Преди няколко години Гърция на два пъти бе близо до

Преди няколко години Гърция на два пъти бе покрай държавен банкрут, а нейните финансови проблеми съвсем взривиха еврозоната. Днес обаче страната отбелязва подобен стопански напредък, какъвто няма в нито една друга страна от валутния съюз, отбелязва „ Ди Велт “ и акцентира, че безработицата спада, държавните задължения и неприятните заеми се топят, а кредитният рейтинг на страната следва да бъде нараснал.

Истинската работа следва

Все отново редица икономисти настояват, че това извънредно позитивно развиване не трябва да се надценява. Според тях същинската работа към момента следва – защото гръцката стопанска система продължава да се бори с проблемите, които доведоха и до рецесията от предишното. Държавните задължения остават високи, а стратегиите за икономии разкриха нови стопански и публични рани, чието зарастване може да трае с десетилетия.

Както показва „ Ди Велт “, съвсем никоя друга европейска стопанска система не се възвърне по този начин бързо след пандемията, както гръцката. През 2021 Брутният вътрешен продукт набъбна с 5,4 %, а през 2022 – с 8,4%. Очаква се наклонността да продължи и през тази, и през идната година, в това число тъй като към страната текат средства от възстановителните фондове на Европейски Съюз.

Второто най-високо равнище на беднотия в Европейски Съюз след България

Междувременно е маркиран 70-процентен растеж в износа, приходите са се повишили с 10 %, а вложенията от чужбина – с 40 на 100. Скъпите заеми, отпуснати от МВФ, бяха изплатени предварително предходната година. Въпреки това Гърция ще би трябвало да се бори още десетилетия наред, до момента в който овладее напълно високата си задлъжнялост, счита немското издание, което написа, че гърците са платили висока цена за огромните стопански триумфи.

Получените помощи от Европейски Съюз за пандемията и енергийната рецесия са едни от най-високите в Европейски Съюз, само че към държавното управление на Мицотакис се насочат рецензии, че не са били раздадени в сходство с действителните потребности. Поради това натискът към бъдещото държавно управление за повече обществени ограничения най-вероятно ще нарасне. „ Ди Велт “ отбелязва, че Гърция има едно от най-високите равнища на беднотия в Европейски Съюз, а списание " Щерн " написа, че по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията Гърция е втората най-бедна страна в Европейски Съюз след " първенеца " България.

Има и други притеснителни фактори. Нов феномен са бързорастящите цени на наемите в огромните градове Атина и Солун, редом порастват и разноските за живот: в последните месеци инфлацията бе измежду най-високите в Европа.

Засегната бе междинната класа

„ Бедност е имало постоянно, въпреки и по-малко, а и по-слабо публикувана “, споделя пред „ Тагесцайтунг “ икономистът професор Елиас Папайоану. „ Преди рецесията обаче тази беднотия бе „ невидима “, защото фамилиите с по-високи приходи подкрепяха по-бедните си родственици. Днес това към този момент не действа. “

Професорът се притеснява, че в идващите години неравенството единствено ще се усилва – наред с хората с най-ниски приходи рецесията засегна най-много представителите на междинната класа. Минималната работна заплата едвам неотдавна бе вдигната до 910 евро, което е значимо за доста от заетите. Но пък точно ниските заплати бяха една от аргументите за огромните продажби на гръцките компании в чужбина.

Друг проблем, който „ Тагесцайтунг “ посочва, е ниската продуктивност. Досегашният напредък се базира най-много на туризма и на търговията с недвижими парцели. Както показват брокерите – колкото повече туристи идват, толкоз повече желаят и да си купят къща в Гърция. Миналата година продажбите са достигнали рекордни нива, същото се чака и през тази година. И в двата бранша се влага интензивно, тъй като се разчита на бърза възвръщаемост на вложеното. Този резултат обаче скоро може да отпадне. „ Гърция има потребност от висок стопански напредък, доста над два %, с цел да се приближи до останалите страни в еврозоната “, споделя Папайаону. Той счита, че настоящият напредък ще продължи още 2-3 години, само че за по-нататъшния растеж Гърция ще би трябвало да модернизира стопанската система и обществото.

Гърция се нуждае от рационализация

„ Солидният напредък, който е от изгода за всички, има потребност от мощни и самостоятелни институции, ефикасно правораздаване, непартийна администрация и свободни медии. А през последните 10 години в тези сфери не бе направено съвсем нищо “, счита Папайоану. Освен това страната има потребност от съвременни браншове с висока продуктивност. В това отношение първите стъпки към този момент са факт – промишлените предприятия още веднъж влагат повече. Плюс е и дигитализацията, която притегля доста задгранични компании от сферата на високите технологии.