Защо бюрократичната НАСА тъпче на едно място?
Преди няколко дни частната компания СпейсЕкс оповести, че още през 2018 година може да реши да изпрати галактически транспортен съд “Драгън ” на път към Марс. Новината изненада мнозина, само че предизвика и някои въпроси. Как може СпейсЕкс да напредва, а НАСА буксува на едно място след милиарди долари вложени за космонавтика през годините?
Миналата седмица около новината за СпейсЕкс постъпи и още една вест – НАСА изиска от Конгреса $1.3 милиарда, с цел да построи своята нова чудовищна ракета SLS. Сенатът освен реши да удовлетвори желанието, само че предложи да се дадат още $995 милиона в допълнение. Остава да чакаме какво ще предложи и Камарата на представителите.
Докато нарастване с към $1 милиард звучи постоянно добре, щом е за космос (кога пък политиците ги е било грижа за космос въобще?), казусът е, че Сенатът предложи да ореже с $600 милиона бюджета за просвета, аеронавтика и технологии – същите технологии, които се употребяват за градежа на телескопи и спускаеми апарати, заради които НАСА към момента продължава да бъде обичана.
Но нееднократно сме подчертавали на страниците на КОСМОС БГ – НАСА през 2016 година е доста по-различна от НАСА през 1966 година, когато е подготвяла стратегия “Аполо ” за полети до Луната и когато е работила с 4.5% от средствата на данъкоплатците (в съпоставяне с по-малко от % днес). Навремето НАСА е била авангардна галактическа организация, която е привличала експерти от целия свят. Но през днешния ден тя наподобява по-скоро на останалите американски бюрократични организации, борещи се за оцеляване. И за повече пари.
След пенсионирането на галактическата совалка през 2011 година стотици хиляди хора бяха застрашени да останат на улицата. Нито един политик не би желал да поеме тази отговорност в Съединени американски щати. Поради тази причина новата ракета на НАСА SLS е основана да употребява оптимално детайли от галактическата совалка, включително гигантския горивен контейнер, както и двата твърдогориви странични ускорителя. Ракетата се оказва даже по-скъпа от галактическа совалка.
Проблемът е, че тази ракета ще лети най-рано през 2018 година на тестов полет, а полетът с астронавти се чака да е чак през 2023 година. На всичкото от горната страна към момента няма концепция къде тази ракета ще лети тогава. Но това няма значение за политиците. Никой от тях няма да изгуби политическата си кариера заради това, че не е извършил полет до Луната или Марс. Но ще бъде обиден, в случай че заради неговите дейности хора на Земята си изгубят работните места.
“Целта е да се харчат пари и да се основават работни места по метод, по който Съюз на съветските социалистически републики го правеше в личните си ракетни бюра ”, оповестява галактическият специалист Кийт Кауинг за БъзФийд (източник).
Ракетата SLS най-вероятно ще бъде издигната, само че ще стане по метод, по който към този момент се случи с “Международната галактическа станция ”. Преди едно-две десетилетия фокусът беше “Международната галактическа станция ” да бъде издигната непременно. А науката, която ще се прави на нея, остава неразбираема. Това докара до мощна рецензия от страна на доста учени, които така и така бяха на мнение, че е по-добре да изследваме космоса с роботи, в сравнение с да строим “Международна галактическа станция ” единствено с цел да има работни места и с цел да летят хора в космоса. Дори до ден сегашен НАСА не знае по какъв начин най-ефективно да употребява “Международната галактическа станция ” за научни цели и наподобява, че най-важното й приложение към този момент е просто на нея да се тестват нови технологии на частни компании, като галактическите кораби на частните компании СпейсЕкс и Орбитал, или пък пробни модули като този на Бигълоу Аероспейс.
В случая ракетата SLS ще бъде издигната, само че няма да остане нищо за останалите нужни неща- като да вземем за пример хардуера, който ти е необходим, с цел да стигнеш до Марс – спускаеми апарати, населен модул за пътешествието до такава степен и назад.
Същевременно частната компания СпейсЕкс възнамерява да прати цялостен галактически транспортен съд “Драгън ”, въпреки и в роботизиран вид към Червената планета, още през 2018 година. Колко ще им коства? Много по-малко, в сравнение с считат критиците, написа Кийт Кауинг за НАСА Уоч. Засега цената за изстрелването на “Фолкън 9 Хеви ” възлиза на $90 милиона. Но СпейсЕкс към този момент почва да натрупа в хангара си употребявани още веднъж степени на ракети, които биха могли да се употребяват за структурата на марсианската им ракета.
Илон Мъск, създателят на СпейсЕкс, може да е самоуверен идеалист, само че в същото време е разумен предприемач. Той знае доста добре, че за пътешествието към Марс му трябват пари. Но до момента в който НАСА чака пари от Конгреса и се надява на идващите избори кранчето да не секне, СпейсЕкс развива галактически бизнес посредством изстрелването на спътници, посредством развиването на интернет и така нататък Даже по-късно през актуалната година СпейсЕкс ще изстреля и български сателит за нашата компания Булсатком. Очевидно моментът е назрял и има задоволително пари в джоба на Мъск, с цел да пристъпи към идната стъпка – а точно да прати транспортен съд към Марс.
НАСА има какво да се поучи от него.
