнообразни способи за чувство на времето без изпитание и неумишлено, се вписва във от ден на ден доказателства, които демонстрират лекотата, с която езикът може да се промъкне в най-основните ни сетива, в това число страстите, образното усещане, а в този момент се оказва, че и в чувството ни за време “, изяснява в изказване професор Панос Атанасопулос, езиковед от университета в Ланкастър, който е създател на проучването.
Тази област на изследвания се вписва в скобата на лингвистичната релативност, известна още като хипотезата на Сапир-Уорф, която твърди, че езикът, който човек приказва, може да повлияе или да оформи неговото разбиране за света и когнитивните му процеси. Същевременно има много критици на този лингвистичния релативизъм и ще намерите доста контрааргументи против него.
