Специалист: Промяна в Конституцията за служебното правителство изисква Велико народно събрание
„ Предложената смяна в Конституцията във връзка с служебното държавно управление изисква Велико национално заседание, тъй като визира сърцевината на действието на парламентарния парламентарен модел – формата на държавно ръководство. Засяга се и демократичната съществена на страната. “
Това уточни проф. Емилия Друмева от администрацията на президента , която показа мнението на институцията в Комисията по конституционни въпроси. Според нея предлаганите промени по отношение на служебното държавно управление, „ заслужават премисляне “ , предадоха от „ Българска телеграфна агенция “.
Комисията по конституционни въпроси към Народното събрание преглежда на първо четене предложенията за изменение и допълнение на Конституцията. Те са импортирани от 166 народни представители на 28 юли т.г. Предлага се при съставянето на служебно държавно управление да се избира длъжностен министър-председател сред ръководителя на Народното събрание, шефа на Българската национална банка или ръководителя на Конституционен съд, а по предложение на кандидат-премиера ще бъде образуван и самият длъжностен кабинет .
Проектът за промени планува също въвеждане на самостоятелната конституционна тъжба, промени в структурата на Висшия правосъден съвет /ВСС/, както и такива свързани с Прокуратурата.
По отношение пълномощията на основния прокурор проф. Друмева изрази поддръжка и насочи записка по отношение на намаляването на неговите благоприятни условия да сезира Конституционния съд. Положително е мнението на президентството и по повод смяната за нарастване на професионалната квота на съдиите . По думите ѝ обаче има опасения за политизиране в Прокурорския съвет по отношение на квотата, избирана от Народното събрание.
Във връзка с разделянето на Висш съдебен съвет на два независими съвета проф. Емилия Друмева уточни, че отсъствието на Пленум на Висш съдебен съвет повдига въпроси за правилото на единение на правосъдната власт, както и по повод някои от функционалностите, които в този момент извършва органът.
Гости на съвещанието бяха министърът на правораздаването Атанас Славов, заместник-главните прокурори Мария Павлова и Елена Каракашева, представители на президентската институция, на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия адвокатски съвет, както и представители на съсловни организации, на университетските среди и гражданския бранш.
