Преди години, на един от първите си лидерски постове, претърпях

Преди години, на един от първите си лидерски постове, претърпях смяна, която в никакъв случай няма да не помни. Нахоках един от членовете на екипа си (да го назовем Дейвид) за огромен негов гаф. Бях в правото си, само че сигурно можех да избера по-деликатен метод. Реакцията на Дейвид бе бърза и остра: „ Знаеш ли, ти си от вида мениджъри, които всички ненавиждаме. “

Ау!

Никой не обича да го подлагат на критика. Част от човешката природа е да се радваме, когато сме прави, и да се усещаме засегнати, когато сгрешим. Работата е там, че всички се нуждаем от рецензия. Въпреки че нормално сме привлечени от хора, които споделят възгледите ни, същински ни оказват помощ да се развиваме тези, които ни се опълчват. Именно те ни показват нашите слабостите и дефекти. Да, хората, които ни провокират, ни вършат по-добри.

Как оказва помощ прочувствената просветеност   в такива моменти?

Емоционалната просветеност включва умеенето да разпознаваме и разбираме страстите си и да използваме тази информация при вземането на решения.

Понякога не би трябвало да се вслушваме в рецензиите – да вземем за пример когато са основани на неистини или поднесени по метод, който срутва възприятието ни за себестойност. В множеството случаи обаче е добре да си вземаме записка. 

Когато получаваме противоположна връзка, би трябвало да се стремим да вадим поучения от нея, а не да разрешаваме на страстите да затварят съзнанието ни. Ключът е да сме самодейни, а не да се мъчим да противодействаме.

В този ред на мисли, ето кои реакции прочувствено интелигентните хора се стараят да заобикалят, когато получават рецензия:

1. Не омаловажават казуса.

Когато ви подлагат на критика, първата ви мисъл евентуално е: Наистина ли е чак толкоз значимо?

Може би е, а може би не. За индивида, който е показал грешката ви,  е  чак толкоз значимо. Бъдете сигурни, че същото се отнася и за останалите.

Помнете: Когато се стремите към съвършенство, детайлите са от голяма важност.

2. Не търсете рационално пояснение на нерационалното си държание.

Когато бях младеж и татко ми се прибираше и ме питаше за какво не съм изхвърлил боклука, аз отговарях:

„ Ами, един тип го изхвърлих. Виж, оставил съм го до входната врата. Мислех да го изхвърля след няколко минути. “

Тази тактичност не работеше тогава, не работи и в този момент.

3. Не си измислят оправдания.

Ако някой има куража да ви каже, че презентацията ви е била скучна, не губете време за оправдания, че не сте имали задоволително време, с цел да се подготвите, или че не сте знаели пред каква аудитория ще говорите. Вместо това попитайте за какво е била скучна, а по-късно слушайте деликатно.

4. Не се мъчат да потвърдят правотата си.

Тук желая да вметна нещо. Очевидно не трябва автоматизирано да поемате удара за нещо, което не сте създали, а и има условия, при които е належащо да се защитавате.

По принцип обаче, настройката да си вземате поука от рецензиите е най-хубавата тактичност. Ако непрестанно смятате, че сте в правото си, сигурно пропускате нещо.