Паразитът - великия имитатор
Предизвиква необятна палитра от клинични признаци, всеки от които имитира тези на разнообразни болести
" Никой не може да избегне неточности. Никой обаче не е задължен да повтаря същата неточност ". С тези думи немският професор по право и публицист Бернхард Шлинк се пробва по най-простия метод да ни изясни за какво е толкоз значимо да извличаме поуките от всяка неточност. Ние, хората, се плашим от нея, тъй като ни прави уязвими и ни кара да се усещаме зле. Но да грешиш е присъщо на индивида. Притеснителното е обаче, когато стартираме системо да повтаряме грешките. Тогава може да се каже, че или не сме си научили урока, или считаме себе си за недостижими за следствията от прегрешенията.
-->
С тази " мантра " живеят не малко хора. Тези, на които каквото и да им се случва, все някой различен е отговорен. Онези, които са способни да подценен всичко и всички в името на личния си комфорт. А дръзне ли различен някой да опита да огледа към своя, бива осъден.
Грижата за персоналното богатство е изконно право на индивида, само че то не следва да бъде за сметка на други хора. Както и не трябва в желанието за постигането му да се прекрачват границите на морала и етиката. Това сигурно звучи смехотворно, само че тъкмо тъй като сходно мислене одобряваме с подигравка, в този момент съвсем не остана нещо, от което да не се оплакваме. Най-много в последните години - от здравето. Но и на него гледаме от високо. То и по тази причина " приземяването " от заболяването е много мъчително и травматично. Дори единствено да слушаш статистиките на другите организации, занимаващи се с мониторинг на здравословния статус в международен мащаб, е задоволително, с цел да ти се изправят косите. Отделно след отминаването на една пандемия, незабавно те предизвестяват за риска от друга. Той дали ще се трансформира във факт зависи в доста огромна степен от държанието на обособения човек, което колкото и да не желаеме да признем, е образец и за близките. Чрез него както могат да се предотвратят редица отрицателни прекарвания, по този начин и със същата мощ биха могли да се провокират.
На този принцип пораждат много диагнози , някои от които споделяме, че са бичът на 21 век . Истината е обаче, че не няколко болести попадат в тази рубрика. Всяко такова, с което се бори през днешния ден модерната медицина е проблем за човечеството, тъй като към този момент обстановката е друга. Болестите се научиха да развиват своя капацитет,, тъй че да основават нови и необикновени диагнози. Те овладяха изкуството на магията и боравят като магьосник с организма.
Сред болесттите, овладяли тази технология, можем да наредим и тези, провокирани от паразити. Този тип патогенни микроорганизми постоянно са подценявани, защото се смята, че от дълго време не съставляват проблем за публичното здраве . От една страна заради повода, че към този момент живеем в съвременен свят, а те са присъщи за едва развити и небогати територии. Но това напълно не е по този начин. Разбира се, че тук-там, където популацията е със скромни запаси за оцеляване, развиването на инфекциозни болести, породени от паразити, е много по-възможно. Съвременната среда, където всичко се случва за сметка на природата, също е парадайс за тези тихи убийци на здравето.
Паразитните болести несъмнено са едни от най-опасните, защото причинителите им са много вирулентни. Те могат да оцеляват в разнообразни условия, в това число външни. А при попадането им в организма се натъкват на същински комфорт. Не следва да се подценява и инкубационният интервал. Той доста постоянно продължава с месеци, че дори и с години. През цялото това време организмът малко по-малко се предава пред нашественика. Рядко той нападна незабавно. За него е особено тихото завладяване на крепостта чрез необятна палитра от клинични признаци, всеки от които имитира тези на разнообразни болести. Така на процедура паразитната зараза насочва постоянно в неправилна посока, отклонявайки от себе си вниманието. Това продължава до момента в който не възникне великата концепция за използването на диагностични проучвания, част от паразитологията.
Безспорно един от знаците, които могат да провокират подозрението за паразитна зараза, е точно непрекъснатото пораждане на клинични положения, неповлияващи се от лечението, ориентирана към тях. Тъй като паразитите имат способността да засягат разнообразни органни системи, като с течение на времето обгръщат повече от една - две, то респективно и възникват разнородни диагнози. Те обаче се преглеждат като обособени единици, защото не се подозира, че подбудителят е еднакъв. Така стартира лековит развой, който един път не е ориентиран към главния извършител, повторно се ползва за потушаване на клиничните признаци. Те, както знаем, са външният израз на болестта, само че не и на патогена.
Паразитните инфекции постоянно предизвикват чревни болести със признаци като диария и повръщане. Но те също могат да предизвикат мъчителни и сърбящи кожни обриви, както и да инфектират бял и черен дроб, пикочо-полова система, мозък и други елементи на тялото. Не би могло да се каже от всичките изброени кое е с по-малко страдалчество, тъй като както постоянно то се дефинира от тежестта и " възрастта " на инфекцията. При засягане на храносмилателната система с изключение на гадене, повръщане, диария (характерни за хранително натравяне например) доста бързо се стига до обезводняване на организма и следваща внезапна загуба на тегло. Това е заради невъзможността да се овладее диарийният синдром, пораждащ за относително къс интервал от време понижаване на концентрацията на съществени витамини и минерали в организма. От друга страна самият паразит ги употребява за хранителен източник. Тук от значително значение е компенсацията на настъпващата липса на микроелементите, с цел да се може тялото въпреки всичко да има най-малко някакви сили, само че редом с това е от изключителна степен на значимост атакуването на паразитната зараза. Нейната тежест не рядко постанова комбинирането на няколко медикамента.
Този метод би могъл да се наложи и при наранени други органни системи, в това число пикочо-половата. Това, че главният метод на заразяване с паразит е чрез потреблението на конатаминирани храна и вода, посредством нечиста почва и повърхности, както и посредством ухапвания от някои инсекти, преносители на патогена, не значи, че той не би могъл да се локализира където си изиска в тялото. Изборът на пикочо-половата система е много рисков. Развитието на паразитна зараза в тази част на тялото е съпроводена с голям брой недоволства. Сред тях попада клиниката на цистит, уретрит и така нататък Има и такива паразитни инфекции, които обаче са лишени от признаци, като трихомониазата да вземем за пример, популяризирана по сексуален път. При нея някои от страдащите от време на време оповестяват за дискомфорт при уриниране. Задълбочаването на тази диагноза крие риск от развиване на стерилитет, защото с времето навлиза във вътрешността в гениталния уред. Това изключително доста важи за нежния пол, където инфекцията би могла да доближи до яйчници, матка, фолипиеви тръби и така нататък Освен сложното основаване на потомство, трихомониазата би могла да засегне и плода при към този момент налична бременност, което е рисково за неговото вярно развиване. В такива систуации макар голямото отвращение, подбудено от набитото в главата изказване, че по време на бременност медикаменти не се одобряват, е най-добре доктор да назначи терапия. Тя се съобразява с всички фактори и е значима за здравето на майката и детето. Но, както споделя Бернхард Шлинк: " Бъдещето е кьорав правоприемник на наследството от предишното, което оставя своя отпечатък върху нас, и с което сме принудени да живеем "!
" Никой не може да избегне неточности. Никой обаче не е задължен да повтаря същата неточност ". С тези думи немският професор по право и публицист Бернхард Шлинк се пробва по най-простия метод да ни изясни за какво е толкоз значимо да извличаме поуките от всяка неточност. Ние, хората, се плашим от нея, тъй като ни прави уязвими и ни кара да се усещаме зле. Но да грешиш е присъщо на индивида. Притеснителното е обаче, когато стартираме системо да повтаряме грешките. Тогава може да се каже, че или не сме си научили урока, или считаме себе си за недостижими за следствията от прегрешенията.
-->
С тази " мантра " живеят не малко хора. Тези, на които каквото и да им се случва, все някой различен е отговорен. Онези, които са способни да подценен всичко и всички в името на личния си комфорт. А дръзне ли различен някой да опита да огледа към своя, бива осъден.
Грижата за персоналното богатство е изконно право на индивида, само че то не следва да бъде за сметка на други хора. Както и не трябва в желанието за постигането му да се прекрачват границите на морала и етиката. Това сигурно звучи смехотворно, само че тъкмо тъй като сходно мислене одобряваме с подигравка, в този момент съвсем не остана нещо, от което да не се оплакваме. Най-много в последните години - от здравето. Но и на него гледаме от високо. То и по тази причина " приземяването " от заболяването е много мъчително и травматично. Дори единствено да слушаш статистиките на другите организации, занимаващи се с мониторинг на здравословния статус в международен мащаб, е задоволително, с цел да ти се изправят косите. Отделно след отминаването на една пандемия, незабавно те предизвестяват за риска от друга. Той дали ще се трансформира във факт зависи в доста огромна степен от държанието на обособения човек, което колкото и да не желаеме да признем, е образец и за близките. Чрез него както могат да се предотвратят редица отрицателни прекарвания, по този начин и със същата мощ биха могли да се провокират.
На този принцип пораждат много диагнози , някои от които споделяме, че са бичът на 21 век . Истината е обаче, че не няколко болести попадат в тази рубрика. Всяко такова, с което се бори през днешния ден модерната медицина е проблем за човечеството, тъй като към този момент обстановката е друга. Болестите се научиха да развиват своя капацитет,, тъй че да основават нови и необикновени диагнози. Те овладяха изкуството на магията и боравят като магьосник с организма.
Сред болесттите, овладяли тази технология, можем да наредим и тези, провокирани от паразити. Този тип патогенни микроорганизми постоянно са подценявани, защото се смята, че от дълго време не съставляват проблем за публичното здраве . От една страна заради повода, че към този момент живеем в съвременен свят, а те са присъщи за едва развити и небогати територии. Но това напълно не е по този начин. Разбира се, че тук-там, където популацията е със скромни запаси за оцеляване, развиването на инфекциозни болести, породени от паразити, е много по-възможно. Съвременната среда, където всичко се случва за сметка на природата, също е парадайс за тези тихи убийци на здравето.
Паразитните болести несъмнено са едни от най-опасните, защото причинителите им са много вирулентни. Те могат да оцеляват в разнообразни условия, в това число външни. А при попадането им в организма се натъкват на същински комфорт. Не следва да се подценява и инкубационният интервал. Той доста постоянно продължава с месеци, че дори и с години. През цялото това време организмът малко по-малко се предава пред нашественика. Рядко той нападна незабавно. За него е особено тихото завладяване на крепостта чрез необятна палитра от клинични признаци, всеки от които имитира тези на разнообразни болести. Така на процедура паразитната зараза насочва постоянно в неправилна посока, отклонявайки от себе си вниманието. Това продължава до момента в който не възникне великата концепция за използването на диагностични проучвания, част от паразитологията.
Безспорно един от знаците, които могат да провокират подозрението за паразитна зараза, е точно непрекъснатото пораждане на клинични положения, неповлияващи се от лечението, ориентирана към тях. Тъй като паразитите имат способността да засягат разнообразни органни системи, като с течение на времето обгръщат повече от една - две, то респективно и възникват разнородни диагнози. Те обаче се преглеждат като обособени единици, защото не се подозира, че подбудителят е еднакъв. Така стартира лековит развой, който един път не е ориентиран към главния извършител, повторно се ползва за потушаване на клиничните признаци. Те, както знаем, са външният израз на болестта, само че не и на патогена.
Паразитните инфекции постоянно предизвикват чревни болести със признаци като диария и повръщане. Но те също могат да предизвикат мъчителни и сърбящи кожни обриви, както и да инфектират бял и черен дроб, пикочо-полова система, мозък и други елементи на тялото. Не би могло да се каже от всичките изброени кое е с по-малко страдалчество, тъй като както постоянно то се дефинира от тежестта и " възрастта " на инфекцията. При засягане на храносмилателната система с изключение на гадене, повръщане, диария (характерни за хранително натравяне например) доста бързо се стига до обезводняване на организма и следваща внезапна загуба на тегло. Това е заради невъзможността да се овладее диарийният синдром, пораждащ за относително къс интервал от време понижаване на концентрацията на съществени витамини и минерали в организма. От друга страна самият паразит ги употребява за хранителен източник. Тук от значително значение е компенсацията на настъпващата липса на микроелементите, с цел да се може тялото въпреки всичко да има най-малко някакви сили, само че редом с това е от изключителна степен на значимост атакуването на паразитната зараза. Нейната тежест не рядко постанова комбинирането на няколко медикамента.
Този метод би могъл да се наложи и при наранени други органни системи, в това число пикочо-половата. Това, че главният метод на заразяване с паразит е чрез потреблението на конатаминирани храна и вода, посредством нечиста почва и повърхности, както и посредством ухапвания от някои инсекти, преносители на патогена, не значи, че той не би могъл да се локализира където си изиска в тялото. Изборът на пикочо-половата система е много рисков. Развитието на паразитна зараза в тази част на тялото е съпроводена с голям брой недоволства. Сред тях попада клиниката на цистит, уретрит и така нататък Има и такива паразитни инфекции, които обаче са лишени от признаци, като трихомониазата да вземем за пример, популяризирана по сексуален път. При нея някои от страдащите от време на време оповестяват за дискомфорт при уриниране. Задълбочаването на тази диагноза крие риск от развиване на стерилитет, защото с времето навлиза във вътрешността в гениталния уред. Това изключително доста важи за нежния пол, където инфекцията би могла да доближи до яйчници, матка, фолипиеви тръби и така нататък Освен сложното основаване на потомство, трихомониазата би могла да засегне и плода при към този момент налична бременност, което е рисково за неговото вярно развиване. В такива систуации макар голямото отвращение, подбудено от набитото в главата изказване, че по време на бременност медикаменти не се одобряват, е най-добре доктор да назначи терапия. Тя се съобразява с всички фактори и е значима за здравето на майката и детето. Но, както споделя Бернхард Шлинк: " Бъдещето е кьорав правоприемник на наследството от предишното, което оставя своя отпечатък върху нас, и с което сме принудени да живеем "!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ