УЧЕНИ ПРЕДУПРЕЖДАВАТ: Преди 65 милиона години измират динозаврите. Сега ни очаква нещо подобно...
Преди към 65 милиона години измират динозаврите - последното огромно измиране на огромен биологичен тип. Учени предизвестяват, че в този момент се намираме в ранната фаза на сходна злополука. Но за разлика от всички предходни, тази е дело на индивида - провокирана от измененията в климата, разрушаването на местообитанията, замърсяването на околната среда и индустриалното селско стопанство.
За хората по света ще има доста по-малко храна. Само през идващите десетилетия се чака да изчезнат най-малко 1 милион типове - това предсказва Организация на обединените нации в отчет, оповестен през 2019 година. Като начало човечеството ще усети, че доста понижава съществуването на храни, споделя Кори Брадшоу, професор по световна екология от университета Flinders в Южна Австралия.
свързани новини8854на 02.07.2021
Причината за това - неналичието на опрашване на растенията. Математическите модели на Брадшоу демонстрират, че една трета от всички хранителни доставки в света зависят от опрашването, което правят пчелите. Ако те измрат, реколтите от селскостопански артикули ще намалеят. Освен това ще се стигне до по-силно размножаване на редица вредители по растенията, откакто естествените им врагове, измежду които са пчелите и други типове инсекти, няма да ги има.
Прехраната на милиони хора зависи и от редица диви скотски типове - изключително в крайбрежните региони. Там обаче запасите от риба са мощно намалели, което в допълнение заплашва индивида. Липсата на сигурност за прехраната, която е обвързвана и с увеличаващите се интервали на засушавания и наводнения ще засегне най-силно по-бедните райони в света - изключително Африка - в района южно от Сахара и елементи на Югоизточна Азия. Качеството на почвите евентуално също ще се утежни, когато измрат избрани микроорганизми. Някои учени допускат даже, че микроорганизмите евентуално ще измрат по-рано от редица други биологични типове. Липсата на микроорганизми ще докара до ерозия на почвите, което от своя страна влече след себе си наводнения, понижено изобилие и слаби реколти.
Измирането на микроорганизмите е извънредно рисково, тъй като органичната субстанция е нещо като лепило, което обезпечава заварката на всичко останало. Това може да се съпостави с приготовлението на кекс със сушени плодове. Сухите съставки се нуждаят от заварка, обезпечена от яйцата и нишестето, които го вършат мек и го оформят. В природата тази заварка обезпечават микроорганизмите.
Голяма част от сладководните ресурси се филтрира и преразпределя във влажните зони - водите от хималайския район да вземем за пример доставят близо 2 милиарда души с питейна вода. Ако влажните зони се окажат застрашени от намаляващата вегетация или цъфтежа на водорасли, човечеството ще разполага с доста по-малки количества питейна вода и вода за напояване.
Количеството на преваляванията пък вероятно ще се повлияе негативно от обезлесяването, заради което цели области ще бъдат застрашени от засушаване - развой, който се следи да вземем за пример в района на река Амазонка.
Намаляващите горски масиви и растителност пък оказват нездравословно въздействие върху климата и провокират от ден на ден рискови феномени, в това число горски пожари. Всички тези разнообразни развития на собствен ред водят до слаби реколти, всеобщ апетит на популацията, спорове за разпределението на оскъдните естествени запаси. А хората се пробват да се спасят от тях посредством всеобща миграция.
Според шведския еколог Карл Фолке от Stockholm Resilience Center, биологичното многообразие оказва помощ да се преодолее негативния резултат от измирането на обособени детайли от екологичната система - то е нещо като буфер, който е извънредно нужен и за индивида. Но таман този буфер е потърпевш в следствие от човешката активност.
Учени предизвестяват също, че загубата на биологично многообразие покачва и риска от пандемии, защото разрушаването на естествените местообитания на дивите животни прави контакта сред тях и хората все по-близък. Често представен образец за сходно развиване е експлоадирането на епидемията от ебола в Западна Африка през 2014 година. Предполага се, че той е бил провокиран от деца, които са си играли с прилепи. Макар произходът на новия ковид да не е дефинитивно обяснен, редица проучвания го свързват точно с дивите прилепи.
Независимо от пагубните прогнози, Томас Брукс от Световния съюз за запазване на природата (IUCN) гледа с оптимизъм към бъдещето: " Има голям брой образци за това, че на хората се е удало да преобърнат неподходящите трендове ". Завръщането на бобрите в Европа е образец за сходно развиване. Т.нар. " Червен лист " на измиращите типове, формиран от IUCN, демонстрира, че напъните за запазване на природата дават резултат. Наскоро извършено изследване сочи, че вредите, нанесени на природата от 1993 година насам, са щели да бъдат три до четири пъти по-големи, в случай че не бяха прилагани ограничения в отбрана на околната среда.
За хората по света ще има доста по-малко храна. Само през идващите десетилетия се чака да изчезнат най-малко 1 милион типове - това предсказва Организация на обединените нации в отчет, оповестен през 2019 година. Като начало човечеството ще усети, че доста понижава съществуването на храни, споделя Кори Брадшоу, професор по световна екология от университета Flinders в Южна Австралия.
свързани новини8854на 02.07.2021
Причината за това - неналичието на опрашване на растенията. Математическите модели на Брадшоу демонстрират, че една трета от всички хранителни доставки в света зависят от опрашването, което правят пчелите. Ако те измрат, реколтите от селскостопански артикули ще намалеят. Освен това ще се стигне до по-силно размножаване на редица вредители по растенията, откакто естествените им врагове, измежду които са пчелите и други типове инсекти, няма да ги има.
Прехраната на милиони хора зависи и от редица диви скотски типове - изключително в крайбрежните региони. Там обаче запасите от риба са мощно намалели, което в допълнение заплашва индивида. Липсата на сигурност за прехраната, която е обвързвана и с увеличаващите се интервали на засушавания и наводнения ще засегне най-силно по-бедните райони в света - изключително Африка - в района южно от Сахара и елементи на Югоизточна Азия. Качеството на почвите евентуално също ще се утежни, когато измрат избрани микроорганизми. Някои учени допускат даже, че микроорганизмите евентуално ще измрат по-рано от редица други биологични типове. Липсата на микроорганизми ще докара до ерозия на почвите, което от своя страна влече след себе си наводнения, понижено изобилие и слаби реколти.
Измирането на микроорганизмите е извънредно рисково, тъй като органичната субстанция е нещо като лепило, което обезпечава заварката на всичко останало. Това може да се съпостави с приготовлението на кекс със сушени плодове. Сухите съставки се нуждаят от заварка, обезпечена от яйцата и нишестето, които го вършат мек и го оформят. В природата тази заварка обезпечават микроорганизмите.
Голяма част от сладководните ресурси се филтрира и преразпределя във влажните зони - водите от хималайския район да вземем за пример доставят близо 2 милиарда души с питейна вода. Ако влажните зони се окажат застрашени от намаляващата вегетация или цъфтежа на водорасли, човечеството ще разполага с доста по-малки количества питейна вода и вода за напояване.
Количеството на преваляванията пък вероятно ще се повлияе негативно от обезлесяването, заради което цели области ще бъдат застрашени от засушаване - развой, който се следи да вземем за пример в района на река Амазонка.
Намаляващите горски масиви и растителност пък оказват нездравословно въздействие върху климата и провокират от ден на ден рискови феномени, в това число горски пожари. Всички тези разнообразни развития на собствен ред водят до слаби реколти, всеобщ апетит на популацията, спорове за разпределението на оскъдните естествени запаси. А хората се пробват да се спасят от тях посредством всеобща миграция.
Според шведския еколог Карл Фолке от Stockholm Resilience Center, биологичното многообразие оказва помощ да се преодолее негативния резултат от измирането на обособени детайли от екологичната система - то е нещо като буфер, който е извънредно нужен и за индивида. Но таман този буфер е потърпевш в следствие от човешката активност.
Учени предизвестяват също, че загубата на биологично многообразие покачва и риска от пандемии, защото разрушаването на естествените местообитания на дивите животни прави контакта сред тях и хората все по-близък. Често представен образец за сходно развиване е експлоадирането на епидемията от ебола в Западна Африка през 2014 година. Предполага се, че той е бил провокиран от деца, които са си играли с прилепи. Макар произходът на новия ковид да не е дефинитивно обяснен, редица проучвания го свързват точно с дивите прилепи.
Независимо от пагубните прогнози, Томас Брукс от Световния съюз за запазване на природата (IUCN) гледа с оптимизъм към бъдещето: " Има голям брой образци за това, че на хората се е удало да преобърнат неподходящите трендове ". Завръщането на бобрите в Европа е образец за сходно развиване. Т.нар. " Червен лист " на измиращите типове, формиран от IUCN, демонстрира, че напъните за запазване на природата дават резултат. Наскоро извършено изследване сочи, че вредите, нанесени на природата от 1993 година насам, са щели да бъдат три до четири пъти по-големи, в случай че не бяха прилагани ограничения в отбрана на околната среда.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ