Кирил Домусчиев в ексклузивно интервю пред БЛИЦ: Контрабандистите на лекарства да се наказват като криминални престъпници! Трябва да има не само арести, но и вкарани в затвора!
Председателят на най-голямата работодателска организация КРИБ Кирил Домусчиев даде първото си изявление от доста време насам за най-четената електронна организация БЛИЦ. Със притежателя на " Лудогорец " беседваме по най-актуалните тематики в бизнеса, бюджета и офанзивите с подправени вести. Ето по какъв начин господин Домусчиев отговори на въпросите на Ивайло Крачунов: -Г-н Домусчиев, най-голямата работодателска организация КРИБ се оплака от непрекъснат напън за понижаване на цените и маржовете на медикаментите, до момента в който в това време престъпни лица заобикалят закона. По какъв метод би могло да се преодолее това безсрамие?
- Ясно е написано в нашата позиция, би трябвало да се работи сложно. И тези, които правят контрабанда на медикаменти да бъдат осъдени като престъпни нарушители, каквито са, а регламентираният бизнес в Здравеопазването да има добра среда за напредък и вложения.
Не може да има непрекъснат напън върху цени, върху маржове, да се чака бизнесът да носи тежестта на забавени разплащания, недостиг в бюджета и в това време сиви и напълно противозаконни структури да са необезпокоявани.
Затова взехме решение да реагираме и да подкрепим дейностите и акцията на Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи и Прокуратурата, само че и да подчертаем, че това е единствено първа стъпка от дълъг път, който би трябвало да се извърви до дъно! В Здравеопазването би трябвало да има дълготрайна тактика за развиване на бранша, тъй че ние - бизнесът да може да работи умерено, жителите да получават добра услуга, а законът да преследва и санкционира, тези които правят беззакония.
- Има ли сенчести групировки, които въртят черен пазар на медикаменти и лекарства?
- Мисля, че това беше доказано от самите управляващи и от Министъра на Здравеопазването и от Главния Прокурор. Но дано имаме самообладание, както помолиха способените органи до момента в който върви следствието и да изчакаме резултатите от него.
- Преди 10 дни бе разрушена проведена незаконна група за незаконна дистрибуция на медикаменти. Очаквате ли арести на други сходни бандити?
- Както към този момент споделих тази акция беше единствено първа стъпка – самопризнание, че има противозаконни практики. Следващото е незаконният експорт на медикаменти да бъде криминализиран посредством нарочни промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Основният закон в наказателното право у нас, все още не адресира разпространяването на фалшифицирани медикаменти.
А, тези медикаменти са подправени по смисъла на закона, тъй като са напуснали регламентираната верига на доставяне с медикаменти. Защото каква е гаранцията, че тези медикаменти не са обработени, изменени по някакъв метод или с изминал период на валидност? След като тези хора нямат морал и нарушават закона, какво им пречи да създадат и друго закононарушение.
И да, би трябвало да има освен арести, само че и присъди и хора в пандиза.
- Смятате ли, че новият здравен министър Кирил Ананиев ще спомогне за въвеждане на ред в българското опазване на здравето?
- Силно имам вяра в това. Господин Ананиев е общественик с дълъг опит, експерт. Той познава Здравеопазването в дълбочина, а като финансист сигурно е човек на реда и ясната логичност. Това което бизнесът желае е предвидимост и ясна тактика за бъдещето.
Разчитаме и на разговор като със стратегически сътрудник на Правителството в развиването на стопанската система на страната.
Здравният министър Кирил Ананиев
- Какво е мнението Ви като предприемач и ръководител на КРИБ за Бюджет 2018 година?
- Бюджет 2018 е допустимо най-хубавият бюджет за това, с което разполагаме. Бюджетът планува опазване на налозите в досегашния им тип, което за нас е знак за непоклатимост и предсказуемост и това е нашето предпочитание, което ние сме дефинирали пред всяко едно държавно управление. Има нужните буфери, които при положение на непредвидени събития могат да обезпечат запазването на параметрите му.
Предвижда се доста невисок недостиг, тъй че бюджетът е съвсем уравновесен. Както приходната, по този начин и разходната част за нас са добре аргументирани и може да чакаме бюджетът да бъде изпълнен сполучливо. Предвижда се нарастване на разноските за обучение и опазване на здравето, което от една страна е добре, тъй като те са основни за развиването на страната в един по-дълъг небосвод, в същото време обаче те не са директно обвързани с по този начин нужните промени както за единия, по този начин и за другия бранш.
И в тази връзка ние ще настояваме държавното управление да продължи промените там, където към този момент са стартирани, а където към момента не - да сложи нужното начало. Така виждаме и задачата на КРИБ през идната година.
- В изявление за БЛИЦ ръководителят на Банковата асоциация Петър Андронов уточни като най-остър проблем в стопанската система неналичието на квалифицирани фрагменти. Споделяте ли неговото мнение?
- Да, по този начин е, само че може би Асоциацията на банките в България е последната, която се причислява към нашето от дълго време изразено мнение, че изострен дефицит има в съвсем всички браншове – и в IT бранша, и в превоза, и в промишлеността, и в строителството, и в туризма.
Лошото е към този момент, че нашите членове ни осведомят съвсем всекидневно, че дефицитът не е единствено в сегмента на квалифицираните и висококвалифицираните фрагменти, а и в междинното равнище и даже при фрагментите без никаква подготовка. С други думи растежът, който до този момента осигуряваме като виновни бизнесмени и вложители, към този момент отразява оптималното „ изстискване “ на наличните запаси. Оттук нататък без държавна политика и внезапна смяна в тази тенденция мъчно можем да приказваме за по-високи равнища на стопански напредък.
- По какъв метод би могъл да се реши казуса с неналичието на задоволително квалифицирана и стимулирана работна ръка?
- Ние не откриваме топлата вода, а гледаме образеца на страни като Полша, които за извънредно къси интервали съумяха да обезпечат работна ръка за промишленостите си в размер на милиони новопостъпили чужденци на техния пазар на труда. Това са служащи основно от Украйна и други прилежащи на Полша страни, които по силата на междудържавни съглашения получават разрешителни за работа в границите на десетина дни без никакви административни затруднения.
Ние сме подхванали същите стъпки, само че за жалост срещаме отпор както от страната, по този начин и от синдикатите, макар че в последно време се вижда лека смяна в техния метод. Надяваме се, че в края на деня ще срещнем и схващане. Ние предлагаме това да стане по силата на същия вид междудържавни съглашения, както това е направила Полша, със страни като Украйна, Беларус, Молдова, Виетнам.
Като начало КРИБ предлага да стартираме с стимулирано завръщане на лица от български генезис, които бързо могат да потвърдят това, визираме основно Украйна и Молдова (бесарабските българи), които даже по силата на настоящето законодателство доста бързо могат да стартират работа в очакване на решение на тежките визови формалности, които ние считаме, че би трябвало за тях да отпаднат.
Досегашната практиката демонстрира, че наетите по този метод лица от български генезис имат нужната мотивация, работят доста добре и се вписват в нашия пазар на труда съвсем без адаптационни интервали.
- Имахте остри спорове със синдикатите. Има ли смяна в връзките?
- Да, факт е, че имаше интервал, в който страстите надделяваха, само че това си имаше и своите причини. Не би трябвало да забравяме, че нито синдикатите, нито работодателските организации са зародили с цел да живеят в мир и обич, или както се споделя – в розова градина.
И едните и другите са основани, с цел да пазят ползите на своите членове, които в избрани моменти стигат до равнище на разграничение, водещо до открита борба, а от време на време и до война. Краен израз за тези връзки са стачките и локаута, който междувпрочем в България е неразрешен – ето още една направления, в която ние ще се концентрираме. Понастоящем, обаче, има придвижване напред, възобновен е разговорът, набелязали сме главните сфери, в които да реализираме единодушие, и към този момент работим по това.
- КРИБ изрази ясна позиция и за контролиране на пазара с храните. Как гледате на събитието, че храните, които се внасят в България и наши прилежащи страни са с по-ниско качество от тези в Западноевропейските страни?
- Като жител аз също се разгласявам против сходна дискриминация. От друга страна, обаче, въпрос на доказване е до каква степен тази теза е безусловно вярна и каква част от храните обгръща. Може да се огледа и от различен ъгъл - имам предвид политическата офанзива от някои партии против така наречен комерсиалните вериги, които съгласно тях стопроцентово постановат такава процедура.
Тази офанзива е в полза на други субекти, които се пробват с непазарни способи да си възстановят позиции в търговията с храни. В тази връзка сме подготвени при всеки потвърден случай на дискриминация да търсим неговото бързо решение в интерес на българския консуматор.
И назад - там, където с подправени вести се пробва да се внуши усещането, че сме стопроцентово дискриминирани от вноса на храни, няма да допуснем българският консуматор да бъде ощетен с по-нискокачествени заместители, пък били те и от локален генезис. Основно постижение на Европейския съюз е свободната търговия и КРИБ няма да допусне налагането на ограничавания в тази тенденция по политически аргументи.
- Водите борба против кражбите в енергетиката. Как оценявате работата на Министерство на вътрешните работи и специфичните служби в тази посока?
- В тази посока не виждам някакви достижения от страна на службите. Или най-малко медийно не се отразява. Факт в това време е, че злоупотребите не престават и до през днешния ден и те се отразяват и в положението на държавните сдружения, само че и най-лошото, на цената на електрическата енергия, която бизнеса и жителите заплащат. През тази година тя продължава да пораства и това също рефлектира и на растежа на промишлеността и на платежоспособността на жителите.
Добрата вест от последните дни е, че под натиска на бизнеса и с разбирането на депутатите от Парламентарната енергийна комисия бе призната корекция в Закона за енергетиката, която от 1-ви януари задължава всички производители да продават през енергийната борса. Това е значима стъпка към бистрота, предвидимост и либерализация на пазара.
- През последните месеци бяхте нападнат с подправени вести. Как си го обяснявате?
- В България този вид вести са на мода. И има хора, които желаят да ме злепоставят в обществото и интензивно употребяват подправените вести. Причините и опциите са доста, било като Председател на КРИБ съм засегнал нечий мръсен интерес, било пък около Лудогорец получавам нов тип офанзива.
- Кое е Вашето най-голямо отчаяние за изминаващите 12 месеца?
Никога не съм очаквал, че в годините на напредък на стопанската система и растящо почитание към страната ни в Европейския съюз, ще се вършат нечистоплътни опити да се нападат най-успешните приватизационни покупко-продажби, потвърдили във времето сенилността на страната да ръководи и превъзходството на частния предприемачески дух – те не са една и две.
Още по-неприемливо е оповестяването на кръстоносен поход против самата концепция на приватизацията като избавителен проект за банкрутирали централно-планови стопански системи и като ангажимент на страната ни поела пътя през 90-те години към пазарна стопанска система и народна власт. Силно стеснителен е и определеният метод за промени във фундаменталния закон на страната, наименуван Конституция, който да разгласи за оскъдни главните стълбове на юриспруденцията, заложени още от Римското право. Отричането на отминалостта като главен детайл от това право приказва за това, какъв брой мощно е желанието да се търси реприватизация като преди този момент обаче се мине през национализация.
- Очаквате ли растеж на задграничните вложения през 2018 година?
- В КРИБ от дълго време сме престанали да вършим разлика сред задгранични и локални вложения. Ако преди време приоритет в терминологията имаха задграничните вложения, то в този момент локалният капитал е задоволително подсилен, а има и опция да се финансира и от непознати източници. Така че ние се гордеем, че в КРИБ са добре показани и двете страни.
Очаквам растеж на вложенията за 2018-та, тъй като стопанската система върви добре, репутацията на страната ни като капиталова дестинация пораства. Радвам се, че успяхме да отхвърлим ветото на Президента върху Закона за концесиите и когато този закон влезе в действие при започване на 2018-та година това ще бъде явен сигнал за вложителите, че е налице още един юридически инструмент, който да подсигурява техните инвестиции за един дълъг и предсказуем интервал.
За пръв път ще бъде въведен и настоящ механизъм за публично-частно партньорство, който ще даде опция на страната и на общините да поканят капиталови сътрудници там, където до момента това бе табу.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
- Ясно е написано в нашата позиция, би трябвало да се работи сложно. И тези, които правят контрабанда на медикаменти да бъдат осъдени като престъпни нарушители, каквито са, а регламентираният бизнес в Здравеопазването да има добра среда за напредък и вложения.
Не може да има непрекъснат напън върху цени, върху маржове, да се чака бизнесът да носи тежестта на забавени разплащания, недостиг в бюджета и в това време сиви и напълно противозаконни структури да са необезпокоявани.
Затова взехме решение да реагираме и да подкрепим дейностите и акцията на Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи и Прокуратурата, само че и да подчертаем, че това е единствено първа стъпка от дълъг път, който би трябвало да се извърви до дъно! В Здравеопазването би трябвало да има дълготрайна тактика за развиване на бранша, тъй че ние - бизнесът да може да работи умерено, жителите да получават добра услуга, а законът да преследва и санкционира, тези които правят беззакония.
- Има ли сенчести групировки, които въртят черен пазар на медикаменти и лекарства?
- Мисля, че това беше доказано от самите управляващи и от Министъра на Здравеопазването и от Главния Прокурор. Но дано имаме самообладание, както помолиха способените органи до момента в който върви следствието и да изчакаме резултатите от него.
- Преди 10 дни бе разрушена проведена незаконна група за незаконна дистрибуция на медикаменти. Очаквате ли арести на други сходни бандити?
- Както към този момент споделих тази акция беше единствено първа стъпка – самопризнание, че има противозаконни практики. Следващото е незаконният експорт на медикаменти да бъде криминализиран посредством нарочни промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Основният закон в наказателното право у нас, все още не адресира разпространяването на фалшифицирани медикаменти.
А, тези медикаменти са подправени по смисъла на закона, тъй като са напуснали регламентираната верига на доставяне с медикаменти. Защото каква е гаранцията, че тези медикаменти не са обработени, изменени по някакъв метод или с изминал период на валидност? След като тези хора нямат морал и нарушават закона, какво им пречи да създадат и друго закононарушение.
И да, би трябвало да има освен арести, само че и присъди и хора в пандиза.
- Смятате ли, че новият здравен министър Кирил Ананиев ще спомогне за въвеждане на ред в българското опазване на здравето?
- Силно имам вяра в това. Господин Ананиев е общественик с дълъг опит, експерт. Той познава Здравеопазването в дълбочина, а като финансист сигурно е човек на реда и ясната логичност. Това което бизнесът желае е предвидимост и ясна тактика за бъдещето.
Разчитаме и на разговор като със стратегически сътрудник на Правителството в развиването на стопанската система на страната.
Здравният министър Кирил Ананиев
- Какво е мнението Ви като предприемач и ръководител на КРИБ за Бюджет 2018 година?
- Бюджет 2018 е допустимо най-хубавият бюджет за това, с което разполагаме. Бюджетът планува опазване на налозите в досегашния им тип, което за нас е знак за непоклатимост и предсказуемост и това е нашето предпочитание, което ние сме дефинирали пред всяко едно държавно управление. Има нужните буфери, които при положение на непредвидени събития могат да обезпечат запазването на параметрите му.
Предвижда се доста невисок недостиг, тъй че бюджетът е съвсем уравновесен. Както приходната, по този начин и разходната част за нас са добре аргументирани и може да чакаме бюджетът да бъде изпълнен сполучливо. Предвижда се нарастване на разноските за обучение и опазване на здравето, което от една страна е добре, тъй като те са основни за развиването на страната в един по-дълъг небосвод, в същото време обаче те не са директно обвързани с по този начин нужните промени както за единия, по този начин и за другия бранш.
И в тази връзка ние ще настояваме държавното управление да продължи промените там, където към този момент са стартирани, а където към момента не - да сложи нужното начало. Така виждаме и задачата на КРИБ през идната година.
- В изявление за БЛИЦ ръководителят на Банковата асоциация Петър Андронов уточни като най-остър проблем в стопанската система неналичието на квалифицирани фрагменти. Споделяте ли неговото мнение?
- Да, по този начин е, само че може би Асоциацията на банките в България е последната, която се причислява към нашето от дълго време изразено мнение, че изострен дефицит има в съвсем всички браншове – и в IT бранша, и в превоза, и в промишлеността, и в строителството, и в туризма.
Лошото е към този момент, че нашите членове ни осведомят съвсем всекидневно, че дефицитът не е единствено в сегмента на квалифицираните и висококвалифицираните фрагменти, а и в междинното равнище и даже при фрагментите без никаква подготовка. С други думи растежът, който до този момента осигуряваме като виновни бизнесмени и вложители, към този момент отразява оптималното „ изстискване “ на наличните запаси. Оттук нататък без държавна политика и внезапна смяна в тази тенденция мъчно можем да приказваме за по-високи равнища на стопански напредък.
- По какъв метод би могъл да се реши казуса с неналичието на задоволително квалифицирана и стимулирана работна ръка?
- Ние не откриваме топлата вода, а гледаме образеца на страни като Полша, които за извънредно къси интервали съумяха да обезпечат работна ръка за промишленостите си в размер на милиони новопостъпили чужденци на техния пазар на труда. Това са служащи основно от Украйна и други прилежащи на Полша страни, които по силата на междудържавни съглашения получават разрешителни за работа в границите на десетина дни без никакви административни затруднения.
Ние сме подхванали същите стъпки, само че за жалост срещаме отпор както от страната, по този начин и от синдикатите, макар че в последно време се вижда лека смяна в техния метод. Надяваме се, че в края на деня ще срещнем и схващане. Ние предлагаме това да стане по силата на същия вид междудържавни съглашения, както това е направила Полша, със страни като Украйна, Беларус, Молдова, Виетнам.
Като начало КРИБ предлага да стартираме с стимулирано завръщане на лица от български генезис, които бързо могат да потвърдят това, визираме основно Украйна и Молдова (бесарабските българи), които даже по силата на настоящето законодателство доста бързо могат да стартират работа в очакване на решение на тежките визови формалности, които ние считаме, че би трябвало за тях да отпаднат.
Досегашната практиката демонстрира, че наетите по този метод лица от български генезис имат нужната мотивация, работят доста добре и се вписват в нашия пазар на труда съвсем без адаптационни интервали.
- Имахте остри спорове със синдикатите. Има ли смяна в връзките?
- Да, факт е, че имаше интервал, в който страстите надделяваха, само че това си имаше и своите причини. Не би трябвало да забравяме, че нито синдикатите, нито работодателските организации са зародили с цел да живеят в мир и обич, или както се споделя – в розова градина.
И едните и другите са основани, с цел да пазят ползите на своите членове, които в избрани моменти стигат до равнище на разграничение, водещо до открита борба, а от време на време и до война. Краен израз за тези връзки са стачките и локаута, който междувпрочем в България е неразрешен – ето още една направления, в която ние ще се концентрираме. Понастоящем, обаче, има придвижване напред, възобновен е разговорът, набелязали сме главните сфери, в които да реализираме единодушие, и към този момент работим по това.
- КРИБ изрази ясна позиция и за контролиране на пазара с храните. Как гледате на събитието, че храните, които се внасят в България и наши прилежащи страни са с по-ниско качество от тези в Западноевропейските страни?
- Като жител аз също се разгласявам против сходна дискриминация. От друга страна, обаче, въпрос на доказване е до каква степен тази теза е безусловно вярна и каква част от храните обгръща. Може да се огледа и от различен ъгъл - имам предвид политическата офанзива от някои партии против така наречен комерсиалните вериги, които съгласно тях стопроцентово постановат такава процедура.
Тази офанзива е в полза на други субекти, които се пробват с непазарни способи да си възстановят позиции в търговията с храни. В тази връзка сме подготвени при всеки потвърден случай на дискриминация да търсим неговото бързо решение в интерес на българския консуматор.
И назад - там, където с подправени вести се пробва да се внуши усещането, че сме стопроцентово дискриминирани от вноса на храни, няма да допуснем българският консуматор да бъде ощетен с по-нискокачествени заместители, пък били те и от локален генезис. Основно постижение на Европейския съюз е свободната търговия и КРИБ няма да допусне налагането на ограничавания в тази тенденция по политически аргументи.
- Водите борба против кражбите в енергетиката. Как оценявате работата на Министерство на вътрешните работи и специфичните служби в тази посока?
- В тази посока не виждам някакви достижения от страна на службите. Или най-малко медийно не се отразява. Факт в това време е, че злоупотребите не престават и до през днешния ден и те се отразяват и в положението на държавните сдружения, само че и най-лошото, на цената на електрическата енергия, която бизнеса и жителите заплащат. През тази година тя продължава да пораства и това също рефлектира и на растежа на промишлеността и на платежоспособността на жителите.
Добрата вест от последните дни е, че под натиска на бизнеса и с разбирането на депутатите от Парламентарната енергийна комисия бе призната корекция в Закона за енергетиката, която от 1-ви януари задължава всички производители да продават през енергийната борса. Това е значима стъпка към бистрота, предвидимост и либерализация на пазара.
- През последните месеци бяхте нападнат с подправени вести. Как си го обяснявате?
- В България този вид вести са на мода. И има хора, които желаят да ме злепоставят в обществото и интензивно употребяват подправените вести. Причините и опциите са доста, било като Председател на КРИБ съм засегнал нечий мръсен интерес, било пък около Лудогорец получавам нов тип офанзива.
- Кое е Вашето най-голямо отчаяние за изминаващите 12 месеца?
Никога не съм очаквал, че в годините на напредък на стопанската система и растящо почитание към страната ни в Европейския съюз, ще се вършат нечистоплътни опити да се нападат най-успешните приватизационни покупко-продажби, потвърдили във времето сенилността на страната да ръководи и превъзходството на частния предприемачески дух – те не са една и две.
Още по-неприемливо е оповестяването на кръстоносен поход против самата концепция на приватизацията като избавителен проект за банкрутирали централно-планови стопански системи и като ангажимент на страната ни поела пътя през 90-те години към пазарна стопанска система и народна власт. Силно стеснителен е и определеният метод за промени във фундаменталния закон на страната, наименуван Конституция, който да разгласи за оскъдни главните стълбове на юриспруденцията, заложени още от Римското право. Отричането на отминалостта като главен детайл от това право приказва за това, какъв брой мощно е желанието да се търси реприватизация като преди този момент обаче се мине през национализация.
- Очаквате ли растеж на задграничните вложения през 2018 година?
- В КРИБ от дълго време сме престанали да вършим разлика сред задгранични и локални вложения. Ако преди време приоритет в терминологията имаха задграничните вложения, то в този момент локалният капитал е задоволително подсилен, а има и опция да се финансира и от непознати източници. Така че ние се гордеем, че в КРИБ са добре показани и двете страни.
Очаквам растеж на вложенията за 2018-та, тъй като стопанската система върви добре, репутацията на страната ни като капиталова дестинация пораства. Радвам се, че успяхме да отхвърлим ветото на Президента върху Закона за концесиите и когато този закон влезе в действие при започване на 2018-та година това ще бъде явен сигнал за вложителите, че е налице още един юридически инструмент, който да подсигурява техните инвестиции за един дълъг и предсказуем интервал.
За пръв път ще бъде въведен и настоящ механизъм за публично-частно партньорство, който ще даде опция на страната и на общините да поканят капиталови сътрудници там, където до момента това бе табу.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ