Приказка за един ток
Преди доста, доста години имало една страна. В нея нищо не било като хората. Особено хората.
Дърветата растели изкривено, изключително крушите, магаретата стоели и се запъвали по мостовете, кучетата лаели, керваните обаче изобщо не вървели, тъй като били банкрутирали и били следствени, дори и кучетата не лаели, ами мяукали, тъй като съгласно Истанбулската спогодба, в която никой не вярвал, те имали право на самоопределяне и по тази причина дори някои и не мяукали, ами ровели земята. И като ги питаш какво са се разровили, дават отговор: " Мх, че какво!? Къртица съм, по този начин се усещам и точка! ".
Абе изобщо – странна страна. Високи сини долини, реки и златни коронки на предните зъби. На някои от ромите.
В тая страна, когато станели заран от сън, хората си сварявали кафениче мощна ракия, поръчвали си по телефона порция бейби кебапчета от близката сръбска скара, изпращали децата си и престарелите си родителите на работа, самите те отваряли фейсбук профилите си и започвали да разискват постовете един другиму. В постовете най-често се говорело за това какъв брой е ненормално всичко в близост. А то си било напълно обикновено по ограниченията на тая страна: птиците цъфтели, дърветата пеели, зимно време падал доларът, лятно време се вдигало еврото, от самото начало се вдигали прахуляк и звук. И всичко си вървяло някак си. И противоположното.
Един ден се случило по този начин, че в тая страна токът липсващ.
Тук ток, там ток – няма го! Сутрин стават хората – възпламеняват си лампите, а вместо от лампите да заструи ведра светлина – ха, що да видиш! – заструява леплив, мастилен мрак или нещо сходно, примерно – мармалад от сини сливи. Но не и ток! Луда работа!
И печка да пуснеш, тъй като на открито е люта пролет и дърво и камък се пукат от мека топлота – няма брат! – от печката излиза единствено хрипкав тон и реотаните викат, че нещо не им е доста добре и през днешния ден няма да създават калории. Че то каква топлота без ток?! Вие термодинамика нещо да сте чували?!
Министрите и техният ръководител, който бил едно момче от наоколо до града, се раздрусали също. Защото в такива случаи те знаели – изчезне ток, изчезнат парите, изчезне златният запас или нещо друго, сякаш нищожно, а тоя пусти народ незабавно се подвига на протести и стартира да роптае! И дори някои почват да заплашват, че имат връзки с избрани попове от арменски генезис и в случай че се наложи – дори и имейл ще им изпратят, та да се оплачат от държавното управление!
Затова министрите и техният ръководител споделили: " О, тая работа по този начин няма да се размине! Ще разнищим ние всичко тука, в близост! Това не е смешка работа – това са най-малко пет кила електрони! Ток е това, ей! Кулони, нютони, волтове и ватове, джаули, тесли, фаради и омове – къде са се дянали?! Това да не са ти пет милиарда лв., че да ги отмъкнеш и да се скриеш в някой офис в центъра на столицата! Както се прави нормално. Ами че това е тока на народа брей! С него нашият отруден народец си зарежда айфоните, че да може да оре, да сее и да сади пирер! И бейби рукола!
Ще открием ние кой отмъкна тока, в случай че ще да се наложи да го търсим и на кучето в гъ...хм тук към този момент може да ни обвинят и в полов тормоз...Но по този начин де – ще го намерим ние! Мътните да го вземат! Всъщност – по този начин да се споделя може ли? Не е ли политнекоректно? Я по-добре по този начин: Бистрите да го вземат! ".
Разтърсили се министърите и техният ръководител – някой подвига килима, различен ревизира в тубата с лепило, трети занича под полата на омбудсмана на републиката, съдят го за полов тормоз надлежно, той си излежава присъдата на Сейшелските острови и отново запрята ръкави, па търси ли търси. А на открито мрак и единствено ситният дъждец се сипе и напоява земята три ли пет ли недели или нещо такова.
Накрая ръководителят на министърите взема решение да потърси и там, дето никой левент, никой наследник от майка раждан не се е престрашавал да търси – право в тв приемника! Защото знае, мъдрецът му с влъхва, че в случай че не откриеш нещо дори и в гугъл, ще се наложи да го потърсиш чак в дребния екран, вероятно в случай че нямаш огромен, семсе и триинчов.
Отива, разбийш ли, ръководителят до тв приемника и го пуска. Ще речете – той да не го е държал в пандиза, та да го пуска? Но не, не е по този начин – господин ръководителят в пандиза не държи никого - ни притежатели на банки, ни висши магистрати, ни други рецидивисти, камо ли тв приемници. Пуснал го по този начин – посредством копчето. Цък. И няма никакви избрани антиципации, упования един тип, просто бил решил да погледа енимъл планет за едни котенца. И какво да видиш – по тв приемника дават една жена.
Досущ като жена. В смисъл – с глава, уши, ръце и долни крака, коса растяща от главата и всякакви други неща. Гледа ръководителят – дамата в тв приемника приказва – значи – жива и здрава е, няма потребност от неговата помощ (председателят бил в предишното пожарникар и де що видел – помагал и спасявал, един път избавил дори муха от паяк) – можем да минем на различен канал, вика си, и таман да пресира копчето на дистанцията, та да смени канала – що да види! Жената вика: Аз отмъкнах тока!
Председателят седи като сащисан! Жената си смъква обувката и вика – ето това е тока! И навира тока си в мутрата на репортерката, все едно оная не е виждала ток. Репортерката гнусливо плюе настрани, па вика: " Вие значи по този начин! Отмъкнахте тока, а в този момент народът седи без ток и чати в туитър на мрачно! Срамота! Така и турчин не го е клал тоя народ, както вие му отнехте тока, колкото и малоумно да е това съпоставяне! ".
Ама дамата с тока вика: Аз изобщо нямам желание да лишавам тока на народа! Ще му го дам незабавно, единствено би трябвало тука с теслата и рендето да си поиграя, та да му трансформира малко по този начин цената, че нещо не ми харесва!
Ааа добре – вика репортерката, а ръководителят потрива ръце, вика си мислено: " Ще ги разнищя аз тия, напряко нищо няма да им направя, по този начин съм им набрал! Ама нищичко, кълна се! ".
И цъкнал мощно, та сменил канала. Отишъл право на кошмари в кухнята, където давали по какъв начин един готвач с тулум, в който умерено трима турци могат да седнат да пият кафе, готви без ток. Приготвя на открит огън накладен от ледени висулки чорба от чиста водица с малко тъжни размисли, нарязани на ситно и малко горчиви подозрения – на усет.
А дамата с тока правилно – върнала го на народа. Тя била подставено лице или нещо друго там, по-неприлично, на някаква ошфорка ли на офшорка ли, та върнала тока на народа, но с по-друга цена. По една торба жълтици за лъжица ток. Ма това, че никой към този момент няма жълтици и че тока не се мери с лъжици – кой ти гледа!
Важното е, че от тоя ден ток имало за народа, че дори и за другите дет не са от народа. А министрите и ръководителят им били удовлетворени и щастливи, народът се къпел в благополучие, щото с вода не обичал, не било неговото, а народът обичал да бъде себе си и всякакви други работи...и изобщо в смисъл всичко станало мега крепко, положително, неповторимо, грабващо и усмиващо деня с мирис на шоколад при изтриване, само че за повече информация, разбийш ли, прочетете листовката.
Дърветата растели изкривено, изключително крушите, магаретата стоели и се запъвали по мостовете, кучетата лаели, керваните обаче изобщо не вървели, тъй като били банкрутирали и били следствени, дори и кучетата не лаели, ами мяукали, тъй като съгласно Истанбулската спогодба, в която никой не вярвал, те имали право на самоопределяне и по тази причина дори някои и не мяукали, ами ровели земята. И като ги питаш какво са се разровили, дават отговор: " Мх, че какво!? Къртица съм, по този начин се усещам и точка! ".
Абе изобщо – странна страна. Високи сини долини, реки и златни коронки на предните зъби. На някои от ромите.
В тая страна, когато станели заран от сън, хората си сварявали кафениче мощна ракия, поръчвали си по телефона порция бейби кебапчета от близката сръбска скара, изпращали децата си и престарелите си родителите на работа, самите те отваряли фейсбук профилите си и започвали да разискват постовете един другиму. В постовете най-често се говорело за това какъв брой е ненормално всичко в близост. А то си било напълно обикновено по ограниченията на тая страна: птиците цъфтели, дърветата пеели, зимно време падал доларът, лятно време се вдигало еврото, от самото начало се вдигали прахуляк и звук. И всичко си вървяло някак си. И противоположното.
Един ден се случило по този начин, че в тая страна токът липсващ.
Тук ток, там ток – няма го! Сутрин стават хората – възпламеняват си лампите, а вместо от лампите да заструи ведра светлина – ха, що да видиш! – заструява леплив, мастилен мрак или нещо сходно, примерно – мармалад от сини сливи. Но не и ток! Луда работа!
И печка да пуснеш, тъй като на открито е люта пролет и дърво и камък се пукат от мека топлота – няма брат! – от печката излиза единствено хрипкав тон и реотаните викат, че нещо не им е доста добре и през днешния ден няма да създават калории. Че то каква топлота без ток?! Вие термодинамика нещо да сте чували?!
Министрите и техният ръководител, който бил едно момче от наоколо до града, се раздрусали също. Защото в такива случаи те знаели – изчезне ток, изчезнат парите, изчезне златният запас или нещо друго, сякаш нищожно, а тоя пусти народ незабавно се подвига на протести и стартира да роптае! И дори някои почват да заплашват, че имат връзки с избрани попове от арменски генезис и в случай че се наложи – дори и имейл ще им изпратят, та да се оплачат от държавното управление!
Затова министрите и техният ръководител споделили: " О, тая работа по този начин няма да се размине! Ще разнищим ние всичко тука, в близост! Това не е смешка работа – това са най-малко пет кила електрони! Ток е това, ей! Кулони, нютони, волтове и ватове, джаули, тесли, фаради и омове – къде са се дянали?! Това да не са ти пет милиарда лв., че да ги отмъкнеш и да се скриеш в някой офис в центъра на столицата! Както се прави нормално. Ами че това е тока на народа брей! С него нашият отруден народец си зарежда айфоните, че да може да оре, да сее и да сади пирер! И бейби рукола!
Ще открием ние кой отмъкна тока, в случай че ще да се наложи да го търсим и на кучето в гъ...хм тук към този момент може да ни обвинят и в полов тормоз...Но по този начин де – ще го намерим ние! Мътните да го вземат! Всъщност – по този начин да се споделя може ли? Не е ли политнекоректно? Я по-добре по този начин: Бистрите да го вземат! ".
Разтърсили се министърите и техният ръководител – някой подвига килима, различен ревизира в тубата с лепило, трети занича под полата на омбудсмана на републиката, съдят го за полов тормоз надлежно, той си излежава присъдата на Сейшелските острови и отново запрята ръкави, па търси ли търси. А на открито мрак и единствено ситният дъждец се сипе и напоява земята три ли пет ли недели или нещо такова.
Накрая ръководителят на министърите взема решение да потърси и там, дето никой левент, никой наследник от майка раждан не се е престрашавал да търси – право в тв приемника! Защото знае, мъдрецът му с влъхва, че в случай че не откриеш нещо дори и в гугъл, ще се наложи да го потърсиш чак в дребния екран, вероятно в случай че нямаш огромен, семсе и триинчов.
Отива, разбийш ли, ръководителят до тв приемника и го пуска. Ще речете – той да не го е държал в пандиза, та да го пуска? Но не, не е по този начин – господин ръководителят в пандиза не държи никого - ни притежатели на банки, ни висши магистрати, ни други рецидивисти, камо ли тв приемници. Пуснал го по този начин – посредством копчето. Цък. И няма никакви избрани антиципации, упования един тип, просто бил решил да погледа енимъл планет за едни котенца. И какво да видиш – по тв приемника дават една жена.
Досущ като жена. В смисъл – с глава, уши, ръце и долни крака, коса растяща от главата и всякакви други неща. Гледа ръководителят – дамата в тв приемника приказва – значи – жива и здрава е, няма потребност от неговата помощ (председателят бил в предишното пожарникар и де що видел – помагал и спасявал, един път избавил дори муха от паяк) – можем да минем на различен канал, вика си, и таман да пресира копчето на дистанцията, та да смени канала – що да види! Жената вика: Аз отмъкнах тока!
Председателят седи като сащисан! Жената си смъква обувката и вика – ето това е тока! И навира тока си в мутрата на репортерката, все едно оная не е виждала ток. Репортерката гнусливо плюе настрани, па вика: " Вие значи по този начин! Отмъкнахте тока, а в този момент народът седи без ток и чати в туитър на мрачно! Срамота! Така и турчин не го е клал тоя народ, както вие му отнехте тока, колкото и малоумно да е това съпоставяне! ".
Ама дамата с тока вика: Аз изобщо нямам желание да лишавам тока на народа! Ще му го дам незабавно, единствено би трябвало тука с теслата и рендето да си поиграя, та да му трансформира малко по този начин цената, че нещо не ми харесва!
Ааа добре – вика репортерката, а ръководителят потрива ръце, вика си мислено: " Ще ги разнищя аз тия, напряко нищо няма да им направя, по този начин съм им набрал! Ама нищичко, кълна се! ".
И цъкнал мощно, та сменил канала. Отишъл право на кошмари в кухнята, където давали по какъв начин един готвач с тулум, в който умерено трима турци могат да седнат да пият кафе, готви без ток. Приготвя на открит огън накладен от ледени висулки чорба от чиста водица с малко тъжни размисли, нарязани на ситно и малко горчиви подозрения – на усет.
А дамата с тока правилно – върнала го на народа. Тя била подставено лице или нещо друго там, по-неприлично, на някаква ошфорка ли на офшорка ли, та върнала тока на народа, но с по-друга цена. По една торба жълтици за лъжица ток. Ма това, че никой към този момент няма жълтици и че тока не се мери с лъжици – кой ти гледа!
Важното е, че от тоя ден ток имало за народа, че дори и за другите дет не са от народа. А министрите и ръководителят им били удовлетворени и щастливи, народът се къпел в благополучие, щото с вода не обичал, не било неговото, а народът обичал да бъде себе си и всякакви други работи...и изобщо в смисъл всичко станало мега крепко, положително, неповторимо, грабващо и усмиващо деня с мирис на шоколад при изтриване, само че за повече информация, разбийш ли, прочетете листовката.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ