Всяко зло за добро, наистина ли?
Преди години не харесвах израза " Всяко зло за положително ". Звучеше ми либералистичен, високомерен или безпричинно оптимистичен. Та тук и в този момент, когато ни се случва нещо неприятно, ние имаме своето право на яд, тъга, горест. Кой тъкмо има право да загатва, че възприятията ни са несъответстващи и пресилени? Кой е не запомнил какво е да си на дъното? Кой е измислил и кой употребява въобще този израз? Вероятно някой претръпнал към живота дървен мъдрец...
Трябваха ми години опит, с цел да схвана какво се има поради в тази поговорка. Тя не трябва да се схваща категорично в границите на сегашния миг и смисълът й не е в потискането или непризнаването на съответните усеща. Напротив, тя се пробва да даде по-широк взор върху нещата от живота и да донесе утешение – че всичко си има бездънен, по-голям от нас смисъл, и че нищо не се случва единствено с концепцията да ни смачка. Загубата в другите нейни проявления – на здраве, на статут, на опора, е началото на път към себе си. Проблемът с този израз може би е в думата " всяко ". Как би могла в действителност всяка покруса в живота ни да е за положително? Нечия гибел, загуба на другарство, физическа контузия или нелечима болест, провалена сериозна връзка, банкрут... белким всичко е прежалимо, белким всичко се трансформира в положителни последствия?
Вероятно не всичко. Смъртта на непосредствен човек по принцип е непрежалима. Но от време на време неналичието на даден човек отваря пространство и хоризонти, които са потребни за оживялата персона. Правят я по-силна и независима, по-завършена. А и гибелта не е краят – тази мисъл оказва помощ...
Загубата в другите нейни проявления – на здраве, на статут, на опора, е началото на път към себе си. Дава ни се късмет да разберем доста повече за своята същина и благоприятни условия, както и да извлечем действителните цели, стремежи и потребности, които от време на време дремят заровени под " естествения ", добре спретнат животец. Всяка гибел е късмет за ново раждане и това не е факсимиле. Необходимо е да почине нещо в нас, с цел да отвори място за друго, в множеството случаи – за по-добро. Съществува по-голяма картина и всякога, когато нещо ни бива отнето, на негово място се дава по-добър късмет, биваме защитени от още по-голяма загуба или просто му е пристигнало времето да си отиде от живота ни. Вселената има своите способи да ни направлява и ние просто би трябвало да й се доверим. Няма по какъв начин да обхванем целия план от тясната си субективна позицийка. " Не знаеш какво печелиш, когато губиш. " И противоположното.
Следващия път, когато преживявате загуба, доверете се. Съществуват причина и смисъл, без значение дали вие ги виждате.
Aнтония Нотева е на 38 години и живее в София. Има 6-годишен стаж като майка, 14-годишен стаж като държавен чиновник и най-малко 25-годишен стаж в писменото изложение на персонални мисли и страсти. Освен дневници, есета, писма, публикации, написа и стихове, а преди 4 години и книга, която един ден ще види бял свят.
Трябваха ми години опит, с цел да схвана какво се има поради в тази поговорка. Тя не трябва да се схваща категорично в границите на сегашния миг и смисълът й не е в потискането или непризнаването на съответните усеща. Напротив, тя се пробва да даде по-широк взор върху нещата от живота и да донесе утешение – че всичко си има бездънен, по-голям от нас смисъл, и че нищо не се случва единствено с концепцията да ни смачка. Загубата в другите нейни проявления – на здраве, на статут, на опора, е началото на път към себе си. Проблемът с този израз може би е в думата " всяко ". Как би могла в действителност всяка покруса в живота ни да е за положително? Нечия гибел, загуба на другарство, физическа контузия или нелечима болест, провалена сериозна връзка, банкрут... белким всичко е прежалимо, белким всичко се трансформира в положителни последствия?
Вероятно не всичко. Смъртта на непосредствен човек по принцип е непрежалима. Но от време на време неналичието на даден човек отваря пространство и хоризонти, които са потребни за оживялата персона. Правят я по-силна и независима, по-завършена. А и гибелта не е краят – тази мисъл оказва помощ...
Загубата в другите нейни проявления – на здраве, на статут, на опора, е началото на път към себе си. Дава ни се късмет да разберем доста повече за своята същина и благоприятни условия, както и да извлечем действителните цели, стремежи и потребности, които от време на време дремят заровени под " естествения ", добре спретнат животец. Всяка гибел е късмет за ново раждане и това не е факсимиле. Необходимо е да почине нещо в нас, с цел да отвори място за друго, в множеството случаи – за по-добро. Съществува по-голяма картина и всякога, когато нещо ни бива отнето, на негово място се дава по-добър късмет, биваме защитени от още по-голяма загуба или просто му е пристигнало времето да си отиде от живота ни. Вселената има своите способи да ни направлява и ние просто би трябвало да й се доверим. Няма по какъв начин да обхванем целия план от тясната си субективна позицийка. " Не знаеш какво печелиш, когато губиш. " И противоположното.
Следващия път, когато преживявате загуба, доверете се. Съществуват причина и смисъл, без значение дали вие ги виждате.
Aнтония Нотева е на 38 години и живее в София. Има 6-годишен стаж като майка, 14-годишен стаж като държавен чиновник и най-малко 25-годишен стаж в писменото изложение на персонални мисли и страсти. Освен дневници, есета, писма, публикации, написа и стихове, а преди 4 години и книга, която един ден ще види бял свят.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ