Проф. Давид Хаят пред OFFNews: Как да намалим вредата от пушенето и риска от болести |
„ Преди повече от 15 години доста страни, като Франция и България, подписаха Рамковата спогодба за надзор на тютюна, само че когато погледнете резултатите, те се оказаха цялостен неуспех. Ако ревизирате коя е първата причина за появяването на рак в България през 90-те години, това е тютюнопушенето. През 2017 година главната причина към момента е тютюнопушенето ", споделя проф. Хаят, създателят и почетен президент на Националния раков институт на Франция пред OFFNews.
Проф. Хаят, близо 70% от пациентите с карцином на белия дроб у нас се диагностицират в напреднал етап. Според български експерти повода е в зле проведената онкологична грижа. Как са проведени диагностиката и лекуването на тези болести във Вашата страна и какъв е процентът на късно диагностицирани?
Да, в реалност това не е обикновено, прекалено много е. Трябва да се увеличи вероятността пациентът да не почине от този рак, поставяйки диагнозата по-рано. Затова би трябвало да се промотира образованието, да се понижи излагането на канцерогенните субстанции, налични в цигарения пушек, да се усъвършенства достъпът до компютърна томография и други образни проучвания.
Казвате, че раковите кафези се маскират и по този начин могат необезпокоявани да се множат в човешкия организъм. Както разбираме, имунотерапията е тази, която може да „ смъкна маските “. Какви са достиженията ѝ в лекуването на тези болести?
Наистина, имунотерапията може да ги разкрие и да помогне на тялото да се оправи с рака, събуждайки лимфоцитите. Когато са изцяло „ събудени “, те могат в действителност да убиват ракови кафези.
За огромна част от пациентите с онкологично заболяване най-трудното е да свикнат да живеят с рака, даже когато са в дълги интервали на ремисия. Какво качество на живот имат болните от рак във Франция и по какъв начин страната е съумяла да им го обезпечи?
Качеството на живот на пациентите с рак във Франция се усъвършенства необикновено, откакто създадохме Националния проект за битка с рака сред 2003 година и 2006 година Не единствено сред етапите на лекуване, когато са в ремисия, само че и при пациенти в края на живота им ние сме определили група ограничения, тъй че пациентите да бъдат зачитани като човешки същества. Защото значимото е, и това е в основата на Парижката харта против рака, която написахме и получи утвърждение от ЮНЕСКО през 2000 година, че правата на пациентите с рак са човешки права, не би трябвало да забравяме това.
Определяте основаването на Национален проект за битка с рака за своето най-голямо достижение. Коя от ограниченията в него се оказа най-важната за триумфа в борбата с рака във Франция?
Смятам, че най-важната мярка, която взехме в Националния проект за битка с рака, беше да подберем лечебните заведения във Франция, държавни или частни, които да имат правото да продължат да лекуват пациенти с рак, съгласно техните знания и активност, техния опит. Например лечебни заведения, в които се лекуват по-малко от 25 пациенти с рак на гърдата годишно към този момент нямат право да лекуват рак на гърдата. Въведохме и наложителни мултидисциплинарни срещи за всеки един случай на рак. Трима лекари, в това число най-малко един онколог, би трябвало да разискват всеки случай, да наблюдават разискванията си и решенията, които взимат, изясняват го и документално и по-късно стартират тактиката против рака, която нормално включва интервенция, лъчелечение, химиотерапия и др действия.
По време на медийната среща, отдадена на намаляването на вредата от тютюнопушенето, част от конференцията " Профилактика, диагностика и терапия в млада и зрелост - приоритет на актуалната медицина ", представихте тактиката на Франция за битка с този недостатък. Можете ли да ни разкажете повече за главните акценти в нея?
Стратегията за понижаване на вредата от тютюнопушенето, като част от проекта, е нещо по средата сред цялостната независимост да пушите, да вършиме каквото си желаете и тоталната възбрана на този нездравословен табиет. Това към този момент е тествано. Имало е опити да се наложи такава възбрана да вземем за пример в Съединени американски щати за използването на алкохол през 30-те години и това не работи.
Преди повече от 15 години доста страни, като Франция, мисля в това число и България, подписват Рамковата спогодба за надзор на тютюна, само че когато погледнете резултатите от това, те са цялостен неуспех. Ако ревизирате коя е първата причина за появяването на рак в България през 90-те години, това е тютюнопушенето и през 2017 година главната причина към момента е тютюнопушенето.
Преди 25 години имаше един милиард пушачи по света и в този момент към момента има един милиард пушачи по света. Така че това е неуспех. Оттам пристигна и концепцията. Ако можете да спрете да пушите, това е най-добре. Но в случай че не можете, пробвайте да преминете на по-малко нездравословен артикул. Затова считам, че би трябвало да се приказва за произведения като шведския снус, електронните цигари или устройствата с нагряване на тютюн. Защото при рака постоянно има връзка сред отговора и дозата, което значи, че колкото по-висока е дозата на излагане на канцерогенни субстанции, толкоз по-висок е рискът от развиване на рак. Същото се отнася както за дозата, по този начин и за продължителността. Така че в случай че пушите по една или двадесет цигари дневно, рискът няма да е еднакъв. Ако пушите шест месеца или 60 години, рискът още веднъж няма да е еднакъв. Затова в случай че можете да избегнете, доколкото е допустимо, контакта, излагането на канцерогенните субстанции, които се намират в цигарения пушек, ще намалите риска да развиете рак на белия дроб, или различен тип рак, обвързван с тютюнопушенето.
Преди тактиката беше – „ стой да пушиш, в случай че не можеш да спреш да пушиш – умри “. Като доктор аз не мога да приема това. Като доктор споделям „ стой да пушиш “. Но в случай че не можеш да спреш моята цел е да кажа „ дано не позволим да умреш от нездравословния си табиет “.
Можете ли да извършите някакво съпоставяне със обстановката в България?
Трудно е да се направи съпоставяне сред Франция и България, преди всичко, тъй като аз не познавам доста добре България, само че съм сигурен, откакто видях срещите, които се провеждат у вас, че има същинска ангажираност в битката с рака, както е на всички места в Европа.
Проф. Хаят е завеждащ поделение „ Медицинска онкология “ в болница „ Питие-Салпетриер “ в Париж от 1990 година, професор в университета „ Пиер и Мария Кюри “, асоцииран професор в Центъра за лекуване на рак „ М.Д. Андерсън “ в Хюстън, Тексас, и член на борда на Американското сдружение по клинична онкология.Основоположник на стратегия за поддръжка на болните от рак, за да се оправят по-успешно с заболяването. Създател и е първият ръководител на Френската федерация на медицинските онколози (FFOM) и е притежател на Националния медал за високи достижения и на Ордена на Почетния легион. Основател и почетен президент на Национален раков институт, Париж, Франция.
Проф. Хаят, близо 70% от пациентите с карцином на белия дроб у нас се диагностицират в напреднал етап. Според български експерти повода е в зле проведената онкологична грижа. Как са проведени диагностиката и лекуването на тези болести във Вашата страна и какъв е процентът на късно диагностицирани?
Да, в реалност това не е обикновено, прекалено много е. Трябва да се увеличи вероятността пациентът да не почине от този рак, поставяйки диагнозата по-рано. Затова би трябвало да се промотира образованието, да се понижи излагането на канцерогенните субстанции, налични в цигарения пушек, да се усъвършенства достъпът до компютърна томография и други образни проучвания.
Казвате, че раковите кафези се маскират и по този начин могат необезпокоявани да се множат в човешкия организъм. Както разбираме, имунотерапията е тази, която може да „ смъкна маските “. Какви са достиженията ѝ в лекуването на тези болести?
Наистина, имунотерапията може да ги разкрие и да помогне на тялото да се оправи с рака, събуждайки лимфоцитите. Когато са изцяло „ събудени “, те могат в действителност да убиват ракови кафези.
За огромна част от пациентите с онкологично заболяване най-трудното е да свикнат да живеят с рака, даже когато са в дълги интервали на ремисия. Какво качество на живот имат болните от рак във Франция и по какъв начин страната е съумяла да им го обезпечи?
Качеството на живот на пациентите с рак във Франция се усъвършенства необикновено, откакто създадохме Националния проект за битка с рака сред 2003 година и 2006 година Не единствено сред етапите на лекуване, когато са в ремисия, само че и при пациенти в края на живота им ние сме определили група ограничения, тъй че пациентите да бъдат зачитани като човешки същества. Защото значимото е, и това е в основата на Парижката харта против рака, която написахме и получи утвърждение от ЮНЕСКО през 2000 година, че правата на пациентите с рак са човешки права, не би трябвало да забравяме това.
Определяте основаването на Национален проект за битка с рака за своето най-голямо достижение. Коя от ограниченията в него се оказа най-важната за триумфа в борбата с рака във Франция?
Смятам, че най-важната мярка, която взехме в Националния проект за битка с рака, беше да подберем лечебните заведения във Франция, държавни или частни, които да имат правото да продължат да лекуват пациенти с рак, съгласно техните знания и активност, техния опит. Например лечебни заведения, в които се лекуват по-малко от 25 пациенти с рак на гърдата годишно към този момент нямат право да лекуват рак на гърдата. Въведохме и наложителни мултидисциплинарни срещи за всеки един случай на рак. Трима лекари, в това число най-малко един онколог, би трябвало да разискват всеки случай, да наблюдават разискванията си и решенията, които взимат, изясняват го и документално и по-късно стартират тактиката против рака, която нормално включва интервенция, лъчелечение, химиотерапия и др действия.
По време на медийната среща, отдадена на намаляването на вредата от тютюнопушенето, част от конференцията " Профилактика, диагностика и терапия в млада и зрелост - приоритет на актуалната медицина ", представихте тактиката на Франция за битка с този недостатък. Можете ли да ни разкажете повече за главните акценти в нея?
Стратегията за понижаване на вредата от тютюнопушенето, като част от проекта, е нещо по средата сред цялостната независимост да пушите, да вършиме каквото си желаете и тоталната възбрана на този нездравословен табиет. Това към този момент е тествано. Имало е опити да се наложи такава възбрана да вземем за пример в Съединени американски щати за използването на алкохол през 30-те години и това не работи.
Преди повече от 15 години доста страни, като Франция, мисля в това число и България, подписват Рамковата спогодба за надзор на тютюна, само че когато погледнете резултатите от това, те са цялостен неуспех. Ако ревизирате коя е първата причина за появяването на рак в България през 90-те години, това е тютюнопушенето и през 2017 година главната причина към момента е тютюнопушенето.
Преди 25 години имаше един милиард пушачи по света и в този момент към момента има един милиард пушачи по света. Така че това е неуспех. Оттам пристигна и концепцията. Ако можете да спрете да пушите, това е най-добре. Но в случай че не можете, пробвайте да преминете на по-малко нездравословен артикул. Затова считам, че би трябвало да се приказва за произведения като шведския снус, електронните цигари или устройствата с нагряване на тютюн. Защото при рака постоянно има връзка сред отговора и дозата, което значи, че колкото по-висока е дозата на излагане на канцерогенни субстанции, толкоз по-висок е рискът от развиване на рак. Същото се отнася както за дозата, по този начин и за продължителността. Така че в случай че пушите по една или двадесет цигари дневно, рискът няма да е еднакъв. Ако пушите шест месеца или 60 години, рискът още веднъж няма да е еднакъв. Затова в случай че можете да избегнете, доколкото е допустимо, контакта, излагането на канцерогенните субстанции, които се намират в цигарения пушек, ще намалите риска да развиете рак на белия дроб, или различен тип рак, обвързван с тютюнопушенето.
Преди тактиката беше – „ стой да пушиш, в случай че не можеш да спреш да пушиш – умри “. Като доктор аз не мога да приема това. Като доктор споделям „ стой да пушиш “. Но в случай че не можеш да спреш моята цел е да кажа „ дано не позволим да умреш от нездравословния си табиет “.
Можете ли да извършите някакво съпоставяне със обстановката в България?
Трудно е да се направи съпоставяне сред Франция и България, преди всичко, тъй като аз не познавам доста добре България, само че съм сигурен, откакто видях срещите, които се провеждат у вас, че има същинска ангажираност в битката с рака, както е на всички места в Европа.
Проф. Хаят е завеждащ поделение „ Медицинска онкология “ в болница „ Питие-Салпетриер “ в Париж от 1990 година, професор в университета „ Пиер и Мария Кюри “, асоцииран професор в Центъра за лекуване на рак „ М.Д. Андерсън “ в Хюстън, Тексас, и член на борда на Американското сдружение по клинична онкология.Основоположник на стратегия за поддръжка на болните от рак, за да се оправят по-успешно с заболяването. Създател и е първият ръководител на Френската федерация на медицинските онколози (FFOM) и е притежател на Националния медал за високи достижения и на Ордена на Почетния легион. Основател и почетен президент на Национален раков институт, Париж, Франция.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ