През 1831 г. слънцето свети в синьо – и сега знаем защо
Преди съвсем 200 години Слънцето свети в неестветен наследник цвят на небето, а феноменът е последван от към 2 години на необичайно хладно време по целия свят като междинната температура на земята с почти 1°C. Учените от дълго време считат, че резултатът е породен от изригване, само че в никакъв случай не са успявали да посочат виновния вулкан – до момента.
Немският композитор Феликс Менделсон написа, до момента в който пътува през Алпите през лятото на 1831 г: „ Опустошително време, още веднъж вали цяла нощ и цяла заран, студено е като през зимата, по най-близките хълмове към този момент има бездънен сняг. “
През август 1831 година се появяват и известия от целия свят – в това число Китай, Европа, Съединени американски щати и Карибите – че Слънцето наподобява „ синьо, лилаво и зелено “. Това събитие евентуално е било породено от вулканичен прахуляк и газове, които разсейват слънчевата светлина по необикновен метод.
Имаше някои догатки, че изригването е на вулкана Бабуян Кларо във Филипините или в изригването на Фердинандея край Сицилия, само че нови проучвания разкриват нов провинен.
Остров Симушир
Учени от университета „ Сейнт Андрюс “ в Шотландия събират солидни доказателства, че изригването на вулкана идва от Заварицката калдера на необитаемия остров Симушир, част от Курилските острови в съветския Далечен изток, близо до Япония.
Те доближават до това умозаключение посредством геохимичен разбор на проби от лед, който разкрива „ съвършено съвпадане на отпечатъци “ на отлагания от пепел.
„ Анализирахме химическия състав на леда с доста висока времева разграничителна дарба. Това ни разреши да определим точното време на изригването до пролетта-лятото на 1831 година, да потвърдим, че то е било мощно, и по-късно да извлечем дребни късчета пепел. Намирането на съвпадението лиши доста време и изискваше необятно съдействие с сътрудници от Япония и Русия, които ни изпратиха проби, събрани от тези отдалечени вулкани преди десетилетия “, споделя в изказване доктор Уил Хътчисън, водещ създател на проучването от Училището по науки за Земята и околната среда към Университета Сейнт Андрюс.
„ Моментът в лабораторията, когато анализирахме двете пепелища дружно, едното от вулкана, а другото от леда, беше същинска еврика. Не можех да допускам, че числата са идентични. След това прекарах доста време в определяне на възрастта и размера на изригването в курилските проби, с цел да се убедя в действителност, че съвпадението е същинско “, добавя Хътчисън.
Изследователите споделят, че работата им акцентира силата на вулканичните изригвания и техния капацитет да въздействат на живота на Земята. Вулканите могат да окажат доста влияние върху климата, като отделят газове и частици в атмосферата, което води до краткосрочни резултати на изстудяване, а в някои случаи способства за дълготрайно стопляне.
Например изригването на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 година изхвърля най-големия облак серен диоксид, измерван в миналото, което води до намаление на световните температури с към 0,5 °C за интервал от 1 до 3 години.
Ако през днешния ден се случи друго изригване като това от 1831 година, то би провокирало огромно неспокойствие.
„ Има толкоз доста вулкани като този, което акцентира какъв брой мъчно ще бъде да се планува по кое време или къде може да се случи идващото толкоз огромно изригване “, прибавя доктор Хътчисън.
„ Като учени и като общество би трябвало да обмислим по какъв начин да координираме интернационалната реакция, когато се случи идващото огромно изригване като това през 1831 година “, заключава той.
