Калин Терзийски: Опошляването
Преди две-три седмици ме поканиха в предаването " Търси се " на бТВ. Стана ми прелестно.
Винаги се вълнувам (макар и да се върша на небрежно-безразличен), когато ми следва огромно изявление.
Приемам го като предизвикателство. Приемам го като опция. Приемам го като естрада. Приемам го като сцена. Приемам го като среща с непозната, само че вълнуваща, да речем - аудитория.
Приятно ми е, че ще мога да раздвижа мозъка си, душата си, с цел да отговоря по най-хубавия метод, тъкмо както желая - както постоянно съм желал - допустимо най-честно и най-задълбочено. Но не неясно или скучно.
Чаках деня за фотосите. Денят пристигна. Днес, по здрач.
Бях освободил следобеда си - и тая детайлност е значима: даже човек с опит в даването на изявленията въпреки всичко има потребност от време, с цел да се приготви и да обмисли по какъв начин да приказва.
Тая подготовка - съвсем през целия ден - е, с цел да стане изявлението маскимално положително. Полезно (но не в пошлия смисъл). Да е потребно за идеите с които съм зает, за литературата, за мен като публицист, за публиката... Да бъде вдъхновяващо и да дава на хората нови гледни точки...
И ето - изявлението стартира.
Както постоянно - малко с напрежение, сковано, както си е в малкия екран. Аз още преди началото имах леко неприятно възприятие, по-скоро предусещане, че посоката, в която ще тръгнат водещите, ще е такава, каквато не ми се желае да е. Тоест - баналните клишета, куриозните пикантерии, пиенето, " неуспехите ", виновността пред хората...
И в действителност - още от първите въпроси...
Но белким отново?! - споделих си. - Няма ли най-накрая някой публицист въпреки всичко да измисли нещо малко по-различно?
Няма ли публицистите да престанат с това вулгарно снизяване на нещата... с това ожълтяване, с това дребнотемие?
Така си споделих и въздъхнах. Двете водещи, изцяло в стила на новата, все по-тъмно пожълтяваща публицистика, публицистиката на долните гащи и на пикантните детайлности, на " това желаят хората " - започнаха с клишетата: Вие по кое време бяхте най-зле? Вашите демони, алкохола имаме поради... Кога бяхте най-близо до ръба? Вие на ръба ли живеете? Как спряхте? Вашите провали... На кого бихте се извинили?
Стана ми фактически неприятно. Дадох си сметка за момент: Ето - аз съм публицист. Имам 23 книги зад тила си. Три единствено за последната година. Животът ми за последните две години (в които не пия и капка алкохол) е един непрестанен писателски и креативен труд. В тия две години съм нарисувал и куп картини, написал съм стотици публикации, борил съм се за благородни дела.
Няма няма... Дай да приказваме за вашите демони - алкохола имаме поради.
Аз попитах, към този момент малко по-нервно: А вие като сте ме поканили, не знаете ли, че в действителност съм публицист, а не просто алкохолик? Че не пия от години, само че от доста много години пиша? Случайно знаете ли, че моите книги се четат на 10 езика по целия свят?
Ама ние сме ви поканили като човек! - съобщи по-пълната от двете водещи, очевидно озлобена от външността си.
Аз въздъхнах: И значи индивидът е това, което пие... или вероятно е спрял да пие?
Човекът, който сте поканили, няма изобщо за какво (според вас) да бъде питан какво прави сега, каква книга написа, какви битки води...
Човекът, който интересува вас, журналистките - и посредством вас - и подложения на процедурата по солидно оглупяване народ - само пие или стопира пиенето? И това, единствено това е значимото?
Това е единственото, за което може да се приказва с един публицист?
Представяте ли си, душици благи (попитах ги наум), че сте поканили Хемингуей или Фицджералд. Или Фокнър (тук с отвращение се сетих, че българинът чуе ли имена на огромни хора, ревва: " Ти с тия ли се сравняваш бе, отпадък?! " Но на тоя низък и безнравствен всичко българин ще кажа: " Не, с никого не се съпоставям - давам образец! " ). Тия същите - Хемингуей, Фокнър - са пиели и в никакъв случай не са спирали. И са умрели от алкохолизма си. Та Вие, в случай че ги подмамехте в студиото си - във Вашата клюкарска клопка за опошляване на нещата, най-вероятно щяхте да ги питате: " Вие на ръба ли сте? Пиенето ли Ви направи такива чешити, каквито сте? Сега, гледаме Ви, сте във форма - очевидно не пиете? А? А кое Ви накара да пиете? А хората към Вас по какъв начин одобряваха пиенето Ви? "
Това ли са " човешките въпроси ", благи публицисти? Това ли би трябвало непрестанно и само да пита журналистът, когато интервюира създател? Който - сред другите неща - е и пил... в миналото през живота си...
Това ли е?
Казах на дамите: " Вижте, водещи като Диков са ме питали: Абе, викаш, издал си 22 книги - но аз за какво те знам единствено от пиянските ти изцепки и от любовниците ти (жени на милионери)? "
И аз какво да му кажа?
Може би трябваше да кажа по този начин: " Ами не е ли ясно, че Вие, както и всичките Ви сътрудници, влезнали в коловоза на най-пошлата меркантилност, на най-ниската измама, на безспорното печалбарско равнодушие - единствено от това се интересувате! "
Та не е ли ясно, че като представяш един прочут публицист само с пиенето му, загърбвайки и изцяло изключвайки целия му труд, целия му живот отвън по този начин обичаната ви гъделичкаща тематика за пиенето (и секса евентуално)... ти просто правиш по този начин, че... ЗА НЕГО НАРОДЪТ ДА ЗНАЕ САМО ТОВА!
И НАРОДЪТ към този момент ще ЖИВЕЕ НЕ С КУЛТУРАТА, КОЯТО СЪЗДАВАТ НЕГОВИТЕ ТВОРЦИ, А С КЛЮКИТЕ И БРЪТВЕЖИТЕ ОКОЛО ТЯХНОТО ПИЕНЕ ИЛИ СЕКС!
Няма просвета. Няма лирика. Няма изложения. Няма " новите ви креативен проекти ". Няма и капка почитание - към труда и към гения. Има патологично (но в това време мъртвешки безразлично, механично, трупно) сграбчване в " тематиките които интересуват хората ". Пиене, вероятно - секс, изневери, драми и сантиментални ровичкания в бельото.
Не мислите ли, споделих им, че да се основава непрестанно за мен тоя облик - Калин Терзийски=алкохол - е нездравословно за мене, най-малкото? Аз пристигам да ви направя услуга. Да направя малко по-интересно предаването ви. Да се чуе от него и нещо автентично или най-малко по-сериозно въображаемо. Но не!
Вие желаете да ме вкарата във вашия си шаблон... И какво ми остава, колкото и да не съм параноик - откакто вие даже не погледнахте стихосбирката, която ви донесох, а се залепихте за тематиката за алкохола - с изключение на да си помисля, че просто имате някаква стратегия за дискредитиране на неуместните български създатели?
За да си извършите жълтеещото предаване, вие сте подготвени да употребявате по най-егоистичен метод индивида, пристигнал при вас доверчиво и доброжелателно, сърдечно. Готови сте да го употребявате в негова щета и по-късно да го изпратите по живо по крепко... Да върви и да си блъска главата по въпроса: за какво българският народ толкоз деградира и за какво не се интересува от изкуство, а от това - какъв брой пият хората на изкуството? - по този начин им споделих.
Но естествено - не на глас.
Опитах се да им го обясня с къде-къде по-благи думи. И предаването свърши.
Напрегнато.
Без почитание.
Журналистите, които видяха, че едно от телата, една от душите, които те си бяха приготвили да изконсумират, с цел да си изпълнят проекта - не е покорна. Не им се връзва. Не прави това, което на тях им се коства, че всеки човек е задължен да прави, щом са му оказали величественото снизхождение да го поканят - да преглътне всичко. Включително и това, че цялото предаване е обидно за него със своята ограниченост.
Казах им: Аз постоянно приказвам за алкохола, тая тематика е значима за мен... аз я представям постоянно най-най намерено...
Но за какво тя е ЕДИНСТВЕНАТА? Защо, демон да го вземе, не казахте и думичка за новата ми книга? За излялзлата ми преди малко на британски книга " Има ли кой да ви обича? " Защо? Защо, душици, единствено с цел да начешете пошлото любознание на тълпата, блъскате единствено въпроси за пиенето и житейските провали? Защо?
Като свършихме, едната от двете водещи ми сподели: " Ние сме афектирани, за първи път някой се държи по този начин. Всички другояче са ни признателни... "
Аз попитах: " Че защо да съм ви признателен? За това, че не казахте и дума за мен като публицист, като художник, като създател, като обществено зает човек... че дори и за мен като ЧОВЕК?! От всичко, което казахте и поискахте да кажа аз, аз трябваше да изляза просто един злощастник, който е спрял пиенето.
И в този момент би трябвало да има гузна съвест...
Водещата напълно се вбеси и сподели, че съм неблагодарник...
Че по какъв начин? - учудих се, - Аз работих за вас - два часа! Вие си изкарвате парите с това нещо... А ги изкарвате с моя труд. Но аз от това нямам никаква изгода! Само щета... Вреда за мен и за обществото, дами! Вреда, която може да се опише по този начин: Представихте писателя като алкохолик, хората занапред нататък ще мислят за него единствено през това ваше мнение... А българската литература ще завоюва единствено още едно празно място - празното място на един " медийно погубен " създател.
На разлъка им споделих: " Няма да излъчвате това предаване! Или вероятно - в случай че кажете най-малко една дума за опрощение и помиряване - поради вашето неуважително държание. Тогава ще помисля. Чуйте: Дойдох ви на крайници. Отделих от времето си. От живота си. Допуснах ви в битието си. В интимния си свят. Бях почтен и оголен за вас. А вие влязохте като неблагодарни наематели. Които взимат каквото им падне, изцапват всичко и си потеглят - удовлетворени, че ще си вземат парите. Тъмно-жълтите пари.
И по този начин. Тръгнах си.
И в този момент си мисля: Ако това, към този момент снимано, само че неприятно за мен и обидно за хората на изкуството предаване, въпреки всичко излезе... Ще би трябвало да взема други ограничения.
Но какви ограничения могат да се взимат против една огромна наклонност?
Срещу тая голяма наклонност, теглеща към това - да превърнем всичко в кочина, в безпросветна дивотия; без почитание, без стойност, бъкаща и бълваща само добра храна за най-ниските любознания на хората. За сърбежите им.
Не знам какви ограничения биха могли да се вземат.
Освен да се каже истината и да се приказва за нея.
Простащината, благи хора, се възпитава. Ей по този начин - незабелязано. Когато чуете някой ден, че за Хемингуей не се знае нищо друго, не се знае ни " За кого бие камбаната ", ни " Старецът и морето ", а се знае единствено това, че е бил алкохолик, знайте, че те са победили!
Тия, като двете госпожи от " Търси се ". Победили са, взели са си паричките и с цялостно равнодушие са траяли напред. Към нови ОПОШЛЯВАНИЯ.
Винаги се вълнувам (макар и да се върша на небрежно-безразличен), когато ми следва огромно изявление.
Приемам го като предизвикателство. Приемам го като опция. Приемам го като естрада. Приемам го като сцена. Приемам го като среща с непозната, само че вълнуваща, да речем - аудитория.
Приятно ми е, че ще мога да раздвижа мозъка си, душата си, с цел да отговоря по най-хубавия метод, тъкмо както желая - както постоянно съм желал - допустимо най-честно и най-задълбочено. Но не неясно или скучно.
Чаках деня за фотосите. Денят пристигна. Днес, по здрач.
Бях освободил следобеда си - и тая детайлност е значима: даже човек с опит в даването на изявленията въпреки всичко има потребност от време, с цел да се приготви и да обмисли по какъв начин да приказва.
Тая подготовка - съвсем през целия ден - е, с цел да стане изявлението маскимално положително. Полезно (но не в пошлия смисъл). Да е потребно за идеите с които съм зает, за литературата, за мен като публицист, за публиката... Да бъде вдъхновяващо и да дава на хората нови гледни точки...
И ето - изявлението стартира.
Както постоянно - малко с напрежение, сковано, както си е в малкия екран. Аз още преди началото имах леко неприятно възприятие, по-скоро предусещане, че посоката, в която ще тръгнат водещите, ще е такава, каквато не ми се желае да е. Тоест - баналните клишета, куриозните пикантерии, пиенето, " неуспехите ", виновността пред хората...
И в действителност - още от първите въпроси...
Но белким отново?! - споделих си. - Няма ли най-накрая някой публицист въпреки всичко да измисли нещо малко по-различно?
Няма ли публицистите да престанат с това вулгарно снизяване на нещата... с това ожълтяване, с това дребнотемие?
Така си споделих и въздъхнах. Двете водещи, изцяло в стила на новата, все по-тъмно пожълтяваща публицистика, публицистиката на долните гащи и на пикантните детайлности, на " това желаят хората " - започнаха с клишетата: Вие по кое време бяхте най-зле? Вашите демони, алкохола имаме поради... Кога бяхте най-близо до ръба? Вие на ръба ли живеете? Как спряхте? Вашите провали... На кого бихте се извинили?
Стана ми фактически неприятно. Дадох си сметка за момент: Ето - аз съм публицист. Имам 23 книги зад тила си. Три единствено за последната година. Животът ми за последните две години (в които не пия и капка алкохол) е един непрестанен писателски и креативен труд. В тия две години съм нарисувал и куп картини, написал съм стотици публикации, борил съм се за благородни дела.
Няма няма... Дай да приказваме за вашите демони - алкохола имаме поради.
Аз попитах, към този момент малко по-нервно: А вие като сте ме поканили, не знаете ли, че в действителност съм публицист, а не просто алкохолик? Че не пия от години, само че от доста много години пиша? Случайно знаете ли, че моите книги се четат на 10 езика по целия свят?
Ама ние сме ви поканили като човек! - съобщи по-пълната от двете водещи, очевидно озлобена от външността си.
Аз въздъхнах: И значи индивидът е това, което пие... или вероятно е спрял да пие?
Човекът, който сте поканили, няма изобщо за какво (според вас) да бъде питан какво прави сега, каква книга написа, какви битки води...
Човекът, който интересува вас, журналистките - и посредством вас - и подложения на процедурата по солидно оглупяване народ - само пие или стопира пиенето? И това, единствено това е значимото?
Това е единственото, за което може да се приказва с един публицист?
Представяте ли си, душици благи (попитах ги наум), че сте поканили Хемингуей или Фицджералд. Или Фокнър (тук с отвращение се сетих, че българинът чуе ли имена на огромни хора, ревва: " Ти с тия ли се сравняваш бе, отпадък?! " Но на тоя низък и безнравствен всичко българин ще кажа: " Не, с никого не се съпоставям - давам образец! " ). Тия същите - Хемингуей, Фокнър - са пиели и в никакъв случай не са спирали. И са умрели от алкохолизма си. Та Вие, в случай че ги подмамехте в студиото си - във Вашата клюкарска клопка за опошляване на нещата, най-вероятно щяхте да ги питате: " Вие на ръба ли сте? Пиенето ли Ви направи такива чешити, каквито сте? Сега, гледаме Ви, сте във форма - очевидно не пиете? А? А кое Ви накара да пиете? А хората към Вас по какъв начин одобряваха пиенето Ви? "
Това ли са " човешките въпроси ", благи публицисти? Това ли би трябвало непрестанно и само да пита журналистът, когато интервюира създател? Който - сред другите неща - е и пил... в миналото през живота си...
Това ли е?
Казах на дамите: " Вижте, водещи като Диков са ме питали: Абе, викаш, издал си 22 книги - но аз за какво те знам единствено от пиянските ти изцепки и от любовниците ти (жени на милионери)? "
И аз какво да му кажа?
Може би трябваше да кажа по този начин: " Ами не е ли ясно, че Вие, както и всичките Ви сътрудници, влезнали в коловоза на най-пошлата меркантилност, на най-ниската измама, на безспорното печалбарско равнодушие - единствено от това се интересувате! "
Та не е ли ясно, че като представяш един прочут публицист само с пиенето му, загърбвайки и изцяло изключвайки целия му труд, целия му живот отвън по този начин обичаната ви гъделичкаща тематика за пиенето (и секса евентуално)... ти просто правиш по този начин, че... ЗА НЕГО НАРОДЪТ ДА ЗНАЕ САМО ТОВА!
И НАРОДЪТ към този момент ще ЖИВЕЕ НЕ С КУЛТУРАТА, КОЯТО СЪЗДАВАТ НЕГОВИТЕ ТВОРЦИ, А С КЛЮКИТЕ И БРЪТВЕЖИТЕ ОКОЛО ТЯХНОТО ПИЕНЕ ИЛИ СЕКС!
Няма просвета. Няма лирика. Няма изложения. Няма " новите ви креативен проекти ". Няма и капка почитание - към труда и към гения. Има патологично (но в това време мъртвешки безразлично, механично, трупно) сграбчване в " тематиките които интересуват хората ". Пиене, вероятно - секс, изневери, драми и сантиментални ровичкания в бельото.
Не мислите ли, споделих им, че да се основава непрестанно за мен тоя облик - Калин Терзийски=алкохол - е нездравословно за мене, най-малкото? Аз пристигам да ви направя услуга. Да направя малко по-интересно предаването ви. Да се чуе от него и нещо автентично или най-малко по-сериозно въображаемо. Но не!
Вие желаете да ме вкарата във вашия си шаблон... И какво ми остава, колкото и да не съм параноик - откакто вие даже не погледнахте стихосбирката, която ви донесох, а се залепихте за тематиката за алкохола - с изключение на да си помисля, че просто имате някаква стратегия за дискредитиране на неуместните български създатели?
За да си извършите жълтеещото предаване, вие сте подготвени да употребявате по най-егоистичен метод индивида, пристигнал при вас доверчиво и доброжелателно, сърдечно. Готови сте да го употребявате в негова щета и по-късно да го изпратите по живо по крепко... Да върви и да си блъска главата по въпроса: за какво българският народ толкоз деградира и за какво не се интересува от изкуство, а от това - какъв брой пият хората на изкуството? - по този начин им споделих.
Но естествено - не на глас.
Опитах се да им го обясня с къде-къде по-благи думи. И предаването свърши.
Напрегнато.
Без почитание.
Журналистите, които видяха, че едно от телата, една от душите, които те си бяха приготвили да изконсумират, с цел да си изпълнят проекта - не е покорна. Не им се връзва. Не прави това, което на тях им се коства, че всеки човек е задължен да прави, щом са му оказали величественото снизхождение да го поканят - да преглътне всичко. Включително и това, че цялото предаване е обидно за него със своята ограниченост.
Казах им: Аз постоянно приказвам за алкохола, тая тематика е значима за мен... аз я представям постоянно най-най намерено...
Но за какво тя е ЕДИНСТВЕНАТА? Защо, демон да го вземе, не казахте и думичка за новата ми книга? За излялзлата ми преди малко на британски книга " Има ли кой да ви обича? " Защо? Защо, душици, единствено с цел да начешете пошлото любознание на тълпата, блъскате единствено въпроси за пиенето и житейските провали? Защо?
Като свършихме, едната от двете водещи ми сподели: " Ние сме афектирани, за първи път някой се държи по този начин. Всички другояче са ни признателни... "
Аз попитах: " Че защо да съм ви признателен? За това, че не казахте и дума за мен като публицист, като художник, като създател, като обществено зает човек... че дори и за мен като ЧОВЕК?! От всичко, което казахте и поискахте да кажа аз, аз трябваше да изляза просто един злощастник, който е спрял пиенето.
И в този момент би трябвало да има гузна съвест...
Водещата напълно се вбеси и сподели, че съм неблагодарник...
Че по какъв начин? - учудих се, - Аз работих за вас - два часа! Вие си изкарвате парите с това нещо... А ги изкарвате с моя труд. Но аз от това нямам никаква изгода! Само щета... Вреда за мен и за обществото, дами! Вреда, която може да се опише по този начин: Представихте писателя като алкохолик, хората занапред нататък ще мислят за него единствено през това ваше мнение... А българската литература ще завоюва единствено още едно празно място - празното място на един " медийно погубен " създател.
На разлъка им споделих: " Няма да излъчвате това предаване! Или вероятно - в случай че кажете най-малко една дума за опрощение и помиряване - поради вашето неуважително държание. Тогава ще помисля. Чуйте: Дойдох ви на крайници. Отделих от времето си. От живота си. Допуснах ви в битието си. В интимния си свят. Бях почтен и оголен за вас. А вие влязохте като неблагодарни наематели. Които взимат каквото им падне, изцапват всичко и си потеглят - удовлетворени, че ще си вземат парите. Тъмно-жълтите пари.
И по този начин. Тръгнах си.
И в този момент си мисля: Ако това, към този момент снимано, само че неприятно за мен и обидно за хората на изкуството предаване, въпреки всичко излезе... Ще би трябвало да взема други ограничения.
Но какви ограничения могат да се взимат против една огромна наклонност?
Срещу тая голяма наклонност, теглеща към това - да превърнем всичко в кочина, в безпросветна дивотия; без почитание, без стойност, бъкаща и бълваща само добра храна за най-ниските любознания на хората. За сърбежите им.
Не знам какви ограничения биха могли да се вземат.
Освен да се каже истината и да се приказва за нея.
Простащината, благи хора, се възпитава. Ей по този начин - незабелязано. Когато чуете някой ден, че за Хемингуей не се знае нищо друго, не се знае ни " За кого бие камбаната ", ни " Старецът и морето ", а се знае единствено това, че е бил алкохолик, знайте, че те са победили!
Тия, като двете госпожи от " Търси се ". Победили са, взели са си паричките и с цялостно равнодушие са траяли напред. Към нови ОПОШЛЯВАНИЯ.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ