Преди големия концерт на 7 август в Античния театър на

Преди огромния концерт на 7 август в Античния спектакъл на Пловдив Людмил Стайков ме опитва за " Време разделно ", само че реши, че съм доста млада за ролята Не влизам в обществени мрежи, само че ми описват каква завист се лее там Съхраняването на паметта по никакъв начин не интересува обществото ни Никъде в света артистите не се разделят на млади и остарели, а на можещи и неможещи Стига с това разделяне, ставаме смешни в тази наша обичана държавица, споделят  певицата и брачният партньор й, фамозният композитор Стефан Димитров в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
Богдана Карадочева и Стефан Димитров на 7 август излизат в Античния спектакъл на Пловдив за следващия театър в триумфалната им кариера. Шоуто е с мотото " Безнадежден случай " - по този начин се споделят и обединените им записки, чиято премиера под тепетата е на 5 август в хотел " Хилтън ". Книгата събра аплодисменти из половин България, а в този момент победоносният й поход продължава. Специални посетители в Античния спектакъл са Васил Найденов, Благовест и Светослав Аргирови, " Вариант Б ", " Бон бон ", ще има и доста изненади. На видео стена ще вървят фрагменти от балета на Стефан Димитров " Сънят на Пилат ", режисура на хореографа Василий Медведев.

Под небето на Пловдив ще прозвучат някои от най-великите шлагери на Богдана Карадочева с музиката на Стефан Димитров - " Дано ", " Иване, Иване ", " Самотен ловджия е сърцето ", " Безнадежден случай " Е Ето какво показа огромната певица за изкуството, битието ни и нравите.
-->
 

- Госпожо Карадочева, за какво избрахте Античния спектакъл за това самобитно завръщане, макар че вие в никакъв случай не сте слизали от сцената?

- Античният спектакъл е божествено място - с атмосфера и особена сила, каквито няма на никое място в България. Красотата му е от епохи.

- Разказвате в книгата си, че в Пловдив - на един от всенародните празници, сте имала концерти на всеки кръговиден час в продължение нацяло денонощие.

- Като че ли беше на 8 март. Приключения не ми липсват. Те те вършат жив. Нашата специалност е доста особена - постоянно е с висок адреналин. И в последно време тъкмо той ми липсва.

- Но съгласно някои хора специалността ви е лесна.

- Всъщност тя е доста сложна. Винаги да си в добра физическа форма, да изглеждаш обичайно - и косата, и ръцетеЕ Да си сигурен, че микрофонът ти работи, че апаратурата ти е съвършена. Но когато решиш, че е вечно, че ти е орис, просто би трябвало да й се посветиш.  

- Васил Найденов ще извиси глас за " Сбогом, моя обич ", която вие изпявате първа. Каква е историята?

- " Сбогом, моя обич " прозвуча в сериала " Почти проверка ". Но доста лирично, тъй като в сюжета става дума за трагичната орис на жена, в ролята беше Цветана Манева. След това Стефан направи вид за Васил.

- А по кое време за първи път с него излязохте на една сцена?

- Преди доста години в Канада. Васил тогава беше на пианото и даже не знаех за другия му гений. Когато се прибрахме в България, се оказа, че той към този момент беше записал " Адаптация ". След като я чух, незабавно му звъннах, с цел да го запитвам за какво не ми е споделил до момента, че пее толкоз божествено. С него се познаваме от деца, бяхме в едно учебно заведение. Между нас има химия - обичаме се, разбираме се. Понякога се майтапим, че сме като остаряло семейство, само че с младежи.

- Публиката чака да чуе и някои от обичаните ви шансони. Питате ли се по какъв начин щеше да се развие кариерата ви, в случай че " националната власт " не беше осуетила поканата за участия в паметната " Олимпия "?

- Откакто се помня, съм възпитавана в любознание, екстаз и почит пред френската музика и просвета. Учех езика от дете. Още вардя писмото, в което притежателят и управител на " Олимпия " Бруно Кокатрикс оферираше да пея в първата част на огромните концерти в залата - на Шарл Азнавур, на Жилбер Беко, Бог знае още на кого. Императорът на поп музиката в Европа, както го назоваха, ме беше чул на " Златният Орфей ". Но тогава не ме пуснаха. По-късно Съдбата ми направи този подарък - да пея в Париж, да се срещна и да поддържам връзка с изключителни персони, някои от тях да ми станат другари. За първи път съумях да отпътува, с помощта на Емил Димитров. С него всяка вечер в продължение на месец изнасяхме зрелище в спектакъл " Леуропен ". Обожавам Париж и доста ми е мъчително, че му се случват всички тези неща, които гледаме по телевизионните репортажи.

- Вдигнете малко завесата над новите песни за Античния спектакъл.

- Те са в моя жанр, по хубави текстове.

- Между тях ще има ли и ваши?

- Не.

- Вие сякаш не се изживявате като създател?

- За да твориш стихове, би трябвало да си стихотворец, да имаш осенение свише, да получиш заложба от Бога. Аз пиша текстове, които напасвам с музиката.

- И вашите гении не са малко, даже сте могла да влезете в киното. 

- Пробваха ме за " Време разделно ", само че Людмил Стайков в последна сметка реши, че съм доста млада - не си припомням тъкмо за коя роля ставаше дума. Трябваше да играя в сериала на Васил Мирчев " Неочаквана почивка ". Точно по това време можех да отпътува и с Вили Казасян за Япония. Но бях бременна - по-важно от киното и от турнето беше да си родя детето. Пяла съм и в спектакъл - в " Унижените и оскърбените " на Филип Филипов по Достоевски в Народния. Кристиян Платов ми акомпанираше на циганския романс. Всичко съм правила. 

- И сте се срещала със международни музиканти...

- С Тина Търнър се запознахме в Българска национална телевизия. Седнахме, пихме кафе, споделих й, че съм й огромна почитателка, че съм била на нейни концерти в България и чужбина. Беше й забавно да беседваме, не беше единствено от вежливост. Преди години отидохме със Стефан в Милано особено за концерт на Стиви Уондър. И двамата го обожаваме. Бяхме с другари, когато към нас се приближи импресариото на Стиви Уондър и сподели, че след края на шоуто ще ни заведе при него. В първия миг даже малко се усъмних, само че след овациите го последвахме към гримьорната. Стиви Уондър пристигна след пет минути, а ние щяхме да припаднем от неспокойствие. Обяснихме му, че аз съм певица, че Стефан е композитор. Стиви беше толкоз откровен, толкоз обаятелен. Когато Стефан му сподели, че е талантлив, той хвана ръката му и запита " Наистина ли ви харесва музиката ми? " Говорихме си доста, беше невероятна среща. Това са огромните актьори - огромни персони. Свестни и естествени. Винаги ми е било доста забавно, когато съм била на една сцена с тях. Отдадени са оптимално на това, което вършат. И това е възхитително.

- Между тях сякаш не виреят снобизъм и звездомания.

- Не, несъмнено. Виж, тук всички са " неповторими " и " велики ". Просто е смешно. На младите, несъмнено, че искам триумф, само че миличките би трябвало да мислят за думичките, които пеят. Да пеят по-сериозни неща. Текстът е обръщение и би трябвало да стигне до публиката. Да има басня, да има драматургия.

- Все по този начин ли преживявате парадоксите и парадоксите във всекидневието ни? 

- Ами, да, постоянно се нервирам. В началото на 90-те кипеше страхотна еуфория, бяхме цялостни с сила. Решихме, че всичко е завършило. А в този момент с какво се занимават? И тогава в Парламента избухваха разногласия, само че на доста високо равнище, тъй като и от двете страни имаше интелигентни хора. Слава Богу, че най-малко сформираха държавно управление. Все едно какво. Да вървим непрекъснато на избори, няма смисъл - историята се повтаря всякога. 

- Вие сте в инициативния комитет, който издигна кандидатурата на професор Вили Лилков за столичен кмет. С какво ви завоюва?

- Той е образован и заслужен мъж. Наясно е с всички проблеми на София. Много от дълго време го познавам - одобрявам го, имам му доверие.

- Вашето мнение за алтернативата 24 май или 3 март?

- Категорично съм за 24 май. Никога няма да не помни по какъв начин майка ми и баба ми плачеха от неспокойствие, от трогване на тази дата. Няма българин, който да не се просълзява, когато чуе " Върви, народе, възродени " - в това число и аз. 24 май като народен празник най-сетне ще ни сплоти. Стига с това разделяне, ставаме смешни в тази наша дребна обичана държавица. 

- Пеете: Ако до всяко положително създание, застане още едноЕ Какво не ни доближава, с цел да сме по-добри?

- Не знам. Вижте единствено каква завист се излива. Кому е нужно? Всеки ден по новините слушаме и гледаме за пребити възрастни хора, за пияни и дрогирани водачи. Не влизам в никакви обществени мрежи, само че ми описват какви неща се пишат там. Защо? Всеки си върви по своя път. Но има и свестни хора - прелестни, умни, мислещи, чувствителни. Но те не са толкоз изявени, колкото другите. Когато правиш положително, не вдигаш звук, правиш го за индивида против теб и за себе си. Не с цел да парадираш.

- Какво се случи със записите на вашето предаване " Почти среднощ е " по Нова телевизия? С Васил Найденов тогава интервюирахте изключителни музиканти и актьори, доста от които към този момент ги няма.

- Бяхме създали прелестни портрети на сътрудници, които от дълго време не са измежду нас. Но ето по този начин става в този живот. А и съхраняването на паметта очевидно по никакъв начин не интересува обществото ни. Не му е мощна линия. Постоянно някой подмята: Този е млад, оня е остарял. Младостта не е ореол, би трябвало да създаваш. Никъде в света артистите не се разделят на млади и остарели, единствено на можещи и неможещи.

- Ще чуем ли ваш шлагер в идващия филм на сина ви, надарения режисьор Лъчезар Аврамов?

- Не ме е поканил. Важното е той да работи, че и в киното ни има толкоз проблеми.

- Внуците ви желаят ли да пеете дружно?

- Не. И двамата са в Музикалното учебно заведение. Големият приключи седми клас. Харесва ми, че там има друга просвета - те знаят кой е Моцарт и Бетовен, това е  доста значимо. Прекрасни деца, боготворя ги.

- Какви тоалети сте приготвила за Античния спектакъл?

- Още не знам. Но ще са в черно - това е цветът за сцената, тя го желае. В него се усещам най-спокойно и най-уютно.