Учени разкриха защо в Космоса е тъмно
От Земята съвсем всеки може да види Слънцето, което осветява всички обекти на нашата планета денем. Но в случай че се изкачите няколко хиляди километра, можете да наблюдавате от ден на ден и повече сгъстяващ се мрак. За елементарния човек поражда изцяло логически въпрос: „ Ако Слънцето свети от самото начало, тогава за какво е мрачно в Космоса “?
Най-точната информация, известна на индивида за нашата Вселена, е, че тя е доста, доста огромна, просто голяма. Общоприето е, че Вселената е зародила преди към 13,8 милиарда години. Това се случи по време на Големия гърмеж, до момента в който никой не може да каже за какво се е случило. Все още остава една от най-важните загадки на науката.
свързани новини3818на 18.04.2022
В продължение на голям брой години Вселената се уголемява във всички направления. В един миг тя стартира да се оформя. Вихри от сила раждат дребни частици. Минават хиляди години и те се трансформират в атоми. Приблизително по същото време се появява светлина, която стартира да се движи свободно в пространството.
Ако разгледаме Космоса по-подробно, като вземем поради всички диапазони на електромагнитното лъчение, се оказва, че в действителност то излъчва радиовълни в големи количества. Ако човешките очи можеха да ги възприемат, тогава нашата цивилизация щеше да живее в доста по-ярка Вселена.
Физиците са намерили отговора на въпроса за тъмнината в Космоса преди доста време. Тя се крие във обстоятелството, че Земята е заобиколена от много плътна атмосфера, състояща се от молекули О2, водород и други газове. Те са в положение да отразяват слънчевата светлина, действайки като милиарди дребни огледала. Това е огромно количество О2, което основава резултата на синьо небе над главите ни.
В галактическото пространство кислородът на практика липсва, най-малко плътността му не е задоволителна, с цел да може светлината от най-близкия източник да се отрази от него. Колкото и мощно да грее Слънцето, то постоянно ще бъде заобиколено от безконечен мрак. Но това се отнася единствено за обсега, забележим за човешкото око.
Поглеждайки в нощното небе, можете да видите познатите ни звезди. Но в действителност в този миг като че ли гледаме в предишното.
Това може да се изясни с обстоятелството, че в действителност човек вижда светлина, отразена преди доста години от доста далечни обекти. Всички звезди, забележими от Земята, в реалност се намират на разстояние от милиони светлинни години от нас. Съответно, колкото по-далеч е звездата, толкоз по-дълго светлината от нея лети до нашата планета.
И по този начин, забележима от Земята, галактиката Андромеда се намира на разстояние 2,3 милиона светлинни години от нашата планета. А това значи, че тъкмо толкоз отразена от него светлина отива към нас. Съответно виждаме проекцията на галактиката, както е изглеждала преди 2,3 милиона години. Дори познатото Слънце, което следим със забавяне от осем минути.
Най-точната информация, известна на индивида за нашата Вселена, е, че тя е доста, доста огромна, просто голяма. Общоприето е, че Вселената е зародила преди към 13,8 милиарда години. Това се случи по време на Големия гърмеж, до момента в който никой не може да каже за какво се е случило. Все още остава една от най-важните загадки на науката.
свързани новини3818на 18.04.2022
В продължение на голям брой години Вселената се уголемява във всички направления. В един миг тя стартира да се оформя. Вихри от сила раждат дребни частици. Минават хиляди години и те се трансформират в атоми. Приблизително по същото време се появява светлина, която стартира да се движи свободно в пространството.
Ако разгледаме Космоса по-подробно, като вземем поради всички диапазони на електромагнитното лъчение, се оказва, че в действителност то излъчва радиовълни в големи количества. Ако човешките очи можеха да ги възприемат, тогава нашата цивилизация щеше да живее в доста по-ярка Вселена.
Физиците са намерили отговора на въпроса за тъмнината в Космоса преди доста време. Тя се крие във обстоятелството, че Земята е заобиколена от много плътна атмосфера, състояща се от молекули О2, водород и други газове. Те са в положение да отразяват слънчевата светлина, действайки като милиарди дребни огледала. Това е огромно количество О2, което основава резултата на синьо небе над главите ни.
В галактическото пространство кислородът на практика липсва, най-малко плътността му не е задоволителна, с цел да може светлината от най-близкия източник да се отрази от него. Колкото и мощно да грее Слънцето, то постоянно ще бъде заобиколено от безконечен мрак. Но това се отнася единствено за обсега, забележим за човешкото око.
Поглеждайки в нощното небе, можете да видите познатите ни звезди. Но в действителност в този миг като че ли гледаме в предишното.
Това може да се изясни с обстоятелството, че в действителност човек вижда светлина, отразена преди доста години от доста далечни обекти. Всички звезди, забележими от Земята, в реалност се намират на разстояние от милиони светлинни години от нас. Съответно, колкото по-далеч е звездата, толкоз по-дълго светлината от нея лети до нашата планета.
И по този начин, забележима от Земята, галактиката Андромеда се намира на разстояние 2,3 милиона светлинни години от нашата планета. А това значи, че тъкмо толкоз отразена от него светлина отива към нас. Съответно виждаме проекцията на галактиката, както е изглеждала преди 2,3 милиона години. Дори познатото Слънце, което следим със забавяне от осем минути.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ