Време за празник: Старите легенди за великденските яйца
Предполагаме, че ще се съгласите, че едно от обичаните занимания за дребни и огромни по време на великденските празници е боядисването на яйцата. Украсяването на яйцата се трансформира в мотив да развихрим кретивната си страна и да прекараме пълноценно време с обичаните си хора, до момента в който вършим нещо, което ни харесва. А знаете ли за какво яйцата са на великденската ни софра и за какво ги боядисваме?
Празнуването на Великденските празници по света има разнообразни традиции съгласно националните вярвания и предания. Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота.
В предишното яйцето неведнъж се е асоциирало с Вселената. Всъщност още през IV в. консумирането на яйца по време на пости е неразрешено. Но напролет кокошките снасяли най-вече, по тази причина хората почнали да ги варят, с цел да ги запазят за по-дълъг интервал от време.
Яйцето неведнъж се е разглеждало като знак на прераждането напролет, а с пораждане на християнството стартира да се възприема като знак на раждане на индивида. В православния християнски свят яйцето се употребява като особено великденско приветствие, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които би трябвало да ги намерят.
Червените яйца имат и друга символика – когато имаме посетител на Великден, старите хора споделят, че би трябвало да му се подари алено яйце, с цел да може благосъстоянието в никакъв случай да не напуща дома. Първото яйце с изключение на под иконостаса се е слагало също по този начин и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на равнищата, с цел да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето за какво при подготвяне на яйцата за „ вапсване “ стопанката би трябвало да има това поради.
Плутон е в Народоосвободителна въстаническа армия ЕРА: какво да чака всяка зодия през идващите 20 ГОДИНИ На фокус
Броят на яйцата се дефинира по отношение на броя на членовете на фамилията, а в селата – от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано заран на Велики четвъртък от най-старата жена в фамилията. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предопределени за ястие, а единствено се подарявали. Най-голяма мощ имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в решето, постлано с нова забрадка, с цел да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да защищават и да лекуват.
Продължете да четете в галерията ни, с цел да научите кои са най-популярните митове за великденските яйца:
Празнуването на Великденските празници по света има разнообразни традиции съгласно националните вярвания и предания. Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота.
В предишното яйцето неведнъж се е асоциирало с Вселената. Всъщност още през IV в. консумирането на яйца по време на пости е неразрешено. Но напролет кокошките снасяли най-вече, по тази причина хората почнали да ги варят, с цел да ги запазят за по-дълъг интервал от време.
Яйцето неведнъж се е разглеждало като знак на прераждането напролет, а с пораждане на християнството стартира да се възприема като знак на раждане на индивида. В православния християнски свят яйцето се употребява като особено великденско приветствие, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които би трябвало да ги намерят.
Червените яйца имат и друга символика – когато имаме посетител на Великден, старите хора споделят, че би трябвало да му се подари алено яйце, с цел да може благосъстоянието в никакъв случай да не напуща дома. Първото яйце с изключение на под иконостаса се е слагало също по този начин и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на равнищата, с цел да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето за какво при подготвяне на яйцата за „ вапсване “ стопанката би трябвало да има това поради.
Плутон е в Народоосвободителна въстаническа армия ЕРА: какво да чака всяка зодия през идващите 20 ГОДИНИ На фокус Броят на яйцата се дефинира по отношение на броя на членовете на фамилията, а в селата – от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано заран на Велики четвъртък от най-старата жена в фамилията. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предопределени за ястие, а единствено се подарявали. Най-голяма мощ имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в решето, постлано с нова забрадка, с цел да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да защищават и да лекуват.
Продължете да четете в галерията ни, с цел да научите кои са най-популярните митове за великденските яйца:
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ