Анатомия на шампиона: Габриела Петрова
Представете си, че тежите 58 кг. Внезапно някой стоварва върху раменете ви 1,2 тона. И на всичкото от горната страна ви се постанова да застанете на един крайник.
Добре пристигнали в суровата действителност на тройния скок. Това прекарване, което би осакатило елементарния човек, е напълно естествено за професионалните състезатели. Учените ги дефинират като висшите олимпийци, защото телата им понасят най-страховитото натоварване освен в спорта, само че и в която и да е съзнателна човешка активност.
Всъщност параметрите са сходни като при тежък случай, да вземем за пример автомобилна злополука. При една от трите етапи на скока кракът поема до 22 (двайсет и два!) пъти тежестта на тялото. Това е и най-голямата измерена мощ, на която непринудено е подложен човешки крак.
Да развиеш суперскелет
Да, никой различен състезател не въплъщава по-добре мотото на Пиер дьо Кубертен - по-бързо, по-силно, по-високо. За да се приспособяват към чудовищното напрежение, спортистите в тройния скок развиват нещо като суперскелет. Костите им стават по-дебели и плътни от нормалното. Най-вече бедрената.
Освен необикновено мощни, скачачите би трябвало да развиват и забележителна скорост. Мъжете стигат до дъската с към 37,8 км/ч, а дамите - с 34 км/ч.
Силата и скоростта обаче са единствено два от съставените елементи за сполучлив скок. От основно значение е и техниката.
Както към този момент стана дума, етапите в тези свръхчовешка дисциплинираност са три - отскок, стъпка и скок (hop, step and jump). Именно при стъпката се упражнява и най-голяма мощ върху крайници. При това - забележете - в случай че отскачате от дъската с десния крайник, по-късно за стъпката би трябвало да се приземите не върху левия, а още веднъж върху десния...
Важна роля играе и придвижването на ръцете - симетричното им люшкане край тялото оказва помощ за оптимално оттласване.
Внимание! Българки в бранша
Вече няколко години една българка сполучливо мери сили със супержените в бранша за троен скок. Трайното наличие на Габриела Петрова в елита не е никаква изненада, а дисциплината несъмнено е обичайната за страната ни. Тереза Маринова сграбчи олимпийската купа в Сидни 2000, а неотдавна изгря нова вяра - сребърната медалистка от международното състезание за девойки Александра Начева.
Без никакво подозрение 2015 година е най-силната за Габи - през зимата тя печели сребро на европейското в зала, а през лятото се подрежда четвърта на международното състезание в Пекин с персонален връх (14,66 м). Страхотните резултати й осигуриха наградата „ Спортист на годината”.
Проект „ Завръщане”
И тъкмо когато чакахме огромния пробив на олимпийските игри в Лондон, всичко се срина. През февруари 2016 година Габи се озова със спрени права след позитивна проба за мелдоний. Препаратът, с който изгърмяха десетки съветски спортисти (включително Мария Шарапова), обаче бе с прекомерно ниска централизация в организма на българката. В последна сметка тя бе оправдана от международната федерация, само че сезонът й към този момент бе провален.
Пренавита и прекомерно окуражена да навакса пропуснатото, Петрова получи травма на гръбначния дирек и не съумя да се класира за финала в Рио.
Сега обаче е отворена нова страница. Само след няколко дни - на 5 август - Габриела още веднъж ще започва на огромно състезание. Тя ще излезе първа от българския отбор на международното състезание в Лондон. Макар че травмата към момента я изтезава, тя се усеща уверена и е подготвена за огромното си завръщане. Треньорът й Атанас Атанасов се надява на резултат в границите на 14,50 м. Габи обаче гледа още по-надалеч.
Пържолена диета
Помните ли шокиращия образец при започване на този текст? Е, Габриела тежи тъкмо 58 кг. Което значи, че в сериозната точка от скока върху крайници й се стоварват 1,2 тона.
Как Петрова приготвя тялото си за сходно рисково тестване? Компонентите са три и са до болежка познати - хранене, тренировки и възобновяване.
„ Знам с какво и по какъв начин би трябвало да се храня, с цел да осигуря нужното гориво на организма - споделя шампионката. - Опитвам се да си набирам всичко нужно. Обикновено закусвам с кисело мляко и овесени ядки, също сушени плодове. На обед залагам на месо и свежа салата. Всичко зависи в какъв подготвителен интервал съм. В подготовката акцентирам на протеини, преди надпреварите - на въглехидрати. Важно е освен какво ядеш, само че и в какво количество. Ако прекаляваш, няма по какъв начин да бъдеш във форма.”
Обилният банкет на вода също е основен - атлетката пие най-малко 2 литра дневно. Газираните питиета са в графата „ Строго забранено”. Но не и шоколадът и сладоледът, които Габи си разрешава от време на време.
Коя обаче е нейната суперхрана, нейният законен допинг? „ Категорично месото. Обичам пържоли! Те са ми обичани.”
Здрав сън и тежки щанги
За да понесеш 22 пъти тежестта на личното си тяло и да оцелееш, неизбежно са нужни здрави тренировки във фитнеса. Особено през есента и зимата, когато спортистите залагат на огромни тежести и безчет серии. Именно в този интервал се построява по този начин наречената базова мощ, която в спортния интервал се трансформира във взривна - основен фактор за скока.
„ В никакъв случай не служа си с някакви извънземни тежести”, скромничи Габи. И прецизира, че извършва клек с „ не повече от стотина килограма”... Поредното доказателство, че висшите олимпийци - гладиаторите от бранша за троен скок - употребяват напълно разнообразни понятия, когато стане дума за човешките благоприятни условия.
„ Сънят също е от голямо значение. Спя най-малко по 8-9 часа, лягам си рано. Имам потребност от тишина и успокоение, изключително след подготовка. Те ме зареждат за идните натоварвания, защото извозвам по 4-5 часа дневно във фитнеса или на пистата”.
От главата към краката
Когато настъпи огромният момент, всички старания и месеци тежка подготовка се свеждат до няколко секунди. Засилка, отскок, стъпка и скок. Някакви си сантиметри разделят триумфа от неуспеха.
„ По време на загрявката се вглъбявам в себе си, чувам музика. След това оставам сама с мислите си. Визуализирам скока безчет пъти. Стремя се да накарам краката за направя това, което ти е в главата”, споделя Петрова.
По време на разбега съзнанието се изключва. А спомените се връщат едвам след приземяването. „ Ако скокът е сполучлив, върша нещо импулсивно - скачам, крещя. Търся с взор треньора или родителите си. Реакцията е по детски чиста”.
Сега към този момент знаем - в случай че след няколко дни забележим една 25-годишна българка да подскача от наслада като малко дете в Лондон, значи задачата е изпълнена. Безброй часове на гигантски старания са се отплатили, а калориите от обичаните й пържоли са се трансформирали в триумф от най-чиста проба. Това ще значи единствено едно - че Габриела Петрова е се е завърнала с гръм и тропот там, където виреят единствено свръхчовеците.
-->
Добре пристигнали в суровата действителност на тройния скок. Това прекарване, което би осакатило елементарния човек, е напълно естествено за професионалните състезатели. Учените ги дефинират като висшите олимпийци, защото телата им понасят най-страховитото натоварване освен в спорта, само че и в която и да е съзнателна човешка активност.
Всъщност параметрите са сходни като при тежък случай, да вземем за пример автомобилна злополука. При една от трите етапи на скока кракът поема до 22 (двайсет и два!) пъти тежестта на тялото. Това е и най-голямата измерена мощ, на която непринудено е подложен човешки крак.
Да развиеш суперскелет
Да, никой различен състезател не въплъщава по-добре мотото на Пиер дьо Кубертен - по-бързо, по-силно, по-високо. За да се приспособяват към чудовищното напрежение, спортистите в тройния скок развиват нещо като суперскелет. Костите им стават по-дебели и плътни от нормалното. Най-вече бедрената.
Освен необикновено мощни, скачачите би трябвало да развиват и забележителна скорост. Мъжете стигат до дъската с към 37,8 км/ч, а дамите - с 34 км/ч.
Силата и скоростта обаче са единствено два от съставените елементи за сполучлив скок. От основно значение е и техниката.
Както към този момент стана дума, етапите в тези свръхчовешка дисциплинираност са три - отскок, стъпка и скок (hop, step and jump). Именно при стъпката се упражнява и най-голяма мощ върху крайници. При това - забележете - в случай че отскачате от дъската с десния крайник, по-късно за стъпката би трябвало да се приземите не върху левия, а още веднъж върху десния...
Важна роля играе и придвижването на ръцете - симетричното им люшкане край тялото оказва помощ за оптимално оттласване.
Внимание! Българки в бранша
Вече няколко години една българка сполучливо мери сили със супержените в бранша за троен скок. Трайното наличие на Габриела Петрова в елита не е никаква изненада, а дисциплината несъмнено е обичайната за страната ни. Тереза Маринова сграбчи олимпийската купа в Сидни 2000, а неотдавна изгря нова вяра - сребърната медалистка от международното състезание за девойки Александра Начева.
Без никакво подозрение 2015 година е най-силната за Габи - през зимата тя печели сребро на европейското в зала, а през лятото се подрежда четвърта на международното състезание в Пекин с персонален връх (14,66 м). Страхотните резултати й осигуриха наградата „ Спортист на годината”.
Проект „ Завръщане”
И тъкмо когато чакахме огромния пробив на олимпийските игри в Лондон, всичко се срина. През февруари 2016 година Габи се озова със спрени права след позитивна проба за мелдоний. Препаратът, с който изгърмяха десетки съветски спортисти (включително Мария Шарапова), обаче бе с прекомерно ниска централизация в организма на българката. В последна сметка тя бе оправдана от международната федерация, само че сезонът й към този момент бе провален.
Пренавита и прекомерно окуражена да навакса пропуснатото, Петрова получи травма на гръбначния дирек и не съумя да се класира за финала в Рио.
Сега обаче е отворена нова страница. Само след няколко дни - на 5 август - Габриела още веднъж ще започва на огромно състезание. Тя ще излезе първа от българския отбор на международното състезание в Лондон. Макар че травмата към момента я изтезава, тя се усеща уверена и е подготвена за огромното си завръщане. Треньорът й Атанас Атанасов се надява на резултат в границите на 14,50 м. Габи обаче гледа още по-надалеч.
Пържолена диета
Помните ли шокиращия образец при започване на този текст? Е, Габриела тежи тъкмо 58 кг. Което значи, че в сериозната точка от скока върху крайници й се стоварват 1,2 тона.
Как Петрова приготвя тялото си за сходно рисково тестване? Компонентите са три и са до болежка познати - хранене, тренировки и възобновяване.
„ Знам с какво и по какъв начин би трябвало да се храня, с цел да осигуря нужното гориво на организма - споделя шампионката. - Опитвам се да си набирам всичко нужно. Обикновено закусвам с кисело мляко и овесени ядки, също сушени плодове. На обед залагам на месо и свежа салата. Всичко зависи в какъв подготвителен интервал съм. В подготовката акцентирам на протеини, преди надпреварите - на въглехидрати. Важно е освен какво ядеш, само че и в какво количество. Ако прекаляваш, няма по какъв начин да бъдеш във форма.”
Обилният банкет на вода също е основен - атлетката пие най-малко 2 литра дневно. Газираните питиета са в графата „ Строго забранено”. Но не и шоколадът и сладоледът, които Габи си разрешава от време на време.
Коя обаче е нейната суперхрана, нейният законен допинг? „ Категорично месото. Обичам пържоли! Те са ми обичани.”
Здрав сън и тежки щанги
За да понесеш 22 пъти тежестта на личното си тяло и да оцелееш, неизбежно са нужни здрави тренировки във фитнеса. Особено през есента и зимата, когато спортистите залагат на огромни тежести и безчет серии. Именно в този интервал се построява по този начин наречената базова мощ, която в спортния интервал се трансформира във взривна - основен фактор за скока.
„ В никакъв случай не служа си с някакви извънземни тежести”, скромничи Габи. И прецизира, че извършва клек с „ не повече от стотина килограма”... Поредното доказателство, че висшите олимпийци - гладиаторите от бранша за троен скок - употребяват напълно разнообразни понятия, когато стане дума за човешките благоприятни условия.
„ Сънят също е от голямо значение. Спя най-малко по 8-9 часа, лягам си рано. Имам потребност от тишина и успокоение, изключително след подготовка. Те ме зареждат за идните натоварвания, защото извозвам по 4-5 часа дневно във фитнеса или на пистата”.
От главата към краката
Когато настъпи огромният момент, всички старания и месеци тежка подготовка се свеждат до няколко секунди. Засилка, отскок, стъпка и скок. Някакви си сантиметри разделят триумфа от неуспеха.
„ По време на загрявката се вглъбявам в себе си, чувам музика. След това оставам сама с мислите си. Визуализирам скока безчет пъти. Стремя се да накарам краката за направя това, което ти е в главата”, споделя Петрова.
По време на разбега съзнанието се изключва. А спомените се връщат едвам след приземяването. „ Ако скокът е сполучлив, върша нещо импулсивно - скачам, крещя. Търся с взор треньора или родителите си. Реакцията е по детски чиста”.
Сега към този момент знаем - в случай че след няколко дни забележим една 25-годишна българка да подскача от наслада като малко дете в Лондон, значи задачата е изпълнена. Безброй часове на гигантски старания са се отплатили, а калориите от обичаните й пържоли са се трансформирали в триумф от най-чиста проба. Това ще значи единствено едно - че Габриела Петрова е се е завърнала с гръм и тропот там, където виреят единствено свръхчовеците.
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ