Възкръсваме в паралелни вселени
Преди дни многочислени уеб сайтове припомниха, че концепцията за възкресението е известна даже измежду учените. Подобна илюстрация е „ галактическата “ догадка на проф. Робърт Ланца (Robert Lanza). В последно време името на Ланца се появи в научна обява в изданието Annalen der Physik, в която се споделя, че времето съществува единствено в нашите глави.
Както споменахме, проф. Ланца е прочут с теорията за биоцентризма и за паралелни вселени, в които животът не приключва със гибелта на тялото. Тя е изложена в книгата му „ Биоцентризъм: живот и схващане – ключове към разбирането на същинската природа на Вселената “ (Biocentrism: How Life and Consciousness are the Keys to Understanding the True Nature of the Universe), видяла бял свят още преди няколко години. Оттогава тя от време на време вълнува интернет, защото съдържа забавни изказвания, че животът продължава постоянно, въпреки и на друго място.
Днес нищо не се е трансформирало, а професорът е спечелил нови последователи, в това число и измежду сътрудници.
Извън времето и пространството
Робърт Ланца е професор в университета Уейк Форест, експерт е по регенеративна медицина и е теоретичен началник на компанията Advanced Cell Technology. Преди е бил прочут с проучванията си в региона на стволовите кафези, само че има и няколко сполучливи опита по клониране на изчезващи типове животни.
Преди няколко години ученият се увлякъл по физиката, квантовата механика и астрофизиката. От тази гърмяща примес се ражда теорията на по този начин наречения нов биоцентризъм, чийто просветител става професорът.
Според биоцентризма гибел няма, тя е заблуда, която поражда в съзнанието на хората. Тази заблуда поражда, защото хората се отъждествяват със своето тяло и знаят, че тялото рано или късно умира, като считат, че умират дружно с него.
Всъщност съзнанието съществува отвън времето и пространството, твърди Ланца. То е способно да се намира на всички места – в човешко тяло и отвън него, което добре се вписва в основите на квантовата механика, съгласно която една парченце може да се намира на две места по едно и също време (така наречената суперпозиция).
Ланца има вяра, че съществуват голям брой вселени, в които се осъществят всички евентуални разновидности на развиването на събитията. В едната галактика тялото е умряло, а в друга – продължава да живее, вземайки съзнанието, което е минало в тази галактика.
С други думи, минавайки по тунела, човек не се оказва в пъкъла или парадайса, а в различен свят. И по този начин – до безконечност.
„ Съзнанието е като сила – проповядва професорът. – Не изчезва и не може да бъде унищожено. “
Някои напълно крайни биоцентристи считат, че няма веществен свят, а единствено негов виртуален облик, генериран от съзнанието. Или въпреки всичко съществува свят, само че в този тип, в който могат да го видят и усетят нашите сетивни органи.
Ланца има по-умерени възгледи и има вяра в действителността, само че я счита за развой, който изисква присъединяване на съзнанието.
Паралелно от нас
Обнадеждаващата, само че много противоречива доктрина на Ланца има доста неволни последователи – освен простосмъртни, искащи да живеят постоянно, само че и известни учени. Това са физиците и астрофизиците, които разсъждават за паралелните светове, т.е. считат, че вселените са доста.
Multiverse (Мултивселена) – по този начин се назовава научната идея, която те отстояват, и настояват, че няма физически закони, които да не разрешават съществуването на други вселени.
Първи за паралелните светове приказва Хърбърт Уелс в описа си „ Вратата в стената “ (1895). 62 години по-късно концепцията му развива в своята дисертация възпитаникът на Принстънския университет Хю Еверет. Нейната същност: във всеки момент Вселената се разделя на безпределно количество себеподобни. Още в идващия момент тези „ новородени “ вселени се разделят по същия метод. В един от тези светове съществувате вие. В различен четете тази публикация, пътувате в метрото, в трети лежите на дивана и гледате телевизия…
„ Като подтик за размножаването на световете служат нашите действия – изяснява Еверет. – Стига да създадем даден избор, и с мигване на окото от една галактика се получават две, с разнообразни разновидности на ориста. “
През 80-те години на ХХ век Андрей Линде (професор по физика в Станфордския университет и някогашен помощник на съветския Физически институт „ Лебедев “) развива теорията на множествените светове.
„ Космосът – споделя Линде – се състои от голям брой надуваеми топки, които дават началото на същите такива топки, а те на собствен ред раждат сходни топки в още по-големи количества, и по този начин до безконечност. Те са разпръснати в пространството и не усещат взаимното си наличие. Но те са част от един и същи физически свят. “
За това, че нашата Вселена не е сама, свидетелстват и данните, получени от галактическия телескоп „ Планк “. Въз основа на тях учените са основали най-точната карта на микровълновия декор – по този начин нареченото реликтово излъчване, съхранило се от момента на зараждането на нашия свят. И открили, че тя изобилства от тъмни студени петна.
Физикът теоретик Лаура Мерсини-Хоутън от университета на Северна Каролина и нейните сътрудници настояват, че аномалиите в микровълновия декор са зародили заради въздействието на други вселени, ситуирани до нашата.
Според учените тези петна са „ синини “, както ги назовават те, и са зародили от непосредствени удари на прилежащи вселени.
Физиците са на мнение, че вселените пораждат тъкмо като мехурчета във вряща вода, след което се сблъскват и отскокват една от друга, оставяйки следи.
Квантите на душата
И по този начин, пространството е цялостно с други вселени, където съгласно теорията на биоцентризма би могла да отлети душата. А съществува ли самата тя?
В съществуването на безконечна душа не се съмнява проф. Стюарт Хамероф от отдела по анестезиология и логика на психиката на Аризонския университет и шеф на Центъра по проучване на съзнанието в същия вуз. Преди време той съобщи, че е разкрил доказателства, че съзнанието на индивида не изчезва след неговата гибел.
Според проф. Хамероф човешкият мозък е идеален квантов компютър, душата или съзнанието са информация, насъбрана на квантово равнище. Тя не може да бъде унищожена, само че може да бъде предадена.
Анестезиологът счита, че откакто тялото загине, квантовата информация на съзнанието се слива с нашата Вселена и там съществува безпределно дълго. А биоцентристът Ланца е на мнение, че тя отлита в друга галактика.
Сър Роджър Пенроуз – прочут английски физик и математик от Оксфорд – също е разкрил следи от прикосновение на други вселени с нашата. Заедно с Хамероф той развива квантовата доктрина на съзнанието. Учените считат, че са разкрили носителите на съзнанието – детайли, които приживе натрупват информацията, а след гибелта на тялото я „ сливат “ някъде.
Това са ситуирани в невроните белтъчни микротръбички (microtubules), които преди са имали скромната роля на нещо като арматура и транспортни вътреклетъчни канали. Микротръбичките по конструкция са най-подходящи, с цел да бъдат носители на квантовите свойства на мозъка, защото те могат дълготрайно време да съхраняват квантово положение, т.е. да работят като детайли на квантовия компютър.
Впрочем
По волята на Бога – програмист
Всъщност в биоцентризма няма нищо кардинално ново. Но остава научната основа на Ланца да се помири с религията, защото в неговата идея отсъства ролята на Твореца. Макар че…
Сет Лойд от Масачузетския софтуерен институт е пресметнал до какви лимити може да се усъвършенства квантовият компютър. Очевидно най-мощно ще стане устройство, в което ще бъдат задействани всички частици във Вселената. А те – протони, неутрони, електрони и прочие – съгласно изчисленията на учения са към 1090. И в случай че тези частици са били задействани от момента на Големия гърмеж, то към този момент са направили към 10120 логичен интервенции.
И тук Лойд прави съмнение: ами в случай че Вселената е към този момент нечий компютър? Тогава – разсъждава той – всичко вътре, в това число и ние, е част от изчислителния развой. Или негов продукт… Значи някъде би трябвало да има и програмист, т.е. Бог.
А можем ли да минем без космополитен компютър и да се ограничим с къде по-съвършения Творец? Тогава може да се окаже, че всичко в близост съществува единствено в Неговото схващане, а не в нашето, както настояват биоцентристите. Но тук вероятно е нужна напълно друга доктрина. И изцяло нов биоцентризъм.
Комсомолская истина
