Математиката обяснява всичко
Преди време стана известно, че икономистите са почнали да преценят брутния вътрешен артикул (БВП) на обособените страни от Космоса. Подобни модели се вършат още от края на 70-те години насам – в Северна Америка постоянно предвидиха борсовите цени на пшеницата по сателитни снимки – както на своите масиви, по този начин и на тези в руски Кубан. Докато стопанските вождове на Съюз на съветските социалистически републики не стигнаха до такава степен, че да загробват рекордни реколти и да пазарят канадско жито. С което объркаха рационалните сметки.
Този способ обаче взема поради степента на осветеност на градовете нощем. Така с положително приближение се претегля потреблението на всевъзможни артикули и услуги благодарение на изкуствено осветяване. Колкото повече са те, толкоз по-голям е Брутният вътрешен продукт на страната – и нейната осветеност.
Резултатите, получени по този метод, много се различавали от формалната статистика. Така за Демократична република Конго бил обмислен растеж от 2,4% годишно, до момента в който счетоводството на страната и интернационалните финансови институции показвали спад от 2,6 на 100. „ Обективните ” наземни критерии преценявали растежа на Миянма (Бирма) на 8,6%, до момента в който светлинната оценка била за 3,4%.
Методът си остава подобен, само че може би дава по-добра визия за действителната динамичност на стопанската система на дадена територия.
На хартия (и дори наглед) в дадена страна всичко може да работи
с цялостна пара. Но галактическата фотография може да даде концепция дали бурната активност води до добре разпределен позитивен краен резултат. Дали продуктът не се усвоява (и изнася в чужбина) от лимитирано малцинство – колкото и да светят Бояна и Симеоново да вземем за пример, мракът, налягащ Северозападна България и други елементи от провинцията, е сладкодумен.
Този и доста други модели разкриват непредвидени благоприятни условия пред политици, предприемачи и гражданското общество. Освен това те най-малко малко оправдават математиците, които за множеството хора са единствено полукошмарен спомен от ученическите години. В края на краищата, до момента в който от великия физик току дочакаш някоя атомна бомба или дисидентско придвижване, за великите математици знаем единствено, че са велики.
Малко хора се замислят, че всеки ден употребяваме труда на математиците, които са пресметнали какъв брой бетон и арматура да влезе в една постройка, с цел да не се срине под нас, или по какъв начин да работи „ зелената вълна ” на светофарите. Но каква е изгодата от облика на хомоморфизма и за какво той е изоморфен на фактора на прообраза на ядрото му?
В средата на 90-те години
американският физик Хари Стенли измисля термина „ иконофизика ” ,
под чиято шапка сплотява разнообразни типове проучвания, при които способи, типични за физиката, се употребяват за решение на стопански задания.
По този метод се обяснява, че инфлацията и фондовите тържища да вземем за пример сносно се изясняват с математически способи от теорията на хаоса или със законите, на които се подчиняват комплицирани динамични системи.
Така през 2006 година японски учени съпоставят динамичността на паричните пазари с фазовите преходи в система от кондензирани среди. Многозначително е, че проучването е оповестено не в икономическо, а във физично научно издание.
Фазовият преход е прекосяването (често внезапно) на обещано вещество от едно агрегатно положение в друго – замръзването на водата да вземем за пример. Подобен е механизмът на сриването на борсовите показатели – до избран миг обстановката е единствено нестабилна, само че след прехода курсовете падат необратимо.
С помощта на такива модели швейцарски и китайски иконофизици проучват динамичността на борсовия показател Shanghai Composite и стигат до извода, че той съставлява надуващ се балон, чието пръсване е неизбежно. Даже дават период за внезапната промяна.
