Доброто, което сториш, ти се връща, лошото, което правиш, правиш на себе си
.
Преди доста години в Индия живяла жена, която в края на всяка седмица приготвяла чапати (индийски хляб). По традиция един се пече за семейството и един за бедните – като се оставя на прага на къщата.
Всяка неделя пред вратата на дамата, за самун чакал дрипльо с гърбица. Той вземал хляба и казвал:
– Доброто, което сториш, ти се връща; неприятното, което правиш, правиш на себе си.
Жената не разбирала думите на гърбушкото, само че с времето почнало да я ядосва това, че вместо да й благодари, загдето му дава самун, той все по този начин недружелюбно мърморел тия думи.
Затова решила да се отърве от него и приготвила самун, в който поставила отрова.
Зачакала го да пристигна, само че почувствала скрупули, изхвърлила отровния самун и оставила, както постоянно, топла питка за бедняка.
Дошъл той, взел питката и си тръгнал още веднъж със същите думи:
– Доброто, което сториш, ти се връща; неприятното, което правиш, правиш на себе си.
Същата вечер се случило нещо необикновено.
На вратата се почукало, дамата отворила и видяла на прага сина си, който се прибирал от пътешествие в чужбина.
Той разказал на майка си по какъв начин по-рано денем му прилошало от дългия път, тъй като не бил ял с дни. На помощ му се притекъл един прегърбен човек, който му споделил:
– Момко, вземи този самун, той е единственото, което имам. Дава ми го една добра жена всяка неделя, само че ти имаш по-голяма потребност от мен!
В този миг майката схванала какво е можело да стане, в случай че бе дала на гърбушкото отровния самун и най-накрая проумяла думите му…
