Предоверяването и откритието, че не всичко, което хвърчи умее да лети
Предоверяването и откритието, че не всичко, което хвърчи умее да лети!
Един текст за доверчивите, които постоянно страдат.
Изваждам потребността от съмнението,
разтварям страница без ни една паника.
Оставям през днешния ден да бъде ден на вдъхновението.
Далеч от желая, би трябвало или мога.
Предавам се вместо да бъда изменник,
толкоз просто и свято е всичко до корен.
Уловен от безпределно великолепие,
Ти направи всички паники на спомен.
Симпатизирам ви, доверчиви хора.
В една огромна степен съм тъкмо като вас.
Когато решиш да откриеш душата си пред някой, задай небрежно три въпроса:
Пред кого приказвам?
Имам ли доверие?
Какво ще му послужи това да знае неща за мен?
В далечни времена шерването е било свещено.
И просто така не са се казвали неща.
Днес от позитивизъм се допуска,
че всичко би трябвало да можеш да извадиш нескрито,
само че има кътчета, където не на всеки е място да влиза.
В последна сметка в сектите се споделя всичко, в изповедалните
и на други места, където цената на нещата е изгубена – там се споделя всичко.
Но този свят не е фракция, не е изповедалня, не е черква и напълно няма право
да разпъва всекиго на кръст, въпреки да го смята за обикновено като традициите.
И хората са разнообразни цветя – едни са лалета, други кокичета, трети макове.
Едни от тях са със пристрастености, други с болки, трети с наслади, четвърти с напрежения.
И рядко възприятията на индивида са ценени на този свят.
Още по-рядко той е скъп за това, което е.
Най-тъжно ми е като видя някой удовлетворен на непознат тил.
Че другият е по-зле! Това е подлост, нали?
Уча се да виждам тъкмо, тъй като гледах толкоз Доверчиво.
Изглежда в същото време е нужно да си припомняме простите неща,
до момента в който калните реки изтичат, до момента в който още не сме изтощени от упоритостите,
докато… всичко останало.
Ти, Човеко, си цяла Вселена!
Не смей да вярваш, когато ти споделят какво си.
И даже, когато си осквернен, притеснен и обрулен,
не се кори поради ехидната усмивка на някой.
Всеки е бил и горе, и долу,
предавал е и е бил в миналото предаден.
Доверието пази, доверието,
че има незабележим път за теб и този път,
даже да бъде с нещо отклонен,
не ще ти се отнеме.
…………………………………………………………………………………………………………
създател: Светлина Трифонова
Още от Светлина
можете да намерите на svetlina.org
