Далеч от медийното внимание, Етиопия потъва в гражданска война |
Преди към четири години етиопският министър председател Абий Ахмед одобри нобелова премия за мир. Днес неговата страна е на ръба на революция.
През 2020 напрежението сред държавното управление на Абий и Народният фронт за избавление на Тиграй (НФОТ), в миналото преобладаваща мощ в етиопската ръководеща коалиция, а сега опозиционна и добре въоръжена районна мощ, ескалират в продължение на месеци. Недоверието сред НФОТ и Абий мина във военни конфликти през есента на 2020, а при започване на октомври тази година, военните офанзиви се възобновиха след релативно мъртвило. Етиопия претърпя продължителна и кървава революция от 1974 до 1991 година Сега наподобява спорът може да се повтори, а районните сили се тормозят, че сходен сюжет ще засегне и други региони на Африка.
По пътя на ескалацията
Бързото увеличение на неустойчивостта изглеждаше малко евентуално, когато Абий пристигна на власт през 2018 година Новият министър председател бързо завоюва почести - в това число Нобелова премия за мир - поради обещаните промени, които включват освобождение на политически пандизчии и осъществяване на свободни и почтени избори. Той съумя да приключи дългогодишния спор на Етиопия със прилежаща Еритрея и като първи водач на страната от етническата група оромо, беше в добра позиция да постави завършек на продължаващия протест в района Оромия. Справянето с етническите милиции в страна с многочислени общности, е задача, с която Абий се зае още в първите дни на ръководството си.
Зад оптимистичните заглавия в медиите, се показваха сигнали за зараждащ се спор. Абий пристигна на власт като част от коалиция, известна като Етиопски национален революционен либерален фронт (EНРДФ), в която НФОТ играеше централна роля. Абий обаче се зае с подсилване на престижа си, като сътвори нов политически механизъм - Партията на благоденствието, който да управлява елементарно. Малко по-късно, държавното управление на Абий маргинализира силите на НФОТ, а те отхвърлиха да се причислят към новата ръководеща партия и се потеглиха към конфликт с премиера.
Последваха поредност от различия и битки, които приключиха с офанзива в края на 2020 върху базата на етиопска войска в северния район Тиграй, където НФОТ имат най-мощна поддръжка. Абий отговори с въздушни удари и предприе провокативна стъпка за разформироване на локалното държавно управление на района Тиграй. От тогава, над два милиона души бяха разселени, а над 400 000 са изправени пред апетит поради наложената държавна обсада върху района.
За да се разбере за какво раздорът сред Абий и НФОТ ескалира толкоз бързо и провокира паника измежду районните африкански държавни управления и интернационалната общественост, би трябвало да се огледа към етиопската история. През последните 60 години всички държавни управления се борят да запазят контрола над голямата по територия и етнически разнообразна федерация. По един или различен метод всички държавни управления досега са прибягвали до репресии, с цел да лимитират несъгласието - и всички те в последна сметка са сваляни принудително.
Етиопия има тежко завещание от протести и репресии
Цикълът на репресии и протест в Етиопия датира от императорското държавно управление на Хайле Селасие, по времето на което ръководството се характеризира с ендемична неустойчивост, беднотия, неравноправие и дефицит на храна от 1930-те години до 1974 година Селасие е свален от военна хунта, която се трансформира в марксистко-ленинистки режим, прочут като Дерг, който дава обещание да построи по-стабилно и равнопоставено общество. Но под управлението на Менгисту Хайле Мариам новият режим става все по-радикален и принудителен, отприщвайки интервала на така наречен „ Червен гнет “, в който умират над 750 000 души.
Репресиите обаче не са задоволителни, с цел да запазят Дерг на власт, тъкмо както не са задоволителни, с цел да запазят императорския режим на Селасие преди този момент. През 1980-те години коалиция от марксистки и етнически самостоятелни придвижвания, които ще се трансфорат по-късно в EНРДФ, подвигат оръжие против държавното управление, което в последна сметка принуждава Менгисту да напусне страната през 1991 година
Първоначално наподобява, че EНРДФ съумява да прекъсне цикъла на репресии и протести. При президента и по-късно министър председател Мелес Зенауи, обединението следва сполучлива тактика за развиване, която подтиква икономическия напредък. В същото време EНРДФ измисля ново решение на казуса с ръководството на разнообразните етно районни общности в Етиопия. Вместо налагането на една съответна етническа еднаквост над всички останали, обединението предлага на доста разнообразни общности в страната независимост и самоуважение посредством федерална политическа система и конституция, които дават на всички правото на самоопределяне.
На процедура съглашението наподобява по различен метод - ръководещата коалиция включва опозиционни водачи, подкопавайки способността на районните държавни управления да преследват различни политически визии или да съставляват недоволни общности. На процедура всеки район се радва на самоуправление, единствено дотолкоз, доколкото е подготвен да бъде ръководен от EНРДФ - нещо, което не се случва в райони като Оромия най-малко от десетилетие.
Освен това, макар цялата изразителност на етническото равновесие, до момента в който Абий не идва на власт, НФОТ господства в държавното управление в продължение на съвсем три десетилетия. Движението съставлява най-вече района Тиграй и популацията му - към 7% от цялото население на Етиопия. С повишаването на разочарованието от ръководството на обединението, безапелационното отменяне на легитимността на държавното управление - олицетворено от ескалацията и протеста в района Оромия от 2016 година - върви ръка за ръка с възходящото етническо напрежение в редица елементи на страната.
Кризата в Тиграй е основа за цялостен цивилен спор
За първи път федералното държавно управление на Етиопия е изправено пред директно предизвикателство от група, която управлява районен парламент и има забележителен боен потенциал. НФОТ освен напусна ръководещата коалиция, само че и непосредствено оспори нейния престиж. Тъй като изиграват основна роля в партизанската война против Дерг в предишното, водачите на Тиграй знаят по какъв начин да смъкват едно държавно управление.
В опит да смути Абий и да наложи настояванията си за по-голяма автономност за района Тиграй, НФОТ направи редица провокативни дейности през последната година. След като министър председателят отсрочи общите избори заради пандемията от Ковид-19, да вземем за пример, НФОТ се опълчи на заповедите му и организира свои лични избори, като на процедура откри Тиграй като страна в страната.
От своя страна министър председателят направи малко за усмиряване на напрежението. Въпреки деликатно култивирания си новаторски имидж, Абий остава боен водач, който се издигна до върха на разследващата организация на страната, преди да поеме премиерския пост. Инстинктът му е да реагира на провокации със мощ, а не да прави взаимни отстъпки. Той можеше да отговори на възходящата убеденост на НФОТ с целенасочени въздушни удари и по-късно да предложи мир при удобни условия. Вместо това той наказа НФОТ политически, както и военно - в края на 2020-та разпусна районното държавно управление на района Тиграй и ескалира спора. Изключвайки дейно водачите на опозиционното придвижване от политическата система, Абий си сложи капан и пося семето на военния конфликт.
Въпреки прогнозите си за бърза победа, Абий ще се бори да завоюва решителна победа против НФОТ, даже на цената на сразяващ спор с доста цивилни жертви. Етиопското централно държавно управление е по-силно, в сравнение с в предишното, само че е изправено пред голям брой провокации, които слагат под въпрос контрола върху голямата територия на Етиопия. Страната е една от най-големите в Африка, втора по население на континента и извънредно етнически разнообразна, като всеки район има свое държавно управление. Това значи, че колкото по-дълго продължава спорът, в Тиграй толкоз по-вероятно е други групи, борещи се за автономност и даже разединение - в това число от общността на Абий оромо, да се причислят към битката, умножавайки цикъла на репресии и протест.
Подобни терзания са основателни защото от 2020 г спорът в Тиграй не стихва като се изключи няколко краткотрайни прекъсвания на огъня, употребявани най-вече за прегрупиране на враждуващите сили. НФОТ и федералните сили си оспорват цели региони, като два пъти столичният град на Тиграй, Мекеле, беше превзет от държавното управление и от бунтовниците. Военните дейности предизвикаха голяма бежанска вълна към прилежащите Судан и Еритрея, а това пък породи политическо напрежение в Източна Африка. Не единствено това - Еритрея, която в предишното води тежък спор с Етиопия, през днешния ден поддържа държавното управление на Абий, защото се тормози от силите на НФОТ по границата си. Тъй като Тиграй граничи директно с Еритрея, всяка неустойчивост там е обсъждана като проблем от съседите на Етиопия.
Граждански спор в Етиопия тревожи цяла Африка
Военните интервенции в Тиграй бяха възобновени през октомври тази година на фона на ескалация на напрежението в прилежащите на Тиграй провинции - Амхара и Афар. Местните държавни управления също разполагат със свои военни сили, които за момента поддържат Абий против НФОТ. Самите бунтовници от Тиграй имат позиции в прилежащите райони, които бяха бомбардирани от държавното управление и предизвикаха цивилни жертви. По този метод с изключение на НФОТ, в спора могат да се включат и други райони, а това значи по-мащабен цивилен спор.
Ако Етиопия се върне към времената на цивилен спор, това ще се отрази на целия континент. Продължителната военна борба освен ще докара до съществени загуби на човешки живот в Етиопия, само че също по този начин ще даде ход на редица свързани изключителни обстановки. Нова бежанска рецесия ще обхване прилежащи страни, като Кения и Судан, като и двете към този момент одобряват доста бежанско или разселено население. В рамките на самата Етиопия има 1,8 милиона разселени души. Добавянето на още милиони бежанци, съчетано с проблеми в селскостопанското произвеждане и инфраструктурата, може да докара до дефицит на храна и да подкопае битката против Ковид-19.
Още по-тревожното е, че нескончаем спор може да се разлее в прилежащи страни, като Египет и Еритрея, които може да се изкушат да поддържат или федералното държавно управление, или бунтовническите армии, с цел да осъществят свои ползи. Вече има опасения, че президентът на Еритрея Исаяс Афверки ще даде военна поддръжка и помощ на Абий. Тесните взаимоотношения сред двамата водачи и фактът, че и двамата имат проблеми с НФОТ, към този момент накараха тиграянските водачи да ги обвинят в скрит план. Етническото разнообразие на Етиопия също по този начин дава опция за прилежащи страни да въздействат върху събития в страната - по този начин да вземем за пример, Еритрея и Судан имат очевидно наличие върху провинциите Тиграй и Афар, защото общностите имат исторически контакти с тези страни.
Битките към този момент ескалират - и съгласно известията има огромни жертви и опустошения. Международната общественост пропусна опцията да предотврати експлоадирането на спора, само че при предприемане на навременни и съгласувани дейности, огромните западни донори и авторитетни задгранични сътрудници като Китай и Африканския съюз, към момента биха могли да насърчат политическия развой за прекъсване на войната. Заедно те биха могли да накарат Абий и НФОТ да седнат на масата за договаряния и да подчертаят нуждата държавното управление да се върне към програмата си за промени. Наскоро Абий завоюва още един мандат отпред на страната в избори, бойкотирани в цели региони на Етиопия. Премиерът употребява военната изразителност, с цел да завоюва гласове и да притегли поддръжка за военните интервенции в Тиграй. Уверен в ходовете си, той експулсира членове на интернационалните филантропични организации, в това число представители на Организация на обединените нации, обвинявайки ги, че подкрепят бунтовниците и се намесват във вътрешните каузи на Адис Абеба.
Единният интернационален напън е необичайност в днешния многополюсен свят, само че призракът на огромния спор в Африканския рог в предишното би трябвало да подсети на районните и международните сили, че е нужно да работят за усмиряване на обстановката. Въпреки че имат доста разнообразни ползи и визии за Етиопия, Китай, Обединеното кралство, Съединени американски щати и Африканския съюз са създали обилни вложения в страната през последните години - от построяването на централата на Африканския съюз, до военната помощ и огромни планове за развиване. От всички тях няма да остане нищо в една необятна революция. Ако до края на 2021 година Етиопия влезе в пълномащабна революция, освен етиопците ще питат за какво интернационалната общественост не е направила нужното, с цел да предотврати районна злополука.
През 2020 напрежението сред държавното управление на Абий и Народният фронт за избавление на Тиграй (НФОТ), в миналото преобладаваща мощ в етиопската ръководеща коалиция, а сега опозиционна и добре въоръжена районна мощ, ескалират в продължение на месеци. Недоверието сред НФОТ и Абий мина във военни конфликти през есента на 2020, а при започване на октомври тази година, военните офанзиви се възобновиха след релативно мъртвило. Етиопия претърпя продължителна и кървава революция от 1974 до 1991 година Сега наподобява спорът може да се повтори, а районните сили се тормозят, че сходен сюжет ще засегне и други региони на Африка.
По пътя на ескалацията
Бързото увеличение на неустойчивостта изглеждаше малко евентуално, когато Абий пристигна на власт през 2018 година Новият министър председател бързо завоюва почести - в това число Нобелова премия за мир - поради обещаните промени, които включват освобождение на политически пандизчии и осъществяване на свободни и почтени избори. Той съумя да приключи дългогодишния спор на Етиопия със прилежаща Еритрея и като първи водач на страната от етническата група оромо, беше в добра позиция да постави завършек на продължаващия протест в района Оромия. Справянето с етническите милиции в страна с многочислени общности, е задача, с която Абий се зае още в първите дни на ръководството си.
Зад оптимистичните заглавия в медиите, се показваха сигнали за зараждащ се спор. Абий пристигна на власт като част от коалиция, известна като Етиопски национален революционен либерален фронт (EНРДФ), в която НФОТ играеше централна роля. Абий обаче се зае с подсилване на престижа си, като сътвори нов политически механизъм - Партията на благоденствието, който да управлява елементарно. Малко по-късно, държавното управление на Абий маргинализира силите на НФОТ, а те отхвърлиха да се причислят към новата ръководеща партия и се потеглиха към конфликт с премиера.
Последваха поредност от различия и битки, които приключиха с офанзива в края на 2020 върху базата на етиопска войска в северния район Тиграй, където НФОТ имат най-мощна поддръжка. Абий отговори с въздушни удари и предприе провокативна стъпка за разформироване на локалното държавно управление на района Тиграй. От тогава, над два милиона души бяха разселени, а над 400 000 са изправени пред апетит поради наложената държавна обсада върху района.
За да се разбере за какво раздорът сред Абий и НФОТ ескалира толкоз бързо и провокира паника измежду районните африкански държавни управления и интернационалната общественост, би трябвало да се огледа към етиопската история. През последните 60 години всички държавни управления се борят да запазят контрола над голямата по територия и етнически разнообразна федерация. По един или различен метод всички държавни управления досега са прибягвали до репресии, с цел да лимитират несъгласието - и всички те в последна сметка са сваляни принудително.
Етиопия има тежко завещание от протести и репресии
Цикълът на репресии и протест в Етиопия датира от императорското държавно управление на Хайле Селасие, по времето на което ръководството се характеризира с ендемична неустойчивост, беднотия, неравноправие и дефицит на храна от 1930-те години до 1974 година Селасие е свален от военна хунта, която се трансформира в марксистко-ленинистки режим, прочут като Дерг, който дава обещание да построи по-стабилно и равнопоставено общество. Но под управлението на Менгисту Хайле Мариам новият режим става все по-радикален и принудителен, отприщвайки интервала на така наречен „ Червен гнет “, в който умират над 750 000 души.
Репресиите обаче не са задоволителни, с цел да запазят Дерг на власт, тъкмо както не са задоволителни, с цел да запазят императорския режим на Селасие преди този момент. През 1980-те години коалиция от марксистки и етнически самостоятелни придвижвания, които ще се трансфорат по-късно в EНРДФ, подвигат оръжие против държавното управление, което в последна сметка принуждава Менгисту да напусне страната през 1991 година
Първоначално наподобява, че EНРДФ съумява да прекъсне цикъла на репресии и протести. При президента и по-късно министър председател Мелес Зенауи, обединението следва сполучлива тактика за развиване, която подтиква икономическия напредък. В същото време EНРДФ измисля ново решение на казуса с ръководството на разнообразните етно районни общности в Етиопия. Вместо налагането на една съответна етническа еднаквост над всички останали, обединението предлага на доста разнообразни общности в страната независимост и самоуважение посредством федерална политическа система и конституция, които дават на всички правото на самоопределяне.
На процедура съглашението наподобява по различен метод - ръководещата коалиция включва опозиционни водачи, подкопавайки способността на районните държавни управления да преследват различни политически визии или да съставляват недоволни общности. На процедура всеки район се радва на самоуправление, единствено дотолкоз, доколкото е подготвен да бъде ръководен от EНРДФ - нещо, което не се случва в райони като Оромия най-малко от десетилетие.
Освен това, макар цялата изразителност на етническото равновесие, до момента в който Абий не идва на власт, НФОТ господства в държавното управление в продължение на съвсем три десетилетия. Движението съставлява най-вече района Тиграй и популацията му - към 7% от цялото население на Етиопия. С повишаването на разочарованието от ръководството на обединението, безапелационното отменяне на легитимността на държавното управление - олицетворено от ескалацията и протеста в района Оромия от 2016 година - върви ръка за ръка с възходящото етническо напрежение в редица елементи на страната.
Кризата в Тиграй е основа за цялостен цивилен спор
За първи път федералното държавно управление на Етиопия е изправено пред директно предизвикателство от група, която управлява районен парламент и има забележителен боен потенциал. НФОТ освен напусна ръководещата коалиция, само че и непосредствено оспори нейния престиж. Тъй като изиграват основна роля в партизанската война против Дерг в предишното, водачите на Тиграй знаят по какъв начин да смъкват едно държавно управление.
В опит да смути Абий и да наложи настояванията си за по-голяма автономност за района Тиграй, НФОТ направи редица провокативни дейности през последната година. След като министър председателят отсрочи общите избори заради пандемията от Ковид-19, да вземем за пример, НФОТ се опълчи на заповедите му и организира свои лични избори, като на процедура откри Тиграй като страна в страната.
От своя страна министър председателят направи малко за усмиряване на напрежението. Въпреки деликатно култивирания си новаторски имидж, Абий остава боен водач, който се издигна до върха на разследващата организация на страната, преди да поеме премиерския пост. Инстинктът му е да реагира на провокации със мощ, а не да прави взаимни отстъпки. Той можеше да отговори на възходящата убеденост на НФОТ с целенасочени въздушни удари и по-късно да предложи мир при удобни условия. Вместо това той наказа НФОТ политически, както и военно - в края на 2020-та разпусна районното държавно управление на района Тиграй и ескалира спора. Изключвайки дейно водачите на опозиционното придвижване от политическата система, Абий си сложи капан и пося семето на военния конфликт.
Въпреки прогнозите си за бърза победа, Абий ще се бори да завоюва решителна победа против НФОТ, даже на цената на сразяващ спор с доста цивилни жертви. Етиопското централно държавно управление е по-силно, в сравнение с в предишното, само че е изправено пред голям брой провокации, които слагат под въпрос контрола върху голямата територия на Етиопия. Страната е една от най-големите в Африка, втора по население на континента и извънредно етнически разнообразна, като всеки район има свое държавно управление. Това значи, че колкото по-дълго продължава спорът, в Тиграй толкоз по-вероятно е други групи, борещи се за автономност и даже разединение - в това число от общността на Абий оромо, да се причислят към битката, умножавайки цикъла на репресии и протест.
Подобни терзания са основателни защото от 2020 г спорът в Тиграй не стихва като се изключи няколко краткотрайни прекъсвания на огъня, употребявани най-вече за прегрупиране на враждуващите сили. НФОТ и федералните сили си оспорват цели региони, като два пъти столичният град на Тиграй, Мекеле, беше превзет от държавното управление и от бунтовниците. Военните дейности предизвикаха голяма бежанска вълна към прилежащите Судан и Еритрея, а това пък породи политическо напрежение в Източна Африка. Не единствено това - Еритрея, която в предишното води тежък спор с Етиопия, през днешния ден поддържа държавното управление на Абий, защото се тормози от силите на НФОТ по границата си. Тъй като Тиграй граничи директно с Еритрея, всяка неустойчивост там е обсъждана като проблем от съседите на Етиопия.
Граждански спор в Етиопия тревожи цяла Африка
Военните интервенции в Тиграй бяха възобновени през октомври тази година на фона на ескалация на напрежението в прилежащите на Тиграй провинции - Амхара и Афар. Местните държавни управления също разполагат със свои военни сили, които за момента поддържат Абий против НФОТ. Самите бунтовници от Тиграй имат позиции в прилежащите райони, които бяха бомбардирани от държавното управление и предизвикаха цивилни жертви. По този метод с изключение на НФОТ, в спора могат да се включат и други райони, а това значи по-мащабен цивилен спор.
Ако Етиопия се върне към времената на цивилен спор, това ще се отрази на целия континент. Продължителната военна борба освен ще докара до съществени загуби на човешки живот в Етиопия, само че също по този начин ще даде ход на редица свързани изключителни обстановки. Нова бежанска рецесия ще обхване прилежащи страни, като Кения и Судан, като и двете към този момент одобряват доста бежанско или разселено население. В рамките на самата Етиопия има 1,8 милиона разселени души. Добавянето на още милиони бежанци, съчетано с проблеми в селскостопанското произвеждане и инфраструктурата, може да докара до дефицит на храна и да подкопае битката против Ковид-19.
Още по-тревожното е, че нескончаем спор може да се разлее в прилежащи страни, като Египет и Еритрея, които може да се изкушат да поддържат или федералното държавно управление, или бунтовническите армии, с цел да осъществят свои ползи. Вече има опасения, че президентът на Еритрея Исаяс Афверки ще даде военна поддръжка и помощ на Абий. Тесните взаимоотношения сред двамата водачи и фактът, че и двамата имат проблеми с НФОТ, към този момент накараха тиграянските водачи да ги обвинят в скрит план. Етническото разнообразие на Етиопия също по този начин дава опция за прилежащи страни да въздействат върху събития в страната - по този начин да вземем за пример, Еритрея и Судан имат очевидно наличие върху провинциите Тиграй и Афар, защото общностите имат исторически контакти с тези страни.
Битките към този момент ескалират - и съгласно известията има огромни жертви и опустошения. Международната общественост пропусна опцията да предотврати експлоадирането на спора, само че при предприемане на навременни и съгласувани дейности, огромните западни донори и авторитетни задгранични сътрудници като Китай и Африканския съюз, към момента биха могли да насърчат политическия развой за прекъсване на войната. Заедно те биха могли да накарат Абий и НФОТ да седнат на масата за договаряния и да подчертаят нуждата държавното управление да се върне към програмата си за промени. Наскоро Абий завоюва още един мандат отпред на страната в избори, бойкотирани в цели региони на Етиопия. Премиерът употребява военната изразителност, с цел да завоюва гласове и да притегли поддръжка за военните интервенции в Тиграй. Уверен в ходовете си, той експулсира членове на интернационалните филантропични организации, в това число представители на Организация на обединените нации, обвинявайки ги, че подкрепят бунтовниците и се намесват във вътрешните каузи на Адис Абеба.
Единният интернационален напън е необичайност в днешния многополюсен свят, само че призракът на огромния спор в Африканския рог в предишното би трябвало да подсети на районните и международните сили, че е нужно да работят за усмиряване на обстановката. Въпреки че имат доста разнообразни ползи и визии за Етиопия, Китай, Обединеното кралство, Съединени американски щати и Африканския съюз са създали обилни вложения в страната през последните години - от построяването на централата на Африканския съюз, до военната помощ и огромни планове за развиване. От всички тях няма да остане нищо в една необятна революция. Ако до края на 2021 година Етиопия влезе в пълномащабна революция, освен етиопците ще питат за какво интернационалната общественост не е направила нужното, с цел да предотврати районна злополука.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ