Страх, срам и съвест
Преди години имах един началник, психолог, който споделяше, че хората се стимулират към деяние, предизвикани от три неща – боязън, позор и съвест. Трите „ С “.
И тези равнища се развиват, свързани са, съставляват конструктивен комплекс у приключената персона, кративна мощ в живота. Най-примитивното – при дребните деца (страх), след това при по-големите (срам), до приключената персона, притежаваща съвест. Изобщо не знам дали това е правилно за науката или той си го е измислил, само че аз го намирам за правилно.
Очаква се, че когато към този момент си персона, т.е когато те пусне мама самичък да се оправяш в живота, ще се развиваш по своя воля по този начин, че да не нарушаваш човешкия ред, а претекстът ти за деяние ще е главно съвестта, не страха.
За жал, на всички места към мен срещам хора развити (а даже и това липсва често) единствено до равнище „ боязън “. Сякаш нищо не става без да бъде предизвикан страхът.
Дали ще работят през днешния ден, зависи от това дали ще влезе шефа в офиса, или пък ще ги заплаши клиент с оплакване – би трябвало наложително да премине тръпката на опасността, с цел да създадат каквото и да е!
Забелязали ли сте какъв брой пъти около кошмарното качество на ремонтите в София да вземем за пример се приказва за това, че няма надзор, че я няма „ сопата “. Няма я „ твърдата ръка “, която да ги накара да се опасяват за хляба си, с цел да се задвижат и да подредят правилно тези грозни плочки по този начин, че най-малко да са равни. Колко по-ниско равнище може да има, какво въобще чакаме?
Не знам дали огромните средновековни катедрали са строени под опасност. Но дръзвам да настоявам, че когато хората се стимулират за деяние единствено от боязън, че когато имат тези големи дупки в ценностната система, в никакъв случай нищо хубаво не произлиза от това. Иначе щяхме да имаме хубави улици, качествени услуги, повече излекувани хора, смислени медии, първокласен живот.
Само хора с развита съвест могат да се се стремят към освен това от хранене, обособяване и размножаване в живота. Само те могат да се стремят към съвършенство, хубост, единствено те облагородяват и оставят нещо след себе си.
Това си мислех, седнала в едно кафене пред катедралата Санта Мария дел Фиоре във Флоренция. Сякаш всеки служащ по тази катедрала е бил доста повече персона от хората през днешния ден, на които първата им работа заран е да постнат някоя фейсбук жалейка, че отново би трябвало да вървят на работа.
Знаете ли, че хилядите тухлички на купола на катедралата не са залепени – те се държат по този начин една за друга сами, ей по този начин, от самата им класификация. И стоят там, и не падат, към този момент 599 години. Вие представяте ли си живота преди 599 години? Без течаща вода, без ток, без кран, без доктор.
Да, знам, че са били закърмени първо със страхот Бога, че това е имало доста огромно значение за средновековния човек. Но въобще нямам доверие, че тези прелести са произлезли от възприятие на боязън. Не, те са произлезли от блян към съвършенство. Строени са от хора, на които са им били налице и трите " С ". А такива през днешния ден се срещат все по-рядко.
Да си сама на 33 не е толкоз ужасно!
И тези равнища се развиват, свързани са, съставляват конструктивен комплекс у приключената персона, кративна мощ в живота. Най-примитивното – при дребните деца (страх), след това при по-големите (срам), до приключената персона, притежаваща съвест. Изобщо не знам дали това е правилно за науката или той си го е измислил, само че аз го намирам за правилно.
Очаква се, че когато към този момент си персона, т.е когато те пусне мама самичък да се оправяш в живота, ще се развиваш по своя воля по този начин, че да не нарушаваш човешкия ред, а претекстът ти за деяние ще е главно съвестта, не страха.
За жал, на всички места към мен срещам хора развити (а даже и това липсва често) единствено до равнище „ боязън “. Сякаш нищо не става без да бъде предизвикан страхът.
Дали ще работят през днешния ден, зависи от това дали ще влезе шефа в офиса, или пък ще ги заплаши клиент с оплакване – би трябвало наложително да премине тръпката на опасността, с цел да създадат каквото и да е!
Забелязали ли сте какъв брой пъти около кошмарното качество на ремонтите в София да вземем за пример се приказва за това, че няма надзор, че я няма „ сопата “. Няма я „ твърдата ръка “, която да ги накара да се опасяват за хляба си, с цел да се задвижат и да подредят правилно тези грозни плочки по този начин, че най-малко да са равни. Колко по-ниско равнище може да има, какво въобще чакаме?
Не знам дали огромните средновековни катедрали са строени под опасност. Но дръзвам да настоявам, че когато хората се стимулират за деяние единствено от боязън, че когато имат тези големи дупки в ценностната система, в никакъв случай нищо хубаво не произлиза от това. Иначе щяхме да имаме хубави улици, качествени услуги, повече излекувани хора, смислени медии, първокласен живот.
Само хора с развита съвест могат да се се стремят към освен това от хранене, обособяване и размножаване в живота. Само те могат да се стремят към съвършенство, хубост, единствено те облагородяват и оставят нещо след себе си.
Това си мислех, седнала в едно кафене пред катедралата Санта Мария дел Фиоре във Флоренция. Сякаш всеки служащ по тази катедрала е бил доста повече персона от хората през днешния ден, на които първата им работа заран е да постнат някоя фейсбук жалейка, че отново би трябвало да вървят на работа.
Знаете ли, че хилядите тухлички на купола на катедралата не са залепени – те се държат по този начин една за друга сами, ей по този начин, от самата им класификация. И стоят там, и не падат, към този момент 599 години. Вие представяте ли си живота преди 599 години? Без течаща вода, без ток, без кран, без доктор.
Да, знам, че са били закърмени първо със страхот Бога, че това е имало доста огромно значение за средновековния човек. Но въобще нямам доверие, че тези прелести са произлезли от възприятие на боязън. Не, те са произлезли от блян към съвършенство. Строени са от хора, на които са им били налице и трите " С ". А такива през днешния ден се срещат все по-рядко.
Да си сама на 33 не е толкоз ужасно!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ