Преди време се появи книга със заглавие: 1000 причини да

Преди време се появи книга със заглавие: " 1000 аргументи да се гордеем, че сме българи ". Като най-малко половините изброени аргументи бяха много поизмислени.

Но даже да не бяха измислени, няма нито хиляда, нито милион, нито даже една-единствена причина някой да се гордее, че е българин, (или англичанин, или мароканец, или индианец), тъй като никой няма нито заслуга, нито виновност за това, че се е родил в една страна, а не в друга.

Има обаче една причина, поради която всеки би трябвало да държи на произхода си, а също на фамилията си, на приятелите си, на роднините и даже на страната си. И е доста необичайно това, че малко хора се сещат за тази причина.

Другата причина

Причината е, че ти си точно подобен, какъвто си - от тази народност и от тази страна, от този жанр и племе - ти си българин или немец, или индиец, или египтянин. " България има доста дефекти, само че и едно огромно преимущество - това е, че аз съм българин " - такава би трябвало да бъде основата за едно крепко, същинското родолюбие.

И в случай че не харесваш обществото и страната си, да се стремиш към основаването на такова общество и страна, които вършат твоя живот и живота на сънародниците ти по-добър - това също е патриотичен блян. Някой се чудят каква би трябвало да бъде българската " национална теория ". Ами хората да живеят добре - да имат добра работа, да основават, да творят, да печелят, да се радват на фамилията си, на околните си, на света и на живота - ето ви я националната теория - допустимо най-естествената и най-човешката. И тя би могла да бъде, на инат на антиглобалистите, и международна теория. Би било естествено и разбираемо, даже елементарно. Но не е. Има съвсем непреодолими компликации в приемане на тези естествени начала. Липсата на персонално самочувствие и самоуважение, да вземем за пример.

Утеха за несполучилите

Мнозина възприемат себе си, без да го признават, като несполучили и несполучливи. И освен такива хора има - има такива прослойки, общества, племена и даже страни. Една сходна самокритика може да бъде пагубна за слабите персони, за недозрелите общества и за несполучилите страни. Затова те се нуждаят от някакъв тип разтуха или лек (а постоянно и от лечение).

Най-разпространената разтуха е убеждението в международната неправда, коварството на враговете и мнимото национално великолепие. Доста африкански и латиноамерикански страни изясняват изоставането си с наследството на колониализма. За своята нерадост Венецуела и Русия упрекват американците (като Русия упреква също Европа и изобщо " груповия Запад " ).

За голямото болшинство руснаци Русия е велика страна в която всичко е велико - и географията, и историята, и литературата, и езикът, а също и тоталитарните вождове - Иван Грозни, Петър (Велики, схваща се), Екатерина (Велика, схваща се) и Путин, който също е популярен, несъмнено, няма метод. А това, че градовете и селата в дълбоката съветска провинция нямат канализация и хората, както преди хиляда години, изливат помията пред дървените си къщи, това изобщо не пречи на съветското великолепие.

Истински или измислени юнаци

От всичко това може да се изведе една чудата взаимозависимост: колкото по-малко е персоналното самочувствие на един човек, толкоз повече той величае страната си и най-много нейното минало с нейните същински или измислени юнаци, възприемани не като образци за подражателство, а като племенни тотеми, които би трябвало да бъдат боготворени и пред които би трябвало да се прекланяш.

Колкото по-изостанала или онеправдана се усеща една нация, толкоз по-високи колове със флагове издига.

Общувал съм с доста французи, само че никой от тях не би обяснил или обосновал самочувствието си на французин с величието на Наполеон, Карл Велики или Жана Д`Арк.

Гордостта на множеството французи е на персонална основа, те се гордеят с това, че са съумели, или че " се оправят в живота ", Наполеон е някаква приказка, филм, коняк и част от предишното, а не мотив за горделивост, а когато споменеш, че Франция е въпреки всичко една от водещите европейска народи, французите отварят дума за заплатите и пенсионирането.

В същото време българите, сърбите и македонците се гордеят със своите крале и юнаци, (македонците и с Александър Македонски), а българите и македонците се дърлят за Гоце Делчев. Изблици на горделивост, които в рационалните хора провокират единствено подигравка и страдание.

Агресивният шовинизъм

И въпреки всичко тези прояви, посредством които, като обезщетителен механизъм, бива притъпявана една неосъзната тревога или скрити терзания, въпреки всичко са относително безобидни прояви на изопачено и изопачен национализъм, спрямо оня шовинизъм, който приема непознатите за врагове, които би трябвало да бъдат подчинени или унищожени.

Как тъкмо би трябвало да наподобява здравият и рационален шовинизъм към момента не се знае сигурно, само че по тази причина пък сигурно се знае, или би трябвало да се знае, че най-големите беди за човечеството се дължат на нападателния (агресивния) шовинизъм. И е добре, че българският шовинизъм не е възприел, най-малко към този момент, сходни пагубни измерения.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.