Енкомий за доноса
Преди седмица, или две да беше, получавам новина от науж благодетел: „ Разкриха те ;) “. Гоня с мишката услужливата отпратка и стигам клип от кабеларка. За невежия би трябвало да наподобява „ сериозна “ и „ аналитична “ тв графа. Всъщност двама доносници си бърборят. Агент Богдан 1) от Шесто на комунистическата Държавна сигурност се прави на водещ. Събеседникът му единствено заради по-млада възраст не е додрапал до службите на Народна република България. Но е професионален 2) клеветник, може би първенец по броя доноси, подадени най-вече в задгранични организации и служби - поред против всеки и всичко в България. И измежду другите лакардии ме загатва по име, гарнира с безочливи злословия. Заслушвам се
в какво ме винят:
бил съм „ държал активите на Ружа Игнатова “ и второ, кредитирал съм и ипотекирал една къща за посетители. Първото е безусловно погрешно – нито цент на доктор Игнатова не дължа и не държа. Второто е напълно правилно. Нито едно от двете не е нелегално, въпреки да се оповестява с звук и мимики, като че ли съм вечерял кърмаче фламбе. Поводът за тази вербална ерупция, става известно, че в националната телевизия съм обяснил за какво и най-реномираните международни корпорации до една записват и защо употребяват офшорни сдружения, и не е нито незаконно, нито дори укоримо да имаш компании и сметки в юрисдикции, където няма нито подоходно облагане, нито Данък добавена стойност. Според съдържателя на птицеферма за клюки и злословия, който се показва като „ проверяващ публицист “, мен „ ме пускали “ в разгара на следващата акция за обругаване на определени цели от българската политика и бизнес, с цел да объркам публиката и да „ разводня “ и обезценя интервенцията „ Пандора “. На „ такива като мен “ въобще не трябвало да се дава думата, трябвало „ да не се пускат да приказват “, заключи умният и хубав левент. Аве!
Heil, Herr Reichspropagandaleiter!
„ Има единствено една истина! “ (Es gibt nur eine Wahrheit, помните ли кой го е споделил?). Значи не е необходим конкурент и не може да има друго мнение. Даже е нездравословно, разводнява. Живеем във времето на монолозите. А в действителност истината, зависи по какъв начин е заложен въпросът, може да е повече от една: знаете, че има задания с две, повече, а и с безпределно доста решения. Има и въпроси, за които може въобще да няма истина, т.е. може да не я знаем. Те са безпределно доста. А най-наглата неистина е претенцията за единствена истина, през всички столетия монополизирана, тоест присвоена, от диктаторите (лат. „ казващите “) и техните доносници. Присвояването става допустимо, тъй като, колкото и да е необичайно,
законът не ни пази от доноса,
в противен случай, предизвиква го. Наскоро даже одобриха специфична евродиректива (2019/1937) за отбрана на доносниците. Когато за пръв път обществено ме замериха с пошли фабрикати, първата ми мисъл беше да осъждам доносниците. Все едно защо - клюка, засегнатост, злепоставяне или пък набеждаване, както ги дефинират юристите. Но юристите, хора доста движимости в правото, търпеливо ми обясниха, че нищо от това няма да мине пред съд. Посъветваха ме освен това да си затварям устата и да не дръзвам да назовавам доносника „ измамник “. Лъжата била „ умишлено изречено неистинно изказване, за въвеждане в илюзия на получатела ѝ, или обществото “. Нямало по какъв начин да потвърдя, че доносникът осъзнава, че изреченото е „ неистинно “, нито че има за цел да „ вкара в илюзия “ който и да било. Щял да твърди, че задачата на доноса е друга: да проверява и разкрие истината, онази, единствената, с цел да осведоми обществото за моите действия, които той, стражът на публичната съвест, намира за аморални, въпреки и да признава, че може би са законни. Признавам си, че доста мъчно и трудно преглътнах, че
пред доноса сме безсилни и безправни,
само имаме правото да кажем „ не е правилно “ и след това да си мълчим. Доста по-късно и още по-трудно осъзнах колко скъп и потребен е доносът. Той дисциплинира и ни учи. Като разберем, че сме беззащитни пред произвола на доносниците, ние привикваме да работим чисто, да внимаваме и да мислим по три пъти какво и по какъв начин вършим, с цел да не дадем в ръцете на доносника мотив за клевети и одумване. Налага ни да съблюдаваме хигиена на държание. Обръща ни внимание към тези, които не съблюдават същата хигиена. Народ, като свикне на чисто, към този момент мъчно понася мърлява работа. Второ,
доносът лекува!
Лекува ни от себе си. Това е същият механизъм, по който ни лекува коронавирусът. Като прекарваме, придобиваме имунитет. Който оцелее, несъмнено. За жал няма късмет да открием нито ваксина, нито лекарство против токсините на доноса и имунитет се построява единствено по мъчителния и мъчителен метод. Просто би трябвало да се сблъскаме с доноса, да се научим да понасяме тази зараза и да живеем с нея. Когато не остане никой, който да се поддава и възпалява, доносите ще спрат, доносниците ще изчезнат. Те като вируса оцеляват единствено когато има кого да поразяват. И трето, най-трудно за поверие, обаче
доносът ни носи приход
От личен опит го настоявам. В желанието си да ме омаскарят моите доносници ми приписват свръхестествени умения, невероятни благоприятни условия, ловкост и сръчност, че след всеки залп телефонът ми прегрява от напор на евентуални клиенти. Стане ли прицел на доноси, маскирани като „ журналистически следствия “, човек добива известност и в случай че се занимава с бизнес, може умерено да си спести разноските за реклама. Впрочем не съм разкрил аз този резултат, още античните римляни са знаели, и Фридрих Ницше го е повтарял, че „ всичко, което не ме убива, ме прави по-силен “ 3)
- - -
1) Решения на Комисията по досиетата 72/2009, 2-183/2013, 2-716/2016.
2) Не като оценка за качества, а в смисъл, че си изкарва прехраната, като създава и пласира доноси за хора, банки, компании и ведомства. Иначе злобен, само че постен момък.
3) Ницше, Ф., Залезът на боговете, или по какъв начин се философства с чука. Афоризми, 8. (Götzen-Dämmerung, безусловно преведено „ Помръкване на идолите “)
4) Енкомий - похвално слово, гр.
в какво ме винят:
бил съм „ държал активите на Ружа Игнатова “ и второ, кредитирал съм и ипотекирал една къща за посетители. Първото е безусловно погрешно – нито цент на доктор Игнатова не дължа и не държа. Второто е напълно правилно. Нито едно от двете не е нелегално, въпреки да се оповестява с звук и мимики, като че ли съм вечерял кърмаче фламбе. Поводът за тази вербална ерупция, става известно, че в националната телевизия съм обяснил за какво и най-реномираните международни корпорации до една записват и защо употребяват офшорни сдружения, и не е нито незаконно, нито дори укоримо да имаш компании и сметки в юрисдикции, където няма нито подоходно облагане, нито Данък добавена стойност. Според съдържателя на птицеферма за клюки и злословия, който се показва като „ проверяващ публицист “, мен „ ме пускали “ в разгара на следващата акция за обругаване на определени цели от българската политика и бизнес, с цел да объркам публиката и да „ разводня “ и обезценя интервенцията „ Пандора “. На „ такива като мен “ въобще не трябвало да се дава думата, трябвало „ да не се пускат да приказват “, заключи умният и хубав левент. Аве!
Heil, Herr Reichspropagandaleiter!
„ Има единствено една истина! “ (Es gibt nur eine Wahrheit, помните ли кой го е споделил?). Значи не е необходим конкурент и не може да има друго мнение. Даже е нездравословно, разводнява. Живеем във времето на монолозите. А в действителност истината, зависи по какъв начин е заложен въпросът, може да е повече от една: знаете, че има задания с две, повече, а и с безпределно доста решения. Има и въпроси, за които може въобще да няма истина, т.е. може да не я знаем. Те са безпределно доста. А най-наглата неистина е претенцията за единствена истина, през всички столетия монополизирана, тоест присвоена, от диктаторите (лат. „ казващите “) и техните доносници. Присвояването става допустимо, тъй като, колкото и да е необичайно,
законът не ни пази от доноса,
в противен случай, предизвиква го. Наскоро даже одобриха специфична евродиректива (2019/1937) за отбрана на доносниците. Когато за пръв път обществено ме замериха с пошли фабрикати, първата ми мисъл беше да осъждам доносниците. Все едно защо - клюка, засегнатост, злепоставяне или пък набеждаване, както ги дефинират юристите. Но юристите, хора доста движимости в правото, търпеливо ми обясниха, че нищо от това няма да мине пред съд. Посъветваха ме освен това да си затварям устата и да не дръзвам да назовавам доносника „ измамник “. Лъжата била „ умишлено изречено неистинно изказване, за въвеждане в илюзия на получатела ѝ, или обществото “. Нямало по какъв начин да потвърдя, че доносникът осъзнава, че изреченото е „ неистинно “, нито че има за цел да „ вкара в илюзия “ който и да било. Щял да твърди, че задачата на доноса е друга: да проверява и разкрие истината, онази, единствената, с цел да осведоми обществото за моите действия, които той, стражът на публичната съвест, намира за аморални, въпреки и да признава, че може би са законни. Признавам си, че доста мъчно и трудно преглътнах, че
пред доноса сме безсилни и безправни,
само имаме правото да кажем „ не е правилно “ и след това да си мълчим. Доста по-късно и още по-трудно осъзнах колко скъп и потребен е доносът. Той дисциплинира и ни учи. Като разберем, че сме беззащитни пред произвола на доносниците, ние привикваме да работим чисто, да внимаваме и да мислим по три пъти какво и по какъв начин вършим, с цел да не дадем в ръцете на доносника мотив за клевети и одумване. Налага ни да съблюдаваме хигиена на държание. Обръща ни внимание към тези, които не съблюдават същата хигиена. Народ, като свикне на чисто, към този момент мъчно понася мърлява работа. Второ,
доносът лекува!
Лекува ни от себе си. Това е същият механизъм, по който ни лекува коронавирусът. Като прекарваме, придобиваме имунитет. Който оцелее, несъмнено. За жал няма късмет да открием нито ваксина, нито лекарство против токсините на доноса и имунитет се построява единствено по мъчителния и мъчителен метод. Просто би трябвало да се сблъскаме с доноса, да се научим да понасяме тази зараза и да живеем с нея. Когато не остане никой, който да се поддава и възпалява, доносите ще спрат, доносниците ще изчезнат. Те като вируса оцеляват единствено когато има кого да поразяват. И трето, най-трудно за поверие, обаче
доносът ни носи приход
От личен опит го настоявам. В желанието си да ме омаскарят моите доносници ми приписват свръхестествени умения, невероятни благоприятни условия, ловкост и сръчност, че след всеки залп телефонът ми прегрява от напор на евентуални клиенти. Стане ли прицел на доноси, маскирани като „ журналистически следствия “, човек добива известност и в случай че се занимава с бизнес, може умерено да си спести разноските за реклама. Впрочем не съм разкрил аз този резултат, още античните римляни са знаели, и Фридрих Ницше го е повтарял, че „ всичко, което не ме убива, ме прави по-силен “ 3)
- - -
1) Решения на Комисията по досиетата 72/2009, 2-183/2013, 2-716/2016.
2) Не като оценка за качества, а в смисъл, че си изкарва прехраната, като създава и пласира доноси за хора, банки, компании и ведомства. Иначе злобен, само че постен момък.
3) Ницше, Ф., Залезът на боговете, или по какъв начин се философства с чука. Афоризми, 8. (Götzen-Dämmerung, безусловно преведено „ Помръкване на идолите “)
4) Енкомий - похвално слово, гр.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ