Мъжът ми загина в катастрофа, сега свекърва ми иска брачните ни халки обратно
Преди шест месеца претърпях огромен смут. Моят обичан брачен партньор почина при злополука. Бяхме дружно 7 години, а бяхме женени единствено 1,5 години. Думите не могат да опишат какъв брой мъчително беше загубата на обичания човек. 6 месеца по-късно към момента не мога да допускам, че това не е просто неприятен сън.
След погребението общувахме малко със фамилията му. Вероятно всички се оправяме със загубата по собствен метод. На мен персонално всяко другарство или събитие, обвързвано със брачна половинка ми, ми припомня за него и не мога да сдържа сълзите си.
Онзи ден зълва ми ми писа в обществените мрежи. Сестрата на брачна половинка ми ми сподели, че фамилията й ме чака да им върна брачните халки.
Факт е, че брачният партньор ми обичаше да подарява бижута. Имам годежен пръстен, брачен пръстен и на годишнината от сватбата ни той ми подари още един. Красив, обсипана с дребни диаманти.
Аз съм много дейна в обществените мрежи и разгласих всички наши щастливи събития в профила си. Затова фамилията му знае какви скъпи бижута ми е подарил.
И в този момент решили, че, изтъквам, „ бижутата би трябвало да се върнат в фамилията, по този начин ще бъде вярно “.
Тоест фактът, че не сме имали време да раждаме деца, автоматизирано ме изключва от фамилията и подаръците на брачна половинка ми престават да бъдат мои?
Годежният пръстен, който брачният партньор ми ми подари, когато ми предложи, беше завещание от баба му. Той сподели, че тя освен му го е завещала, само че и персонално го е подарила, когато е усетила, че скоро ще си отиде.
А брачната и юбилейната халка избра и купи самичък. Те са в действителност скъпи и дструват хиляди левов. Но би трябвало ли да ги подаря? Бих върнала неговата брачна халка, само че брачният партньор ми беше заровен с нея.
След погребението им предадох персоналните му движимости и албуми със фотоси от детството – всичко, което той придвижи в нашето фамилно гнездо от къщата на родителите си.
Отказах на зълвата. Но нито тя, нито някогашната свекърва се успокоиха. Те към момента упорстват за възобновяване. Свекърва ми даже се обади на родителите ми и им съобщи тази молба.
Не знам дали им пука за високата цена или в действителност гледат на бижутата като на фамилна полезност, само че не съм подготвена да се разделя с пръстените.
Това е моят спомен, нашите щастливи мемоари. Всичко, което имам сега…
Днес зълвата написа, че ще пази ползите на фамилията в съда. Съпругът й е юрист. Наранена съм от това, което се случва. И в това време доста им се нервирам за користта и грубостта. Крият се зад възприятията и страданията си, а в очите на околните си наподобявам като меркантилна вдовица!
