Преди няколко дни американска телевизионна репортерка разпитваше жителите на Кабул

Преди няколко дни американска телевизионна кореспондентка разпитваше жителите на Кабул какво чакат след неизбежното идване на талибаните на власт. В една или друга степен всички бяха обезпокоени, само че отговорът на една млада жена (името ѝ не бе упоменато от съображения за сигурност) се заби като отровна стрела в мозъка ми. Тя отговори малко и ясно: „ Да ме убият! “ Каза го относително умерено, без гласът ѝ да трепери, без хълцане и подсмърчане, без сълзи в очите.

От уточняващите въпроси се разбра, че кара магистратура с американска стипендия, което в очите на талибаните е извънредно тежко закононарушение, наказващо се със гибел. Безименното момиче изясни, че не можела да се възползва от програмата за евакуиране, защото тя обхващала единствено тези афганистански жители, които директно са работели за армията или посолството на Съединени американски щати (преводачи, механически и всевъзможен различен обслужващ персонал), а тя просто е учела. Нямала опция да напусне независимо страната, защото не разполагала нито с задоволително пари, нито с нужните документи. Пък и към този момент било прекомерно късно. Не се оплакваше и не обвиняваше никого. Изглежда беше приела ориста си и се беше примирила.

В своята хилядолетна история Афганистан е бил обект на инвазия от всички велики империи, само че никоя не е съумяла да го покори трайно. Като се стартира от Александър Македонски и Чингис хан, преминем през британците и стигнем до руснаците, чиято десетгодишна военна случка бе измежду една от аргументите за краха на Съветския съюз. Питам се с кой ум американците взеха решение, че те ще съумеят?

Вярно, те се задържаха два пъти по-дълго от руснаците. Но с цената на няколко трилиона $, десетки хиляди убити и осакатени (включително и психически) американски военнослужещи, в пъти повече жертви измежду бунтовниците и локалното цивилно население. Резултатът е разрушена страна, в която талибаните са по-силни от всеки път. Изтеглянето на непознатите войски е единственият вероятен излаз, само че следствията са ужасяващи освен за американците, само че и за прилежащите страни и Европа, които ще бъдат залети от нова емигрантска вълна.

Вчера (16 август - бел. ред.) предните отряди на талибаните влязоха в Кабул. Някои ги посрещнаха като освободители от неверниците, други с вярата, че ще донесат въпреки всичко някаква непоклатимост и успокоение в разкъсваната от непрекъснати цивилен войни страна. Трети с незаинтересованост и равнодушие. Четвърти с терзания за бизнеса, работата и бъдещето си. А някои просто знаят, че е пристигнал краят на живота им.

Опитвам се да си показва какво прави в този момент Безименното момиче. Има ли семейство, което да я поддържа? Има ли обичан мъж, който да я отбрани? Или чака в самотност неизбежната си орис? Жива ли е още? Или към този момент е пребита с камъни, тояги или с каквото там извършват смъртните си присъди тези изроди? Плакала ли е? Успяла ли е да резервира хладнокръвие и да посрещне гибелта с достолепие? Или е се е молела на палачите си за благосклонност, а те са ѝ се присмивали, обиждали са я и са я заплювали? Мъчила ли се е дълго, преди гибелта да я утеши?

Имам и още доста въпроси към мощните на деня, които са виновни за цялата тази покруса. Но тях ще си ги спестя, тъй като са изпълнени с яд и нецензурни думи.

Вместо това ще се помоля за Безименното момиче и за всички останали безименни девойки и момчета, дами и мъже в Афганистан, които ще платят с живота си поради нечии непознати неточности.

 

Чавдар Михов