Преди време един млад критик, обладан вероятно от хладен възторг

Преди време един млад критик, обладан евентуално от студен екстаз към хладния разсъдък и рационалното, спестовно на страсти писане, ме беше порицал, че пиша доста прочувствено. Аз много се замислих тогава. Защо, по дяволите, пиша толкоз прочувствено? Не е ли доста по-изискано, някак и фешън и внушително да се написа овладяно, без възторг, с повече логичност и с най-малко горещи и объркващи усеща?

Някак си е доста по- " куул ", нали по този начин? Да се цитират купища източници, да се демонстрира блестяща и насмешлива осведоменост: четящият и пишещият да се потупват един различен по раменете с едни такива намигвания: ах, какъв брой доста знаем и двамата, просто цъ-цъ-цъ. Хладна, европейска, умна работа.

А аз карам като някакъв просрочен дядо Славейков – хиля се, рева, изръмжавам, попържам и сърцето ми току се обръща!

И да ви кажа – няма по какъв начин да е другояче!

Ние, братя и благи сестрици, не живеем в Нарвик, Норвегия, а дори и в Сисак, Хърватска. Ние сме тука – в шупналата на предпролетното слънце в България. И аз даже с шепа затискам устата си, с цел да не се изпусна и незабавно да ви кажа като какво точно е шупнала нашата България.

Но вие – в случай че имате очи към момента – виждате като какво е шупнала!

А имате ли очи към момента? Имаме ли очи?

Викат – коронавирусът! Боже, Боже! Той е огромната заплаха, той прави огромния проблем, той в този момент е опасността, той – надали не, апелирам ви се – е звънтенето на копитата на Рицаря, приближаващ дружно със Смъртта, влачещ след себе си и Дявола – и тримата конници на Апокалипсиса - с маски на муцуните, носни кърпички и със приблизително тежък респираторен синдром. Апокалипсисът по този начин, викат, изглеждал, най-малко тия дни. Коронавирусът идвал и по тази причина нищо друго не е значимо, тъй като той е „ дъ бест ”, той е шлагерът в този момент, той е следващото консуматорско олицетворение на Края на света.

Ако сте забелязали, по един завършек на света се обезпечава на народонаселението приблизително на пет години.

Понякога, когато даже и астероиди и вируси няма, просто се споделя, че майните са ги планували в своя календар. О, пардон, не майните, а маите.

И в този момент – ковид.

А аз пътувам из България и трептя, и тракам с крайници, и скрибуцам със зъби: Апокалипсисът... само че не в смисъл на Откровение... а в смисъл на продънване на небето, наставане на кошмара, навлизане на бесовете и архангелите, към този момент се е случил! Защото...

Защото България, братя и сестрици, в този момент, през февруари 2022 година, наподобява на кочина! На мръсно, чудовищно пропаднало сметище!
А в случай че има нещо по-страшно от това, здраве му кажи.

Лошото към този момент се е случило. И ние живеем в него. То е в близост.

И в случай че има нещо по-лошо от това...

Аз знам кое е по-лошото! И то е, че хората... са изгубили сетивата си да виждат гнусотията, която, породена от самите тях, ги обкръжава. И живеят в нея, все едно е нещо НОРМАЛНО!

Ей това е най-големият смут.

Всъщност, Апокалипсисът точно в смисъл на Откровение, се е случил! – по този начин си споделям и рева. Откровено си признахме, споделям си, че сме прасета и че друго, също така, което сме си надробили, не заслужаваме.

Сега, през февруари 2022, България наподобява не на сметище... в действителност, мисля си, бунищата имат цялостното право да съдят всеки, който ги съпостави с това, на което е замязяла България!

И си споделям: Боже, та какъв ковид и какви закани от международен мащаб? От тая нечистотия, от тая канска скотщина, която се дължи от една страна на дивата липса на хигиенични привички и хигиенична отговорност у народа, а въпреки това – на дивашка и незаконна немарливост на всички чиновници, на всички равнища – от нея в действителност сме заболели ние.

И не занапред ще се разболяваме, а към този момент сме заболели и май ще мрем! И мрем!

Моят другар, прелестният доцент Горнев, огромният хирург, беше написал наскоро: коронавирусът по този начин или другояче е тук. Въпросът е по какъв начин да се борим и с многото други заболявания, нелечими, от които се топи българският народ.

А доста от тия нелечими заболявания, от които се топи българският народ, се дължат точно на тая ужасяваща нечистотия. И в случай че някой не има вяра, дано прочете кои са рисковите фактори за развиване на рака, кои са главните канцерогени и къде се намират те.

И си мисля: до момента в който се заглавичкваме с всякакви „ международни проблеми ” и с възможното им (и изцяло имагинерно) решение, ние тънем в същинската, корозивна, убиваща ни нечистотия.

И си споделям: да вършим каквото и да било друго, да подхващаме каквато и да било самодейност, да начеваме каквато и да било друга интензивност, преди да сме си почистили, в близост, към себе си, в своите градинки, в своята трансформирала се в сметище градинка България... това е все едно да отидем на спектакъл, или на работа, без да сме се изкъпали! Без да сме се измили и с посрани гащи! И освен с посрани гащи! А и с лайно на носа!

Отиваме, видите ли, на среща с европейските си съдружници и сътрудници, да обсъждаме на най-високо равнище всякакви изискани и изключително рационални планове, а на носа ни – малко наша, родна, българска фъшкия! Т.е. лайно.

И в случай че някой реши да ме упрекна поради мръсния ми език – дано първо се огледа и види в каква среда живее. Да се приказва чисто и хладно, разумно и благовъзпитано там, където даже свинете се гнусят да стъпят – е повече от смешно!

Та ето по тази причина, коства ми се, и аз пиша прочувствено.

България губи от своята нечистотия толкоз, колкото от нищо друго! Сигурен съм – повече в сравнение с от всяка война и зараза, претърпени до момента!

И в случай че това не заслужава скромните, кипящи страсти на един остарял публицист, здраве му кажи.